Страннта дарба. Част 2

summer.time · 2011-02-09 15:39:35

Това е една историйка която започнах да пиша днес в училище, защото имахме 2 свободни часа, никога не съм писала нещо на Български, но мама казва, че е добре да пиша разни неща, защото иначе започвам да забравям Българския, доста е тъпа историйката, но пък я пускам да си кажете мнението и да ми кажете къде имам правописни и други грешки защото със сигорност имам Дано да ви хареса, в което се съмнявам:

Тази сутрин се събудих, по жива от всякога.Станах и се приготвих за училище, отидох в кухнята, на хладилника имаше бележка от мама пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска, палачинки с мед любимото ми.Закусих и тръграх за училище.Имах странно предчувствие за днешния ден, но не знаех дали е добро или не...
Стигнах, огромната желязна врата на училището ми беше заключена както винаги, звъннах на звънеца и някой ми отвори, не го познавах. След мен вратата се затвори с трясък и отново се почувствах като в затвор. Влязох в двора, беше мрачен ден и имаше гъста мъгла. Всички ме гледаха така странно, толкова отчайващо ли изглеждах? Нека ви разкажа нещо за мен, аз съм най-обикновенно момиче на 15 години, с изключение на едно, имам странна дарба : мога да местя предмети с ума си...Разбрах за дарбата си миналата седмица когато в библиотеката, случайно се сблъсках с момчето което харесвам, той ме заговори и аз бях ужасно притеснена изведнъж книгите започнаха да се местят и да падат без никой да ги пипа, а аз дори не разбрах, че вината е моя.Когато се прибрах в къщи родителите ми отново се караха бях много нервна и започнах да местя нещата в стаята , тогава разбрах за способностите ми. Иначе съм най-обикновенна тийнеиджърка, имам тъмно руса коса и сини очи, средна съм на ръст и с нормално тегло, живея в Лондон с родителите си...
Влязох в огромната сива сграда, която всички наричаха училище, а за мен беше като затвор, започнах да се качвам по слълбите, бях толкова замислена и гледах към пода, и дори не го видях и отново с сбъсках с Него, той започна да се ми се извинява въпреки, че знаеше, че вината бе моя. Все още не мога да се контролирам, този път за малко не убих учителката ми по История, без да искам накарах една картина да падне на главата й. А той бе толкова сладък, както винаги, той е с леко къдрава тъмно кафява коса и сини очи, малко по висок от мен. Попита ме, дали искам да правим проекта по Физика заедно, казах му „Добре” някак безразлично, но отвътре бях толкова щастлива, предложих му да дойде утре в къщи, за да започнем проекта.Каза , че ще дойде и ми се усмихна, обичах тази усмивка...Звънецът би и трябваше да влизам в час, имах Рисуване, любимият ми час, обичам изкуствата и обожавам да рисувам, толкова е успокояващо..Този път трябваше да рисуваме, нещото от което ни е страх най много, взех четката и започнах да рисувам...

kikitouuu · 2011-02-09 15:44:41

Хех супееер е като се има впредвид, че не живееш в България и не учиш български

TwilightGirl90 · 2011-02-09 15:51:41

Е , има няколко повторениея ,но .. Иначе е много добро !

monka98 · 2011-02-09 16:00:21

Много ми хареса !! Поздравления !!

ecei · 2011-02-09 16:09:14

И на мен ми хареса.

mishitu_ · 2011-02-09 16:12:00

Хубаво е. ^^

waniinkka* · 2011-02-09 16:16:46

Много ми харесва. Ще има ли продължение?

summer.time · 2011-02-09 16:22:47

Ще има ли продължение?

Мерси много на всички, но ми се иска някой да ми каже къде са ми грешките

Запродължение не съм мислила, но ако още някой иска може да напиша и продължение

TwilightGirl90 · 2011-02-09 16:31:46

Ами ,аз ти казах грешката ти .
Имаш повторения . Заменяй думите със синоними.

shushi_10 · 2011-02-09 16:35:12

Харесва ми и аз не съм учила в България

miminzetyyy · 2011-02-09 16:38:16

За човек,който не учи и не живее в България е много добре.
(y)

littlepartofme · 2011-02-09 16:57:54

Прекрасно е, много ми хареса.Продължавай все така!

kikitouuu · 2011-02-09 17:29:23

Ами ако искаш грешките... ами някои изречения в началото са много дълги. Имам превид трябва да сложиш повече точки. Защото така се получава сякаш един текст без точки ами направо едно изречение Имаше и още някакви грешчици, но те са малки не се забелязват На мен лично МНОГО ми хареса!!! Бравооо!!!!!

fEn4iTu · 2011-02-09 17:41:12

Харесва ми !

karriikkxx · 2011-02-09 18:31:33

Имаш пунктуационни грешки,но все пак не си в Б-я.
Хареса ми.

summer.time · 2011-02-09 18:48:12

Мерси Ще оправя грешките Ако искате продължение пишете и в утре ще напиша нещо пък и ще стане по интересно сега няма никаква интрига ..Хайде Поздрави..

girlcheto · 2011-02-09 18:53:57

Много е яко! И аз искам продължение (ако може де)

ecei · 2011-02-09 19:06:23

Аз искам продължение.

karriikkxx · 2011-02-09 19:16:13

Да,продължи го.

kikitouuu · 2011-02-09 19:22:51

И аз искам продължение!!! zzz

iw4eto0o · 2011-02-11 19:52:45

Смени си заглавието, не искам да се заяждам, но е като моето!

xXx Fallen Angel xXX · 2011-02-11 20:47:04

Тази сутрин се събудих, по жива от всякога.Станах и се приготвих за училище, отидох в кухнята, на хладилника имаше бележка от мама пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска, палачинки с мед любимото ми.Закусих и тръграх за училище.Имах странно предчувствие за днешния ден, но не знаех дали е добро или не...
Стигнах, огромната желязна врата на училището ми беше заключена както винаги, звъннах на звънеца и някой ми отвори, не го познавах. След мен вратата се затвори с трясък и отново се почувствах като в затвор. Влязох в двора, беше мрачен ден и имаше гъста мъгла. Всички ме гледаха така странно, толкова отчайващо ли изглеждах? Нека ви разкажа нещо за мен, аз съм най-обикновенно момиче на 15 години, с изключение на едно, имам странна дарба : мога да местя предмети с ума си...Разбрах за дарбата си миналата седмица когато в библиотеката, случайно се сблъсках с момчето което харесвам, той ме заговори и аз бях ужасно притеснена изведнъж книгите започнаха да се местят и да падат без никой да ги пипа, а аз дори не разбрах, че вината е моя.Когато се прибрах в къщи родителите ми отново се караха бях много нервна и започнах да местя нещата в стаята , тогава разбрах за способностите ми. Иначе съм най-обикновенна тийнеиджърка, имам тъмно руса коса и сини очи, средна съм на ръст и с нормално тегло, живея в Лондон с родителите си...
Влязох в огромната сива сграда, която всички наричаха училище, а за мен беше като затвор, започнах да се качвам по слълбите, бях толкова замислена и гледах към пода, и дори не го видях и отново с сбъсках с Него, той започна да се ми се извинява въпреки, че знаеше, че вината бе моя. Все още не мога да се контролирам, този път за малко не убих учителката ми по История, без да искам накарах една картина да падне на главата й. А той бе толкова сладък, както винаги, той е с леко къдрава тъмно кафява коса и сини очи, малко по висок от мен. Попита ме, дали искам да правим проекта по Физика заедно, казах му „Добре” някак безразлично, но отвътре бях толкова щастлива, предложих му да дойде утре в къщи, за да започнем проекта.Каза , че ще дойде и ми се усмихна, обичах тази усмивка...Звънецът би и трябваше да влизам в час, имах Рисуване, любимият ми час, обичам изкуствата и обожавам да рисувам, толкова е успокояващо..Този път трябваше да рисуваме, нещото от което ни е страх най много, взех четката и започнах да рисувам...

Ето, сега ще се опитам да ти дам няколко съвета, и btw завиждам ти, че живееш извън България
Та така:
1. Както каза Кали, имаш доста повторения. Понеже не си се занимавала наскоро с български, предлагам ти да разглеждаш тук (не е най-добрият речник, но горе-долу..) http://www.kakvo.org/sinonimen/
Например: В последните две изречения доста повтаряш "рисуване". Провери в речника и ти излизат резултати като например изобразяване. Според мен можеш сполучливо да замениш някоя от думите с тази.
2. Забелязах, че правиш изреченията маалко твърде дългички.
Например: "Станах и се приготвих за училище, отидох в кухнята, на хладилника имаше бележка от мама пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска, палачинки с мед любимото ми." - Според мен би могла да ги направиш в няколко изречения: Станах и се приготвих за училище. Сетне отидох в кухнята, а на хладилника видях бележка от майка ми, на която пишеше, че е излязла по-рано и ми е оставила закуска. Беше палачинки с мед - любимото ми.
3.Основните правила за пунктуация:
1.1 Пред че, но, а, които, който, която, което, защото, каквото, когато, както, чието, чиито, чийто, чиято.. се пише запетая, а ако пред тях има дума - тя се измества преди тях.
Например: Това беше момичето, което обичах. и Това беше момичето, обичта ми към което беше безгранична.
1.2 Обособени части и вметнати думи и изрази
Обърни внимание, когато "вмъкваш" част в изречението, без която то също може да съществува.
Например: Момчето, което видях, беше симпатично. почти е равно на: Момчето беше симпатично.
Както и вметнатите части: разбира се, по мое мнение, според мен, естествено.. ограждат се със запетайки
4. И само за в/във и с/със (макар че май нямаш такива грешки)
Пише се само с, когато следващата дума не започва със с/з.
С автобус.
Пише се със, когато следващата дума започва със с/з.
Със самолет/зебра.
Пише се само в, когато следващата дума не започва с в/ф.
В чакалнята.
Пише се във, когато следващата дума започва с в/ф.
Във фенерчето.

И това е като цяло, иначе има доста усложнения, но не е толкова наложително да ги знаеш. И за последно, историята ти е много хубава, наистина бих искала да прочета продължението.

Ух, свърших.

summer.time · 2011-02-11 20:57:59

Fallen Angel Мерси много за съветите ,Ще ги имам впредвид като пиша продължението. Радвам се, че ти харесва..Колкото до продължението, започнала съм да го пиша но нещо съм зациклила, нямам никакви идеи ...Дано да ми дойде музата, че да го напиша

iw4eto0o Радвай се, смених заглавието !

niksan_908 · 2011-02-11 21:18:51

Браво, много е хубаво! Краят най-много ми хареса, защото някаво такова - звучи сякаш ще има продължение(с отворен край)

tamy {sun} · 2011-03-06 16:44:30

Ще си позволя да редактирам и да ти кажа къде са ти грешките, но имайки предвид, че не живееш в България е доста добре.

Тази сутрин се събудих, (не трябва да има запетая, защото пред по не се слага) по жива от всякога.Станах и се приготвих за училище, о(трябва да има точка и главна буква)отидох в кухнята, на хладилника имаше бележка от мама(точка и главна буква) пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска,[/color[color=blue]](вместо запетая трябва да има тире)палачинки с мед любимото ми.Закусих и тръграх за училище.Имах странно предчувствие за днешния ден, но не знаех дали е добро или не...
Стигнах, огромната желязна врата на училището ми беше заключена както винаги, звъннах на звънеца и някой ми отвори,(трябва да има но)не го познавах. След мен вратата се затвори с трясък и отново се почувствах като в затвор. Влязох в двора, беше мрачен ден и имаше гъста мъгла. Всички ме гледаха така странно, толкова отчайващо ли изглеждах? Нека ви разкажа нещо за мен,(точка и главна буква) аз съм най-обикновенно момиче на 15 години, с изключение на едно, имам странна дарба : мога да местя предмети с ума си...Разбрах за дарбата си миналата седмица когато в библиотеката,(без запетая)случайно се сблъсках с момчето което харесвам, той ме заговори и аз бях ужасно притеснена (точка и главна буква)изведнъж книгите започнаха да се местят и да падат без никой да ги пипа, а аз дори не разбрах, че вината е моя.Когато се прибрах в къщи (слято писане на вкъщи)родителите ми отново се караха (точка и главна буква) бях много нервна и започнах да местя нещата в стаята , (точка и главна буква)тогава разбрах за способностите ми. Иначе съм най-обикновенна тийнеиджърка, имам тъмно руса коса и сини очи, средна съм на ръст и с нормално тегло, живея в Лондон с родителите си...
Влязох в огромната сива сграда, която всички наричаха училище, а за мен беше като затвор,(точка и главна буква) започнах да се качвам по слълбите, бях толкова замислена и гледах към пода, (без запетая)и дори не го видях и отново с сбъсках с Него,(точка и главна буква) той започна да се ми се извинява въпреки, че знаеше, че вината бе моя. Все още не мога да се контролирам, този път за малко не убих учителката ми по История,(точка и главна буква) без да искам накарах една картина да падне на главата й. А той бе толкова сладък, както винаги, той е с леко къдрава тъмно кафява коса и сини очи, малко по висок от мен. Попита ме,(без запетая) дали искам да правим проекта по Физика заедно,(точка и главна буква) казах му „Добре” някак безразлично, но отвътре бях толкова щастлива, предложих му да дойде утре в къщи,(без запетая) за да започнем проекта.Каза , че ще дойде и ми се усмихна, обичах тази усмивка...Звънецът би и трябваше да влизам в час, имах Рисуване, любимият ми час, обичам изкуствата и обожавам да рисувам, толкова е успокояващо..Този път трябваше да рисуваме, нещото от което ни е страх най много, взех четката и започнах да рисувам...

Сега редактиран вариант:

Тази сутрин се събудих по жива от всякога.Станах и се приготвих за училище, отидох в кухнята. На хладилника имаше бележка от мама. Пишеше, че е излязла по рано и ми е оставила закуска-палачинки с мед (любимото ми) .Закусих и тръгнах за училище.Имах странно предчувствие за днешния ден, но не знаех дали е добро или не...
Стигнах, огромната желязна врата на училището ми беше заключена както винаги, звъннах на звънеца и някой ми отвори, не го познавах. След мен вратата се затвори с трясък и отново се почувствах като в затвор. Влязох в двора. Беше мрачен ден и имаше гъста мъгла. Всички ме гледаха така странно, толкова отчайващо ли изглеждах? Нека ви разкажа нещо за мен. Аз съм най-обикновенно момиче на 15 години, с изключение на едно, имам странна дарба: мога да местя предмети с ума си...Разбрах за дарбата си миналата седмица когато в библиотеката случайно се сблъсках с момчето което харесвам. Той ме заговори и аз бях ужасно притеснена. Изведнъж книгите започнаха да се местят и да падат без никой да ги пипа, а аз дори не разбрах, че вината е моя.Когато се прибрах в къщи родителите ми отново се караха. Бях много нервна и започнах да местя нещата в стаята. Тогава разбрах за способностите ми. Иначе съм най-обикновенна тийнеиджърка, имам тъмно руса коса и сини очи, средна съм на ръст и с нормално тегло, живея в Лондон с родителите си...
Влязох в огромната сива сграда, която всички наричаха училище, а за мен беше като затвор и започнах да се качвам по слълбите. Бях толкова замислена и гледах към пода. Дори не го видях и отново с сбъсках с Него. Той започна да ми се извинява въпреки, че знаеше, че вината бе моя. Все още не мога да се контролирам, този път за малко не убих учителката ми по История. Без да искам накарах една картина да падне на главата й. А той бе толкова сладък, както винаги. Той е с леко къдрава тъмно кафява коса и сини очи, малко по висок от мен. Попита ме дали искам да правим проекта по Физика заедно. Казах му „Добре” някак безразлично, но отвътре бях толкова щастлива. Предложих му да дойде утре в къщи, за да започнем проекта. Каза, че ще дойде и ми се усмихна, обичах тази усмивка...Звънецът би и трябваше да влизам в час, имах Рисуване, любимият ми час, обичам изкуствата и обожавам да рисувам, толкова е успокояващо..Този път трябваше да рисуваме, нещото от което ни е страх най много, взех четката и започнах да рисувам...

Мисля, че забелязваш какви са ти грешките. Основно са повторения. Много бъркаш къде трябва да са запетаи, къде край на изречението. Просто не прави дълги изречения. Иначе е доста добре.

#1 2011-02-09 15:39:35

Re: Страннта дарба. Част 2

#2 2011-02-09 15:44:41

Re: Страннта дарба. Част 2

#3 2011-02-09 15:51:41

Re: Страннта дарба. Част 2

#4 2011-02-09 16:00:21

Re: Страннта дарба. Част 2

#5 2011-02-09 16:09:14

Re: Страннта дарба. Част 2

#6 2011-02-09 16:12:00

Re: Страннта дарба. Част 2

#7 2011-02-09 16:16:46

Re: Страннта дарба. Част 2

#8 2011-02-09 16:22:47

Re: Страннта дарба. Част 2

#9 2011-02-09 16:31:46

Re: Страннта дарба. Част 2

#10 2011-02-09 16:35:12

Re: Страннта дарба. Част 2

#11 2011-02-09 16:38:16

Re: Страннта дарба. Част 2

#12 2011-02-09 16:57:54

Re: Страннта дарба. Част 2

#13 2011-02-09 17:29:23

Re: Страннта дарба. Част 2

#14 2011-02-09 17:41:12

Re: Страннта дарба. Част 2

#15 2011-02-09 18:31:33

Re: Страннта дарба. Част 2

#16 2011-02-09 18:48:12

Re: Страннта дарба. Част 2

#17 2011-02-09 18:53:57

Re: Страннта дарба. Част 2

#18 2011-02-09 19:06:23

Re: Страннта дарба. Част 2

#19 2011-02-09 19:16:13

Re: Страннта дарба. Част 2

#20 2011-02-09 19:22:51

Re: Страннта дарба. Част 2

#21 2011-02-11 19:52:45

Re: Страннта дарба. Част 2

#22 2011-02-11 20:47:04

Re: Страннта дарба. Част 2

#23 2011-02-11 20:57:59

Re: Страннта дарба. Част 2

#24 2011-02-11 21:18:51

Re: Страннта дарба. Част 2

#25 2011-03-06 16:44:30

Re: Страннта дарба. Част 2

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook