Да качвам ли още ? : )

Само мога да кажа :   !!!!!!!       

  + 1 !!!! 

Всичко започна уж на игра ..
Изведнъж се влюбих,ама тва е съдба.
Не знам как се случи всичко това ..
бяхме just приятел и приятелка!
Не искахме никого да направим тъжен
просто се наложи умело да лъжем ...

Тъпа ку.чка съм била..
че го заобичах ли-желязна логика !!
Виновна ли съм аз,
че се влюбих във оня ден и час?!
Нямате представа как ме боли
всички ми казвате-``дух.ай го``-нали ?!

Не съм решила аз така ..
Ясно ли ви е копел.ета ?!
Не знам какво стана
просто няма логика ..
``Обичам те `` напира в моята душа  .

Тъп.ата коза през много болка е минала,
много чувства преживяла..
много тъга преодоляла,ама
отново мене ме боли , за да сте щастливи вии !!
Много искам да се напия и да хвана се изтрия.

Сорри,простете за тва, което стана..
нека мойта болка бъде вашата прехрана !!
Нека аз вечно да съм тъжна
и така вашто щастие да върна ..
Не ми пука,че говорите против мен..
мога да ви кажа само-``Дух.айте го и приятен ден !! ``

+1

Още ?! 

Божее.. много ви благодаряя < 33

3 месеца по-късно..

  - Стейс, готова ли си ?
- Каси, чакай.- чух нежния и глас през вратата.
- Ако не побързаш, ще се обеся в плевнята.
- Няма да е голяма загуба всъщност.- каза Стейс и двете избухнахме в смях. След още няколко секунди тя излезе и се усмихна. Огледах я и забелязах,че е облечена със черен клин и дълга мъжка буза която носеше познат и приятен аромат. Разпознах моментално, това бе на Раян, очите ми отново се замъглиха спомена за него нахлу в главата ми като черен облак на синьото небе.
- Каси.. ехо има ли някой там.
- А да, просто се замислих.- отговорих аз. Без повече приказки тръгнахме към най-близкото кафе. За по-малко от 5 минути бяхме във кафе- сладкарница " Езерото",  вътре беше много хубаво. В заведението беше затъмнено, и по тази причина изпъкваха ярко оранжевите  канапета и стени. Масите бяха стъклени, а също така имаше витрина зад която беше пълно с торти, еклери и какви ли не вкусотии. Седнахме на една от масичките и се настанихме на удобните столове. 
- Кас аз отивам до тоалетната.
- Добре, аз ще поръчам за мен, а после ти ще си вземеш нещо. -  тя се изправи и се запъти към помещението. Докато преглеждах менюто, телефона на Стейс изпищя вдигнах го и видях есемес от неизвестен номер.  На него пишеше: " Бебе, пиша ти от този телефона понеже моя се прецака. Обичам те, тази вечер в "БРУЗ" нали ?  Обичам те Раян ! " В този момент се почуствах като вълна разбиваща се в огромна скала. Станах от масата в съшия момент Стейси излезе от тоалетната захвърлих телефона тя ме последва, хвана ръката ми.
- Каси наистина съжалявам, не исках да стане така просто.. влюбих се.- ръката ми всякаш импулсивно с надигна, чу се шум от плесница. Видях зачервеното лице на " бившата си най-добра приятлека ", видях насълзените очи. Започнах да бягам, бягах както никога, имах нужда да съм някаде далеч от всеки и всичко !

С тази, смятам да участвам в регионалното по рисуване в Сливен ;д Какво ще кажете ? 

Той да дойде, апък няма да му дам си отиде ! :ддд < 3 Фенка завинаги ..    Пускай некст ! ;д

  Офф.. дай и на мен билетии      ;д  Харесва ми !!   

Ей тука се просълзих... ;д   Наистина ви благодаря !!