Огромни облаци пушек се носеха във въздуха. На около два метра се намираше огромния дансинг, който както обикновено беше препълнен. В този клуб винаги идваха наранени, съсипани хора който имат нужда да забравят всичко. Защо аз бях тук? Не, не бях наранена, аз нараних. Както всяка вечер, търсих поредната си жертва която щеше да опита горчивия,но същевременно толкова приятен вкус на плътта ми. Приближих се към бара, седнах на един от удобните столове и подпрях лактите си на студеното стъкло. Барманката се приближи и ми предложи нещо за пиене, не отказах. След минута отровата беше налята, а ръцете ми бяха прегърнали кристалната чаша. Надигайки я отново и отново, течността беше свършила. Поръчах второ, трето докато бройката се изгуби. Както и предполагах до мен се приближи младо момче. До колкото можех да го огледам под въздействието на тъмнината и алкохола видях, че беше мургав, косата беше тъмна, а очите черни. Седна до мен, знаех че беше наблюдавал колко алкохол ще погълна и сега бе решил, че съм достатъчно замаяна. Заговори ме, не разбирах много от казаното просто се усмихвах и кимах. Той се изправи подхвърли пари на барманката, хвана ме за ръката и напуснахме заведението. Качихме се в една кърваво червена кола, потеглихме към най-близкия хотел. След около една минута бяхме пред " ДъВерта", най-евтиния хотел в града, стаите бяха отвратителни, винаги беше празно. Влязохме вътре, той нае стая и познайте, хотела беше само на един етаж и се настанихме на най-отвратителната стая, е все пак нямаше да живея тук. Влязохме седнах на матрака който уж се води легло, и след секунди той стоеше пред мен сваляйки черната си тениска. Не беше кой знае колко добре оформен, наведе се, целуна ме по врата и спусна ръката си към бедрото ми. Останалото се случи от самосебе си. Събудих се от шума на улицата,погледът ми се закова за момент на жълтия циферблат на часовника стоящ върху миниатюрното шкафче. Изправих се облякох дрехите си и напуснах стаята.