The Chosen..

kotenceto_998 · 2011-07-11 18:48:52

немога да повярвам че ще свърши

fenfantazi_ · 2011-07-12 13:33:23

Това е последната глава.Надявам се де ви хареса, а също и историята да ви е харесала.Не беше кой знае какво, но беше първата, затова обещавам втората да е по-добра!
-------
21 част

Силни крясъци ме събудиха.От прозореца струеше светлина.Вече бе сутрин.Някой чукаше на вратата на..тавана?!Спомените от станалото започнаха да се връщат в главата ми.Огледах се.До мен беше пепелта на Бен, зад мен счупената маса, а на дивана беше..ключът!Веднага скачих, взех го и отключих.Точно на време, защото Брайън тъкмо се канеше да ритне вратата.
-Брайън!-скочих на врата му и започнах да го целувам.Не ме интересуваше, колко зле изглеждах, просто исках Брайън в преградките си.
-Госпожице Анабет!Какво се е случило тук?-попита госпожа Берилий, която забелязах чак сега.
-Аз..това е Бенджамин-посочих черната купчина на пода.-Той е вторият …-преди да довърша се срутих в ръцете на Брайън.
-Ангелче?-попита той тревожно-Май ти трябва почивка, после ще ни разкажеш.
После ме хвана на ръце и ме отнесе до стаята ми, слагайки ме на леглото.Легна до мен, подпря главата си с едната си ръка, а с другата започна да милва лицето ми.
-О, ангелче!-започна тихо да говори той-Толкова се притесних, когато не те видях в стаята ти.Слава Богу, че си добре!
-Не си ме видял в стаята ми ли?Какво си правил тук!-попитах изнемощяло, но подозрително
--Ами всяка нощ, преди да легна,проверявам дали си на сигурно в леглото си.Снощи си изкарах акълите от притеснение.С госпожа Берилий цяла нощ те търсихме.Само на тавана не бяхме проверили, а ти си била там.Можеш ли да ми разкажеш, какво се случи?
Свих се в прегръдката на Брайън.При мисълта от случилото се ми се плачеше, очите ми се насълзиха.
-Получих писмо, помислих си, че е от теб, но беше от Бен.Той..той ме отвлече на тавана и там…-замълчах.Всички действия преминаха пред очите ми като на лента.Прекалено късно осъзнах, че Брайън ми чете мислите и вижда всичко.
-Ах, този проклетник!-звучеше наистина разгневен, сякаш не можеше да изрази чувствата си с думи.Притисна ме по-силно до себе си, закрилнически.-Не се тревожи, ангелче!От сега нататък ще бъда с теб и за през нощта, това няма да се повтори!-закани се той.Аз реших да разведря обстановката, все пак Бен бе мъртъв и нямаше да успее да вкисне живота ми от това си състояние.
-Това да не е някакъв намек?
Брайън разбра опита ми.
-Ако искаш!Но сега първо си поспи, ангелче!-каза, докато милваше косата ми.Бързо се унесох.
Събудих се около обяд.Брайън спеше.Явно нощта за него също е била изморителна.Реших да си взема душ.После си измих зъбите,сресах си косата и се облякох с анцуг и пантофи-съвсем домашно облекло.Нямах намерение днес да бъде един обикновен ден в „Грейнвич”.Щях да си почивам.Тъкмо се канех отново да легна, когато някой почука на вратата.Станах и отворих на..госпожа Берилий.Първоначално тя се сепна от вида ми, но после изглади изражението си.
-Анабет!-съвсем неочаквано госпожа Берилий ме прегърна.По тона й можех да се закълна, че плачеше.-Анабет, толкова много съжалявам!Аз съм виновна!Не трябваше да изобретявам този елексир!Ще ми простиш ли?
Нямах думи.За пръв път ми се случваше нещо подобно.Директорката явно разбра това и ме пусна.
-Ана!-учудих се, когато тя ме нарече на галено-Ти си „избрана”, но вече извърши своя подвиг.Сега можеш да избереш дали да останеш в „Грейнвич” или да се прибереш у вас.Аз ще те подкрепя в решението ти.-настана неловка тишина.След около две минути реших да отговоря:
-Аз..ще реша по-късно.Може ли?
-Разбира се, щом така искаш!Аз ще тръгвам тогава…трябва да намеря нов градинар..-отговори госпожа Берилий и си тръгна.Затворих вратата след нея.
-Значи си свободна днес?-Брайън се бе събудил и явно бе чул разговора.
-Ами..засега...освен ако нямаш планове..-усмихнах се лукаво.Вече продължавах живота си, от там, от където Бен го бе прекъснал.Скочих на леглото и седнах върху Брайън.
-Хм..не ми се иска и следващия път лошия да се опитва да ме изпревари в нещо, свързано с теб..ти как мислиш?
-Аз..съм на твоето мнение, но…-Брайън не изчака да довърша, преобърна ме и легна върху мен.
-Но?
-Но няма да има следващ път!-довърших през кикот, а после страстно целунах Брайън.
Двамата бързо премахнахме дрехите един от друг, продължавайки да се целуваме.Аз слязох надолу, целувайки го по гърдите.Качвайки се обратно, случайно го одрасках леко по бузата с пръстена, който той ми бе подарил за рождения ден.Нежно целунах зачервеното, а после преминах към пухкавите му устни.Той се отдели, за да ги прокара през гушата ми.Ръцете му обхващаха бедрата ми, качиха се нагоре към гърдите, после пак слязоха, за да премахнат от мен последната останала дреха-бикините.Позволих им без колебание.Моите ръце пък се насочиха към бельото на Брайън.След малко по чаршафите вече имаше кръв, на която и двамата не обръщахме внимание.Беше ни толкова приятно, движейки се в синхрон.Не исках никога Брайън да спре да ме притиска в себе си, в опит да се слеем, не исках никога аз да спирам да обсипвам тялото му с целувки.Не исках никога този момент да спира…
Незнайно след колко време с Брайън лежахме прегърнати, увити в завивки.Аз бях подложила глава на ръката му, а той си играеше с един от кичурите ми коса.Аз го милвах но гърдите.
-Смятам да напусна „Грейнвич”, да отида при татко и Крис.Какво ще кажеш?Ще дойдеш ли с мен?
-Естествено!Нали ти казах, че ще бъда залепен за теб?Обичам те, анчелче!
-Аз също!-надигнах се и го целунах.
Приготвихме си багажа, сбогувахме се с госпожа Берилий, Фреа и Луиз, погледнахме за последно „Грейнвич” и потеглихме с моята Тойота.Бях прекарала в училището няколко седмици, така че в Ню Орлианс сигурно лятото вече бе към края си.Крис се връщаше от Европа с родителите си.Надявах се да се засечем, за де не развалим прикритието ми.За моя радост пред къщата на Крис се провеждаше разтоварване на багаж.Явно семейството се е върнало от екскурзията.Спрях до колата на Крис и слязох, за да се видя с нея.Тримата с Брайън се разходихме в парка.Аз успях да й разкажа всичко за „Грейнвич”.Имаше сълзи и смях и така нататък…В крайна сметка се добрах до вкъщи.Разказах на татко историята, с която Крис ми каза кака е прекарала в Европа, като малко я измених, така че и аз да бъда включена в нея.
С Брайън се качихме в стаята ми.Всичко, ама наистина всичко, най-накрая бе свършило.Двамата легнахме, прегърнати, загледани в тавана.Бяхме успели да се преборим със свръхестественото, дори да убием безсмъртен.Сега оставаше да се преборим с другата реалност, в която не бяхме нищо повече от едни влюбени тийнейджъри.Но това за нас бе достатъчно!

КРАЙ!

famouss__girll · 2011-07-12 15:22:37

еее и тази история свърши

несu- · 2011-07-12 18:29:39

рано или късно всчико хубаво свършва...

но много бих се радвала на 2-ри сезон

sunshinexgirl · 2011-07-13 12:51:28

но много бих се радвала на 2-ри сезон

Няма да има 2-ри сезон.

diam0nd_girl · 2011-07-20 15:47:22

Прекрасна история!

xx_Mimi_xx · 2011-07-20 16:44:09

Харесва ми!

#76 2011-07-11 18:48:52

Re: The Chosen..

#77 2011-07-12 13:33:23

Re: The Chosen..

#78 2011-07-12 15:22:37

Re: The Chosen..

#79 2011-07-12 18:29:39

Re: The Chosen..

#80 2011-07-13 12:51:28

Re: The Chosen..

#81 2011-07-20 15:47:22

Re: The Chosen..

#82 2011-07-20 16:44:09

Re: The Chosen..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook