Невидим..

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-05-06 21:10:26

Невидим..

Предговор

Тя стоеше в средата на килията и по изражението на лицето й можеше да се забележи нещо наистина важно за обърканите й мисли – кристални сълзи.
Слепоочията й трептяха и тя извиваше устни от натиска. Беше свила краката до гърдите си и ги обгръщаше с ръце. Хладни тръпки лазеха по дължината на тялото й.
Изведнъж отвори очи. В черните й, нервни очи грееше пламък на невинност и доброта. Те обхванаха бедната стая обградена в решетки. Беше малка на вид, с олющени стени, от които капеха капки вода. Те се стичаха бавно и мъчително надолу, докато не достигнеха пода.
Виктория се изправи и отметна черната си, гъста коса. Отиде до ъгъла на килията, после се обърна и започна да се разхожда. Тези стени я задушаваха, свиваха нервно тупкащото й сърце и безвиновната й душа.
Плътните й, кърваво - червени устни прошепнаха нещо, което нощта грабна и запази в тайна за себе си.

Странна тръпка.

Рано сутринта Виктория се излежаваше в мекото си легло. Лекия, копринен плат завивка очертаваше извивките на тялото й. Вятърът полюшваше клоните на дъба под прозореца на стаята й.
Изведнъж вратата се отвори. В стаята влезе майка й, с усмивка на лице и весела искра в очите.
- Миличка, – радостно извика майка й – Честит 14-ти рожден ден!
Сънят на Виктория се прекъсна. Тя бавно отвори очи и промълви няколко думи за благодарност.
- Хайде ставай! Партито в твоя чест ще започне след 2 часа и трябва да изглеждаш безупречно. – леко натъртено каза г-жа Брейк.
Виктория стреснато се повдигна, погледна майка си с изпитателен поглед и присви устни.
- Знаеш, че никога не съм харесвала такива събирания. – безразлично каза тя.
- Но Вик…
- Мамо, - прекъсна я Виктория. – това е моят 14-ти рожден ден. Не го проваляй, моля те!
Госпожа Брейк затвори очи и си пое въздух, за да запълни дробовете си. Кимна в съгласие и излезе тихо от стаята.
Щом Вик остана сама се загледа през прозореца, изправи се, погледна изражението си и усмивка засия на бялото й лице. Взе четката, позната на косата й и разреса едрите с къдрици, стигащи до кръста й.
В този момент телефонът, запратен в ъгъла звънна. Вик се насочи в тази посока, разрови купчина дрехи и взе телефонът в ръка.
- Да? – бързо проговори Виктория.
- Хей, рожденичке! – весел глас се обади от другата страна. – Готова ли си?
- Готова? За какво? – учудено попита Вик.
- Как така за какво?! За купона.
- По дяволите… няма ли някой, който не знае за тъпия купон? Е, няма да има никакво парти.
- Но…
- Благодаря, че се обади. – прекъсна я Вик.
Кейт беше една от малкото приятелки, които имаше Виктория. Понякога обаче дразнещо чувство се зареждаше вътре в нея щом контактуваше с Кейт.
Отново мобилният беше запратен в ъгъла. Вик отиде до гардероба и измъкна черен клин. Последва го тениска с нотички и черни надписи.
След като се облече потърси кожената си верижка, която прилягаше перфектно на нежната й шия. Замечтания й, тъжен поглед се украси от тънък слой спирала, докосваща се до крехките й мигли.
Щом беше готова, хвърли бърз поглед на стаята си и излезе. С всяка своя стъпка Вик се доближаваше до кухнята и приятен аромат се носеше от там. Да..Виктория видя голяма, хубава торта с шоколадова глазура – любимата й. Тя обаче не обърна внимание на това и каза на майка си, че излиза, за да не я чака.
Виктория открехна и слънчевите лъчи докоснаха кожата й. Затвори очи и вдъхна аромата на свободата. Направи няколко крачки, обърна се към вратата, от която беше излязла и сякаш очите й се насълзиха. Бързо се отправи към ъгъла на улицата и го заобиколи. Вече тя се беше откъснала от тежкия си свят и бе влязла в друг. Вървеше бавно и спокойно.
След няколко минути Вик стигна до висока скала, под която течеше река. Тя седеше там, загледа се надолу и изпадна в транс.
Внезапно шумолене откъм храста я стресна и тя отправи поглед към него. Вятърът духна в лицето й и мъжка тениска попадна в ръцете й. Виктория я погледна и усети аромата на дива мента. Изправи се и се огледа.
Щом отново се обърна към храста видя момче, вперило поглед точно в очите й. Внезапна тръпка пробяга по тялото на Виктория и несъзнателно сведе поглед към земята.
- Тениската… - резкия тон на момчето разцепи тишината между тях.
- Да..аз…аз… - започна да заеква Вик.
Очите й внимателно огледаха момчето. Студени капчици вода се стичаха по мускулестото му тяло. Черните му, големи очи бяха искрени и нежни.
Изведнъж той се доближи до нея и протегна ръката си. Сърцето й затуптя неравномерно силно. Момчето бавно откъсна тениската от ръцете й и покри полу-голото си тяло с нея. Усмихна се бързо и тръгна в посоката, от която Виктория беше дошла.
Тя се загледа в отдалечаващата се висока, слаба фигура и тих стон се откъсна от гърдите й.

djuu · 2012-05-06 21:36:58

Некст? <3

ronnie · 2012-05-06 21:44:18

Много добре като за начало. Давай следваща част, да видим какво ще излезе...

sevgi_19991 · 2012-05-06 22:02:09

Добро начало. Некст.

dirtymind · 2012-05-07 06:58:42

Харесва ми как пишеш,продължавай!

Chicharitooo · 2012-05-07 11:46:40

Добро начало. Некст.

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-05-07 19:15:12

I I Полъхът на любовта

Въпреки че Виктория лежеше в топлото си легло, студени тръпки на копнеж играеха с тялото й.
Капките дъжд, които удряха прозореца я караха да мечтае как я докосват и намокрят косата й с вълшебността си. В ума й се въртяха две очи, две ръце и едно момче…
Внезапно Вик отвори очи. Спомни си за предстоящото контролно по биология и че не беше научила дори и едно изречение. Но как ли можеше да учи, когато в корема й пърхаха пеперуди и човешка сянка пленяваше ума й?
Виктория отпусна главата си и се унесе в сън…
На сутринта тя се събуди рано.Разтърка очите си и придърпа учебника. Мирисът на неотворена книга изпълни стаята. Виктория зачете. Изреченията бяха толкова далечни за мисълта й, че се налагаше да повтаря и потретва всяко изречение. Това приятно разсейване не й беше познато.
Вик затвори учебника и въздъхна отново. Повдигна се бавно и образът й в огледалото я накара да се загледа в него. Забелязваше нещо странно. В очите й имаше странен блясък, а усмивката й грееше на лицето, все едно е безгрижно малко хлапе. Определено беше различна. Да… усещаше топлина до сърцето си.
Извади униформата си за училище и с бърз, мрачен поглед я огледа. Оо, та тя беше толкова скучна с ризата и полата под коляното! Как би излязла така навън? Не!
Виктория взе ножиците и одряза полата малко над коляното си. Измъкна от гардероба черния си колан с червени връзки, висящи по краищата. Нави ръкавите на ризата и прибави червени копчета към нея. Извади кожените си ботуши на петсантиметрово, тънко токче и небрежно спусна косата си над раменете. Огледа се в огледалото и излезе от стаята.
Поздрави бързо майка си и тръгна към училище. Всички навън бяха облечени в скучните униформи и си предаваха вид на прилежно ученици. ,, С една дума – зубари…’’ – помисли си Виктория.
Повървя още няколко минути и стигна училището. Огледа го. Беше триетажно, боядисано в небесно синьо, старо училище. ,, Нищо особено и страшно като за първи ден в ново училище’’ – помисли си Вик и влезе през широките, черни врати.
Внезапно всички млъкнаха щом я видяха. Огледаха я от главата до петите, а учителите направиха странна, кисела физиономия. Виктория застина на мястото си и се опита да прочете мислите на учениците според израженията им. Но не успя – безизразните им лица не издаваха никакво чувство.
Все пак, тя продължи да върви и не обръщаше внимание на шушуканията и погледите.
Изведнъж тя се блъсна в едно момче.
- Внимавай къде ходиш! – груб крясък прозвуча от него.
Но Виктория се усмихна. Това бе същото момче, което бе срещнала до реката и същото момче, за което сърцето й туптеше цяла нощ.
- Ами.. съжалявам. – тихо каза Вик и прехапа устните си – Не те видях.
- Да, личи си, че не ме виждаш никога. – през смях каза момчето – Нова си тук, нали?
- Да.Първи ден ми е. Училище не е зле. – с усмивка отвърна тя.
- Наистина не е зле. Дано се впишеш в обстановката бързо. Какво имаш първия час?
- История – любимия ми предмет.
- Ооо..така ли? Аз също имам история. Да вървим към кабинета. – дружелюбно й каза той.
Докато вървяха по дългия коридор момчето показваше на Виктория всяко хубаво и интересно местенце в училището, задаваха си въпроси и се смяха. Тя се чувстваше щастлива и сигурна в компанията му. Най – накрая стигнаха до стаята. Вик хвана дръжката и я дръпна леко към себе си. Тогава тя почувства ръката му върху нейната.
- Чакай… - притеснително започна момчето – Съжалявам за грубото си поведение.
- Няма проблем. И на мен ми се случва понякога. – каза Вик – Между другото казвам се Виктория.
- Благодаря, Ви. Аз се казвам Крис. Радвам се, че изяснихме недоразумението.
Две дълги, дълбоки усмивки обхванаха лицата им.

Mirror... <3 · 2012-05-08 17:40:47

НЕКСТ много ми хареса

djuu · 2012-05-08 18:45:11

НЕКСТ много ми хареса

dirtymind · 2012-05-08 20:04:43

Пак ще се повторя и потретя,пишеш уникално!!!

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-05-12 17:34:22

КРАТКО Е ; ( Утре ще пусна пак ако има интерес де .. : )

Тя стоеше сама в средата на гробище, облечена с черна мини рокля с корсет, мрежести чорапи и оригинални кубинки. В черните и ръкавици без пръсти държеше малък букет от наситено черни рози. Някакъв неизвестен младеш стоеше облечен в сив погребален костюм и шапка, чакащ я няколко метра по-напред. Лицето му бе покрито с сянка, не се виждаше нищо освен тъмнина. Той се приближи няколко крачки напред, единственото нещо което тя видя беше светлосиньото му ляво око. Посегна да докосне странника, но той се превърна в мъгла и се изпари. Чувстваше се замаяна. Мъглата се сгъсти около нея, и докато продължаваше да върви по гробищната пътека, чуваше грубия и грозен повик на гарваните, който кръжаха около нея и всякаш я приканваха да полети с тях. Катранените и очи, сега всякаш бяха червени , усещаше сина болка в областта на краката. Събу кубинките си и продължи да върви през тъмния както бих го нарекла " лабиринт ".

- АА.. - чуха се силни писъци. Разтревожена майката на Виктория се запъти към стаята на младата девойка. Завари сгушена в меката материя която покриваше краката и, но очите и не можеха да се приспособят към заобикалящото наоколо . Сърцето на Виктория туптеше. Кожата и се потеше, а устните ми бяха пресъхнали.
- К-какво има Вики ? - с мек и загрижен тон майка и се втурна към рожбата си и я дари със топла прегръдка.
- Първо знаеш, че мразя да ми казваш Вики, второ не се дръж с мен като с бебе и трето спокойно беше само кошмар. - Студено отговори Вик и прогони майка си, но преди да си тръгне Виктория видя сълзи. Сълзи който тя бе предизвикала току що, сълзи който са болезнени от нож, сълзи който показваха грубия тон който току що бе използвала. Тя погледна към бюрото си и блестящи, кървавочервени числа уловиха погледа и: пет и петдесет сутринта. Същата нощ, докато лежеше на леглото, се опита да успокой напрегнатите си нерви. Не можа да потъне във меката прегръдка на съня, не можа остана да будува цяла нощ. Вик бавно се изправи от матрака и реши да започне да се оправи за " Дяволската клетка", както тя наричаше училището. Е минаха се около двадесет минути докато беше готова. Макар че беше само шест и четирдесет и три тя потегли към училище.По пътя видя едно познато лице, да това беше Крис.

dirtymind · 2012-05-12 19:06:33

Ммм...интересно!НЕКСТ.

#1 2012-05-06 21:10:26

Re: Невидим..

#2 2012-05-06 21:36:58

Re: Невидим..

#3 2012-05-06 21:44:18

Re: Невидим..

#4 2012-05-06 22:02:09

Re: Невидим..

#5 2012-05-07 06:58:42

Re: Невидим..

#6 2012-05-07 11:46:40

Re: Невидим..

#7 2012-05-07 19:15:12

Re: Невидим..

#8 2012-05-08 17:40:47

Re: Невидим..

#9 2012-05-08 18:45:11

Re: Невидим..

#10 2012-05-08 20:04:43

Re: Невидим..

#11 2012-05-12 17:34:22

Re: Невидим..

#12 2012-05-12 19:06:33

Re: Невидим..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook