Pages: 1
#1 2011-01-16 14:20:02
Re: Вечно невъзможен
Любов.Какво обширно понятие само ! Има я навсякъде - това е всеизвестно, но формите, под които се проявява са толкова много и различни, че често успява да ни заблуди.Често дори не виждаме че е до нас.Понякога ни разиграва, друг път е на наша страна, ала винаги,винаги винаги оставя следа в животите ни.Любовта не може да бъде дефинирана, но пък има много истории за нея.Историята, която аз ще ви разкажа, е история за окована любов.Любов, чийто граници са наложени от съдбата.Любов, обречена от самото си начало...
18 Април 2007г
Ана и Катерина излязоха от класната стая.
- Тъпа математика ! - промърмори Ана.
- Споко, след няколко дни идва най-великата екскурзия, на която ЩЕ СЕ РАЗБИЕМ. - Извика Катерина.Застана пред огледалото и си сложи спирала, която подчерта красивите й тъмни очи още повече.Кестенявите й букли се спускаха по раменете й, сложи си гланц и се отмести от огледалото, за да може Ана също да пооправи грима си.
- Как сте, момичета ? - Чу се глас на момче.Катерина се обърна, анечии ръце се обвиха около кръста й.
- Виктор ! - Извика тя и го прегърна, а той впи устните си в нейните.Виктор беше от онези момчета в гимназията, които всяко момиче желае.Момче, което желаеше всички момичета, но накрая се спря на една - Катерина ...Той прокара пръсти през косите й, а тя се обърна към Ана.
- Ъм... ние бързаме, защото Ана има проблем с математичката и трябва да й помогна за...
- Не, не - не се притеснявай.Моое и после - Каза Ана, а Катерина я стрелна с поглед.
- Ааа, да... г-ца Александрова си тръгва преди този час, така че трябва да говорим с нея.
- Чао. - Каза Катерина, а Виктор я целуна по бузата преди да се е изтръгнала от ръцете му.
- Какво правиш, бе ?! - Извика Ана.
- Спокойно, всичко ще ти обясня...ела да седнем.
Двете седнаха на скамейката,а Ана подкани Катерина да говори.
- Здравей, Кате.
Катерина се обърна изненадана.Александър, приятел на брат й, й се усмихваше.Александър бе от онези симпатични меломаниаци, които се разхождаха из училището, изкарваха високи оценки, но винаги оставаха някак незабелязвани...
- Оо, здрасти. - Катерина отвърна.
- Как си ?
- Ъм, добре, благодаря ти. - Отвърна Катерина и се обърна към Ана.
- Какво ме питаше ? - попита я, а Ана прошепна
- Този май те харесва...
- Глупости ! Той просто е приятел на брат ми и просто се държи мило.Не си прави илюзии.
Катерина махна с ръка.После разказа на Ана, че напоследък не чувства Виктор толкова близък и не е сигурна как иска да се развият нещата между тях занапред.
Училищният ден свърши и двете момичета се запътиха към дома на Катерина, за да си стегнат багажа за екскурзията.
- Вземи тази блуза. - засмя се Ана и подметна някаква блузка с мечо пух.
- Не се подигравай ! - Засмя се Катерина. - Спя с нея.
- Е, Виктор доста ще я хареса ... особено ако спиш без нея. - засмя се Ана.
- Стига ! - извика Катерина. - Брат ми ще чуе.
Мартин бе братът на Катерина.Двамата с Виктор бяха в лоши отношения и често с Катерина се караха заради него.Последния път тя го излъга, че двамата са скъсали.
- Е,КАКТО КАЗВАХ ВИКТОРИЯ ИСКА ДА Й ЗАЕМЕШ ТАЗИ БЛУЗА - Провикна се Ана, а Катерина се засмя.Приятелката й беше толкова забавна...винаги я разведряваше...
20 Април 2007г.
7:28
Телефонът на Катерина иззвъня.
-Ало ? ... къде си ? ... моля ?! ... Ох, идвам, задръж автобуса !
Ана вече бе пред училището,навън валеше дъжд, а Катерина отново закъсняваше.Зя щастие, живееше на една пряка от мястото,където спираха автобусите, за това просто грабна куфара си и отиде в спалнята на баща си.
- Татко, би ли ме закарал до автобуса...навън вали, а и този куфар е доста...- ПО ДЯВОЛИТЕ ! - Баща й го нямаше, явно вече бе излязъл.
Катерина излезе от апартамента си, натисна копчето на асансьора, и след като стигна до първия етаж, се стрелна навън и затича надолу по улицата.
Слава Богу !Автобусът още бе там.Ана седеше навън, а дъждът я мокреше.От красивите й къдрици вече нямаше й следа.Всъщност, двете момичета доста си приличаха външно.
- Господи ! Защо си тук ?! Влизай в автобуса, аз си предавам куфарите и идвам. - Изчурулика Катерина, а Ана я погледна.
- Димитър...няма...скъсахме... - едва промълви, а приятелката й я прегърна.
- Милата ми... Влез вътре, сега идвам.Успокой се.
Катерина забърза към багажното отделение и се опита да повдигне куфара си.
- Нека ти помогна. - Чу глас зад себе си и някой пое куфара й.Тя се отръпна назад.Беше Александър.
- О, благодаря ти . - усмихна се. - Целият си мокър, влез под чадъра.
- Няма нужда. - Каза Александър и изтупа капките вода от раменете си.
- След вас, госпожице. - Наведе се в поклон и направи място на Катерина, за да седне в автобуса.
- Ела при нас, ако искаш. - усмихна се момчето и посочи седалките, на които се бяха настанили приятелите му.
- Благодаря ти, но Ана се нуждае от мен. - усмихна се Катерина и отиде при приятелката си.
През повечето време от пътуването Ана разказваше за Димитър, а Катерина я изслушваше.Изведнъж се обърна и видя, че Александър се е преместил на седалката зад нея.Беше се облегнал назад и слушаше музика.Катето му хвърли един бърз поглед и после продължи да говори с приятелката си...
Наясно съм, че не стана добре, приемам критики всякакви (:
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#2 2011-01-16 16:34:30
- ecei
- Е ' Т И °
- From: College Princeton °
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 3,858
Re: Вечно невъзможен
Става
† † † † † † † † † † † † † † † † † † †
Offline
#3 2011-01-19 09:00:09
- billy_fan_forewer
- Member
- From: Yambol , Bulgariaa ;d
- Registered: 2011-01-13
- Posts: 24
- Website
Re: Вечно невъзможен
Хубаваа е < 3
all that i'm living for.. all that i'm dying for.. all that i can't ignore alone at night <33
Offline
#4 2011-01-22 13:15:25
- ivetdan
- Member
- Registered: 2010-06-28
- Posts: 20
Re: Вечно невъзможен
Става
Какво ще рече това, какво ти харесва и какво не?
Понякога имам чувството, че изобщо не четете и пишете коментари, за да отбиете номера...
Сега да коментарим и аз:
Има какво още да се желае. Харесва ми това, че си започнала любовен роман, а това е доста трудно. Хареса ми и как вмъкваш страст измежду редовете. Само че, ако искаш да пишеш роман е добре и да опишеш героите си. Това не е задължително, разбира се.
Дано между Катерина и Александър нещата се развият.
Поздравявам те. Успехи занапред!
"Ако изживяването на препятствията и борбите в един живот е трудност, то края му е бизмислен. Бори се до последно, защото истинските трудности се преодоляват само с надежда и вяра! "
Посвещавам това, но човека, който ме подтикна да пиша.
Само човека, проникнал в словото, ще осъзнае "красотата" му.
Offline
#5 2011-01-25 12:13:14
Re: Вечно невъзможен
Става
Какво ще рече това, какво ти харесва и какво не?
Понякога имам чувството, че изобщо не четете и пишете коментари, за да отбиете номера...Сега да коментарим и аз:
Има какво още да се желае. Харесва ми това, че си започнала любовен роман, а това е доста трудно. Хареса ми и как вмъкваш страст измежду редовете. Само че, ако искаш да пишеш роман е добре и да опишеш героите си. Това не е задължително, разбира се.
Дано между Катерина и Александър нещата се развият.
Поздравявам те. Успехи занапред!
Благодаря ти за всичко (:
Колкото до продължението -то е в главата ми или може би в спомените, не зная.Обаче още се двуумя дали да го пиша ...
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#6 2011-01-27 19:40:53
- raly_12
- Member
- From: Булеварда на любовта ;д
- Registered: 2010-05-18
- Posts: 3,354
Re: Вечно невъзможен
Хубава е
Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви..Затова не завиждайте, не знаете кой с какво е платил!
Offline
#7 2011-01-28 06:25:36
- littlepartofme
- Rebellion.
- From: District 4
- Registered: 2011-01-26
- Posts: 3,248
- Website
Re: Вечно невъзможен
Добра е.
[list=*]
[*]We made our plans down in the sand.[/*]
[/list]
Offline
#8 2011-01-28 10:10:09
- JustloveMe
- Member
- From: Варна
- Registered: 2011-01-26
- Posts: 11
- Website
Re: Вечно невъзможен
Харесва ми!
- "I MAY BE DEAD,BUT I'M STILL PRETTY."
Offline
#9 2011-01-29 20:41:46
- ecei
- Е ' Т И °
- From: College Princeton °
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 3,858
Re: Вечно невъзможен
Няма ли да има продължение.
† † † † † † † † † † † † † † † † † † †
Offline
#10 2011-01-29 20:48:42
Re: Вечно невъзможен
О, вие искате ? Е, заемам се в такъв случай, и без това съседите имат навика да си изключват рутера, така че ще остана на червено след някой и друг час - ще я напиша историята (:
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#11 2011-01-30 14:59:47
Re: Вечно невъзможен
Е, ето и втората част. Дано ви хареса (:
След няколко часа пристигнаха в хотела. Беше красив и голям, със спортна площадка и басейн отпред.Струваше си пътуването.За няколко часа те се озоваха в прекрасно място, почти в планината, далече от проблемите и до болка досадното столично ежедневие.
Разпределиха стаите и двете момичета се отправиха към тяхната.Намираше се на третия етаж на хотела, почти в края на коридора.След тяхната стая имаше само още една.
Ана и Катерина започнаха да разопаковат багажа, докато не се чу звън на телефон.
- Твоят ли е ? – попита Катерина
- Ъ-ъ... – просто отвърна Ана.Вече се чувстваше по-добре, но не беше напълно излекуваа от болката.
- И моят не е. Какво звъни по дяволите ? – Катерина се развика, след малко и двете осъзнаха, че има телефон в стаята.Спогледаха се.Ана вдигна.
- Ъ... да ? – неуверено каза тя.
- Кате, познай кой е .
- Момент.... – каза ана и подаде слушалката на Катерина . – За теб е .
- Моля ?! – Катерина се стъписа. – Кой ?
- Брат ти май.
- Мартине, слушам те.
- А, здравей.Еми, съседи сме.
- Я пак.
- В съседната стая съм, набираш номера на нечия стая и звъни там.
- Супер. – иронизира го Катерина. – Чао
Мартин уж беше по-големият, но Катерина разсъждаваше по-трезво.Всъщност често пъти й се налагаше да наглежда брат си да не свърши някоя глупост.
След няколко часа Ана и Катерина решиха да отидат в интернет клуба на хотела. Включиха компютрите и Ана се зае да сменява рилейшън статуса си във фейсбук, докато Катерина наду “Цепелин”.
- Погледни ! – смутено извика Ана и посочи компютъра, на който седеше . – Тази ... тази...как смее да му пише !
Докато Катерина усмиряваше приятелката си, в стаята влязоха Мартин, Димитър и приятелят им Явор.
- Какво правите ? – попита Мартин, Явор започна да говори с Ана, а Димитър заби поглед в тавана и започна да оглежда стаята.
- А вие защо сте тук ? – Попита Катерина. Мартин грабна телефона й от масата и започна да бяга.Двете момчета също излязоха от стаята.
- Мартине ! Върни се ! Държиш се нелепо ! Идиот такъв ! – Започна да вика Катерина и се затича към стаята му.Обаче те затворихха врата преди тя да успее да влезе, за това се скри зад един ъгъл, за да ги изчака.Ана се приближи към нея.
- Какво правиш ?
- Шшшт ! Сега ще ми паднат ! – прошепна Катерина.
След малко вратата се отвори, ала резултатът не беше такъв, какъвто катерина очакваше. Мартин се провикна :
- Кате, Митко те харесва !
Какво се случваше с братът на Катерина ? Напоследък се държеше като дванайсетгодишен, ала момичето не беше в състояние да каже нищо.
Телефон иззвъня.Беше този на Ана и тя се прибра в стаята си, за да говори.Катерина обаче не помръдна.Както си стоеше залепена за стената, сложи ръка върху главата си и бавно се свлече надолу.Така стоя няколко минути ...
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#12 2011-01-30 16:22:10
- vaflichka
- Member
- From: .. ^^ Тhe land of lies..^^
- Registered: 2010-02-08
- Posts: 7,852
Re: Вечно невъзможен
И двете части ми харесват, добре се е получило.
Аа, ще има ли продължение ..
her heart was a secret garden and the walls were very high
[img]http://25.media.tumblr.com/tumblr_m29gqa7NIv1qlbdivo1_500.gif[/img]
Offline
#14 2011-02-01 13:46:50
- raly_12
- Member
- From: Булеварда на любовта ;д
- Registered: 2010-05-18
- Posts: 3,354
Re: Вечно невъзможен
Ощееее
Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви..Затова не завиждайте, не знаете кой с какво е платил!
Offline
Pages: 1