За да направиш шпагат трябват упражнения и постоянство най-вече . Можете да се разтягате по какви ли не начини , всичко за което се сетите . Аз мога да правя шпагат и едно от упражнениета които ми помогнаха да постигна желания резултата бе следното :
Единия крак е изпънат назад / трябва да се опитвате петата на изпънатия крак да е максимално нагоре , бе да се обръща на страни / . Предният крак го свивате в коляното и  започвате да прожинирате , може приятел/ка да ви натисне в долната част на кръста за по-лесно . Трябва да усещате напрежение в задния крак , който стои изпънат . След това постепенно изпъвайте предния крак , за да не ви боли толкова при всяко изпъване , може да прожинирате . Така след постоянство и малко време ще седнете на женски шпагат . Дано да съм ви помогнала .
Он: /при шпагата имат значение и килограмите/

Не!
Пол Уесли ?

Моето мнение и съвет : Според мен има явни чувства към теб ако не си съвсем сигурна ичакай още малко , или просто го дръпни в някой ъгъл и поговорете . Можеш да се посъветваш с някоя твоя приятелка която е близка с него , според мен това са знаци и то доста забележими

Аз знам за това , но мисля че е просто интернет творение , не съм запозната дали има конкрете автор /говорим известен български автор/ .
Градина, пролет, май, цветя
Спомен, шепот сладък
И сред цветята той и тя...
Любов и тъй-нататак.
Поле, природа, красота...
Река, гора оттатък
Пробуда, сбъдната мечта
Въсторг и тъй-нататак.
Годеж, венчило, поп и брак
Момент безумно кратък..
После проза, скука, мрак
Деца и тъй-нататак...
Възбуда, трепет, радост, грях
рога и тъй-нататак
Полуда, нежност, сълзи, плач
Плесник и писък кратък...
Багаж, билет, дете, носач
Развод и тъй-нататак
Началник, шеф, пари, кола
Вертеп и той сред мрака...
Кафе, билярд, квартира, ключ
Жени и тъй-нататак
Бастун, юрган, легло, приют
Глава, перчем окапал
Цукало, карти стон, албум
Легло и тъй-нататак
Камбана, плач, жени, деца
и шум и яма сред тревата
Лопата, кирка, поп и кръст
Ковчег и без нататък...

Аз съм в същото положение в интерес на истината , най-добрата ми приятелка от дете , ме прецака /така да се изразя/ , но вече свикнах и не ми пука , не се доверявам толкова лесно на хората и съм по предпазлива , за да не ме нараняват . Просто свикваш с мисълта че живота е такъв и не можеш да промениш нищо , иначе постоянно ще се чувстваш наранена и предадена . След като си промених представите за живота , дори разбрах че истинксите ми приятели са хората които съм предполагала най-малко . Цени само тези които наистина заслужават , а на другите въобще не им обръщай внимание

Началото
(I глава)

-Остани с мен!-крещеше Мелинда застанала над безжизненото тяло на Джесика.Гумите на
колите свистяха  , капки дъжд се смесиха със съзлите на Мел , молеше за помощ
колиничила на мокрия асфалт.Кръв се стиляше навсякъде около тях , чуха се сирени на
линейка идваща насам , но вече бе късно .
-Не !-изкрещя Мелинда и скочи от леглото . Кошмара се повтаряше всяка нощ , откакто
най-добрата й приятелка умря при катастрова. Всичко й напомняше за Джесика , прекрасно
момиче срещнало смъртта твърде рано.Мелинда избърса сълзите си и отиде до банята за да
се оправи за поредния училищен ден . Извади от гардероба си едни дънки и една бяла тениска
с надпис-I love NY. , облече се , взе си чантата и слезе на първия етаж за закуска .
Родителите й бяха излязли на работа , на масата имаше чиния пълна с палачинки , на гърлото
на Мел бе заседнала буца , не можеше да си помисли за ядене , в ума й още блуждаеше
ужасяващия сън припомняйки й за трагедията .Отвън се чу клаксона на училищния автобус и Мелинда
изхвърча от къщата , бързайки към училище . Всичко в училище вече бе различно , когато влезеше
в класната стая не виждаше Джесика махайки й с усмивка на уста .Приятелите й се бяха
преместили всичките в други градове-едни заради случката , други просто искаха да се махнат от тук
,на някой работата на родителите им ги принуждаваше , не разговаряше с никой в училище , всички я гледаха
пренебрежително и с надсмешка. Мелинда искаше да се махне от този град при първа възможност.
Звънеца би , отвличайки Мелинда от спомените й и вкарвайки я в непоносимата реалност .
С влизането си в класната стая забеляза погледите на всички върху нея , тези подли и
фалшиви погледи , които като с нож се врязваха в Мелинда. Всеки ден в училище бе еднообразен,
часове и междучасия се редяха до свършването на учебния ден . Щом чу последният звънец Мел
събра нещата си и бързо излезе извън училище , днес й се бе наложило да се прибира пеша ,
защото майка й бе забравила да зареди колата.Мелинда вървеше из улиците на града и всяка
от тях и напомняше хиляди весели случки и моменти с нейните приятели , колко много и
липсваха те , минаваше покрай кафенето където се събираха всеки ден , чуваше смеха им
разнасящ се няколко пресечки по надоло. Мина покрай къщата на Джесика , стаята й бе празна
родителите й ги нямаха , не бяха продали къщата защото им носеше много спомени .Мел сви зад
ъгъла и влезе в двора на дома си , огромна къща с голяма веранда и прекрасен заден двор .
Отвори вратата и влезе в дневната , майка й се бе прибрала и пиеше следобедното си кафе .
-Как мина деня ти скъпа - попита я Алисън /майката на Мелинда/, като отпи голяма глътка кафе.
-Както обикновено , скучно и еднообразно .-въздъхна Мел.
-Ще го кажа направо , местим се в Лос Анжелис . - с голяма усмивка ,радостно сподели майка й.
-В Л.А. толкова далеч от тук,това е наистина страхотно.-Мелинда хукна да събира багажа си , колко дълго бе чакала този момент , да се махне от този подтискащ град пълен с разочерования и лоши спомени .Може би това бе шанса й за ново
начало , нови приятели и прекрасен живот.

Дано ви хареса =)

Разбирам те идеално и аз съм се чувствала по този начин , само дето нямам толкова проблеми . Приятели отдавна съм разбрала че не ти мислят доброто , много рядко се срещат истински приятели . Аз бих те посъветвала да учиш и да се бориш , защото когато пораснеш , ще можеш да се изсмееш на всички който са ти причинили болка и да им кажеш : Майната ви аз успях ! Не се предавай за нищо на света ако искаш да поговориш с някого аз съм насреща , можеш да ми пишеш Семейството , винаги има проблеми , постарай се да не създаваш никакви проблеми и да се караш с тях коклкото се може по рядко , показвай им че въпреки всичко ги обичаш и те са важни за теб . Самоубииството не е изход , просто се предаваш , не решаваш проблемите си . Любовта , тя на тази възраст не е истинкса , или много рядко е такава . Изчакай и ще намериш истинксата любов , която ще те цени и ще вярва в теб . Бъди силна , бори се и накрая ще видиш че не е било напразно . Човека до теб трябва да те обича не заради външната ти обвивка а заради самата себе си , не се прави на друга , бъди себе  си пък който иска да те харесва. Когато ти отнемат нещо , значи че то не е било достатъчно добро за теб , нали знаеш Когато Бог затваря една врата , той отваря друга . Разбирам че ти си доста чувствителна и лесно могат да те наранят и при мен е така затова трудно се доверявам . Ако в училище се чувстваш самотна или няма с кого да си говориш през междучасието , можеш да си пуснеш музика . За всеки влаг си има пътник , и твоя влаг ще дойде . Дано да съм ти вдъхнала поне малко надежда и да съм ти помогнала 

Аз съм от София

Здравейте ...нуждая се от снимки на рисунки , на който е нарисувано текст от песните на One Direction с различен шрифт или картинки /надявам се да сте ме разбрали/ Благодаря предварително . 

Много ми харесва и ще се радвам ако я продължиш   

Слънчев