Ценителят

max-baby · 2013-03-24 20:08:08

Той беше на 25. Средно висок. С добро телосложение, красиви очи и силни ръце. Жените го харесваха. Нямаше си приятелка, което за мъж като него си беше странно. Той знаеше, че жените го харесват и някои биха дали много, за да са с него, но той търсеше "специалната". Онази, която ще го обича, заради него самия. Но такава още не се беше появила.
Отново отиваше към бара на главната улица на града. Там беше любимото му място. Хубава музика, добър барман и качествено уиски. Той беше страстен почитател на уискито. Шотландско, малцово, 20 годишно, с едно кубче лед - това за него беше класа. Седна на бара и поздрави бармана, който вече му беше приятел. Огледа рафтовете зад него и погледа му се спря на тъмната бутилка 20 годишно вносно уиски.
- Двойно, чисто - каза самоуверено.
- Добър избор - отвърна бармана. Взе една изстудена чаша и наля бавно от бутилката. Сложи я пред клиента си и му каза:
- Уискито е като жената - 10 годишното е твърде слабо и не ти привлича вниманието, 20 годишното те прогаря отвътре и те кара да искаш още и още, 30 годишното е за ценителите..
Мъжът го погледна право в очите и се усмихна загадъчно. Взе чашата и отпи леко от нея. Остави първата глътка да прогори гърлото му и да се стече бавно. Знаеше как да се наслаждава на алкохола. Беше му се случвало само веднъж да се напие и то беше неволна грешка. Беше на мнение, че алкохола е символ на класа и мъжество. Жените харесваха класата.
Отпи втора глътка и се огледа наоколо. Беше заобиколен от хора и всичките пиеха алкохола бързо, поръчваха второ, трето и дори не си правеха труда да усетят аромата му.
Нещо привлече вниманието му. Или по-точно някой.
Красива брюнетка стоеше на другия край на бара. Беше си поръчала малко уиски с две кубчета лед. Пиеше го също толкова бавно, както и той. От далеч разбра, че разбира какво пие. Косата й беше дълга до раменете и беше тъмно кафява. Очите й - също толкова тъмно кафеви й придаваха загадъчност. Беше страшно красива. Стоеше сама. Той оправи яката на ризата си, взе чашата си и се доближи до нея.
- Малцово, ирландско, на поне 15 години. - каза той и прибави нежна усмивка.
- Изненадана съм. Но за да бъдем точни, 18. - очите й се стрелнаха от главата до петите на мъжа и тя му се усмихна също толкова топло.
- Не бях виждал жена да се наслаждава на уискито така. Изненадан съм.
- Не бях виждал мъж, който знае толкова за уискито - добави тя.
Той извади от джоба на якето си табакера и взе една цигара.
- Искате ли - попита той и посочи табакерата.
- Не благодаря, не пуша
Той запали цигарата и си дръпна силно. Издиша пушека бавно и спокойно.
- Уискито е като огъня - гори те отвътре и те стопля. Всеки огън има нужда от дим. - той се усмихна и дръпна още веднъж от цигарата, след което я загаси.
Очертаваше се хубава вечер и той знаеше това. Тя също...

Cookie Monster · 2013-03-24 20:53:06

Харесва ми ^^... написано е с мисъл, не просто ей така !

max-baby · 2013-03-24 21:31:31

Минаваше 11 часа вечерта и двамата говореха вече втори час на бара. Смееха се, пиеха уиски и се наслаждаваха на вечерта.
- Говорим от 2 часа, а аз още не знам името ти. - каза той и се надяваше да го разбере съвсем скоро
- Още едно двойно уиски - обърна се тя към бармана и му намигна. Той леко се изчерви. Не беше свикнал да получава вниманието на жените и когато това станеше, леко се смущаваше
- Не разбрах името ти. Не ме карай да гадая. Не знам дали имам дарба, но понякога съм добър в налучкването.
- Може да разберем съвсем скоро.
Тя взе чашата и пусна кубче лед в нея. Отпи и я остави. По ръба на чашата беше останало червилото й. В нея имаше нещо толкова потайно, което го караше да я иска още повече.
- Анджела. Мари. Ашли. Ванеса... Познах ли нещо
- Защо искаш да знаеш името ми толкова много?
- Не е ли нормално да искам?
- Това е като да избираш уиски. Има стотици видове уиски и просто ти предлагат едно, отпиваш и се наслаждаваш. Не искаш да знаеш името му..
- Знам имената само на най-добрите. Затова искам да знам и твоето.
Пролича си, че това, което чу леко я засрами.Стана, пооправи си роклята, отметна коса, мина зад него и тихо прошепна
- Мел.
Той се обърна и видя как тя излиза през вратата. Разбра, че тази вечер няма късмет. Не можа да вземе нито номера й, нито нищо друго, с което да я открие. Само знаеше името й. Мел.
В този момент отчаяно изпи последната глътка от чашата си и посегна към портфейла си, когато забеляза салфетка под чашата на Мел. Не просто салфетка. Нещо много повече. Телефонен номер. Взе номера и остави една стотачка на бармана, който я взе като дете, на което дават бонбон. След тази вечер всички останаха доволни...

Cookie Monster · 2013-03-24 22:52:09

Некст ^^

happy girl · 2013-03-25 12:26:35

И на мен ми хареса! ^-^

littlepartofme · 2013-03-25 15:39:04

Некст ^^

max-baby · 2013-03-25 20:40:15

Половината от деня се беше извъртяла толкова бързо, че дори не се беше усетил как минаха 3 часа във фитнес залата. Той прекарваше там по 2-3 часа на ден и това му десйтваше изключително отпускащо. Влезна в банята в залата, пусна гореща вода и остави струята да облива тялото му. Отвори вратата на душ кабината и излезна от мъглата, която се беше получила. Подсуши се с хавлията, облече се и излезна. Реши да върви пеша до апартамента си. Мина през магазина, купи ирландско уиски от денонощния магазин и влезна във входа на блока си. Качи се, отключи апартамента и сложи уискито във стъклената витрина с марков алкохол, която беше неговата визитна картичка. Посегна към телефона си, разгледа телефонния си указател и стигна до буквата "М". Натисна на името на Мел и точно преди да чуе сигнала затвори. Дълго време се навърташе около телефона. Ту го вземеше, ту го оставяше отново. Отне му около половин час, за да реши да й се обади. Пое си дълбоко въздух, набра номера й и зачака. Първи сигнал, втори, трети..
- Ало. - каза тя и в гласа й се усети същата онази жизнерадостност, с която говореше предната вечер
- Ало. Здравей потайнице. Имаш късмет, че детектива в мен обърна внимание да дребните детайли.
- Радвам се, че си имам работа с наблюдателен човек.
Последва кратък смях и от двете страни, което отпусна напрежението е него.
- Чудех се дали ще искаш да се видим... За по едно уиски.. Може би две - каза той и в гласа му се усети някакво детинско звучене
- Щях ли да си оставя номера, ако не исках. Не съм забравила разговора ни за твоята прочута витрина с качествено уиски.
Той несъзнателно се обърна към витрината и се усмихна, след като видя перлата в короната на колекцията си - 50 годишно, подарък от баща му за 20-тия му рожден ден.
- Добре, тази вечер ще те чакам пред бара, в кото бяхме снощи - отвърна тя и в гласа й се появи нещо мистично. Гласа й звучеше топло и нежно, но същевременно в него имаше нещо подлудяващо.
- Със сигурност ще бъда там - отговори той. Затвори телефона и усети ледени тръпки по гърба си. Не знаеше какво е да си луд по някой, но си мислеше, че съвсем скоро ще разбере...

happy girl · 2013-03-26 16:08:26

Некст!!

littlepartofme · 2013-03-29 21:05:14

Много интересно.
Некст?

lady_ss1 · 2013-03-30 09:01:07

Много интересно.
Некст?

youngmoney9 · 2013-03-30 13:56:43

Много е хубаво и интересно, ако наистина това го пишеш ти си много добър/а. Създаваш много хубава атмосфера само с писането си и се усеща химията между двамата герои само докато го четеш. Давай следващото!

max-baby · 2013-04-01 09:32:07

Да, наистина го пиша аз. Благодаря ти за комплимента и скоро ще пусна следващото, но е в процес на редактиране

max-baby · 2013-04-07 09:58:05

Извинявам се много,че се забавих с качването на новата част, но предполагам, че до края на деня ще кача и ощее една. Надявам се да ви харесат.

Времето летеше. Минаха цели 4 часа от разговора им, а той не беше приключил с работата по външния си вид. Около час стоя пред огледалото в стаята си и сменяше риза след риза, сако след сако и така, докато не реши, че няма подходяща дреха в гардероба си. Излезна набързо и отиде до най-близкия бутик за мъжка мода и си купи чисто нова риза. Продавачките в магазина му направиха десетки комплименти и може би на единадесетия той знаеше, че изглежда страхотно. Прибра се, облече новата риза, сложи сакото и се напръска обилно с парфюм. За него парфюма беше от изключително значение. Често по филмите споменаваха израза "ухание на мъж".. Според самия него, именно неговия парфюм беше истинското ухание на мъж. Застана пред огледалото. Пооправи яката на ризата си и започна да се върти, за да се огледа от всички страни. Леко наболата му брада беше скрила всякакво момчешко излъчване и сега пред огледалото стоеше един истински мъж с класа. Завъртя се и намигна на образа в огледалото. Беше сигурен, че е заслепително мъжествен. Обу новите си обувки и излезна. По пътя за бара всяка жена се обръщеше след него, а щом минеше покрай компания от жени, чуваше как го обсъждат. От всички изсипани думи относно външния му вид, той чуваше само "Ооо колко е секси".. Това го караше да се чувства незаменим. Харесваше му да го обсъждат. Вървеше с бавна крачка към бара. Централното разположение на заведението, правеше отиването му до там още по-запомнящо се. Стигна до крайната си цел и се огледа в близост до мястото. Не я видя. Опря гърба си до вратата на бара и зачака...
Леко подръпна ръкава си и от там се подаде златен ролекс. Погледна го и видя, че вече е девет и половина. Стоеше тук от половин час, а нея още я нямаше. Започваше да го обзема отчаяние. В този момент погледна към улицата и под светлините на уличните лампи видя силует. Беше на жена, висока около метър и седемдесет, косата й беше разпусната по раменете и единственото, което се чуваше бяха нейните стъпки. Това беше тя. Ослепително красива. Приближи се до него и той я огледа от горе до долу. Беше облякла червена рокля малко над коленете, червеното й червило подчертаваше тъмната й коса, а обувките на ток й придаваха женственост. Беше сигурен, че ако види така облечена жена на пътя, веднага ще и лепне етикет "лека" . Но в този случай етикета би бил "поразителна".
- Не си мисли, че съм чакал много - каза той и леко се засмя.
- Една дама никога не закъснява, просто другите са подранили - отвърна тя с лека ирония в гласа
- Тога значи ти си една истинска дама, след като чакам от половин час.
И двамата се засмяха.
- Извинявай, че те карах да чакаш. Просто от малка не се научих да организирам времето си - гласа й беше придобил невинността на малко дете.
- Мисля, че чакането си заслужаваше - той я огледа отвсякъде и колкото и да се опитваше не успя да намери дефект. За него тя беше прелестна.
- Ще влизаме ли - тя посочи вратата на бара и се усмихна - или предпочиташ да държиш една дама на студа?
Тези думи го измъкнаха от вътрешната еуфория, в която бе изпаднал. Той хвана дръжката на вратата и я отвори. От вътре се разнесе дим и аромат на качествен алкохол. Той я подкани да влезне и тя мина пред него. От колоните звучеше рок парче.
- Това е любимата ми група - казаха и двамата в един глас. Започнаха да се смеят. За секунда и двамата се отнесоха в мислите си. Мислиха си колко общо имат и до къде ще стигне всичко това.

youngmoney9 · 2013-04-07 13:28:30

Некст!

happy girl · 2013-04-07 14:40:54

Давай нататък!! <3

littlepartofme · 2013-04-07 15:46:19

Давай нататък!! <3

max-baby · 2013-04-07 19:35:38

Влезнаха и се запътиха към най-вътрешното сапаре, което беше по-усамотено и някак си по-уютно. Седнаха на ъгловия диван. Тя стоеше в единия край на дивана, а той в другия. Ако някой ги погледнеше отстрани щеше да реши, че са двама непознати или, че са двойка, която току що се е скарала. Нито единия, нито другия показваше близост.
-Какво ще пиеш. - попита той.
- Каквото ми поръчаш - отвърна тя като в гласа и се появи загадъчност.
Той никога не се беше замислял над това каква за него трябва да бъде идеалната жена. Но нещо го караше да мисли, че именно Мел е идеалната. Също така никога не се бе замислял какво в жените го побърква. След първата среща с Мел осъзна, че загадъчното в жените го кара да иска още.
- Какво ще поръчате - попита любезно сервитьорката. Дългата и руса коса беше вдигната на висок, небрежно разпилян кок. В нея имаше нещо много чаровно, но дългогодишната употреба на цигари и нощния живот, който водеше като сервитьорка бе убило всичко младежко в нея. По всичко си личеше, че е на не повече от 25 години.
- Едно двойно ирландско уиски с две кубчета лед за мен и десетгодишно, малцово с повече лед за дамата. - каза той и намигна леко на сервитьорката.
- Добър избор. - отвърна Мел - Но аз го пия с едно кубче лед.
- Една истинска дама не трябва да се напива с уиски. Ако ти поръчам без лед ще трябва след първата чаша да те изпращам до дома ти. Сега когато е с повече лед, ще можем да изпием повече и съответно да прекарам повече време в твоята неустоима компания - каза той и леко се подсмихна.
Сервитьорката донесе поръчката им. И двамата бавно отпиха от кехлибарената течност и я задържаха в устата си за кратко време.
- Класика - каза Мел и по лицето й се изписа насладата, която изпита при досега си с чашата.
Говориха си цяла вечер. Бяха минали 3 часа откакто бяха влезли в бара. Наблюдаваха влизащи и излизащи хора, такива които бяха дошли да се веселят и такива, които бяха дошли за удавят мъката си в чашата с евтин алкохол.
- Знаеш ли какво - каза тя - това ни е втора среща и аз незнам как се казваш.
- Нали за теб името не беше от значение. Защо сега искаш да знаеш?
- Не използвай моите оръжия срещу мен - каза тя и леко се засмя.
- Името ми е Стивън. Стив за приятелите.
Мина още час в разговори и часа вече беше 1 през ноща. Бара беше денонощен, но в цялото заведение те бяха останали единствените посетители. Новия барман им хвърляше странни погледи и по всичко личеше, че единственото, което иска е те двамата да си тръгнат, да затвори заведението и да се прибере в дома си, където го очаква леглото му, в което не беше спал от 2 дни.
Стив забеляза изражението на бармана и реши да плати сметката и да предложи на Мел да отидат в апартамента му, за да продължат разговорите си.
- Ако ти предложа да отидем в апартамента ми ще се съгласиш ли?
- Стига да ми обещаеш, че ще ми сипеш чаша от твоето 50 годишно уиски - каза тя и го погледна директно в очите.
- Ами... аз.. ъъ..
- Шегувам се. Въпреки, че щях да съм щастлива ако се беше съгласил.
- Аз.. моля те не ме карай да извършвам това богохулство. - каза той и леко се притесни
- Спокойно. Просто те изпробвах. Но да, бих се съгласила да дойда.
- Да вървим тогава. Апартамента ми е на близко, няма да ни е нужно такси.

littlepartofme · 2013-04-08 18:36:43

Все по-интересно става, некст?

happy girl · 2013-04-08 19:10:42

Некст ^-^

max-baby · 2013-04-08 20:04:59

Главната улица на града беше силно осветена, което правеше прибирането късно вечер по-спокойно. Те вървяха по централната улица, след което завиха към една малка, слабо населена и леко мрачна част на града. Мел леко се притесни, защото беше с малко познат човек, късно вечерта на непознато за нея място.
- Къде сме - попита тя плахо. Тази част не ми е никак позната.
- Почти пристигнахме. - отвърна той - Почти съм сигурен, че в момента започваш да ме мислиш за сериен убиец, изнасилвач и още хиляди престъпни лица. Не се тревожи.Не съм опасен човек. Просто майка ми и баща ми са решили да сведат посетителите на апартамента ми до минимум. Рядко някой се осмелява да дойде.
Нещо в гласа му я успокой и тя му се довери изцяло. Повъряха още около 5 минути и накрая се озоваха в скъп квартал, заобиколен от нощни клубове и баровска обстановка.
- Уаау. Не ми казвай, че си богаташко синче, наследило имотите на тате. - каза тя с лека ирония.
- Всъщност... Да, така е. Без това за богаташкото синче. Опитвам се да изкарвам хляба си сам. Не търся парите на баща си, освен ако не ми се наложи много.
- Това да не означава, че с баща ти не се разбирате? - попита тя и любопитството й се засилваше след всяка негова дума
- Нещо такова. Той иска да ме направи свое копие. Спретнат бизнесмен, който стой по цял ден в кабинета си и раздава заповеди. Това не е за мен. Той се опитва да ме подкупва с пари и имоти, но за мен свободата ми на избор е по-важна.
И двамата се усмихнаха. Стив я покани да влезне в къщата му. Минаха през нещо като символична градина, в която имаше само трева и няколко розови храста. Къщата беше внушително голяма. Мел остана изумена от големината й. Той отвори вратата и пред Мел се разкри огромно пространство. Първата стая беше голям хол, с два дивана, маса и голям телевизор с уредба. Изглеждаше уютно.
- Не ми казвай, че живееш тук сам. - каза тя и на лицето й се изписа почуда.
- Сам самичък. - отговори той. Нека влезнем и седнем да изпием по още едно питие.
- Няма ли да ни стане в повече. - попита тя. Бяха пили доста в бара и тя беше сигурна, че ако пие още ще започне да криволичи.
- Както искаш. Може и просто да си говорим.
Двамата се отпратиха към дивана. Беше кожен и черен. Създаваше обстановка като от някой президентски апартамент, но не беше толкова лъскав. Личеше си, че тук живее сам ерген. Небрежно разхвърляни чинии и чаши и липса на каквата и да било декорация.
- За втори път говорим и винаги говорим за мен, за моя живот и моето ежедневие. Коя си ти? Защо не знам нищо за теб?
По гърба й полазиха ледени тръпки. Усети как буца засяда в гърлото й и кожата й настръхна. Не обичаше да говори за миналото си. Беше загърбила всичко старо и реши да започне живота си наново.
- Става късно. Мисля да си ходя. - каза тя и в гласа й имаше тревожност.
- Чакай.. Къде отиваш.. Защо си тръгваш така?
Тя вече беше до вратата и хвана дръжката.
- Позволи ми поне да те закарам или да ти извикам такси - каза той разтревожено
- Ще повървя. Не се тревожи. - отвърна тя и хлопна вратата след себе си.
Той застана до прозореца и видя как силуета й бавно се скрива зад ъгъла на улицата. Не знаеше какво стана, но беше сигурен, че има нещо в миналото й. Нещо тъмно. И щеше да разбере какво е...

DamonGirl · 2013-04-08 20:34:08

Некст !!!

happy girl · 2013-04-09 11:36:44

Става все по-интересно (:

littlepartofme · 2013-04-09 12:03:44

Става все по-интересно (:

max-baby · 2013-04-09 14:10:56

Стив седна отново на дивана и си наля една чаша уиски. Дълго време стоя замислен и гледаше в една точка, сякаш стените знаеха отговора на всичките му въпроси. След половин часово размишляване, той влезна да си вземе душ и после си легна. Въртя се в леглото, не можа да заспи. Мисълта за Мел го държеше буден цяла нощ. Какво й се беше случило? Защо реагира така? Дали беше с бурно минало, което пораждаше у нея срам, или беше нещо друго? Тези върпоси го изгаряха отвътре. Затвори очи и реши, че на сутринта ще й се обади и ще поиска да се видят. Трябваше да разбере нещо...

Изгрева дойде по-бавно от всякога. Не беше мигнал цяла нощ и очакваше настъпването на деня с нетърпение. Беше шест сутринта – твърде рано за нормалните хора в съботен ден. Той стана, оправи леглото си и се отправи към кухнята, за да си направи едно силно и черно кафе. Чувстваше как клепачите му натежават и очите му се затварят. Липсата на сън му се отразяваше, но всеки път, в който затвореше очите си и се опитваше да се отдаде на съня си, в съзнанието ми изплуваше предната вечер и хилядите въпроси „Защо?”.. Вече беше единадесет часа. Не беше усетил как беше заспал на дивана. Ако телефона му не беше звъннал щеше да открадне още поне три часа в спане.
- Ало – каза сънено и леко раздразнено. Мразеше да го будят и винаги когато това станеше, целия му ден беше изпълнен с ядове.
- Къде си по дяволите? Чакаме те от двадесет минути! – гласа на мъжа отсреща беше меко казано ядосан.
След тези думи, Стив се сети, че трябваше да е в конферентната зала на фирмата на баща си и да помага на всички при сключването на най-важната сделка на годината. Там щяха да са майка му, баща му и брат му. Двамата с брат си бяха пълни противоположности. Той беше амбициозен, искаше да продължи бизнеса на баща им и го правеше. Още от малък постоянно пречеше на Стив да постига целите си. Искаше винаги да го превъзхожда.
- Мисля, че можете и без мен – каза Стив с цялата спокойност на света.
- Моля! Чуваш ли се какво говориш?! Искам веднага да дойдеш и това не е молба, а заповед!
- Не се надявай да дойда – каза Стив и затвори телефона и го хвърли на отсрещният диван. Не го интересуваше нищо друго освен Мел.
Когато погледна часовника вече беше четири часа следобяд. Разсъни се по-бързо от всякога и грабна телефона си. Набра номера на Мел, но телефона й беше изключен. Звъня й постоянно през следващите 2 часа. Телефона й продължаваше да бъде изключен. Той се притесни. Беше я оставил да се прибере сама в 2 през ноща. Надяваше се всичко да е наред с нея.
С настъпването на залеза той се отправи към бара. Тайно се молеше тя да стой там, седнала на някоя маса. Влезна в заведението и се огледа навсякъде. Не я видя. Попита бармана за нея, но и той твърдеше, че не я е виждал от вечерта. Стив седна на бара и си поръча джин. Изпи го доста бързо. Притеснението си личеше в погледа му.
В този миг вратата на бара се окрехна. Той несъзнателно се обърна и видя как през входа влиза Мел. Изисканата й външност от снощи бе заменена с протрити дънки, тениска и маратонки. Косата й беше вързана на небрежна опашка и си личеше, че й липсва сън. Тя се отправи към него.
- Не ме питай нищо – каза тя, преди той да беше отронил дума – Ако искаш да разбереш повече за мен, нека излезнем от тук.
- Добре, но какво по дяволите става. – докато изрече думите си тя вече го беше хванала за ръка и бяха се запътили към изхода.
- Къде отиваме, за Бога – попита той за втори път.
- Някъде на по-спокойно място. – отвърна тя
Вървяха по една улица и накрая стигнаха една пуста алея. През целите десет минути, в които вървяха никой не пророни нито дума. Наближиха една пейка и тя седна, след това Стив се настани близо до нея.
- Е, ще ми кажеш ли вече какво става. – в гласа му се появи нетърпение.
- Да, но ми обещай, че няма да ме прекъсваш и няма да задаваш излишни въпроси
-Обещавам. Можеш да разчиташ на думата ми!

happy girl · 2013-04-09 15:14:04

Некст!

#1 2013-03-24 20:08:08

Re: Ценителят

#2 2013-03-24 20:53:06

Re: Ценителят

#3 2013-03-24 21:31:31

Re: Ценителят

#4 2013-03-24 22:52:09

Re: Ценителят

#5 2013-03-25 12:26:35

Re: Ценителят

#6 2013-03-25 15:39:04

Re: Ценителят

#7 2013-03-25 20:40:15

Re: Ценителят

#8 2013-03-26 16:08:26

Re: Ценителят

#9 2013-03-29 21:05:14

Re: Ценителят

#10 2013-03-30 09:01:07

Re: Ценителят

#11 2013-03-30 13:56:43

Re: Ценителят

#12 2013-04-01 09:32:07

Re: Ценителят

#13 2013-04-07 09:58:05

Re: Ценителят

#14 2013-04-07 13:28:30

Re: Ценителят

#15 2013-04-07 14:40:54

Re: Ценителят

#16 2013-04-07 15:46:19

Re: Ценителят

#17 2013-04-07 19:35:38

Re: Ценителят

#18 2013-04-08 18:36:43

Re: Ценителят

#19 2013-04-08 19:10:42

Re: Ценителят

#20 2013-04-08 20:04:59

Re: Ценителят

#21 2013-04-08 20:34:08

Re: Ценителят

#22 2013-04-09 11:36:44

Re: Ценителят

#23 2013-04-09 12:03:44

Re: Ценителят

#24 2013-04-09 14:10:56

Re: Ценителят

#25 2013-04-09 15:14:04

Re: Ценителят

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook