Направо съм влюбена в тези коси.. http://31.media.tumblr.com/a794ea311c04 … 1_1280.jpg Моля някой, ако знае подробности как мога да я направя, да сподели. ♥️

Не знам защо се случи, нито как. Но ще започна от самото начало... Всъщност бях нормалните за възрастта и за височината ми четиридесет и девет килограма. Всички казваха, че съм си добре, но аз не мислех така. Виждах се дебела, чувствах се дебела.
Огледалото и кантарът ми бяха моето всичко, без тях не можех и десет минути. Оглеждах се в огледалото и виждах отвратителното си тяло, мразех го, мразех и себе си. Започнах с диетите, имаше ефект, да. Но унесът беше толкова сладък, че не спрях. Нуждаех се от още и още, харесваше ми. Не разбрах как и кога точно стана, но исках да подложа тялото си на изпитание, исках да видя до колко ще издържи. И така започнах да не ям с дни. Мразех храната, страхувах се от нея. Страхувах се да не напълнея още повече.
Криех се от нашите, повечето време прекарвах затворена в стаята си, правейки тежки упражнения, гледайки се в огледалото или стоейки върху кантара. Имах чувството, че проклетата стрелка не помръдва от тези четиридесет и девет килограма, които виждах като сто четиридесет и девет.
Не празнувах по празници, не ходех на ресторанти, избягвах семейните сбирки и вечери. Много рядко се налагаше да се храня пред родителите си. Веднага след това се заключвах в тоалетната и плъзвах пръст в гърлото си, трябваше да предизвикам повръщане, трябваше храната да изчезне от стомаха ми.
Бях спряла да излизам с приятели, нямах нужда от тях, нямах нужда от нищо. Мислех единствено за това как да отслабна. Много хора започнаха да се тревожат за мен, мислеха, че се разболявам, но не беше така, не. Бях много добре, само че ме тревожеше нещо...трябваше да отслабна още.
Един ден се случи нещо. Не помня много добре какво съм правила през деня, но следобедта се събудих в клиниката. Казаха ми, че съм припаднала. Родителите ми казаха да им обещая, че ще започна да се храня. Обещах им, не исках да оставам в болницата.
Започнах да се храня. Гадеше ми се, но бях обещала. Минаха точно два дни, през които се опитвах да се храня. Не можех да си го простя, не можех да живея така. Не! И започнах да се тъпча с големи количества храна. Започнах да ям висококалорични храни, след което повръщах всичко. Зъбите ми започнаха да се рушат. Постоянно усещах киселините в устата и стомаха си. Изпадах в кризи, в които за два часа бях способна да погълна над три хиляди калории. Извън пристъпите спазвах строг диетичен режим с дълъг списък от забранени храни. Започнах да викам по родителите си, бях станала много раздразнителна.
И така един ден отново припаднах. Отново се събудих в клиниката. След дълги разговори с мен и родителите ми, лекарите казаха, че съм страдала от анорексия. Казаха ми, че ако не започна да се храня нормално, ще умра. Разказах им за всичко. Оставиха ме да пренощувам в клиниката. На следващия ден говорих с психолози. Оказа се, че след анорексията съм проявила симптоми на булимия, следователно вече страдах и от булимия.
Минаха четири години от началото на анорексията ми и една година от лечението. Вече съм здрава, напълно здрава. Вече отново съм си в нормалните килограми и се чувствам прекрасно. Обичам тялото си. Съжалявам, че бях направила тази глупост със себе си.

- Историята не е по действителен случай. Това е първата история, която пиша и която публикувам. Надявам се да Ви хареса и по някакъв начин да съм накарала момичетата, които искат да отслабнат и са склонни към анорексия да се замислят и да внимават, защото последиците от анорексия не винаги са с хубав край.

Десет.

Люис Хамилтън.

Дискотека.

Супер.

Антон.

Не.
7?

97%. т

Доверието, искреността, любовта.

По-голям е от мен със шест години.

Някой знае ли откъде мога да си купя или да си поръчам тениска с логото на Формула 1?