#26 2013-05-09 15:22:50

nqkfa_si_tam

Member

From: Някъде там...

Registered: 2010-09-06

Posts: 5,436

Re: Remember me...

Интересно е!
Некст! 

---

Открих сродната си душа. Той - не!

katrin456.1997

Member

From: Iн Woнderlaнd

Registered: 2012-07-25

Posts: 2,620

Re: Remember me...

Интересно е!
Некст! 

---

[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• И така. Пак кисна в "Тако Уърлд". Някаква жена с преливащи тлъстинки точно там, където не трябва, спореше за поръчката си.
  - Поръчах лучени кръгчета, а не пържени картофки! - развика се тя. Бях на ръба да се разкрещя и аз, но за късмет успях да се овладея и съвсем спокойно ѝ се извиних за грешката.
  - Такива млади хора, а не слушате какво ви се говори! - продължаваше. - Аз, дето съм на 45 години и все още чувам, а вие, на които животът ви предстои, не чувате!
  - Госпожо, извиних Ви се. Стават грешки, моля седнете на масата си и изчакайте да оправим поръчката Ви - казах, като накрая леко повиших тон.
  Тя се върна на мястото си, като по пътя дотам продължаваше да мрънка. Идеше ми да отида и да ѝ залепя поръчката на лицето. Но в краен случай се успокоих и със усмивка ѝ занесох порцията.
  - Най-сетне! - възкликна тя. - Следващия път внимавай повече, младежо.
  Превъртях очи.
  - Ще се постарая.
  Върнах се обратно пред касата, приемайки поръчките на останалите хора. Тогава пред касата се появи един познат силует.
  - Ема! - възкликнах.
  - О, здравей, Крис - усмихна се тя. - Една средна тарелка с начос и две такота.
  - Веднага! - казах, правейки гласа си като на главен генерал в армията
  След 7-8 минути ѝ занесох поръчката. Тя седеше сама на масата.
  - Ти сама ли си дошла? - поинтересувах се аз.
  - Не, със нашите. Но те отидоха до тоалетната с брат ми.
  Кимнах. Поставих внимателно поръчката ѝ и се върнах обратно.
  Приемах поръчките на останалите, но цялото ми внимание беше върху Ема. Тя беше облечена с къси дънкови панталони и синя блузка. Носеше и кецове и също си беше вързала косата на две опашки. Бе толкова сладка! Буквално се замечтах пред клиентите.
  - Ехо! Слушате ли ме? - попита една жена, чийто ред беше да поръча.
  Стреснах се.
  - Извинете. Бихте ли повторили порцията си? - казах леко засрамено. Кой знае на какъв идиот съм приличал, докато бях замечтан.

  *****************

  Смяната ми свърши и аз вече бях на път към вкъщи. Тогава я видях отново. Но този път ... тя не беше със семейството си, но... не беше и сама! Някакъв мъжкар се опитваше да я забие, а тя му се дърпаше.
  - Хайде, кукло, само ще ударим по един шот и ще ти стане хубаво - това беше единственото, което чух от разговора им, но ми беше достатъчно, за да се разгневя. Тръгнах решително към тях двамата и дръпнах оня за рамото.
  - Ей, остави я намира! - викнах

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

katrin456.1997

Member

From: Iн Woнderlaнd

Registered: 2012-07-25

Posts: 2,620

Re: Remember me...

Некст

---

[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Remember me...

Давай натам (arrow) 

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]

nqkfa_si_tam

Member

From: Някъде там...

Registered: 2010-09-06

Posts: 5,436

Re: Remember me...

Нееекст! 

---

Открих сродната си душа. Той - не!

zvezdi4kata_

Member

Registered: 2009-11-30

Posts: 9,799

Re: Remember me...

Некст!

littlepartofme

Rebellion.

From: District 4

Registered: 2011-01-26

Posts: 3,248

Website

Re: Remember me...

Некст!

---

[list=*]
[*]We made our plans down in the sand.[/*]
[/list]

swaggxgirll

Member

From: Плевен

Registered: 2012-07-23

Posts: 1,163

Re: Remember me...

Още ! : )

katetq

Member

Registered: 2011-10-16

Posts: 150

Re: Remember me...

Още ! : )

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

Преди да пусна некст, искам първо да ви се извиня за забавянето. Интернета ми беше спрял, имаше някакъв проблем и не можех да вляза.

• Онази камара мускули се обърна и ме изгледа на присмех.
  - Ти ли ще ме изгониш е, мишко? - кресна той. Хвана яката на ризата ми, вдигна ме и ме блъсна в стената на една къща. - Бих могъл да те убия на момента, нали знаеш?
  - Пусни го! - крещеше Ема. Тя се опитваше да го махне от мен, но безуспешно. Тогава изтича до тях. Реших, че е избягала, но минута по-късно тя се върна. Вече мислех, че животът ми е дотук. Тогава се появи и г-н Джоунс - бащата на Ема. Той беше едър мъж, но не дебел, а едър. Имаше си доста мускули за баща на такова нежно момиче. Все едно беше кечист от професионалната федерация по кеч.
  - Пусни момчето, ако обичаш. - каза той, доближавайки се до нас. Потупа онзи по рамото. - Още един път припариш ли до дъщеря ми, смятай, че ще ти откъсна главата. Ясно ли ти е?
  Тогава онзи ме пусна. Аз на практика бях почти на метър от земята. Строполих се върху тревата и си останах там, оправяйки яката на ризата си.

  ********************

  - Г-н Джоунс, благодаря Ви много - измърморих. Бях в къщата на семейството на Ема. Майка ѝ тъкмо попиваше кръвта от коляното ми с памук и някакво лекарство. Тя впрочем беше лекарка и отлично знаеше какво да направи.
  Бащата на Ема седна на дивана до мен.
  - Не понасям да има момчета около дъщеря ми - каза. Усетих лек намек с това изречение, но реших да не коментирам. Вместо това той продължи: - Тя е още малка за гаджета.
  Малка?! Ти сериозно ли? Тя е на 16! (помислих си, но не го изрекох)
  - Искам Ема да се притеснява за училище, за оценки и за домашни, а не за гаджета. Смятам, че образованието ѝ е на първо място - продължи той.
  Кимнах и се приготвих да стана.
  - Да. Аз ще тръгвам, защото майка ми сигурно се чуди къде съм... благодаря отново за помощта и лека вечер.
  Ема ме изпрати до вратата на двора им. На излизане от двора, аз ѝ се усмихнах и тя ми отвърна със същия жест.
  - Ще се видим ли утре? - попитах.
  - Надявам се.
  Усмихнах се още един път и я прегърнах. Тя обаче не се задържа много във обятията ми, защото вероятно баща ѝ ни наблюдаваше през шпионката на вратата. Усмихна се за последен път и изприпка до входната врата. Влезе и внимателно затвори.
  По дяволите, май съм влюбен!

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

swaggxgirll

Member

From: Плевен

Registered: 2012-07-23

Posts: 1,163

Re: Remember me...

Некст!! 

katrin456.1997

Member

From: Iн Woнderlaнd

Registered: 2012-07-25

Posts: 2,620

Re: Remember me...

Некст!! 

---

[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Remember me...

Оййй, некст    

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]

sexy_girlll

Member

From: ~Summer Paradise~

Registered: 2012-03-13

Posts: 4,219

Re: Remember me...

Некст.

---

[list=*]
[*]........................................................................

Let’s say goodbye
And never back again, let me cry
I wanted you, you wanted to lie
I knew that it would happen this way.[/*]
[/list]

Smile3

Unbrєakablє ♥

From: Manhattan.

Registered: 2011-09-10

Posts: 28,504

Re: Remember me...

Некст.

---

'Сложният проблем между нея и мен, всъщност е трагично прост:
За да й кажа, че не мога без нея, тя трябва да ми каже, че може без мен.'

SweeT_BunnY

Member

From: London, UK

Registered: 2010-02-08

Posts: 588

Re: Remember me...

Некст.

---

[img]http://prikachi.com/images/442/5059442C.gif[/img]

- Ask.fm

- Tumblr

little_baby

i am lost in time.

From: Upper East Side, Manhattan

Registered: 2009-08-05

Posts: 11,633

Re: Remember me...

Пускай по-бързо

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• Сутринта се събудих от страшна болка в коляното. Примигнах няколко пъти и махнах чаршафа, с който се бях завил. Погледнах към коляното си.
  - Какво по...?! - прошепнах.
  Коляното ми беше един огромен мехур, а около него имаше малко кръв. Болеше страшно много. Надигнах се от леглото и седнах. Опитах се да стана, но веднага щом гравитацията налегна тялото ми, изкрещях и отново седнах. През мен мина някаква адска болка. На вратата ми се почука.
  - Крис, добре ли си?
  По гласа разбрах, че е сестра ми. Бих ѝ отворил, но не можех да се движа.
  - Не, не съм добре. Не мога да се движа.
  Тогава Джил отвори вратата и когато видя коляното ми, направи онази погнусена физиономия.
  - Какво по дяволите е това? - попита. Доближи се до мен и седна на леглото.
  - Не знам - казах. - Вероятно някакво възпаление.
  - Да извикам ли мама?
  Замислих се.
  - Както искаш. Все ми е едно, и без това не мога да мръдна от тук.
  След тези думи Джил скочи и излезе.
  - Не мърдай от тук - каза, правейки жеста "Стоп" със ръката си.
  - Ти сериозно ли? - попитах саркастично.
  Тя се усмихна виновно и слезе. След минута се чу и гласа на майка ми по стъпалата. Тя влезе и извика силно. Вероятно не очакваше да види това нещо.
  - Боже мой, Крисчън, добре ли си?!
  - Да, но не мога да вървя. Болката е много силна.
  - Стой тук, ще извикам бърза помощ.
  Майка ми по принцип е по бързите решения. Стане ли нещо - вика бърза помощ. Това и направи. Обади се и сега единствено можех да чакам да дойдат.

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Remember me...

Некст. (arrow) 

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]

SweeT_BunnY

Member

From: London, UK

Registered: 2010-02-08

Posts: 588

Re: Remember me...

Некст. (arrow) 

---

[img]http://prikachi.com/images/442/5059442C.gif[/img]

- Ask.fm

- Tumblr

max-baby

Member

From: Стара Загора

Registered: 2010-08-19

Posts: 231

Re: Remember me...

Некст некст некст   

---

Twinkle Twinkle little whore
close your legs they're not a door..!

zvezdi4kata_

Member

Registered: 2009-11-30

Posts: 9,799

Re: Remember me...

Нееееееекст! (f)

katrin456.1997

Member

From: Iн Woнderlaнd

Registered: 2012-07-25

Posts: 2,620

Re: Remember me...

Некст некст некст   

---

[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• Вече бяхме на път към болницата. Аз стоях на болничното легло в линейката и усещах как болката нараства. Имах чувството, че всеки момент този огромен мехур ще се спука и аз ще умра, или нещо от този род. Но очакванията ми не се потвърдиха. Линейката спря и медицинското лице отвори двете задни врати на линейката. Светлината ме огря и ме накара да закрия очи с ръка. Пътувахме 10-25 минути и очите ми не бяха привикнали на тази рязка светлина.
  Шофьорът и другият мъж ме изкараха на носилка и ме заведоха в отделението. Майка ми от друга страна тичаше след тях и изглеждаше угрижена. Мен също малко ме беше страх. Никога преди не ми се е случвало подобно нещо. Дори и признаци нямаше, че ще получа такъв огромен мехур, изпълнен с болка. Беше ми и доста неудобно. Бях все още по боксерки, защото не можах да се обуя. Но на лекарката не ѝ пукаше. Тя седна до на един стол до леглото и сложи очилата си.
  - Добре - погледна папката в ръцете си, за да си припомни името ми - Крисчън, как стана това?
  - Нямам идея. Просто сутринта усетих жестока болка и когато погледнах към коляното си, видях това - посочих огромното туловище, разположило се на крака ми
  Лекарката записа нещо и отново впери поглед в мен.
  - Значи през нощта не си усетил каквато и да е болка, или дискомфорт?
  Поклатих глава в знак на отрицание. Чувах майка ми отвън как питаше медицинската сестра дали аз съм добре.
  - Бих искала да го огледам отблизо. Ще ми позволиш ли? - попита лекарката. Не съм малко дете, че да ме пита, но и двамата знаехме, че ще го направи, каквото и да отговоря. Затова просто кимнах.
  Тя стана от столчето и излезе от стаята си, вероятно за да вземе инструментите, или там каквото щеше да вземе. Така и стана. Тя се върна с метален поднос, върху който имаше разни ножчета, ножици и т.н. Честно да ви кажа, побиха ме тръпки. Лекарката се доближи до мен и остави подноса настрани. Сложи си от онези медицински ръкавици и впери поглед в коляното ми.
  - Сега ще натисна съвсем леко с пръст. Кажи, ако те заболи.
  В момента, в който тя пипна мехура, аз загинах геройски. Болката беше неописуема, което ме накара да изкрещя и без малко да я ритна в носа.
  - Крисчън, дръж се! - крещеше майка ми отвън.
  Аз избърсах двете сълзи, стичащи се от очите ми. Не че плачех, но напрежението ми дойде в повече и очите ми се навлажниха.
  - Добре, това не е нормално - заключи лекарката - Та аз едва те докоснах. Ще се наложат по-строги мерки. Боли ли те в момента, или само когато го пипаш?
  - И сега ме боли, не само когато го пипна - отговорих, поемайки си дъх
  - Хммм - замисли се тя - Ще ти бия една упойка и тогава вече ще разгледам възпалението. Стой тук, ей сега се връщам.
  До стоя тук? Каза го все едно имах някакъв избор...

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]