Remember me...

nedi · 2013-05-09 18:08:57

Давай натам (arrow)

nqkfa_si_tam · 2013-05-09 19:39:35

Нееекст!

zvezdi4kata_ · 2013-05-11 07:46:28

Некст!

littlepartofme · 2013-05-11 09:00:01

Некст!

swaggxgirll · 2013-05-11 15:08:21

Още ! : )

love_hurts · 2013-05-13 06:27:32

Преди да пусна некст, искам първо да ви се извиня за забавянето. Интернета ми беше спрял, имаше някакъв проблем и не можех да вляза.

Онази камара мускули се обърна и ме изгледа на присмех.
- Ти ли ще ме изгониш е, мишко? - кресна той. Хвана яката на ризата ми, вдигна ме и ме блъсна в стената на една къща. - Бих могъл да те убия на момента, нали знаеш?
- Пусни го! - крещеше Ема. Тя се опитваше да го махне от мен, но безуспешно. Тогава изтича до тях. Реших, че е избягала, но минута по-късно тя се върна. Вече мислех, че животът ми е дотук. Тогава се появи и г-н Джоунс - бащата на Ема. Той беше едър мъж, но не дебел, а едър. Имаше си доста мускули за баща на такова нежно момиче. Все едно беше кечист от професионалната федерация по кеч.
- Пусни момчето, ако обичаш. - каза той, доближавайки се до нас. Потупа онзи по рамото. - Още един път припариш ли до дъщеря ми, смятай, че ще ти откъсна главата. Ясно ли ти е?
Тогава онзи ме пусна. Аз на практика бях почти на метър от земята. Строполих се върху тревата и си останах там, оправяйки яката на ризата си.
********************
- Г-н Джоунс, благодаря Ви много - измърморих. Бях в къщата на семейството на Ема. Майка ѝ тъкмо попиваше кръвта от коляното ми с памук и някакво лекарство. Тя впрочем беше лекарка и отлично знаеше какво да направи.
Бащата на Ема седна на дивана до мен.
- Не понасям да има момчета около дъщеря ми - каза. Усетих лек намек с това изречение, но реших да не коментирам. Вместо това той продължи: - Тя е още малка за гаджета.
Малка?! Ти сериозно ли? Тя е на 16! (помислих си, но не го изрекох)
- Искам Ема да се притеснява за училище, за оценки и за домашни, а не за гаджета. Смятам, че образованието ѝ е на първо място - продължи той.
Кимнах и се приготвих да стана.
- Да. Аз ще тръгвам, защото майка ми сигурно се чуди къде съм... благодаря отново за помощта и лека вечер.
Ема ме изпрати до вратата на двора им. На излизане от двора, аз ѝ се усмихнах и тя ми отвърна със същия жест.
- Ще се видим ли утре? - попитах.
- Надявам се.
Усмихнах се още един път и я прегърнах. Тя обаче не се задържа много във обятията ми, защото вероятно баща ѝ ни наблюдаваше през шпионката на вратата. Усмихна се за последен път и изприпка до входната врата. Влезе и внимателно затвори.
По дяволите, май съм влюбен!

swaggxgirll · 2013-05-13 07:47:21

Некст!!

katrin456.1997 · 2013-05-13 07:56:33

Некст!!

nedi · 2013-05-13 09:31:28

Оййй, некст

sexy_girlll · 2013-05-13 10:20:59

Некст.

Smile3 · 2013-05-13 15:58:15

Некст.

SweeT_BunnY · 2013-05-14 13:28:05

Некст.

little_baby · 2013-05-14 15:23:29

Пускай по-бързо

love_hurts · 2013-05-14 17:05:48

Сутринта се събудих от страшна болка в коляното. Примигнах няколко пъти и махнах чаршафа, с който се бях завил. Погледнах към коляното си.
- Какво по...?! - прошепнах.
Коляното ми беше един огромен мехур, а около него имаше малко кръв. Болеше страшно много. Надигнах се от леглото и седнах. Опитах се да стана, но веднага щом гравитацията налегна тялото ми, изкрещях и отново седнах. През мен мина някаква адска болка. На вратата ми се почука.
- Крис, добре ли си?
По гласа разбрах, че е сестра ми. Бих ѝ отворил, но не можех да се движа.
- Не, не съм добре. Не мога да се движа.
Тогава Джил отвори вратата и когато видя коляното ми, направи онази погнусена физиономия.
- Какво по дяволите е това? - попита. Доближи се до мен и седна на леглото.
- Не знам - казах. - Вероятно някакво възпаление.
- Да извикам ли мама?
Замислих се.
- Както искаш. Все ми е едно, и без това не мога да мръдна от тук.
След тези думи Джил скочи и излезе.
- Не мърдай от тук - каза, правейки жеста "Стоп" със ръката си.
- Ти сериозно ли? - попитах саркастично.
Тя се усмихна виновно и слезе. След минута се чу и гласа на майка ми по стъпалата. Тя влезе и извика силно. Вероятно не очакваше да види това нещо.
- Боже мой, Крисчън, добре ли си?!
- Да, но не мога да вървя. Болката е много силна.
- Стой тук, ще извикам бърза помощ.
Майка ми по принцип е по бързите решения. Стане ли нещо - вика бърза помощ. Това и направи. Обади се и сега единствено можех да чакам да дойдат.

nedi · 2013-05-14 17:13:55

Некст. (arrow)

SweeT_BunnY · 2013-05-14 18:14:18

Некст. (arrow)

max-baby · 2013-05-14 20:03:17

Некст некст некст

zvezdi4kata_ · 2013-05-15 13:07:49

Нееееееекст! (f)

katrin456.1997 · 2013-05-15 17:52:40

Некст некст некст

love_hurts · 2013-05-15 18:14:42

Вече бяхме на път към болницата. Аз стоях на болничното легло в линейката и усещах как болката нараства. Имах чувството, че всеки момент този огромен мехур ще се спука и аз ще умра, или нещо от този род. Но очакванията ми не се потвърдиха. Линейката спря и медицинското лице отвори двете задни врати на линейката. Светлината ме огря и ме накара да закрия очи с ръка. Пътувахме 10-25 минути и очите ми не бяха привикнали на тази рязка светлина.
Шофьорът и другият мъж ме изкараха на носилка и ме заведоха в отделението. Майка ми от друга страна тичаше след тях и изглеждаше угрижена. Мен също малко ме беше страх. Никога преди не ми се е случвало подобно нещо. Дори и признаци нямаше, че ще получа такъв огромен мехур, изпълнен с болка. Беше ми и доста неудобно. Бях все още по боксерки, защото не можах да се обуя. Но на лекарката не ѝ пукаше. Тя седна до на един стол до леглото и сложи очилата си.
- Добре - погледна папката в ръцете си, за да си припомни името ми - Крисчън, как стана това?
- Нямам идея. Просто сутринта усетих жестока болка и когато погледнах към коляното си, видях това - посочих огромното туловище, разположило се на крака ми
Лекарката записа нещо и отново впери поглед в мен.
- Значи през нощта не си усетил каквато и да е болка, или дискомфорт?
Поклатих глава в знак на отрицание. Чувах майка ми отвън как питаше медицинската сестра дали аз съм добре.
- Бих искала да го огледам отблизо. Ще ми позволиш ли? - попита лекарката. Не съм малко дете, че да ме пита, но и двамата знаехме, че ще го направи, каквото и да отговоря. Затова просто кимнах.
Тя стана от столчето и излезе от стаята си, вероятно за да вземе инструментите, или там каквото щеше да вземе. Така и стана. Тя се върна с метален поднос, върху който имаше разни ножчета, ножици и т.н. Честно да ви кажа, побиха ме тръпки. Лекарката се доближи до мен и остави подноса настрани. Сложи си от онези медицински ръкавици и впери поглед в коляното ми.
- Сега ще натисна съвсем леко с пръст. Кажи, ако те заболи.
В момента, в който тя пипна мехура, аз загинах геройски. Болката беше неописуема, което ме накара да изкрещя и без малко да я ритна в носа.
- Крисчън, дръж се! - крещеше майка ми отвън.
Аз избърсах двете сълзи, стичащи се от очите ми. Не че плачех, но напрежението ми дойде в повече и очите ми се навлажниха.
- Добре, това не е нормално - заключи лекарката - Та аз едва те докоснах. Ще се наложат по-строги мерки. Боли ли те в момента, или само когато го пипаш?
- И сега ме боли, не само когато го пипна - отговорих, поемайки си дъх
- Хммм - замисли се тя - Ще ти бия една упойка и тогава вече ще разгледам възпалението. Стой тук, ей сега се връщам.
До стоя тук? Каза го все едно имах някакъв избор...

SweeT_BunnY · 2013-05-15 18:49:21

Неекст <3

nedi · 2013-05-15 18:55:56

Неекст <3

katrin456.1997 · 2013-05-15 20:50:30

Неекст <3

love_hurts · 2013-05-17 12:29:56

Не след дълго лекарката се върна. Донесе някакво лекарство. Седна на стола до мен и намокри парче памук с това лекарство.
- Добре, сега ще намажа областта около възпалението - каза и стана от стола. Намаза мястото над коляното ми и взе спринцовката.
- Само ще те боцна. Дано не те заболи.
Вкара иглата през кожата ми и за да не изкрещя, захапах ръката си. Оставих доста голям белег там, но по-добре така, отколкото да се разцивря като жена.
Минаха няколко минути и докторката сложи отново медицинските си ръкавици.
- Вече би трябвало да не усещаш каквато и да е болка - каза тя. - Отново само ще докосна коляното ти.
Пипна го с пръст - никаква болка. Изглежда упойката си е свършила работа. Обаче ужасно много ми се доспа. Усещах как се унасям. Очите ми се затваряха, а заедно с тях и слухът ми намаляваше.
- ...... операция - това беше единственото нещо, което чух от лекарката преди напълно да се унеса.
*********************
Отворих очи. Примигнах 3-4 пъти и погледът ми се избистри.
- ММммм... какво стана? - измънках сънено.
- Крис, добре ли си?
Гласът беше на Джил. Изглежда бяха допуснали сестра ми и майка ми да влязат в стаята. Никога не съм смятал, че точно Джил ще е загрижена за здравето ми. С нея не се понасяхме много-много.
- Мамо, Крис се събуди - извика тя.
Тогава до леглото ми дойде и майка ми.
- О, Крисчън! Дръж се, чу ли? - говореше тя. - Ще се наложи да ти направят малка операция, за да премахнат мехура, нищо сложно.Не се притеснявай.
- Какво, операция? Толкова ли е зле? - попитах със същия спокоен глас, сякаш не говорех аз, ами някой друг управляваше интонацията ми.
- Г-жо, бихте ли излезли с дъщеря си от стаята? Време е да го откараме в операционната зала - каза някакъв мъж, вероятно хирургът.
Той ми би упойка и още преди да съм се съвзел напълно от миналата, вече отново бях се унесъл.

nedi · 2013-05-17 16:20:09

Некст (f)

#26 2013-05-09 18:08:57

Re: Remember me...

#27 2013-05-09 19:39:35

Re: Remember me...

#28 2013-05-11 07:46:28

Re: Remember me...

#29 2013-05-11 09:00:01

Re: Remember me...

#30 2013-05-11 15:08:21

Re: Remember me...

#31 2013-05-13 06:27:32

Re: Remember me...

#32 2013-05-13 07:47:21

Re: Remember me...

#33 2013-05-13 07:56:33

Re: Remember me...

#34 2013-05-13 09:31:28

Re: Remember me...

#35 2013-05-13 10:20:59

Re: Remember me...

#36 2013-05-13 15:58:15

Re: Remember me...

#37 2013-05-14 13:28:05

Re: Remember me...

#38 2013-05-14 15:23:29

Re: Remember me...

#39 2013-05-14 17:05:48

Re: Remember me...

#40 2013-05-14 17:13:55

Re: Remember me...

#41 2013-05-14 18:14:18

Re: Remember me...

#42 2013-05-14 20:03:17

Re: Remember me...

#43 2013-05-15 13:07:49

Re: Remember me...

#44 2013-05-15 17:52:40

Re: Remember me...

#45 2013-05-15 18:14:42

Re: Remember me...

#46 2013-05-15 18:49:21

Re: Remember me...

#47 2013-05-15 18:55:56

Re: Remember me...

#48 2013-05-15 20:50:30

Re: Remember me...

#49 2013-05-17 12:29:56

Re: Remember me...

#50 2013-05-17 16:20:09

Re: Remember me...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook