Евkалuпт // Завършена //

privaтe Love · 2012-07-15 12:57:46

Нова история от мен, третата в този раздел след

"Художник на спомени"
(arrow) http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=19351
и
"Виолетови облаци"
(arrow) http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=25145

Това е нещо свежо и лятно и не е свързано с никакви реални лица или случки. Надявам се да ви хареса

Евкалипт

Казват, че всяко лято си има история. Това е разказ за едно лято в Неапол. Една ваканция, една загадъчна картина, много шоколад и сладкиши и разбира се, една любов.

Къщата на баба и дядо се намираше на една спокойна уличка, точно над крайбрежната и успоредна на нея. Моята стая беше на последния трети етаж и имах прекрасна гледка към морето. Събудих се от лекия ветрец, които нежно поклащаше дългите бели завеси с розички на тях. Бавно се измъкнах от леглото и отидох на балкона. Макар и рано, съседите се бяха събудили отдавна, рибарите бяха излезли в морето, а домакините вече започваха да приготвят закуската. Усмихнах се на факта, че отново бях тук. Принципно живеех в Рим и следвах журналистика там. Тъкмо бях завършила първия си семестър. И отново се върнах в Неапол за лятото. Това беше родният дом на майка ми – Паола. Татко беше французин и неговите родители живееха в Тан л’Ермитаж, близо до Лион. Изглежда цялото ни семейство беше тясно свързано с шоколада. Французите живееха близо до голяма шоколадова фабрика от 1922г, а италианците имаха магазинче на крайбрежната улица. Беше по – скоро малка кокетна сладкарничка, но дядо упорито го наричаше пекарна.
Колкото до мен – аз бях предателката в рода, тъй като не станах шоколатиер. Мечтата ми беше да пиша книги и статии и исках табелката с името ми, Леандра Шантини, закачена на вратата на офиса ми, да не е покрита с брашно и карамел.
Неволно се усмихнах, мислейки за всичко това. После влязох отново в стаята си и започнах да се обличам. Намерих някаква феерична рокличка в бяло и сандалите си. Оставих косата си пусната – дълъг и буен кестеняво – червеникав водопад. Големите ми топли шоколадово - кафяви очи подчертаваха цвета й.
Минах през двора тичайки. Не исках да се спирам под отрупаните с плодове вишневи дръвчета – баба ме искаше рано в пекарната. По алеите се усещаше силната и остра миризма на евкалипт – имаше го в изобилие тук. Това ме разсъни още повече и след по – малко от 10 минутки се озовах на крайбрежната.
Баба ме посрещна с усмивка.
- Добро утро, Леа! Идваш точно навреме!
- Навреме за какво? – ухилих й се и аз.
- Ела да закусиш, а после ще правим бонбони.
Любопитно повдигнах вежда.
- Бонбони?
- Да, специалитетът ни.
Рецептата за тези щоколадови бонбони с ягодов крем и специална глазура с аромат на евкалипт беше тайна и се предаваше през поколенията. За пръв път щях да участвам в приготвянето им.
Взех осемте стъпала тичайки. Нямаше да пропусна този велик момент.

vili_ss · 2012-07-15 13:37:35

Много ми хареса !! Очаквам продължение ..

lalaland · 2012-07-15 14:18:04

Много ми хареса !! Очаквам продължение ..

pipi11 · 2012-07-15 14:48:41

Много интересно начало чакам продължение

Smile3 · 2012-07-15 15:47:30

Харесвам, некст.

Saniq2002 · 2012-07-15 16:04:17

Много интересно начало чакам продължение

famouss__girll · 2012-07-15 17:19:31

Много ми хареса ! Некст !

privaтe Love · 2012-07-18 13:46:05

Много се радвам, че ви допада!

Нямах търпение да започнем, но баба ме накара да закуся преди това. Хапнах едно парче питка и замъкнха чашата с кафето си в кухнята.
Да се приготвят тези бонбони се оказа по – трудно, отколкото мислех, но пък наистина си беше вълнуващо. Баба отделяше огромно внимание на всеки детйал, като не ми спестяваше и подробните обяснения. Най – накрая, след около почти два часа, бяхме готови.
Още миех ръцете си от червените следи от пресни ягоди, когато баба се появи зад гърба ми.
- Леа, побързай, някой иска да те види.
- Мен? Кой?
- Не говори, ела!
Усмихнах се на себе си след като тя излезе. Тази жена не знаеше колко много я обичам и ценя. Излязох от кухнята, все още бършейки водата от ръцете си.Едно
семейство закусваше на масата до прозореца. Дядо четеше вестник близо до тях, а баба подреждаше витрината. В средата на помещението имаше едно момче. И то какво! Носеше дънки и черна тениска, под която личаха добре оформените му мускули. Ръцете му също бяха огромни, а кожата – леко матова. Косата беше черна, очите също. Той се усмихваше, показвайки белите си зъби.
- Крис? – неуверено попитах аз.
- Здрасти, Леа!
- О Боже, Крис! – извиках аз и се втурнах към него. Той ме прегърна, вдигайки ме във въздуха – Толкова се радвам да те видя!
- Защо не ми каза, че ще идваш? – каза той до ухото ми, все още ме държеше.
- Не знам ... напоследък не общуваме много и ...
- Ясно. Това обаче ще се промени.
Погледнах го, повдигайки вежда.
- Имаме огромна овощна градина. Правим доставки тук – той кимна към баба.
- Оу... супер – усмихнах се аз, а той най – сетне ме пусна на земята, все още държейки ме през кръста с едната си ръка.
- Е, аз трябва да тръгвам, имам още работа. Тук ли ще си довечера?
- Да – кимнах аз.
- Значи ще мина пак. Чао, Леа! – той плавно отдръпна ръката си – Довиждане, г-н и г-жо Джелини!
Баба и дядо му се ухилиха. А аз все още стоях замаяна на средата на пекарната.
Кристиано беше от квартала. Като малки постоянно играехме заедно. Още тогава беше симпатично хлапе със страхотна усмивка. Сега не виждах как може да стане по – перфектен. Определено не си беше губил времето през тези години.
Дядо прелистваше вестника, мърморейки нещо от време на време. В един момент се зачете по – внимателно в някаква статия, а после ме повика без дори да ме поглежда.
- Леа! Ела, дете!
Запътих се към него, а той ми подаде страница от вестника.
„ Оригинална картина на Шантини в музея в Торино”
"Платното с поетичното заглавие „Нощ сред портокаловите цветове” е автентично и от днес ще краси Голямата галерия на музея. Предишните собственици на картината желаят да останат анонимни."
Имаше и снимка на картината, позната ми до болка. Защото висеше над камината в хола.
- Това не е възможно.
- Картината не е ли на един от твоите пра – дядовци? – запита баба.
- Да, затова е у татко, като единствен син на баба и дядо, които му я подариха, когато купи апартамента. И съм повече от убедена, че е оригинална.
- Мислиш ли, че татко ти я е продал?
- Няма как. А и ако бе, щеше да я даде в Лувъра. Както и да е, ще му се обадя.
- Да, дете, върви ... – дядо разсеяно ме побутна с ръка. Грабнах телефона си и излязох навън.

vili_ss · 2012-07-23 11:18:32

Невероятно е .. !! Продължи го !!

privaтe Love · 2012-07-23 19:19:27

Само за теб, vili_ss.

Бързо набрах номера. Знаех, че трябва да говоря бързо, тъй като татко беше на работа по това време.
- Добро утро, Леа!
- Имаш ли минутка? Трябва да говоря с теб.
- Да, кажи.
- Случайно да си продал картината от хола на някакъв музей в Торино?
Татко се засмя. Идеята му се стори нелепа.
- Не, разбира се, че не. Последно я видях тази сутрин и съм убеден, че още е над камината. Защо?
- В един местен вестник пише, че анонимни собственици са я дарили. Ще намеря статията в интернет и ще ти я пратя по мейла.
- Да, добре. Но побързай. Сигурна ли си, че става дума за същата картина?
- Убедена съм.
- Добре тогава. Прати ми статията и аз ще ти звънна пак.
- Добре, тате.
- Обичам те, Леа.
- И аз те обичам. До после!
Бързо се прибрах в къщата. Включих лаптопа и след около 10 минути успях да намеря статията. Изпратих я, а тате се обади малко след това.
- Ще извикам специалист у дома да погледне платното. Ако е фалшиво, значи е имало обир. Ако е истинско, трябва да намерим тези хора и може би дори да ги съдим. Ще звънна на няколко приятели в Италия, за да открият кой е продал картината.
- Това може да се окаже доста сериозно – прехапах устни аз.
- Не се тревожи, ще ти се обадя щом разбера нещо.
- Добре – кимнах аз. После затворих телефона и отидох обратно в пекарната. Разказах набързо какво е станало. После започнах да помагам на баба, за да се разсея. Правенето на сладкиши наистина действаше. Татко не ми се обади до края на деня. Вечерта, малко преди да затворим, се появи Крис.
Излязохме на разходка. Посетихме всички любими места от детството. Далеч от кухнята отново позволих на притесненията да се настанят в ума ми. Крис забеляза това. Както вървяхме, той спря, оставяйки ме да го изпреваря. Не бях обърнала внимание, докато една топла ръка не ме задържа за китката. Обърнах
се към него.
- Какво е станало, Леа?
Поех дълбоко въздух, а после му обясних всичко. Известно време той остана мълчалив, а после ме погледна и каза:
- Защо не отидеш в Торино?
- Моля?
- Ами да. Баща ти ще намери тези хора и би могъл да те остави да действаш от негово име. Ти все пак си пълнолетна, от рода си, знаеш всичко за дядо си...
Започнах да се усмихвам.
- Знаеш ли, не бях помислила за това. Прав си.
- Значи би тръгнала на такова пътешествие? – той също стана по – ведър.
- Какво е една авантюра в повече?
- Приемаш ли спътници?
- Зависи от самите тях.
- Искаш ли мен?
Този въпрос беше леко подвеждащ.
- Да – кимнах и се усмихнах аз.
- Супер. А сега да се връщаме.
- Защо? – изненадано попитах аз.
- Обещах на дядо ти да те върна навреме у дома – каза Крис и ми подаде ръката си. Стигнахме до евкалиптовата градина, държейки се за ръце. А нощта беше повече от прекрасна, сякаш ни обгръщаше не въздух, а сатен.

vili_ss · 2012-07-23 19:29:38

Много ти благодаря ! Трогната съм .. прекрасен е.. отново очаквам продължение .. !!

love.music · 2012-07-23 19:50:12

Некст, много ми харесва

pipi11 · 2012-07-30 09:15:42

Страхотна е

famouss__girll · 2012-07-30 15:03:27

Йеее , некст !

geri18 · 2012-08-01 08:32:06

много ми хареса , чела съм и Никога вече както предu , художник на спомени и виолетови облаци и много харесвам начина ти на писане , с толкова интерес следях виолетови облаци и не само нея , надявам се и тази да е така интересна и моля , продължи я !

Smile3 · 2012-08-01 08:36:18

Некст.

privaтe Love · 2012-08-01 11:22:14

Благодаря за хубавите мнения! ^^

На следващия ден се успах и се появих в пекарната със закъснение. Още бях леко сънена, но миризмата на силно кафе и бял шоколад не ми позволи да остана така за дълго.
Баба забеляза, че още не съм съвсем добре.
- Какво има, мила? Лошо ли спа?
- Не, беше ми идеално. Но татко още не е звънял.
- Не се тревожи и не бързай, все пак той има да прави и други неща.
- Е да, и ти си права. Къде е дядо?
- Отиде за риба с Дженаро.
- Дядото на Крис?
- Да. Довечера ще се съберем на вечеря у дома.
- Моля?
- Да, ние тримата и Кристиано с баба си и дядо си.
- Значи ще затворим по – рано?
- Да, даже съм закачила табелка на вратата – баба кимна с глава и с поглед посочи нещо зад мен. Наистина имаше надпис.
- Е добре, явно съм го проспала – въздъхнах аз.
- И все пак не мисля, че е само заради картината – баба се усмихна и ми обърна гръб.
- Намекваш ли ми нещо? – повдигнах вежда аз.
- Не – невинно каза тя – Но ми помогни малко. Почисти онази маса,
Кристиано ще дойде след малко и всичко трябва да е в ред.
Схванах намека идеално. Крис значи. Добре, така да бъде.
Не след дълго и той се появи. Докато той внасяше някакви малки касетки с боровинки, татко най – накрая намери време за мен. Вдигнах телефона и влязох в кухнята.
- Казвай бързо!
- Платното у дома е напълно автентично, но приятелят ми от Италия каза същото и за това от Торино.
- Това е невъзможно! – почти извиках аз и се завъртях на място. Успях да съборя един тиган и две формички за кексчета.
- Трябва да се направи среща и да се сравнят двете произведения. Утре пътуваме.
- С нашата картина? – възкликнах аз.
- Да.
- Ами хората, които са дали другата на музея?
- Ще се определи и среща с тях, но след сравнението на картините. Те все още държат на анонимността си – усетих как тате изсумтя.
- Но ще има среща, нали? – усмихнах се аз.
- Да, при всички положения.
- Нека отида аз.
- Ти?
- Да. Дай ми пълномощно ако трябва и ще отида.
- Сама?
- Крис ще дойде с мен.
- Кристиано от квартала? – имах чувстото, че в момента баща ми е смръщил вежди, опитвайки се да си спомни.
- Даа – леко провлачих аз. Имах навика да правя това, когато исках нещо.
- Бях забравил, че той също е пораснал. Добре, може да отидеш. Само да мине срещата.
Подскочих от радост. Изритах фурната и тя се отвори. Този път баба надникна, чула шума. Аз само й се усмихнах.
- Благодаря ти, тате! Обичам те! – затворих телефона преди той да е казал нещо и отидох да прегърна баба. Бързо и не особено членоразделно и казах за какво сме говорили.
- Крис тук ли е още?
- Да, отвън е.
- Супер.
Минах през пекарната тичайки и излязох на улицата. Крис беше пред вратата на буса, готов да тръгне всеки момент. Спрях го и повторих историята и на него, а когато стигнах до частта с пътуването, той ме прегърна.
- Това е страхотно!
- Да. Аз ще влизам обратно ... ии довечера гледай да не сбъркаш къщата – намигнах му аз.
- Не се безпокой, това няма как да стане – усмихна се той, а след малко тръгна. Аз се върнах при баба. Тези боровинки не биваше да стоят дълго така.

geri18 · 2012-08-01 12:48:51

искам ощеее

make.me.wanna.die · 2012-08-01 15:59:58

Много ми харесва, идеята ти е страхотна. Моля, не я спирай, трябва да я продължиш (и надявам се , завършиш..)

Smile3 · 2012-08-02 14:02:25

Некст.

Merriue · 2012-08-02 15:25:40

Аа, много ми хареса! Некст..

privaтe Love · 2012-08-03 11:24:12

Новата част довечера или утре

geri18 · 2012-08-05 06:46:28

кога ще пуснеш некста ?

privaтe Love · 2012-08-05 13:02:53

Баба се беше престарала за тази вечеря. Традиционна италианска кухня, от първото до последното ястие, стриктно следвайки стари рецепти. Дядо беше хванал доста риба и ние употребихме почти всичко. Масата беше в градината, под евкалиптовите дръвчета. Бяхме запалили лампите в двора, светлината на една от тях беше по – приглушена, тъй като голям храст с рози ароматно се увиваше около нея. Въздухът беше солен и свеж, а шумът от леките морски вълни се чуваше чак тук. Имаше прилив.
Крис и роднините му дойдоха точно когато слагах на масата бутилка отлежало червено вино. Усмихнато прегърнах баба му и дядо му; те бяха неизменна част от моето детство.
Вечерята беше много спокойна и много приятна. Толкова много спомени! Разказите за миналото сякаш оживяваха пред очите ни. После преминахме и към настоящето, мистериозните случки около картината, към мен, към Крис ... Основно към нас двамата. В началото беше малко неловко, но после решихме,
че няма за какво толкова да се тревожим. Определено щях да имам хубав спомен от тази вечер. Дори не предполагах колко.
Изпратихме гостите, с баба почистихме, а после се прибрах в стаята си. Не палех нощна лампа, тъй като светлината от уличното осветление достигаше дори до моя високо разположен прозорец. Освен това имаше и луна. Запалих една свещ и в стаята се разнесе аромат на ванилия. После заспах.
Не знам колко време съм спала, но когато се събудих беше още тъмно, а свещта тъкмо догаряше. Чух шум и погледнах към прозореца. На пода имаше няколко малки камъчета. Излязох на терасата, само за да видя Крис, който стоеше пред къщата. Усминах се.
- Какво, по дяволите, правиш?
- Исках да те събудя.
- Можеше да звъннеш.
- Така е по – хубаво – той сложи ръце на кръста си и ме погледна, също усмихнат.
- Е, успя, будна съм. А сега какво?
- Сега искам да слезеш.
- Защо?
- Ще видиш. Но побързай.
Усмихнато поклатих глава. Нямаше как да му откажа. Влязох обратно в стаята, oбух някакви къси панталонки и широка бяла тениска с едно рамо. Взех сандалите си в ръце и тихо слязох по стълбището, минавайки през трите етажа.
- Ще те убия ако разходката не ми хареса.
Крис само се засмя.
- Учудващо е, че още се съмняваш. Хайде! – той ми подаде ръка. Поколебах се преди да я хвана, но след миг сплетох пръстите си с неговите.
- Къде отиваме?
- Много си нетърпелива.
Спрях, слягайки свободната си ръка на талията.
- Няма да тръгна, докато не ми кажеш – по усните ми играеше усмивка, но той знаеше, че ако зависи от мен, може да стоим тук до утре.
Крис въздъхна, завъртя отчаяно глава, а после ме метна на лявото си рамо. И двамата започнахме да се смеем, но той отказа да ме пусне. Поне докато не
стигнахме до плажа. В следващия момент усетих кадифения пясък, който влизаше в обувките ми.
- И сега какво? – любопитно го погледнах аз.
- Сега влизаме във водата.
- Моля?
- Да – каза той и в следващия момент свали тениската си. Гледката ме зашемети. Той изчака да се съвзема, а после ме погледна.
- Идваш ли?
- Ами ...
- Ако не е по твое желание, ще стане принудително. Както и дойдохме до тук.
Поех дълбоко въздух.
- Обърни се!
Той повдигна вежда.
- Леа, виждал съм те и без дрехи.
- Бях на 7! – извиках аз и се засмях при спомена. Все пак събух обувките.
- Още – каза той и събу своите.
- Още! – казах аз, поглеждайки към панталона му. Той ме погледна леко учуден, а аз невинно свих рамене. Докато той направи това, вече бях без тениска. Тъкмо свалих панталонките и той се приближи към мен. Обхвана талията ми с ръце и ме погледна в очите.
- Готова ли си?
- За ... ? – провлачих аз. Той се усмихна и отново ме сложи на рамото си. В следващия миг бях потопена изцяло във водата. Изправих се, поемайки въздух, но Крис отново ме повдигна, a аз обвих крака около талията му.
- Ти си съвършено луд – поклaтих глава.
- А ти си съвършена, Леа – отново ме погледна в очите. Сякаш се взирахме в душите си. В следващия момент той ме целуна. И двамата се потопихме, без да отделяме устните си.

geri18 · 2012-08-05 13:32:42

Аа, много ми хареса! Некст..

#1 2012-07-15 12:57:46

Re: Евkалuпт // Завършена //

#2 2012-07-15 13:37:35

Re: Евkалuпт // Завършена //

#3 2012-07-15 14:18:04

Re: Евkалuпт // Завършена //

#4 2012-07-15 14:48:41

Re: Евkалuпт // Завършена //

#5 2012-07-15 15:47:30

Re: Евkалuпт // Завършена //

#6 2012-07-15 16:04:17

Re: Евkалuпт // Завършена //

#7 2012-07-15 17:19:31

Re: Евkалuпт // Завършена //

#8 2012-07-18 13:46:05

Re: Евkалuпт // Завършена //

#9 2012-07-23 11:18:32

Re: Евkалuпт // Завършена //

#10 2012-07-23 19:19:27

Re: Евkалuпт // Завършена //

#11 2012-07-23 19:29:38

Re: Евkалuпт // Завършена //

#12 2012-07-23 19:50:12

Re: Евkалuпт // Завършена //

#13 2012-07-30 09:15:42

Re: Евkалuпт // Завършена //

#14 2012-07-30 15:03:27

Re: Евkалuпт // Завършена //

#15 2012-08-01 08:32:06

Re: Евkалuпт // Завършена //

#16 2012-08-01 08:36:18

Re: Евkалuпт // Завършена //

#17 2012-08-01 11:22:14

Re: Евkалuпт // Завършена //

#18 2012-08-01 12:48:51

Re: Евkалuпт // Завършена //

#19 2012-08-01 15:59:58

Re: Евkалuпт // Завършена //

#20 2012-08-02 14:02:25

Re: Евkалuпт // Завършена //

#21 2012-08-02 15:25:40

Re: Евkалuпт // Завършена //

#22 2012-08-03 11:24:12

Re: Евkалuпт // Завършена //

#23 2012-08-05 06:46:28

Re: Евkалuпт // Завършена //

#24 2012-08-05 13:02:53

Re: Евkалuпт // Завършена //

#25 2012-08-05 13:32:42

Re: Евkалuпт // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook