Да и аз мисля, че ме е подходящо :Д За това и не съм го пратила ;д

Конкурса е организиран от сайт за дрехи, и просто не мислех, че трябва да е много официално :Д

Мерси за съвета, бях сигурна, че имам грешки НАЙ-вече с времената, а за разговорните изречения .. не съм се опитвала да го правя официално, за това е написано така ;д И за параграфите, разделено е, но просто като го постнах и се махнаха о.О Не знам защо

Изобщо не ми прозвуча като заяждане хД Няма да го оправям, написах го само, за да видя дали ще успея да измъдря нещо :Д

Не бих променила нищо, новия ми клас е просто страхотен, всички са много готини, никой не се заяжда с никого ( освен по приятелски ), има моменти, в които с едно момичета стоим, гледаме класа и се чудим как можахме всички откачалки да се съберем на едно място? :Д А стария ми клас ... той вече НЕ съществува за мен! :д

Това е малко есе за един конкурс, кажете ми какво мислите, надявам се да ви хареса ^^

What is your New Years Resolution for 2012 and why ?

  Everyone have different dreams about life and future, everyone wants to reach diffrent goals and everyone is living in his own way. So what do you thing abot the new year that is coming ? I don't know for you, but for me is going to be something great and I don't want to miss the chance doing something importnat with my life.
  I don't have so much dreams, but all of them are just so unreachable that sometimes I just want to give out on them, but remembering how wonderful would be if they come true makes me continue dreaming. All of my dreams are conected. First I want to graduate school with good diploma and then I want to become an architect. After this I want to start restoration of the colosseum in Rome. With the money I want to go live in Japan or Korea and continue my work and life there. Yeah, I know, it sounds crazy. But I really want to go in Asia. But abything from that can't happen in just one year, so none of this will be me resoluiton for 2012. Then what should I do ? I have never thinked of something like this before. What would you do? No, I don't feel like asking someone, because this is my life and I just can't let someone else to take the decision. I already have good friends, not much, but enought. Good grades? Yes! Happy family ... well, not so happy, but some kids don't even have so I'm grateful for what I have. Time to dream about my future ? More than enought. So what I actually need ? I can't think of anything. I'm healthy, lucky, loved, not alone, good with other people. Do I need something more to live my life happly ? I don't think so. And now I know what my resolution for 2012 will be - to live my life and never look back, to never feel sorry for the mistakes that I made, because without them I wouldn't be the person I am, because I'm happy with myself now, and you guys should love yourself too, much or less, it dosen't matter, the only thing that you have know is that you're perfect just the way you are, you don't need resolutions every year for making yourself a better person or reaching your dreams, your dreams will come true only if you never stop believe in them.
  I think that I kind mess up the topic, so I think that I'll stop here and only wish you good luck with your life!

Стивън Кинг - То Част 1

Не
Бяла ?

Не
Син ?

Харесвам обувки с ток, но не са ми удобни, а и обожавам кецове! 

Идеята ми хрумна съвсем спонтанно докато пишех едно есе, изведнъж ми дойде муза и мисля, че ще успея да развия историята до край. Това ще стане, ако има интерес от ваша страна, на което силно се надявам. Дано Ви хареса! ^^

Вървях бавно напред, бях малко притеснена. Всичко тук беше ново за мен. Нов град, ново училище, нови хора. Страхувах се. Страхувах се от непознатото и новото. Всъщност ме беше страх от много неща, но по някаква причина точно тези две неща ме караха да сечувствам толквоа слаба, безпомощна и уязвима. Не можех да си го обясна, нямах ни най-малка представа защо се чувствам така, но не се и опитвах да разбера. Вятарът разнесе дългата ми до кръста светло-кестенява коса, а гласовете на учениците ме събуди от транса, в който бях изпаднала. Вдигнах глава на горе и зелените ми очи се потпиха в синия цвят на небето. След твоа отново се върнах на земята и минах през външния вход на училището. На площадката беше пълна с ученици, всички момичета бяха облечени с бели ризи, червени панделки на яките, бежави сака, зелени карирани поли, една педя над коляното, чорапи по избор и черни обувки. Момчетата бяха облечени почти по същия начин, но, разбира се, вместо поли бяха със зелени пантлони. Аз също бях с униформата на училището, но по едно нещо се отличавах от останалите и нямаше да замисля за това, ако всички не бяха започнали да ме зяпат. Когато има преместен ученик слуха се разнася бързо и винаги разпознават новодошлия, сякаш познават всеки един ученик в училището. Странно нали ... Различното в мен беше, че единствено аз от момичетата имах толкова дълга коса и съща на края на косата си имах една златисто-руса лента, която доста се открояваше на кестенявия фон. Учениците не изглеждаха лоши хора, но все пак ме беше страх. С бързи стъпки влязох в училище и се запътих към учителската стая. Пред вратата срещнах класния си ръководител. Бях се запознала с нея преди това. Беше млада и красива. Имаше черна, чуплива, дълга до раменете коса, която ноесеше на опашка и дълбоки черни очи. Беше облечена в бежов костюм и беше мило усмихната. Поздравих я, тя ми даде списак с учебници и карта на училището, защото наистина беше доста голямо и объркно. разделено е на корпуси, защото преди е било болница. Мразя болници! След това се запътихме към класната стая. Звънцът би и две минути след това влязохме в стаята.
- Ученици седнете по местата си! - каза мило учителката и всички направиха това, което тя каза, по лицата им си личеше, че имат уважение към нея и я харесват. - Това е новата ученичка, за която Ви споменах. - каза тя и ме посочи и всички ме зяпнаха .. отново. Притесних се и венага погледнах на страни. Мисля, че беше плод на въображението ми, но дочух няколко шепота, коието гласяха неща като "Сладка е!", "Косата 'и е много красива!" и такива неща. Да, всики обичаха косата ми, аз също!
- Ще се представиш ли на класа ? - попита учителката и се обърна към мен. Гласът ми изтръпна за момент.
- К-казвам се Миа Нанако, идвам от Нагоя, на 17 години съм, за първи път идвам в Токио и за първи път се местя в ново училище, моля отнасяйте се добре с мен! - И след това целия клас ме поздрави. Явно не е било толкова трашно колкото си мислех. На средната редица последния чин беше празен, той беше за мен, отидох, седнах на мястото си и въздънах облеклчително.
Часът протече съвсем нормално, но постоянно усещах, че някой ме гледа. Явно е било плод на въображението ми, защото обърнех ли се никой не гледаше към мен. Звънецът удари. Станах от чина си и поглендах към прозореца, тогава го видях, човекът който ме гледаше през целия час. Беше момиче с начупена, къса до раменете, руса коса и пъстри очи. Това беше единственото момиче, което познавах в целия град, Ерина - приятелката ми от детството, но докато успея да 'и метна вече я нямаше. Тогава две момичета от класа дойдоха при мен.
- Аз съм Чисато Аизава. - усмихна се едно русокосо момиче с кестянви кучиру и черни очи. - А това Юмеме Чанг. - продължи тя и посочи чернокосата си приятелка.
- Здравейте! - отеърнах кратко и плахо.
- Сега имаме физическо, носиш ли си спортната унифрома? - попита ме Чисато.
- Ами, не .. аз не знаех, че ще имаме спорт и .. - Юмеме ме прекъсна.
- Няма проблем ще ти заема моята, днес си нося и двете.
- Благодаря! - зарадвах се на дрюжелюбието на момичетата и почувствах как се отпускам. Трите заедно се запътихме към салона. Имахме час с 12-ти клас. Шреоблякохме се в съблекланите и отидохме във физкултурния салон. Времето беше слънчево, но беше края на ноември и бяхме задължени да играем вътре. Спортните екипи бяха удобни. За момичетата имаше бели тениски, къси, зелени, прилепнали панталони и маратонки, а за момчетата същото, само че бяха със шитоки шорти. Чисато дойде с волейболна топка и ме повика да играем. Всички момичета от нашия клас се включиха в играта. По едно време другия отбор би сервиз към мен, но не успях да спася топката и тя се търкули в полето, където 12-ти клас играеха баскетбол. Изтичах след топката и се наведох да я взема, но в този момента някой я взе от земята и ми я подаде. Погледнах на горе и видях едно русокосо момче със сини очи. Излъчването му беше страхотно. Аз взех топкота от ръцете му, тогава се докоснахме, а той ми се усмихна. Пробърнах се от вътре. Всичко беше съвсем като по филмите, но имаше една подробност. Той явно беше най-харесваното момче в училище ( личеше си по момичетата, които го зяпаха ), а аз бях никой. Обърнах се и се върнах на игрището без да показвам никакъв признак, че се разтапям, но той явно все пак го усето. Продължих играта и до края на часа не го погледнах отново, имах намерение да го забравя, знаех, че нямаше да се получи нищо, пък и дори не го познавам.

/Не съм го проверявала за грешки и се надявам, че няма/

Глава 3 - Момичето на Ада
Акира се замисли за момент. И преди беше чувала за Момичето на Ада. Казват, че изпраща хората в Ада. Дава ти отмъщението, което търсиш. Всичко това 'и се струваше твърде плашещо и жестоко. Русокосото момиче се отърси от мислите си и си тръгна от магазина без да взема нищо.
Акира се прибра в къщи, отиде в стаята в стаята си, остави си нещата, преоблече се, легна по корем на леглото, взе си една книга и започна да чете. На последък момичето почти не спеше и докато четеше очите 'и постепенно започнахада  се затварят и след известно време беше заспала на книгата си.
Русокоската се събуди късно вечерта. Тя стана от леглото и отиде до тоалетната. Когато се върна в стаята си, Акира случайно погледна към монитра на компютъра си и видя, че часът е 23:58. Тя седна на стола пред компютъра, отвори браузъра си и съвсем механично написа името на сайта на Момичето на Ада. Беше 23:59. Линка беше неактивен. Изведнъж момичето се усети какво е направило и се стресна за момент. След това натисна бутона "Enter" на клавиатурата. Часът стана 00:00. Страницата се отвори. Акира знаеше, че няма много време, за това бързо написа " Миьоко Нашимото " в предназначеното място и натисна бутона изпрати. Преди момичето да се усети какво е направило от прозореца заблестя ярка оранжева светлина. Акира се стресна. Изведнъж тя се озова на друго място. От дясно на нея имаше езеро. Слънцето залязваше и беше много красиво, а пред нея имаше едно дърво. До него стояха една жена със синьо кимоно* и черна коса вързана на на висок кок, малко момиче на около 12, или поне на толкова изглеждаше. То беше с дълга до кръста, права, черна коса. Очите 'и бяха кърваво червени. Беше с училищна униформа. Униформатабеше цялата в черно. Имаше само една черна панделка. Чорапите 'и стигаха до коленете. И те бяха черни, както и обувките. От това момиче се усещае само страдание, болка, страх.. От лявата страна на това момичеимаше и един чернокос, висок мъж. Изглеждаше на около 20 години. Той беше с черна тениска, бяло горнище, тъмни панталони иоранжеви маратонки. Имаше и гердан на вратаси. Донего стовшв възрастен мъж, подпрял се на дървен бастун. Той носеше сламена чапка, бледо-синя юката* и се беше наметнал с някакво черно палто.
- Тук съм. - чу се красив глас, а Акира погледна към чернокосото момиче. - Хоне-Онна. - продължи чернокоската, а жената от дясно на нея изведнъж изчезна. Момичето протегна дясната си ръка. На мястото на Хоне-Онна се появи малка, сламена вуду-кукла, с ярко червена връв вързана за нея, която падна в ръката на чернокосото момиче. След това момичето я подаде на Акира и каза.
- Вземи това. - Акира отиде до нея и взе куклата.
- Ти си Момичето на Ада? - но момичето срещу Акира продължи с това, което имаше да казва без да 'и обърщавнимание.
- Ако наистина искаш да получиш отмъщение, дръпни червената връв.
- Н-но.. Аз не искам.. - опита се да я прекъсне, но Момичето на Ада отново я игнорира.
- Акоя дръпнеш, значи официално си подписала договор с мен. Този когото си прокълнала веднага ще бъде изпратен в Ада. Но, ако го направиш, ти трябва да платиш цената. Прокълнешли някого, трябва да се жертват две души. Това означава, че твоята душа също ще бъде изпратена в Ада. - допълни момичето.
- Ада? - попита сама себе си Акира.
- Но, разбира  се, това ще се случи след като умреш. Останалото зависи от теб. - довърши Момичето на Ада и изведнъж всичко изчезна.

* Кимоно - Японско традиционно облекло, носено от жени, мъже и деца.
Юката - Японска дреха, типично кимоно лятото, обикновено изработена от памук.

Мисля да спирам да пиша. Нямам мотивация, явно не се чете много, а моля тези, които прочетат главата да си изкажат мнението ^^

Да
Симона?

Десет .. 

Прекрасно е!!