Circо di Anima

nedi · 2013-08-11 12:16:44

Некст

Psychopath · 2013-08-11 13:00:04

Довечера ще пусна следващата част.

Psychopath · 2013-08-11 18:07:48

„Дните минават и някак си всичко става различно,но във в същото време всичко си е еднакво. В мен се пораждат непонятни за мен усещания и чувства. Никога не съм смятала,че ще допусна такова нещо. С Джош си станахме много близки..като приятели. Постоянно сме заедно. Той ме изслушва,помага ми,успокоява ме. За две седмици много неща се промениха. Ричард ме убеждава,че е влюбен в мен. „ Когато жена ми почине,още същият ден ще се оженим и ще живееш при мен.” казва той. Не искам и да си представям този ден.Но знам,че нищо не мога да променя. Ричард определено не е от милосърдните хора.
За огромна разлика от него,Джош беше съчетание на доброто и перфектност.
В главата ми се въртят много мисли. „ – точно завърших писането в дневника си и на вратата ми се почука.
Беше един от работниците,казвайки,че Ричард ме е повикал.
Беше късно вечер и се зачудих за какво може да е.Облякох нещо отгоре и излезнах.
Отидохме в самата палата на цирка.Това ме учуди още повече.Под купола на цирка бяха Ричард,Джош и още няколко работника.
- Оо,ето я и нашата звезда! – Каза Ричард и ме целуна.
Почувствах се доста неловко.
-Сигурно се чудиш защо те повиках,прекрасна моя. Знаеш,че напоследък нещата не вървят много добре,хората вече не се интересуват толкова много от програмата ни,все по малко билети се продават. Трябва ни нещо невиждано досега. За това,мила моя,ще използваме нашето тайно оръжие,а именно,теб.
-Какво имаш впредвид? – попитах.
- Измислих съвсем нов удар в историята на цирка. Виждаш ли това въже горе? – Ричард посочи с една ръка нагоре,докато с другата ръка държеше чаша с вино.
Погледнах нагоре и О Боже! Това въже не беше на 10 метра височина,напротив надминаваше ги и то доста.
- Измислих нови движения и завъртания. Утре ще ги пробваш направо на представлението/
–Прекалено е опасно,не можете да допуснете да и се случи нещ.. – Каза Джош.
–Ти не се меси! – Не го остави да се довърши.
-Не. Не мога.Не искам.Не. –опитах се да възразя.
-Нека ти разясня нещо,мила ми Катрин. Цирка е моя собственост,както и хората работещи тук.ТУК РЕШЕНИЯТА ВЗИМАМ АЗ.Така,че или правиш каквото ти казвам,или..знаеш,че нищо хубаво не следва.
Кимнах и изтичах навън.

Вече горе-долу си подреждам как ще станат нещата по натам.Надявам се да ви харесва.

vili_ss · 2013-08-11 18:30:44

На мен много ми харесва.. давай некста..

nedi · 2013-08-11 18:33:10

Некст

katrin456.1997 · 2013-08-11 19:15:25

На мен много ми харесва.. давай некста..

Psychopath · 2013-08-12 18:54:32

Знаех що за човек е Ричард,но толкова не съм очаквала. Живота ми буквално висеше от повече от десет метра. Бях пред караваната ми и точно преди да влезна вътре чух стъпки зад мен. Обърнах се и Джош беше там.Настъпи неловко мълчание.Той се приближи до мен и хвана ръката ми.
-Не си длъжна да го правиш.
-Напротив.Длъжна съм.Тук си от малко,не знаеш какъв човек е Ричард.Готов е на всичко за да стане на неговото ,може да убие човек без да му мигне окото,не се страхува от нищо,а аз? Страхувам се до смърт...Аз просто.. – Казах всичко това за изклюшително кратко време,бях задъхана.
–Шшшт. – Джош сложи ръката си на устата ми. Лицата ни бяха на милиметри един от друг.Никога не съм усещала сърцето си толкова бързо.
Понякога всичко се случва за някакви секунди.
Отне няколко секунди Джош да ме целуне.
Отне няколко секунди и Ричард да ни види.
Отне няколко секунди да се случи нещо,което съм чакала дълго време.
Отне и няколко секунди това да рухне.
Няма смисъл да описвам реакцията на Ричард. Всичко това стана за секунди.За някакви си проклети секунди. Освен забитият ми шамар от Ричард станах свидетел на нещо по ужасно. Пазачите на цирка пред очите ми,за втори път,налагаха бой на Джош.А аз бях безсилна да направя каквото и да е.

Дано да ви хареса.(sun)

nedi · 2013-08-12 19:19:16

Некст, нексттт

nqkfa_si_tam · 2013-08-12 19:28:28

Некстт!!

katrin456.1997 · 2013-08-12 19:30:03

Некст, нексттт

DamonGirl · 2013-08-12 20:51:13

Некст, нексттт

infinite_swag · 2013-08-12 21:06:22

Некст, нексттт

Psychopath · 2013-08-12 22:01:28

Утре ще пусна следваща част.

vili_ss · 2013-08-13 11:41:56

Некст, нексттт

bebche__:) · 2013-08-13 14:44:25

Некстт!!

Psychopath · 2013-08-13 18:38:56

Не знам кога ще пусна следващата част,защото лаптопа ми
нещо ми се развали,а от таблета или телефона ми е трудно.

littlepartofme · 2013-08-17 16:40:08

Изчетох всички части на един дъх, много ми харесаха.
„Представата“ ти за Джош също ми хареса хехе.Сигурна съм, че чакането ще си заслужава, много ти се отдава писането. (:

Psychopath · 2013-08-17 20:33:05

Минаха три седмици от тогава и доста неща се промениха.Но това никак не означава,че са хубави,а напротив,това бяха най-ужасните седмици в живота ми. След побоя,Ричард сметна,че това наказание е малко,заради това не го изхвърли от цирка. Искаше да се мъчи. А нима на света има по-голямо мъчение от това да си близо до човека,който обичаш,но да го виждаш с друг?
Ричард най безсрамно се подигра с мен и с Джош,докато ми сваляше дрехите пред него и пред още много хора,докато Джош беше хванат от пазачите.
–Иска ти се да можеш да направиш това нали? Ха. И това също? Познай какво. Никога няма да имаш тази възможност,защото тя и всичко тук,принадлежи на мен. Дори ти.
Опасното ми представление беше отложено,заради смъртта на Джулия,съпругата на Ричард,която беше болна от левкемия. На Ричард не му пукаше изобщо,но другите от цирка го предупредиха,че още е твърде рано за нови представления и че това решение може да повлияе на имиджа му. Друг фактор беше,че след два дена щяхме да сме в Лондон,където продаваме най-много билети и представленията ни са най -добри.Ха,това отлагаше смъртта ми още време.
Моето наказание от историята с целувката беше точно това. Ричард не ми даваше да репетирам или поне да пробвам новите движения,което водеше до сигурна смърт. „Всеки получава това,което е и дал” казваше той.
Веднага щом Джулия почина,аз трябваше да се преместя да живея при Ричард,което отнемаше и малкото време,което имах с Джош. Вече почти не го виждах.Ричард беше организирал всичко така,че дори да не се засичаме за секунди. От време на време,го зървах само за секунди,когато поглеждах през прозореца на караваната на Ричард,но после Ричард усещаше липсата ми от леглото и се събуждаше.

Надявам се да си е струвало чакането.

nedi · 2013-08-17 20:46:36

Неееекст <33

DamonGirl · 2013-08-17 20:52:13

Неееекст <33

littlepartofme · 2013-08-18 09:24:53

Неееекст <33

katrin456.1997 · 2013-08-18 10:15:58

Неееекст <33

vili_ss · 2013-08-18 12:14:40

Давай некста ..

privaтe Love · 2013-08-18 19:15:22

Историята е страхотна, некст!

Psychopath · 2013-08-18 19:31:31

Ето и некста,надявам се да ви хареса.

Утре беше деня на „планираната ми смърт”. Но като се замисля,това не беше чак толкова лоша идея.Свободата ми беше отнета,както и любимия. Странно беше да го наричам така,но не беше ли вярно? Мислите за Джош не ме напускаха дори и за секунда. Беше вечер,Ричард спеше,а за да не усети,че съм станала сложих една възглавница под ръката му.Ха,как не се бях сетила до сега? Аз седях до прозореца и чаках да видя Джош.Ето го и него. Погледнах пак Ричард и излезнах навън.
–Полудя ли? Ричард ако разбере ще те убие.
- И без това не умирам ли утре? – Усмихнах му се саркастично.
-Не говори така. – Каза Джош и ме прегърна.
Можех да седя така до края на дните си. Докато за последно не си затворя очите. Докато душата ми напуска тялото ми. Можех да седя така завинаги.
- Трябва да отидем на друго място.Тук могат да ни видят. – Спря мислите ми Джош.
Тръгнахме към неговата каравана.Тя беше най-мъничка и най-отдалечена.
Щом влезнахме вътре Джош заключи вратата. Вътре беше тясно,но уютно. Джош извади един много малък касетофон и пусна музика.
–Откъде имаш това?
–Баща ми ми го подари,когато бях малък.
– Джош ти защо си тук? Каква е историята ти? Защо не си отидеш? Никога не сме си говорили за това.
– Баща ми беше много горд,но също така и добър човек. След смъртта на майка ми,той се промени много. Ожени се повторно за една много богата жена и искаше аз да живея при него,но аз отказах. Парите промениха онзи човек,който познавах. Стана арогантен и лицемерен.
Две години живеех при чичо ми. Благодарение на него почнах да уча за ветеринар,но когато и той почина нямаше как да продължа. Къщата му остана за мен,но някак си не се чувствах на място,без него. И заради това исках всъщност да пътувам и да печеля пари,тогава видях и цирка.
Защо съм тук и защо не си отида? – Защото ти си тук.
Погледнах го право в очите. Знаех,че беше искрен.Усещах го. Исках да запазя този момент завинаги. Джош ме целуна. И този път всичко беше перфектно.Джош ме вдигна на ръце и ме заведе до леглото му..
Докато музиката озвучаваше малката стаичка,докато телата ни се сливаха в едно,докато забравях реалността,се почувствах така както никога досега. Почувствах се жива. Да,тази малка каравана беше всъщност „моята малка кутийка щастие.”

#26 2013-08-11 12:16:44

Re: Circо di Anima

#27 2013-08-11 13:00:04

Re: Circо di Anima

#28 2013-08-11 18:07:48

Re: Circо di Anima

#29 2013-08-11 18:30:44

Re: Circо di Anima

#30 2013-08-11 18:33:10

Re: Circо di Anima

#31 2013-08-11 19:15:25

Re: Circо di Anima

#32 2013-08-12 18:54:32

Re: Circо di Anima

#33 2013-08-12 19:19:16

Re: Circо di Anima

#34 2013-08-12 19:28:28

Re: Circо di Anima

#35 2013-08-12 19:30:03

Re: Circо di Anima

#36 2013-08-12 20:51:13

Re: Circо di Anima

#37 2013-08-12 21:06:22

Re: Circо di Anima

#38 2013-08-12 22:01:28

Re: Circо di Anima

#39 2013-08-13 11:41:56

Re: Circо di Anima

#40 2013-08-13 14:44:25

Re: Circо di Anima

#41 2013-08-13 18:38:56

Re: Circо di Anima

#42 2013-08-17 16:40:08

Re: Circо di Anima

#43 2013-08-17 20:33:05

Re: Circо di Anima

#44 2013-08-17 20:46:36

Re: Circо di Anima

#45 2013-08-17 20:52:13

Re: Circо di Anima

#46 2013-08-18 09:24:53

Re: Circо di Anima

#47 2013-08-18 10:15:58

Re: Circо di Anima

#48 2013-08-18 12:14:40

Re: Circо di Anima

#49 2013-08-18 19:15:22

Re: Circо di Anima

#50 2013-08-18 19:31:31

Re: Circо di Anima

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook