Той има най-прекрасната усмивка, държи се ужасно мило и има най-сигурната прегръдка

Здравейте, преди време бях пуснала една историйка "Секс и още нещо" и имаше доста добри отзиви. Това е нещо ново и моля да кажете вашето мнение, за да пускам или не продължение на историята. Благодаря предварително, приятно четене

-Уф, мамка му- изсъска Катрин взирайки се в звънящия си телефон.  Часът бе едва 10 сутринта, а Сара определено беше настоятелна.
- Сара, ако не е нещо жизнено важно се мъртва! – сопна и се тя.
-Добро утро моя секси рошава най-добра приятелке.
Катрин се погледна в огледалото и разбра всъщност колко права беше приятелката й. Беше рошава, по тениска и с намусена физиономия -  И така, имаш половин час да приведеш животното в огледалото в теб и да доведеш сладкото си дупе в кафенето зад ъгъла
-Не ми казвай, че ме събуди в неделя в 10, за да пия кафе в тая тъпа дупка, и.. – и Сара избърза да я прекъсне.
-Дейвид е там, с онази М-м-,  а да – Марая. – Няма да го пропуснем нали?
- Ти си луда, поне не изневерява на традицията.. Секс и кафе в шибано наркоманско заведение... защо и се учудвам, сигурно пак е започнал с гадостите, в 10:45 те чакам пред вкъщи!
-Покажи му какво е изпуснал сладурче! – Катрин се засмя и затвори. Тя беше на 16 години, не много висока, с дълга кестенява коса и кафяви очи. Беше щура и се занимаваше с какво ли не, а от известно време натриваше носа на бившия си. Дейвид е от „вървежните” типове, по чиито задници тичаха всички момичета, и да, скъсаха и той очевидно съжаляваше, но Кари както я наричаха всички, беше сложила точка на връзката си с него и въпреки, че все още и пукаше, беше абсурд да се съберат. Тя погледна нелепото си ухилено до уши изражение и отвори вратата на гардероба.
-Твърде черно, ъхх, много широко, мм много късо... о да, това е чудесно! –извади чифт разръфани дънки, като се имаше в предвид току що изгрялото слънце навън времето щеше да е чудесно за тях. След което извади небрежен сив потник с паиети, облече се и погледна часовника си. Минаваше и 30, косата и все още беше рошава и къдрава от съботната вечер и тя я разпусна. Къдриците и нежно паднаха около вече далеч по-разсъненото и лице и тя се усмихна. Дейвид обичаше да я вижда така, а щом искаше да играе тази игра е добре дошъл. Кари сложи малко черен молив, за да очертае кафевите си очи и гланц за устни в цвят ягода.  Завърши с кецове „Шано” и беше изключително доволна. Заключи входната врата и излезе. Сара нетърпеливо я чакаше.
-Катрин, той не знае какво е изпуснал – бяха единствените думи, които успяха да излязат от устните й, когато я видя.
-Зарежи, от къде знаеш, че е там? – леко изнервено попита Кари.
-Ходих да тичам и на прибиране го видях, беше с тази...
-Да, Марая и?
-Еми заговори ме и каза, че ще ходят да пият по кафе – докладва набързо тя.
-Да, разбира се и очаква да не ми кажеш, нещастник. -  откакто скъсаха Катрин изпитваше непоносимост към него, отдавна не се беше влюбвала така, а той меко казано я нарани ужасно много. Улисани в обиди по негов адрес, те вече бяха стигнали пред кафенето.
-„Дупката” – ха, де да имахте представа каква дупка е наистина – изсъска Кари поглеждайки табелката закачена на дървената входна врата.  „Дупката” трябваше да пресъздаде R&B клуб, но по-скоро се славеше с хубава музика и присъствието на дилъри, наркомани и все хора от това съсловие. Колкото и пренебрежително да гледаше на това заведение Катрин, на нея й допадаше, половината от връзката си и Дейвид беше прекарала тук. Отвори вратата и със Сара влязоха. На втората маса вляво седяха именно те – бившото й гадже и новата му играчка. Катрин дори не ги погледна, изглеждаше страхотно и го знаеше, усети пламтящия поглед на Дейвид по тялото си, идва се сдържа да не го погледне, но не го направи.
-Здравей Сара – поздрави приятелката й той, тя му кимна в отговор и седнаха на масата отсреща.

Пише "самото начало" ще редактирам ако трябва, все пак винаги може и по-добре

Е вярно, някои за нищо не стават, но обикновено ако знае как да си го сложи, няма значение моделът.

да да да...

Да ама не..
Утрото дойде по-бързо и от развитието на вчерашните случки, набживаше 5 сутринта, Леа се обърна и видя, че Александър все още спи.
-Хей,- каза тя и го сръчка в корема, -Ставай!
-Още малко, и я дръпна към себе си, - намествайки се на старото си място, което сега и се струваше доста неудобно усети колко твърд е члена му, определено той искаше нещо сега, веднага, а тя искаше него, така че нямаше да протестира. Правиха сутрешен секс и Леа взе да си събира нещата, за да го изпрати до гарата и да си върне обратно, имаше лекции тази сутрин.
-Леа, побързай моля те! – пришпори я той
-Готова съм, ти взе ли си всичко?, очакваше да й каже – Не, забравих теб и да я хване за ръката, без значение от последиците... да ама не, това ставаше само по филмите! При мисълта за това тя се смръщи и примигна сякаш си забраняваше подобни мисли.
-Да тръгваме! – каза тя и излезе от палатката,след нея и Александър, дадоха инструкции какво да каже другото момиче в случай, че Марио попита къде е Леа и тръгнаха.
През цялото време мълчаха, от време на време казваха по нещо и просто вървяха, дали защото баха сънитии недоспали или защото просто не им се получаваха разговорите освен тяло в тяло, не знам... Така в мълчание вече бяха стигнали до гарата, влакът му беше със закъснение и не им остана друго освен да чакат, седнаха на една пейка и той се облегна на рамото й.
-Вчера беше хубаво – развали първа тишината Леа
-Само хубаво ли? – просто си просеше комплименти, е имаше защо, беше добър.
-Добре де, невероятно! – и двамата си засмяха и той продължи да задрямва на рамото й. След около 20 минути, тя вече не издържаше и просто искаше да си върви, не можеше да гледа как той си тръгва, при положение, че всичко вчера и се стори като един миг.
-Александър, аз трябва да тръгвам, - каза му тя и той се изправи
-Няма проблем, върви и без това нямаш много време да се мотаеш, трябва да се събрете с екипа след малко.
-Нещо такова, - усмихна се тя, -Ела да те гушна, - каза небрежно тя и той я прегърна след, което тя просто си тръгна... 
Докато вървеше към палатковия лагер си мислеше все  за него.. –Мамка му, защо това не продължава вечно или поне още ден, два, без да знае, че всъщност „това” наистина щеше да продължи, може би не вечно, но поне още дълго, доста дълго време.  През деня бяха успели да я развеселят, но когато се прибра вкъщи беше бясна на себе си, чувстваше се като лесна, като курва, но може ли да съжаляваш за нещо, което те прави щастлив? Разбира се, че не каза си и остави нещата просто да се случват...

Твърдо против съм за секса на 11, 12, 13 още не сте се научили да четете, та секс да правите, но пък не е задължително да си на 18, какво като станеш пълнолетен, това няма общо със секса, колкото ще си готов на 17, толкова ще си и на 18. Според мен това си е личен избор и темата е безсмислена...

-Как си Саши, как върви животът при теб? – попита Леа, тъй като вече вървяха към палатковия лагер, а улиците бяха толкова тъмни, че й идваше да му се нахвърли веднага.
-Ми, какво да ти кажа, приеха ме да уча, студент станах, а ти как си?
-Горе долу, не се оплаквам... – този разговор е пълен провал, каза си Леа, какво си мислеше, че прави с него, защо не можеха да разговарят нормално?
-Леа, искам те, каза й той и я притисна в себе си,- от учестения му дъх можеше да се разбере, че вече е възбуден.
-На средата на улицата сме Александър,- отвърна му малко смутена, но с надеждата да не обърне внимание на думите му.
-Това съвсем не ми пречи, усмихна и се палаво той и я драпна към един малко по-неосветен участък.
Леа се сети, че все още е с розовата си роклича, а наближаваше 23:00 ч.
-Трябва да се преоблека, след малко ще стане..., - не успя да довърши дори изречението си, той я целуна. Погали с устните си нейните, които после се сляха в една фантастична целувка. След което с пътека от целувки стигна до врата й, тъй като Леа у беше казала, че целувките там я възбуждат страшно много. Целуваше я бавно, нежно, влудяващо, след което леко повдигна роклята й и плъзна ръка върху боксерките, започна да я гали през тях, бяха розови, меки, след това започна да я задоволява с пръсти..
-Спри! – изстена Леа
-Не ти ли харесва? – попита Александър, въпреки, че беше до болка уверен в уменията си
-Харесва ми, много ясно, но трябва да се преблека и да отидем при останалите, чакат ни. – той кимна одобрително и Леа пъргаво се преоблече, черни дънки, тъмно кафява блуза и неговият суичър. Качиха се при останалите, запозна го и цялото време беше на тяхно разположение.
-Искам те, - прошепна му Леа, докато той разговаряше с Марио и го уверяваше, че й е братовчед. Той не се сдържа, искаше да я чука и това щеше да стане, Леа беше възбудена и искаше това повече от всякога.
-Да намерим някакво място, рано е да се затворим в палатката? – предложи тя
-Видях една пътека по-надолу, хайде!
Пътеката беше обрасла с високи храсти, беше идеална, те щяха да ги прикриват от постоянния поток слизащи и качващи се хора. Леа го целуна след което сложи ръката си на чатала му и успя да разбере колко и твърд. Разкопча панталона му, наведе си и започна да му прави свирка, като на всички момчета, това му харесваше много. След като се изправи, той разчопка нейните дънки и ги свали малко под дупето, обърна я с гръб към него, тя се наведе и той проникна в нея доста лесно впредвид възбудата й, тя стенеше от удоволствие, права беше, биваше си го. След като той свърши, а тя все още не беше и остана да чака развитието в палатката..
-Бива си те, - едва успя да каже
-Знам, каза и той и я обви през кръста.
Говориха доста време, все общи работи, тъй като другото момиче от журито беше приятелка на Леа стоеше с тях, но часовете досадно се редяха, те тримата, бяха в палатката, а незадоволената от тях вече веше бясна, Александър се възползва от мига, в който момичето излезе и започнаха да правят секс, той влезе в нея и започна с леки тласъци, захапа зърното на гърдата й и продължи, след около час, и двамата свършиха, той излезе и Леа остана сама.. –Уау каза си тя,бих го правила милион пъти... Когато той се върна говориха още кратко, беше я гушнал толкова силно, че и да искаше не можеше да помръдне, малко по-късно заспаха.

Пишеш страхотно, не даваш прекалено много обяснения и описваш сцените доста чисто, наистина невероятна е, аз лично следя историята ти от доста време, продължавай да поддържаш интереса ни все така.

-Мани, Никол, Сара, всички ли сте тук? – тъй като вече беше вкъщи се зае да организира момичешката им вечер.
-Тук сме Леа-отговори Мани, В колко и къде?
-7 вечерта, вие изберете мястото
-„Севън”, съгласни ли сте?- предложи Сара, тя беше малко странна, но винаги успяваше да разсмее всички.
-Сара, забрави, там е тъпо-веднага възрази Никол, Тя беше малко отегчителна и вечно възразяваше на всичко, но те я обичаха такава.
-Момичета, нямам време, отиваме в „Туист” без възражения! – сряза ги Леа и затвори.
Днес имаше по-важна задача, до „сървайвъра”оставаше само ден, Леа започна да избира дрехи, вече беше казала на Александър за палатките и той взе идеята за невероятна. Денят и се подреждаше чудесно, когато приключи със заделянето на дрехите си, си направи кафе и седна пред лаптопа си, запали цигара и реши да провери фейсбук известията си. „Александър харесва ваша снимка”, „Александър харесва ваша снимка”, „Александър харесва ваша снимка”...
Зарадва си, че следи профила й, но и се стори малко глупаво и реши да му пише.
Л: Ей палавнико, имаш забрана да ми харесваш снимките! Хах
А: И защо палавнице?
Л: Защото ми писна от известия с твоето име...
А: Така ли било.. хаха а бе защо не си снимаш дупето?
Когато каза това, Леа се сети за снимки на други момичешки дупета, на които беше написано името му.
Л: Забрави, няма да съм ти в колекцията от тъпи кифли!
А: Охх добре, а ще кажеш ли поне с какво си облечена?
Л: В момента съм по бельо, но излизам, така че сам си подхранвай фантазиите
А: Ахх Леа, стой малко.. 5 минути моля те!
Л: И защо? .. Разви ли ти се мръсното подсъзнание?
А:Да! Ако знаеш само как...
Л: И как?
А: Представям си как утре ще те заведа на някоя скрита полянка, ще те целувам по устните, после по врата, ще заигравам се с ръката си между краката ти..
Л: Мхх.. ставам преди да съм останала и да чуя още, иии..
А: иии?
Л:  И да си ме възбудил, ставам..
А: :*
Леа закъсняваше, така че побърза с обличането и гримирането и излезе. Мислеше си за чата им, до сега не си бише писала/говорила с никой така и мисълта за това, страшно и харесваше, мисълта да направи това, което и пишеше направо я подлудяваше. Докато съзнанието и рисуваше секс сцени, вече беше пристигнала, а приятелките й я чакаха.
-Леа, закъсня, но ззглеждаш зашеметяващо!
-Благодаря Никол и вие изглеждате чудесно, хайде да сядаме има много за какво за си говорим!
Поръчаха си маргарити и след третата чаша, станаха напълно откровени. Леа им разказа за Мартин, тъй като до сега от тях знаеше само Мани и допълни историята си с бъдещото приключение с Александър. Никол разказа за момчето, в което е влюбена, Сара продължи със сърцераздирателните истории, а Мани завърши с обиди към момчетата с малки пениси.
-Майната им на мъжете, колкото и да ни режат, зарязват, прецакват ние си оставаме заедно!- Това бяха думите, с които Леа официално закри женската им вечер, размениха си целувки и се прибраха.
Днес Леа беше обещала да гледа филми с брат си Карлос, но беше леко замаяна от коктейлите пък и трябваше да се приготви да утре, все пак имаше планове и не с кого да е, а с Александър.

Нощта за Леа бе дълга, все се въртеше и дори не мигна. Мислеше си за Александър. Спомни си първия път, в който се видяха, как биеше сърцето й, когато той и звъннеше, моментът, в който й каза, че вече си има приятелка. Лея плака с дни, след което си изгради имунитет за чувства.
Замисли се, дали още го обича, но мисля, че беше безсмислено, когато обичаш някого истински, го обичаш завинаги – това бяха последните думи, които се повтори на глас по въпроса и забеляза, че часът наближава 6:00 сутринта. Стана, направи си кафе и изчака да се съмне на хамака на терасата. Тъй като, вече бе 8 и все още никой не беше станал, Леа реши да направи закуска. Тя не готвеше често, но когато го правеше нещата и се получаваха доста добре.
-Така, яйца, брашно, бакпулвер...-няколко пъти прехвърли на глас продуктите и започна да готви. Около 40 минути по-късно вече имаше готов, хубав кекс с шоколадова глазура. Сервира го, направи кафе и изчака всички, за да  закусят заедно.
-Лея, скъпа, много се радвам, благодаря за отмяната-не спря да повтаря бабата на Леа със сълзи на очи. 
-Няма за какво бабо-отвръщаше й тя и я целуваще по бузата.
Залисани в приказки за първите готварски опити на Леа бяха прекъснати от телефона й. Тя веднага забеляза сърдития поглед на баща си, който мразеше телефони на закуска, обяд, вечеря, късно вечер, общо взето по всяко време, но тя не обърна особено внимание.
-Непознат номер е, ще вдигна, -Ало?
-Здравейте, с Леа ли разговарям?
-Да на телефона е, а вие сте? – имаше нотка на изнервяне в гласа й, който човекът отсреща явно усети.
-О, извинявай, не се представих, аз съм Марио Мартинс, Роберт ми каза, че ти си точния човек, който търся. В града ни, ще се организира ново забавно мероприятие, то ще напомня много на онзи сървайвър по телевизията сещаш ли се, та на въпроса, искаш ли за си жури?
-Амии, да разбира си, кога е?
-Ох, знаех си, че нищо изпускам-изсмя се той и продължи – На 2,3,4 септември, тук ли си?
-Да няма проблем Марио, благодаря за поканата.
-Аз ти благодаря Леа, ще се чуем пак, лек ден!
-Лек ден и на теб.
Определено много се зарадва, Леа беше доброволка в няколко младежки организации и все и възлагаха някакви задължения, а Роберт беше един от диракторите. Докато беше зашеметена от разговора Карлос реши да  я свали на земята.
-Е, какво има?
-Ще съм жури на един сървайвър и все неща от които не разбираш. – опита се да го разсмее и успя, двамата се разбираха доста добре като изключим пубертетските караници.
Аз закусих и имам малко работа, така че Бон Апети! – каза Леа и стана от масата.
-А и скъпа намери време да си събереш багажа, по късно се прибираме! – това беше нещото, което сложи началото на един прекрасен ден.
-Идеално!- не, че не обичаше селото си, но определено искаше да си прибере за една „Маргарита” вечер с приятелките си, но преди това, трябваше да свърши нещо. Грабна телефона си и набра някакъв номер.
-Ало, Александър? – каза и прехапа устните си.

характерна за стихотворенията е римата, а тук я няма.. Сякаш просто редиш чувства и мисли, но е някак грабващо, пробвай следващия път така да подредиш думичките, че да се римуват, ще звучи някак по-ритмично, но въпреки всичко и на мен ми харесва