http://prikachi.com/images.php?images/593/2615593F.jpg

http://prikachi.com/images.php?images/806/3106806S.jpg

http://prikachi.com/images.php?images/809/3106809h.jpg

http://prikachi.com/images.php?images/829/3106829j.jpg

http://prikachi.com/images.php?images/814/3106814E.jpg

Надписа на зайчето и ръката на Джери нещо е ми се получиха...

http://prikachi.com/images.php?images/821/3106821y.jpg

А тук е оцветено ухото и езика на Джери.. 

Благодаря ви. По-късно ще кача още. 

Ще си позволя да редактирам и да ти кажа къде са ти грешките, но имайки предвид, че не живееш в България е доста добре. 

Тази сутрин се събудих, (не трябва да има запетая, защото пред по не се слага) по жива от всякога.Станах и се приготвих за училище, о(трябва да има точка и главна буква)отидох в кухнята, на хладилника имаше бележка от мама(точка и главна буква) пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска,[/color[color=blue]](вместо запетая трябва да има тире)палачинки с мед любимото ми.Закусих и тръграх за училище.Имах странно предчувствие за днешния ден, но не знаех дали е добро или не...
Стигнах, огромната желязна врата на училището ми беше заключена както винаги, звъннах на звънеца и някой ми отвори,(трябва да има но)не го познавах. След мен вратата се затвори с трясък и отново се почувствах като в затвор. Влязох в двора, беше мрачен ден и имаше гъста мъгла. Всички ме гледаха така странно, толкова отчайващо ли изглеждах? Нека ви разкажа нещо за мен,(точка и главна буква) аз съм най-обикновенно момиче на 15 години, с изключение на едно, имам странна дарба : мога да местя предмети с ума си...Разбрах за дарбата си миналата седмица когато в библиотеката,(без запетая)случайно се сблъсках с момчето което харесвам, той ме заговори и аз бях ужасно притеснена (точка и главна буква)изведнъж книгите започнаха да се местят и да падат без никой да ги пипа, а аз дори не разбрах, че вината е моя.Когато се прибрах в къщи (слято писане на вкъщи)родителите ми отново се караха (точка и главна буква) бях много нервна и започнах да местя нещата в стаята , (точка и главна буква)тогава разбрах за способностите ми. Иначе съм най-обикновенна тийнеиджърка, имам тъмно руса коса и сини очи, средна съм на ръст и с нормално тегло, живея в Лондон с родителите си...
Влязох в огромната сива сграда, която всички наричаха училище, а за мен беше като затвор,(точка и главна буква) започнах да се качвам по слълбите, бях толкова замислена и гледах към пода, (без запетая)и дори не го видях и отново с сбъсках с Него,(точка и главна буква) той започна да се ми се извинява въпреки, че знаеше, че вината бе моя. Все още не мога да се контролирам, този път за малко не убих учителката ми по История,(точка и главна буква) без да искам накарах една картина да падне на главата й. А той бе толкова сладък, както винаги, той е с леко къдрава тъмно кафява коса и сини очи, малко по висок от мен. Попита ме,(без запетая) дали искам да правим проекта по Физика заедно,(точка и главна буква) казах му „Добре” някак безразлично, но отвътре бях толкова щастлива, предложих му да дойде утре в къщи,(без запетая) за да започнем проекта.Каза , че ще дойде и ми се усмихна, обичах тази усмивка...Звънецът би и трябваше да влизам в час, имах Рисуване, любимият ми час, обичам изкуствата и обожавам да рисувам, толкова е успокояващо..Този път трябваше да рисуваме, нещото от което ни е страх най много, взех четката и започнах да рисувам... 

Сега редактиран вариант:

Тази сутрин се събудих по жива от всякога.Станах и се приготвих за училище, отидох в кухнята. На хладилника имаше бележка от мама. Пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска-палачинки с мед (любимото ми) .Закусих и тръгнах за училище.Имах странно предчувствие за днешния ден, но не знаех дали е добро или не...
Стигнах, огромната желязна врата на училището ми беше заключена както винаги, звъннах на звънеца и някой ми отвори, не го познавах. След мен вратата се затвори с трясък и отново се почувствах като в затвор. Влязох в двора. Беше мрачен ден и имаше гъста мъгла. Всички ме гледаха така странно, толкова отчайващо ли изглеждах? Нека ви разкажа нещо за мен. Аз съм най-обикновенно момиче на 15 години, с изключение на едно, имам странна дарба: мога да местя предмети с ума си...Разбрах за дарбата си миналата седмица когато в библиотеката случайно се сблъсках с момчето което харесвам. Той ме заговори и аз бях ужасно притеснена. Изведнъж книгите започнаха да се местят и да падат без никой да ги пипа, а аз дори не разбрах, че вината е моя.Когато се прибрах в къщи родителите ми отново се караха. Бях много нервна и започнах да местя нещата в стаята. Тогава разбрах за способностите ми. Иначе съм най-обикновенна тийнеиджърка, имам тъмно руса коса и сини очи, средна съм на ръст и с нормално тегло, живея в Лондон с родителите си...
Влязох в огромната сива сграда, която всички наричаха училище, а за мен беше като затвор и  започнах да се качвам по слълбите. Бях толкова замислена и гледах към пода. Дори не го видях и отново с сбъсках с Него. Той започна да ми се извинява въпреки, че знаеше, че вината бе моя. Все още не мога да се контролирам, този път за малко не убих учителката ми по История. Без да искам накарах една картина да падне на главата й. А той бе толкова сладък, както винаги. Той е с леко къдрава тъмно кафява коса и сини очи, малко по висок от мен. Попита ме дали искам да правим проекта по Физика заедно. Казах му „Добре” някак безразлично, но отвътре бях толкова щастлива. Предложих му да дойде утре в къщи, за да започнем проекта. Каза, че ще дойде и ми се усмихна, обичах тази усмивка...Звънецът би и трябваше да влизам в час, имах Рисуване, любимият ми час, обичам изкуствата и обожавам да рисувам, толкова е успокояващо..Този път трябваше да рисуваме, нещото от което ни е страх най много, взех четката и започнах да рисувам...

Мисля, че забелязваш какви са ти грешките. Основно са повторения. Много бъркаш къде трябва да са запетаи, къде край на изречението. Просто не прави дълги изречения. Иначе е доста добре. 

Знаеш ли, много е хубаво, но ти пускаш по два реда на кръст. Събери страница-две и тогава го поствай, защото така само ми гъделичкаш любопитството.  |-(  Хайде, чакаме още.