Пепи то това е все едно да питам "От коя страна на чашата се намира дръжката?"  8-)

1-во Добър вечер на всички!

Нещо ми е дотегнало от всеки и всичко, и реших да го споделя със вас....апък ако мислите темата за безсмислена МОЛЯ модераторите да изтрият темата.

Липсват ми онези години
Няма да говоря за годините по ‘татово време’, а за онези години, които ме карат да се замислям и да бъда поне малко по-добър. Онези години, през които всичко беше толкова чисто, прозрачно и истинско – поне за нас, тогавашните деца.
Нека да започна с игрите, които обожавах и нямах търпение да започна да играя… и да не спирам. Помня как се събирахме пред блока в градинката всички приятелчета, без никакви проблеми, задължения, освен да обядваме манджата на бабите си и слизахме да започваме приятелските си игри. Събирахме се 20-тина дечица, разделяхме се и играехме онази игра, при която се правят два отбора и единият търси другият отбор, докато не намерят и последният. Винаги съм бил най-изобретателен и труден за намиране. Винаги се качвах по дървета, криех се зад старите коли, лягах в храстите, цапах се, но толкова наивно и истинско, че ми идва да изляза сега от вкъщи и да се метна на тревата. Липсва ми жмичката, тази игра, която ни караше да тичаме все по-бързо докато този, които играеше ролята на търсещия останалите брои до 20 да речем. Липсват ми ръчно направените дървени лъкове от дядо ми, които, когато ходех на село ми угаждаше постоянно, за да се чувствам щастлив – тогава щастието в това се разпростираше, а не в това какво кара някой, колко пари има и т.н. Липсва ми това, че не трябваше да мисля, когато правя нещо, дали е най-правилното и дали прави лошо впечатление на някой – това сега е фикс идея на всички. Какви ли са в очите на даден човек? Обръщах старият и червен леген наопаки, върху него слагах мандарини, които преди това бях обелил, слагах ги в една пластмасова бяла чинийка и до тях – пластмасова виличка и така си представях, че съм си направил страхотна вечеря и че съм независим. Ех. Липсват ми прекарването на новите години при баба ми и дядо ми. Как родителите ми ме оставяха там, за да ходят някъде и там също имах приятели. Истински приятели, не от онези фалшивите или виртуалните, както сега повечето.
Приятелите, които имах тогава сега почти не можеш да ги познаеш. Не говоря единствено за външния вид, а за характерите им, за ценностната им система, за това, което ги кара да се смеят, за това, което ги кара да са щастливи. Преди бяха добрите хора. Бяха невинните деца. Обожавах ги. Играехме футбол пред блока непрестанно, ожулените колена изобщо не ни пречеха да продължим да вкарваме голове. Споделяхме си, шегувахме се и помня, че никога нямаше онази детска завист, за която сега много хора говорят. Никога не бяхме си позволявали да коментираме семейството на някой, така цветущите псувни не присъстваха в речника ни. Никога не сме използвали чуждото нещастие, за да се чувстваме нещо повече от другите. За нас беше най-хубавото нещо да ни заведат родителите ни на някой ресторант. Тогава се чувствахме адски доволни и щастливи. Докато пътувахме до мястото, на което щяхме да ходим, просто треперех от радост, от вълнение.. Всички се защитавахме, когато някой, без да иска счупи прозорец всички се мълчахме и никога не сме издавали кой го е направил, за да сме съпричастни и истински приятели. Тогава това се оценяваше, тогава не беше срамно, твоят приятел до теб да те обича, така искрено и човешки. Тогава беше и толкова приятно да слушаш по-големите какви теми обсъждаха, да се заяждаш с тях, да ги ‘биеш’, а те да ти се радват, че си около тях и че всичко е наред. Радвах се, когато се прибирах да видя всички приятели от блока, именно пред него. Помня как ходехме цялата банда до бензиностанцията или вулканизатора, за да ни напомпат топката и никога не ни искаха пари, а се радваха, че тичаме, спортуваме и имаме желание.
Сега, сега се чудя как от всички тези неща, които бяха за мен лично перфектни, всичко това се превърна в това, което е в момента. Материализъм, надменност и без покрито самочувствие. На мнение съм, че всички се раждаме равни и така си отиваме от този свят. Само, че изкривеното мнение и виждане над нещата на повечето хора в момента ги кара да се опитват да бъдат абсолютно нещо повече от останалите хора. Един гледа да купи дори и с последните си пари по-хубава кола, не за да и се кефи, защото е с по-добри параметри от дадена друга, а за да е с нещо повече, ако така може да се каже, от някой друг. Да е по-бърз, по-гледан от изкуствено мислещите мъже/жени. Друг отива във фитнеса, за да направи страхотно тяло, за да излезе с потник на заведение вечерта и да го гледат и да ахкат и охкат по него. Идолите вече не са ни добрите музиканти от добрите бг групи, пеещи за хубави и човешки отношения, а престъпниците в повечето случаи. Ако не са престъпници, ще са фолк певици с адски изкуствени тела, като започнем от силиконови гърди и устни и завършим при махането на вежди и т.н.. Сега фикс идея е през деня да се отиде на фризьор, маникюристка, през магазините, за да може вечерта да изглеждаш най-добре от останалите жени, за да те гледат мъжете и да говорят колко страхотна си. Но не се стига до опознаването по-нормалния начин, както ставаше преди години. Преди се общуваше чрез думи, разговори и интересни събеседници. Сега просто тази роля играе визията. Друго нищо не е важно.
На мен лично ми писна от псевдо мутри, дилъри, играчи, бройкаджии, жени, които се правят на мъже, хора със самочувствие, което няма никакво покритие. Писна ми от цялата тази помия. Липсва ми и искам да се върне онова време, което ме караше от най-малкото да се усмихвам и да се чувствам кристално спокоен.
Липсват ми онези с прозрачната опаковка чипсове, които ни правеха адски мръсни, но се радвахме, когато имахме възможност да ги похапваме. Така и не се научих да беля семките с уста, а само с пръстчета. Адски ‘болно’ ми беше, шегуваха ме приятелите, но аз и така не се научих.
Бяхме деца, живота беше игра..
Дано някога се оправим, както ние, така и държавата, защото когато няма държава, няма и истински народ..

Благодаря Ви за отделеното време и внимание.

Честито и от мен!

Отивам още сега!  

Че то така както изглежда никоя от вас не иска да върши домакинската работа във къщи... Трябва тогава ние да ви слугуваме на вас...

Благодаря! Приятно изкраване на на вас и леко с алкохола довечера  8-)

Забрави най-важният и сериозен фактор, а той е ПРЕВИШАВАНЕ на скороста.60% от българите не спазват законите по пътищата и заради това сме на таково високо ниво по смъртни случай по пътищата.На пътя всички са равни! Няма значение  твоя приятел дали кара добре, защото не знаеш този на среща във какво състояние е /пиян, надрусан и т.н./  седне ли зад волана правилата са за всички!! Без значение какъв е човека.Ще ти дам пример

Тук в Испания има мног0о0о00 радари както във града така и по магистралите /и във всяка една цивилизована страна ги има/ На скоро даваха по телевизията едно BMW M5 във населено място радара го засякъл със 130км/ч. Сега ще си кажеш и какво от това. Сега човека няма книжка за винаги и е във затвора за 6 месеца.Една страна спазва ли си законите гарантирам ти икономиката и реда във тази държава ще са много добре.

Извинявам се, че се отклоних от темата, но исках да обясна.

Ми...
Just Perfect and Beautiful.

Аз пък ще импровизирам малко със отг. /по простата причина, че не ми допадата като определения (печена, срамежлива).../

Мацка на място! Мога само да се годрея, че я познавам!  (wave)

(arrow) печена...

Ъ-ъ-ъ къде ме хвърли чак при Папая... Не!
Череша?

Иска ли питане... Да! Разбира се...