"Детската мечта"

Коди Мартин · 2013-06-27 18:54:31

" Детската мечта "
Когато видиш сълзи да се стичат по лицето на дете, това е защото детската любов е чиста и невинна. Когато едно дете се бори за това, което обича значи любовта му е по-силна от страха.
Когато бях малък аз обичах да мечтая. Стоях дълго пред прозореца и гледах луната. Чудех се, какво е да си астронавт. Мечтаех си някога да бъда в космоса. Да стъпя на луната и да почувствам, какво е да си върху нея. След като се изморявах да я гледам аз си лягах, завивах се през глава и си казвах "Някой ден...". Правех това всяка вечер без никой да разбере.
Когато като малък бях тъжен отивах на едно красиво и тихо място. Място, където нямаше никой. Сядах до езерото и се вглеждах в собственото си отражение, а после си казвах "Аз съм по силен от тъгата". Хвърлях камъни във водата, разхождах се, а понякога дори плачех.
Когато бях малък мислех, че всичко е прекалено лесно. Мислех си, че всяка мечта става реалност стига да я искаш достатъчно силно, но дори не осъзнавах, каква сила ти трябва, за да сбъднеш мечтите си. Като всяко дете аз се забавлявах, отделях от времето си и виждах красивите неща в света. Понякога не ме разбираха. Наричаха ме "Странникът". Тогава се чувствах зле. Но тези думи не ме нараняваха истински.
Един ден получих най-красивото нещо в живота си. Получих един незаменим подарък. Той беше моето малко четирикрако приятелче, с което можех да споделя всичко. Много обичах да го разхождам. Показах му моето тайно място. Мястото с езерото. После заедно с него гледахме луната. Аз го попитах, какво си пожелава той докато я гледа, а той просто ме погледна и не каза нищо. Заедно си легнахме в леглото, аз го завих и го прегърнах.
Когато на другата сутрин се събудих не чувствах топлината му. Станах изплашен. Огледах се наоколо, а него го нямаше. С насълзени очи отидох при мама. Попитах я къде е той, а тя ме погледна с тъжен поглед и ме погали по косата. Не знаех, какво е станало. Тръгнах да го търся по улицата. Виках го, изричах името му, но той не се появяваше. Потърсих го и на нашето тайно място. С насълзени очи аз тичах и го търсих. Краката ми не искаха да спират, въпреки че съзнанието ми им казваше да спрат. Докато бягах не забелязах камъка пред мен, в който се спънах и паднах в пръстта. Когато вдигнах лице от земята то цялото беше в пръст, но сълзите продължаваха да текат от него. Те капеха на земята. Тогава аз разбрах, че не съм по-силен от тъгата. Осъзнах, какво е да ти липсва най-добрият приятел и най-вече научих, че не можеш да имаш всичко, което желаеш.
Вечерта отново бях застанал на прозореца. Луната отново осветяваше тъмната улица, а моят поглед бе насочен към голямото кълбо над мен. Още няколко сълзи закапаха по лицето ми. Тази вечер аз си пожелах да получа само едно единствено нещо - поисках да получа отново приятеля си. Въпреки че той не можеше да говори аз знаех, че ме разбира. Моят най-добър приятел никога не ме наричаше "Странникът", страдаше, когато страдах и аз, беше винаги до мен, когато имах нужда и най-вече ми беше истински приятел. След като изказах желанието си избърсах сълзите от лицето ми и облегнах глава на възглавницата. Изведнъж отвън чух лай. Това беше познатия звук. Звукът на приятелството. Но сега той изглеждаше тъжен, безпомощен и изплашен. Бързо дръпнах завивките и станах от леглото. Побързах да си обуя обувките. Завързах ги, както ме бе научила мама. Когато излязох навън видях как един чичко беше вързал моят приятел, а в ръката си държеше пръчка. Зениците ми се разшириха. Тръпки побиха цялото ми тяло. За първи път се чувствах уплашен. Страхувах се за приятел. Отидох до чичкото и го попитах, какво ще прави, а той ми отговори просто, че ще покаже на това същество с кой си има работа. Когато замахна с пръчката по лицето ми отново потекоха сълзи. Аз изтичах напред, хванах приятеля си и след миг усетих болката върху крака си. Въпреки че много ме болеше аз не извиках. Само се усмихнах, докато сълзите капеха по лицето ми, а в прегръдките ми стоеше той. Гледаше ме тъжно, сякаш чувстваше моята болка. Обърнах се и се усмихнах на човека, който ме гледаше и не разбираше. Той ме попита защо съм го направил, а аз му казах "Да обичаш значи да се жертваш, за това което те прави истински щастлив."

Автор: Илиян К.

DamonGirl · 2013-06-27 19:06:48

Прекрасно е !

Lligla · 2013-06-27 19:30:56

Уникално е ! (h)(h)

galiana · 2013-06-27 21:03:27

Нямам думи. Страхотно е!!!

marleyandme · 2013-06-27 22:40:54

Не знам как да го опиша...

Unstoppablє · 2013-06-28 09:34:17

Очите ми се насълзиха... просто всичко, което мога да кажа, ще бъде излишно.
За пореден път ти свалям шапка!

nqkfa_si_tam · 2013-06-28 10:49:11

Невероятно е!! Просто каквото и да ти кажа, ще е малко и нищожно. Евала!!

Коди Мартин · 2013-06-28 12:12:34

Благодаря ви!

happy_time_day · 2013-06-29 11:18:57

Уникално е ! (h)(h)

ludoto_muniche · 2013-06-29 17:48:00

Невероятно е.. <333 [/b]

petyyxbabyy · 2013-07-04 17:39:03

Страхотно е!!

love.music · 2013-07-07 20:03:17

Прекрасно е, браво

#1 2013-06-27 18:54:31

Re: "Детската мечта"

#2 2013-06-27 19:06:48

Re: "Детската мечта"

#3 2013-06-27 19:30:56

Re: "Детската мечта"

#4 2013-06-27 21:03:27

Re: "Детската мечта"

#5 2013-06-27 22:40:54

Re: "Детската мечта"

#6 2013-06-28 09:34:17

Re: "Детската мечта"

#7 2013-06-28 10:49:11

Re: "Детската мечта"

#8 2013-06-28 12:12:34

Re: "Детската мечта"

#9 2013-06-29 11:18:57

Re: "Детската мечта"

#10 2013-06-29 17:48:00

Re: "Детската мечта"

#11 2013-07-04 17:39:03

Re: "Детската мечта"

#12 2013-07-07 20:03:17

Re: "Детската мечта"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook