Ценителят

littlepartofme · 2013-04-09 17:46:29

Много интересно.
С нетърпение чакам продължението!

DamonGirl · 2013-04-09 18:39:20

Некст

youngmoney9 · 2013-04-10 11:54:59

Много интересно.
С нетърпение чакам продължението!

max-baby · 2013-04-10 12:18:45

...3 години по-рано
Мел се прибираше след поредния скучен ден в училище. Беше й омръзнало да стой там, защото всички й се подиграваха. Казваха й, че е грозна и дебела, въпреки, че нищо от това не беше вярно. Беше на 16, а все още не бе имала сериозен приятел. Това я подтискаше.
Тя вървеше бързо към дома си. На половината от пътя забеляза, че едно момче на около двадесет върви на другия тротоар на равно с нея. Тя го загледа. Беше красив, със хубаво тяло, тъмна коса и изправена походка. Видя, че и той я гледаше. Тя леко се изчерви и видя как момчето пресича улицата.
- Здравей – каза той и се усмихна лъчезарно.
- Ъм, здравей – отвърна и Мел като наведе погледа си към земята- Познаваме ли се?
- Не, но веднага можем да променим това. Аз съм Крис.
- Аз съм Мел, приято ми е.
Извървяха остатъка от пътя заедно и си говореха. Притеснението в очите на Мел изчезна след втората минута и сега се чувстваше приятно в компанията на момчето. Той я изпрати до дома й и си насрочиха среща за другия ден. Щяха да отидат на кино и да гледат някой хубав филм.
Мел трепетно се подготваше за срещата. Оправи косата си и облече най-хубавата си лятна рокля. Закъсня ствсем малко за срещата и когато отиде Крис вече я чакаше. Гледаха забавен филм, който и двамата харесаха.
- Искаш ли да отидем на едно място, където се събираме с компанията ми? – каза той и погледна Мел право в очите.
Тя не издържа на погледа му и се огледа наоколо.
- Ами добре. Но няма да се бавим много. Обещах на нашите да се прибера навреме.
- Няма да се бавим. Просто ще те запозная с приятелите си – каза Крис и двамата тръгнаха към един от кварталите на града.
Щом наближиха, отдалеч се чуваше силна музика. Когато стигнаха, тя видя група от момчета и момичета, всеки от които беше с цигара в ръка, а някой дори и с бутилки евтин алкохол. Силната рапърска музика проглушаваше ушите й. Определено знаеше, че това не е нейното място.
- Хей хей, пичове, това е Мел – каза той и всички втренчиха наркоманските си погледи в нея.
- Ооо нова мацка! Крис, винаги съм знаел, че имаш добър избор
Крис се усмихна. Мел знаеше, че това няма да свърши добре. През главата й минахи хиляди сцени и тя реши да тръгне да бяга. Тъкмо се засили, когато усети как някой я хваща през кръста.
- Накъде така, красавице? Нима компанията ни не ти хареса?
Всички започнаха да се смеят силно.
...
Очите й бяха като залепени. Едвам ги отвори и леко се надигна. Зави й се свят. Не знаеше къде е. Огледа се наоколо и видя една задънена улица и много празни бутилки и фасове. Роклята и беше изкъсана и цялата мръсна. Грима й беше размазан и усещаше болка в корема и главата. Едвам се изправи и от рязкото повдигане й се догади.С леко залитане тръгна към другата, по-голяма улица. Там си хвана такси и се върна в дома си. Родителите й със сигурност вече се бяха обадили в полицията. Стигна до къщата си и отвори леко вратата. Майка й стоеше на дивана и плачеше, а баща й беше близо до телефона. В момента, в който затвори вратата и двамата се обърнаха и се затичаха към нея. Майка й я прегърна толкова силно, че кокалите й изпукаха. Очите на Мел бяха насълзени. Когато майка й се отдръпна и я погледна, закри очите си с ръка и започна да плаче още по-силно. Баща й стисна ръцете си в юмруци и на лицето му се изписа гняв. И двамата знаеха какво се е случило. Мел също знаеше.
... Мина месец, докато Мел реши да излезне от стаята си. Вече не беше същата. Наивността й се беше заменила с ярост, а миловидната й усмивка вече беше изчезнала. Родителите й не знаеха какво да направят с нея. Тя вече беше много по-различна. Слезна по стълбите и от далеч майка й разбра, че отново е пияна. Залиташе по стълбите и дори не й обърна внимание. Излезна от дома си и се запъти към една порутена сграда. Там я чакаше нейния дилър. Отново й предложи малко от стоката си, а тя без да мисли я взе и веднага я отвори и взе всичко, което й даде. Той я обичаше или по-скоро обичаше парите, които и даваше. Но тя не винаги плащаше с пари. Всичките начини на разплата му се харесваха. Тя беше редовната му клиентка.
Мел беше седемнадесет годишна и беше опитвала всичко от живота. Имаше два неуспешни опита за самоубийство и след тях се превърна в пропаднала наркоманка и алкохоличка. Имаше над десет противозаконни нарушения и няколко пъти и бяха пращали да върши обществено полезен труд.
Веднъж, скитайки през ноща, тя мина през един от „тъмните” квартали на града. Чу някаква музика. В момента, вкойто тя стигна до ушите й веднага позна музиката. Същата рап музика. Приближи се и от ъгъла погледна групата от хора, които танцуваха в ритъма на музиката. Тя ги позна. Всички до един. Тялото й се изпълни със злоба. Стоя там докато не се разотиваха. Тя разпозна едно от момчетата. Крис. Той се заппъти нанякъде и Мел тръгна след него. Вървя след него около 15 минути и накрая видя, че той влиза в една къща. Предположи, че е дома му. Майка му и баща му точно излезнаха през вратата на къщата й по всичко личеше, че не им пукаше какво прави синът им. Той беше сам в къщата. Мел веднага се запъти към най-близкия магазин и купи кибрит. След това отиде до една бензоностанция и взе една туба бензин и се върна обратно до къщата на Крис. Тя беше опиянена от гняв и злоба. Щеше да му го върне за всичко, което й бе причинил. Крехкото й тяло се тресеше от ярост и тя влезна тихо в дома му. Той беше в банята. Мел започна да излива бензин пред вратата на банята. Извади кутийката кибрит и без да се замисли запали една клечка, която освети лицето й и замиг тя изглеждаше като самия Дявол. Пусна клечката и тръгна да бяга....
На другия ден по всички вестници пишеше, че момче е изгоряло в пожар и причината е неизвестна. Тя бе извършила убийство. Но не се чувстваше виновна. Най-накрая беше спокойна... След този момент, в живота й настъпи обрат. Тя започна да посещава клубове за наркозависими и всичко старо в нея бе изкоренено. Сега тя отново беше старата Мел. И този период от живота й остави трайна следа, която винаги й напомняше за пропаста, в която беше паднала. И никой, никога не разбра за убийството....

Стив стоеше и гледаше втренчено в очите на Мел. Никога не би подозирал Мел в убийство...

DamonGirl · 2013-04-10 13:17:40

Некст !!!

happy girl · 2013-04-10 16:01:00

Некст !!!

littlepartofme · 2013-04-11 12:30:37

Некст !!!

youngmoney9 · 2013-04-23 18:33:08

Некст !!!

max-baby · 2013-05-21 10:07:37

Мноооого се извинявам, че не качвах нищо, но музата ми ме беше напуснала известно време. И ето, че дойде време да се върне и продължих историята.

Стив стоеше и гледаше втренчено в очите на Мел. Никога не би подозирал Мел в убийство. През цялото време, докато разказваше от очите й напираха сълзи, но никога не се изливаха.. Сякаш злобата и гнева й ги спираха и ги изгаряха.
- Това е моята история. – каза тя и в гласа й се усети болка.
- Не знам какво да кажа. - отвърна той и погледа му беше унесен. Погледна я и в ума му за заразнесоха най-различни мисли. Стана и тръгна забързано , без да каже нищо друго на Мел. Тръгна си и тя отново се чувстваше изоставена. Дали щеше да отиде да я издаде. Тя му се довери, защото го мислеше за различен, а сега и той я остави. Мел заплака сама на пейката. Хората минаваха покрай нея и й хвърляха жални погледи. Някои я мислеха за бездомна и й оставяха пари. Чувстваше се беззащитна пред съдбата. Отново...
Стив вървеше забързан и умислен по пътя към дома си. Прибра се и се хвърли на дивана. В главата му прелитаха хиляди мисли. Виновна ли беше тя или е била в правото си да го направи. Никога не стигаше до извод. Стана и се отправи директно към уискито. Наля си двойно без лед и го изпи на екс. Загледа се през прозореца. Навън валеше и хората вървяха бързо.
„ Стив ти си страшен глупак”- помисли си той на ум, захвърли чашата и изхвърча през вратата. Нямаше чадър и капките вода се разбиваха в якето му. Багяше без да спира. Минаваше на червено, колите набиваха спирачки, а той просто бягаше, не си правеше труда да се извинява. Стигна отново до парка, а Мел още беше там – все така сама. Той дотича до пейката и седна до нея и я прегърна силно.
- Какво правиш пак тук. – каза Мел и отчаянието бе обзело гласа й.
- Бях глупак. Още съм. Не знам защо си тръгнах така. Ти си първото момиче, което ме накара да се замисля колко гаден е живота. Но във живота на всеки идва някой, който да го промени, нали? – отвърна Стив и погледа му срещна нейния.
Той я гледаша право в очите в продължение на 5 секунди и се доближи към нея и я целуна нежно. Тя му отвърна. Стив свали якето си и загърна Мел с него. Не знаеха защо, но стояха още половин час под дъжда и мълчаха. Но се чувстваха добре.
За пръв път в живота си Мел усети облекчение и пожара в нея спря да гори. Каза всичко, което искаше на един почти непознат. Непознат, но за нея той беше истински. За пръв път не беше сама и беше щастлива.
За пръв път в живота си Стив се бореше толкова за нещо. Беше свикнал да получава всичко в живота с не много усилия. За пръв път направи всичко, за да спечели Мел и сега тя стоеше до него, сложила глава на рамото му. Стив изпитваше нещо, което не бе досега. Не знаеше какво е. Може би удовлетворение, щастие... любов.

littlepartofme · 2013-05-22 10:25:35

Чакането си заслужаваше, некст?

max-baby · 2013-05-25 20:23:59

Една от последните капки дъжд падна на носа му и го изкара от мислите, които се въртяха в главата му. Погледна към небето и видя, че тъмните облаци са се разкъсали и слънцето устремено се опитваше да пребори дъжда. Погледна към Мел и видя, че очите й са възвърнали обичайния си блясък и вече усмивка красеше лицето й.
- Нека не стойм повече тук - каза Стив и я хвана за ръката.
Двамата станаха от пейката и бавно се запътиха към дома на Стив. Вървяха известно време по влажните улици на града. Той забеляза как Мел вече е по-спокойна. Дъжда беше намокрил цялата й коса и дрехите бяха прилепнали по тялото й. Стигнаха до къщата и влезнаха вътре.
- Предполагам ще искаш да си вземеш душ - каза той и посочи банята с ръка.
- Да, благодаря...- каза Мел и влезна в банята.
Мел пусна душа в банята и за няколко минути всичко се покри от гъста мъгла. Тя съблече мокрите си дрехи и ги остави до вратата. Влезна в душ кабината и остави струята гореща вода да облее цялото й тяло. Имаше чувството че е покрита с някъв слой от срам и злоба. Стоя под душа 20 минути и след това излезна и се загърна с хавлията. Чувстваше се по-спокойна и "слоя" вече го нямаше. Обзе я някакво чувство, което не бе изпитвала скоро. Сякаш ток премина по тялото й и я съживи. Затегна хубаво хавлията около мокрото си тяло и излезна. Стив стоеше на леглото, а на масата до него имаше прясно приготвена храна.
- Ухае чудесно - каза Мел - Незнаех, че си готвач
- И аз незнаех. Затова персонала на ресторанта, беше така любезен и донесе храната до в къщи.
- Доста умно. Почти ме заблуди. - тя се засмя и седна на масата.
- Дано си гладна - каза той
Корема и беше на същото мнение и тя кимна в знак на съгласие
Стив й наля чаша червено вино и започнаха да вечерят.
- Много е вкусно- каза Мел, докато довършваше вечерята.
- Радвам се, че ти хареса.
Стив започна леко да се приближава към нея. Хавлията покриваше тялото й, но въпреки това изящното й тяло беше идеално подчертано. Той се наведе бавно към нея и точно преди да долепи устните си до нейните на вратата се позвъни.
"Мамка му" каза си на ум Стив и се запъти към вратата. Мел се качи набързо в стаята и облечи първите дрехи, които видя. Щеше да е много странно ако я бяха видяли полугола в хола. След като се облече слезна долу с надеждата, че неочаквания посетител си е тръгнал. Не беше така. В хола стоеше мъж, който неописуемо много приличаше на Стив. Струваше й се много познат, но може би беше от приликата му със Стивън.
Мъжът на дивана се обърна като чу шума от слизането по стълбите и остана с очи залепени в Мел.
- Ъм, Браян, това е Мел - каза Стив и в гласа му се усети неловкост.
- Здравей - Браян се усмихна някак си принудено - Аз съм брата на Стивън.
- Приятно ми е, Мел
Браян никога не вярваше, че ще я види отново. Не вярваше, че изобщо е жива. Надяваше се някой от бившата им банда да бе намерил убийцата на най-добрия му приятел. Най-накрая я видя отново. В очите му проблесна искра, която запали отново огъня в него. " Око за око, зъб за зъб" . Това беше правилото в някогашната им банда. Нямаше намерение да го нарушава.

littlepartofme · 2013-05-26 00:00:34

Става все по-интересно.
Много се радвам, че не спря да пускаш части, въпреки че не коментират много хора.Некст?

max-baby · 2013-05-26 18:52:33

радвам се, че някой все пак го следи. Тази е предпоследната част. Има още една.

- На колко години си Мел - попита Браян като не откъсваше погледа си от нея.
- На 19 - отвърна тя с най-милата усмивка, която имаше.
Браян се замисли. Бяха изминали точно три години от смъртта на Крис. Три години, през които той се откъсна от уличния живот и стана примерния син, който всеки иска да има. Смъртта на най-добрия му приятел преобърна живота му. Сега сякаш всичко се върна назад и гнева и яростта срещу Мел се завърнаха ударно.
- Толкова крехка възраст - Браян се усмихна лукаво - имаш да живееш още много и да опиташ от всичко в живота.
- Ъм, да така е - отвърна Мел.
Тримата постояха в хола още 15 минути и Браян си тръгна малко след като Стив си наля чаша уиски. Стив не можа да скрие доволната си усмивка, когато брат му си тръгна. Запъти си отново към хола, но Мел я нямаше. Беше се качила в стаята на горния етаж. Стив също отиде до горе и видя, че тя е заспала на леглото. Той отиде до нея и я зави, целуна я по челото и излезна от стята. Слезна отново на долния етаж и си допи уискито.
След 1 час се събуди. Беше задрямал на дивана. Събуди го някакъв шум от горния етаж. Леко сънено се качи до стята на Мел. Видя, че нея я няма в леглото и се огледа наоколо. Нямаше я и в банята.
Малко притеснен се запъти към следващата стая. Вратата беше леко открехната и той я бутна. Видя как Браян беше бутнал Мел на леглото и беше опрял нож до гърлото и. Първоначално Браян не видя как Стив е влезнал в стаята, но в момента, в който той го хвана през кръстта дори не разбра как изтърва ножа и падна на земята. Двамата започнаха да се бият на пода. Мел стоеше на леглото и се опитваше да възстанови нормалното си дишане, защото опитите на Браян да я задуши бяха на път да станат успешни.
Изведнъж тя забеляза, че двамата вече не се бият. Браян лежеше на земята до окървавеното тяло на Стив. Мел веднага скочи от леглото, а Браян светкавично избяга от стаята. Опита му да убие Мел бе помрачен и сега брат му лежеше безпомощно на земята. Не трябваше да се меси в отмъщението му. Сега Браян бягаше колкото можеше по-бързо навън.
Мел застана на пода до тялото на Стив и започна да плаче. Нямаше пулс, не дишаше и сърцето му беше спряло. Тя беше безпомощна пред съдбата. Загуби Стив дни след като го срещна. Плачеше безспирно няколко минути. Линейката дойде и дори не направиха опит да стабилизират Стив. Беше изгубил много кръв. Умря, за да я спаси. Сега пак беше сама. Плачеше на леглото цяла вечер, в обятията на якето на любимия си.

IoNz17 · 2013-05-26 21:36:26

уникално e

littlepartofme · 2013-05-27 17:23:08

Много е хубаво, некст?

max-baby · 2013-05-27 17:53:51

На сутринта влезна в банята и се погледна в огледалото. Очите й бяха червени и спирала й беше размазана. Изглеждаше състарена и мрачна. Наплиска лицето си с вода, облече се и излезна. Влезна в колата на Стивън, запали я, а тя изръмжа и потегли. Кара известно време, докато не стигна една внушителна сграда в центъра на града. Застана до пощенските кутий и видя надписа на една от тях "Браян Мур,№ 25" . Тя започна да изкачва стълбите до шестия етаж и когато стигна до вратата на апартамент 25 позвъни и зачака. Стоя няколко секунди до стената и след малко чу превъртане на ключ. Вратата се отвори и тя без да се замисли се показа. Браян я гледаше с изплашен поглед, а в същото време вдъхваше респект. Погледна го с възпламеняващ поглед право в очите и без да чака повече извади пистолет от чантата си и натисна спусъка срещу него. Звука от куршума отекна в тишината, а Браян се стовари безпомощно на земята. За няколко секунди пода бе облян в кръв. Мел започна на слиза бавно по стълбите и напусна блока след няколко минути. Качи се отново в колата и потегли. Отиде на гробищата. Днес погребваха Стив. На гроба му все още неутешимо плачеше майка му. Баща му стоеше до нея и няколко минути не направи нищо, просто я беше оставил да плаче. Малко след това я хвана за ръка и двамата си тръгнаха. Коато вече нямаше никой Мел отиде на гроба. Остави една роза и седна на земята.
- Не трябваше да го правиш. Трябваше да ме оставиш да умра. Заслужавах го. Сега аз трябваше да лежа под тази купчина пръст и да те гледам отгоре. Аз отмъстих за теб. За втори път отнемам човешки живот. - Мел започна да рови в чантата си - Крайно време е да спра да го правя.
Мел опря пистолета в главата си. Последния куршум. Беше го запазила, защото знаеше какво точно ще направи. Натисна спусъка на пистолета и падна на гроба на Стив. Последните й думи бяха "Обичам те" .
... Погребаха я до него. Сега бяха двамата отново и никой не можеше да ги раздели. Нямаше ги хората, които да им пречат. Нямаше ги болката и тъгата. Нямаше я и гузната съвест. Бяха двамата- завинаги в безкрайността. Само двамата.

КРАЙ

littlepartofme · 2013-05-30 16:53:39

Колкото и тъжно да свърши мисля, че щастлив край просто нямаше да приляга на героите и сюжета.Историята беше много интересна, ще се радвам и в бъдеще да чета твои произведения. :]

max-baby · 2013-05-30 17:59:34

МНого се радвам, че съм те грабнала с това, което пиша.. Чакам вдъхновение и ще започна нова история.. Може би този път ще заложа на Happy end

nedi · 2013-05-30 18:45:46

Изчетох историята, и имам забележка относно някои правописни грешки.
Но беше невероятна ..

max-baby · 2013-05-30 21:19:05

Страшно много се извинявам за допуснатите правописни грешки... Ще се заема с поправянето им, било е неволно, най-вероятно причината е в това, че я написах и не я прочетох след това подробно Радвам се, че ти е харесала

#26 2013-04-09 17:46:29

Re: Ценителят

#27 2013-04-09 18:39:20

Re: Ценителят

#28 2013-04-10 11:54:59

Re: Ценителят

#29 2013-04-10 12:18:45

Re: Ценителят

#30 2013-04-10 13:17:40

Re: Ценителят

#31 2013-04-10 16:01:00

Re: Ценителят

#32 2013-04-11 12:30:37

Re: Ценителят

#33 2013-04-23 18:33:08

Re: Ценителят

#34 2013-05-21 10:07:37

Re: Ценителят

#35 2013-05-22 10:25:35

Re: Ценителят

#36 2013-05-25 20:23:59

Re: Ценителят

#37 2013-05-26 00:00:34

Re: Ценителят

#38 2013-05-26 18:52:33

Re: Ценителят

#39 2013-05-26 21:36:26

Re: Ценителят

#40 2013-05-27 17:23:08

Re: Ценителят

#41 2013-05-27 17:53:51

Re: Ценителят

#42 2013-05-30 16:53:39

Re: Ценителят

#43 2013-05-30 17:59:34

Re: Ценителят

#44 2013-05-30 18:45:46

Re: Ценителят

#45 2013-05-30 21:19:05

Re: Ценителят

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook