Из селото. |Завършена|

goo50chang · 2013-03-01 01:39:17

Момичето избърза с мръсните си ръце armani още по - мръсното си лице и хукна. Краката ѝ бяха разранени,
- Чичо, мама ме изпраща да поискам да ми направиш питка от старото брашно, което таиш.
Хлебарят я изгледа с остър AR0499 и отсече:
- Бързо да се махаш оттук!
защото Невена нямаше пари за обуща.
Стигна до хлебарницата и задъхана влезе вътре.
Знам ви аз, чадата, само знаете да искате! Ами труда? Аз върша труда, а вие без монети ще ми AR0499 искате питка! Махай се, преди да съм извадил лопатката! (pi)

Unstoppablє · 2013-03-01 11:52:36

Пазачите отидоха при робите, но и те липсваха. Решиха, че Мария е вещица, която е убила всички, които липсваха. Търсиха я къде ли не, но от нея нямаше и помен.
Колкото до самата Мария, тя сега стоеше върху един кон, който един от робите яздеше. С него се бе сприятелила най-бързо, когато беше в плен. Те станаха приятели, но Мария започваше да изпитва по - силни чувства, макар да не си признаваше. Неговото име бе Рафаил. Той беше от заможно семейство, но войската опожарила селото им и не останали никакви доказателства, които да потвърдят, че Рафаил е богат, затова и го бяха пленили. Той не беше българин и това се подразбираше. Знаеше много малко думи на български, но те му стигаха, за да го разбира Мария.
Мария не беше забравила родния край, макар и 20 години да не беше стъпвала в България. Точно затова тя бе решена да се върне там и да заживее, както преди.

lady_ss1 · 2013-03-01 14:36:35

Нексттт

sunshine5383 · 2013-03-01 18:02:17

Нексттт

nedi · 2013-03-01 18:04:51

Ощее

viktoriq_biserova · 2013-03-02 12:16:55

Ощее

littlepartofme · 2013-03-02 16:30:00

Много интересно става.
С нетърпение очаквам следващата част.

Smile3 · 2013-03-03 11:57:33

Некст.

Unstoppablє · 2013-03-03 14:34:44

Минаха дни. Когато двамата пленници най-сетне пристигнаха в селото, Мария остана изумена от гледката. Нямаше къщи, нямаше хора, нямаше хлебарници, дюкяни, нищо! Всичко беше опожарено. През главата на Мария минаха толкова много спомени. Спомняше си как играеше с другите деца, как ядосваха намусеният хлебар, как крадяха на шега някой комат. Как после се прибираше при майка си и сядаха около софрата.
Една носталгична усмивка се оформи на лицето ѝ. Сякаш тя бе доволна от всичко, което бе направила. Нямаше идеално детство, но четирите години живот ѝ стигаха. Но усмивката ѝ бързо изчезна, когато погледна едно голямо кърваво петно на земята. Тя слезе от коня и се доближи до кръвта. Пред очите ѝ се пресъздаде образът на случката, която промени живота ѝ. Помнеше как стискаше силно ръката на Невена и се надяваше всичко да отмине. Как над тях прелетя черният кон и безмилостно уби майка ѝ. Спомни си как малките ѝ крака плувнаха в кръв, а Невена се свлече на земята мъртва.
Една голяма сълза се стече от окото ѝ и бавно капна върху кървавото петно. Мария избърза мокрия път, който сълзата бе оставила по бузата ѝ и отиде при Рафаил. Той не продума нищо, а само ѝ се усмихна. Мария знаеше, че е невъзможно да живее тук. Качи се върху коня и се загледа. У нея все пак бяха останали чувства. Тя им се отдаде и усети как две сълзи преминават по бузите ѝ. Изтри ги набързо и кимна на Рафаил да подкара коня. Но накъде щяха да тръгнат? Мария се загледа в далечината..

nedi · 2013-03-03 14:39:08

Още

lady_ss1 · 2013-03-03 18:30:57

Давай (arrow)

rosy.th · 2013-03-03 19:54:17

Прочетох всичко на един дъх, супер хубава история, една от малкото, които ми харесват. Давай натам

viktoriq_biserova · 2013-03-04 14:16:04

Давай (arrow)

Unstoppablє · 2013-03-04 16:51:21

- Накуде? - попита Рафаил, който не беше българин и често бъркаше думите
Мария гледаше в една точка, сякаш измерваше с поглед земята. Тя знаеше, че тук, в България няма да са желани. Стана ѝ доста тъжно от този факт, но знаеше, че няма бъдеще в родната държава... или поне засега трябваше да се премести в родината на Рафаил, докато всичко утихне. Мария кимна в една посока и Рафаил подкара коня.
След много дълго пътуване, двамата пленници, почти умрели от глад и жажда, пристигнаха в едно закътано селце. Мария слезе от коня и отиде до една чешма. Наведе се и жадно започна да пие. Рафаил също слезе и се доближи до нея. Той я изчака и когато тя най-сетне отдръпна глава от чучура, се наведе и започна да пие. Когато двамата най-сетне утолиха жаждата си и възвърнаха силите си, се поогледаха. Селцето изглеждаше съвсем обикновено. Имаше дюкяни, имаше малки сергии, пълни с най-различни плодове и зеленчуци. Жените се разхождаха с кошници, които трупаха с провизии, мъжете учеха чираците си на различни занаяти. Нищо необичайно.
Мария реши да попита някой къде се намират. Тя се доближи до една жена, която бе с гръб към нея, и я бутна леко по рамото. Жената се обърна и изпищя, когато кой я бутна. Честно казано, тя си беше права да изпищи при вида на Мария. Когато се успокои, тя се усмихна недоверчиво и любезно попита:
- Откъде идвате, чеда?
Мария обясни всичко на жената, която се просълзи, когато чу историята ѝ. Рафаил от друга страна, стоеше настрани и гледаше крадешком двете жени. Той не разбираше какво точно си говорят, затова и не се намеси. Когато разговорът приключи, Мария благодари на любезната жена и се върна при Рафаил с две праскови. Подаде му едната, а другата бавно я отхапа. Рафаил се зарадва, че най-сетне ще сложи някаква храна в устата си.

lady_ss1 · 2013-03-04 17:44:19

Даваййй (arrow)

nedi · 2013-03-04 17:44:48

Още още

viktoriq_biserova · 2013-03-05 12:02:40

Още още

Unstoppablє · 2013-03-06 12:55:28

Почна да се свечерява. Мария реши, че ще останат за нощта в селото. Тя отведе коня до едно дърво и го завърза там. Наоколо имаше много треволяци, така че той нямаше да умре от глад. Рафаил беше умно момче. Той, като всяко друго момче, като малък се бе научил на занаят. Грабна едно от наметалата на коня и го преметна на единия клон. Намери едно здраво въже и завърза плата така, че се получи нещо като покрив. Двамата седнаха под него. Мария се отпусна на меката земя и притвори очи. Рафаил я гледаше и усещаше как бавно бавно се влюбваше в нея. Тя бе толкова красива, толкова смела, но по един нежен, женствен начин, който караше Рафаил да я чувства по-близка от всякога. Той прокара ръце по тялото ѝ, наведе се и я целуна. Мария отвори очи, но не се отдръпна. Рафаил задържа устните си върху нейните повече от нужното. Когато се надигна, Мария продължаваше да го гледа без да продума нищо. Очите ѝ светеха, като на малко момиченце. Това накара Рафаил да се влюби още повече в нея. Той ѝ се усмихна и под устните му се показаха бели зъби. Мария се надигна и скръсти ръце върху колената си. Тя гледаше коня, който се беше отпуснал на земята и дремеше. Наоколо се чуваха нощните птици. Лек ветрец мина през косите ѝ и ги отметна назад. Тя погледна към Рафаил, който от началото на целувката досега, не беше откъсвал поглед от нея. Усмихна му се по един невинен, детски начин, след което отново легна на земята. Усещаше, че ѝ се спи и много бързо задрема. Както винаги, Мария спеше с пръст в устата. Още от малка. Но това караше Рафаил да я харесва още повече. Той се наслаждаваше на красотата ѝ през всяка една секунда.
Вятърът духна по-силно и косата на Мария отиде върху лицето ѝ. Рафаил я отмести и се загледа в лицето ѝ, което все още излъчваше онази детска невинност. Той се отпусна на земята до Мария и скоро заспа.

viktoriq_biserova · 2013-03-06 13:19:05

Лол, некст

lady_ss1 · 2013-03-06 15:46:57

Давай!

nedi · 2013-03-06 18:10:25

Още, ощее

Unstoppablє · 2013-03-07 17:48:26

Рано сутринта Мария се събуди от звуците на коня. Той цвилеше като луд. Тя стана и видя, че някакви мъже се опитват да го отвържат от дървото. Бутна Рафаил и той се събуди. Мария отиде при мъжете.
- Що правите с нашия кон? - развика се тя
Рафаил стана и дръпна Мария настрани. Той застана между нея и мъжете.
- Вие нямате право да сте тук! - развика се единият от мъжете, който явно бе българин, пренесъл се в тази държава - бързо да се махате от нашето село! Откъде идете?
Мария се намеси и обясни всичко на пазачите. Те хванаха Рафаил и го повлякоха със себе си.
- Къде го водите?! - разкрещя се Мария
- Той ще бъде обезглавен, задето е син на врага!
Всъщност, пазачите бяха прави. Рафаил бе син на един от царете, управлявал най-мошеническата империя.
- Не! Рафаил! - Мария се разплака и хукна след него
- Ти се не тревожи за мен, Мария! - извика Рафаил
Но тя не искаше да чуе. Скочи върху коня си и тръгна след конете на пазачите.
Скоро те влязоха в царството, но Мария не я допуснаха вътре. Тя скочи от коня си и се опита да мине със сила, но какво би могла да стори една жена срещу тези грамади? Те я хванаха за ръцете и я вкараха на двора, където Рафаил бе клекнал и бе положил главата си на един камък. Лъскав ятаган се мъдреше в ръцете на един мъж. Той замахна силно.
- Неееееееее! - Мария изкрещя, но вече беше късно. Наоколо стана кървава локва. Главата на Рафаил падна на земята и бавно се търкулна до краката на Мария, която пищеше, крещеше и плачеше.

nedi · 2013-03-07 18:17:02

О неее ;(Некст

drebosy4etu · 2013-03-07 18:19:52

... х

rosy.th · 2013-03-07 20:05:57

оооо нека Мария да сънува, нека да е само сън, неее давай натам

#51 2013-03-01 01:39:17

Re: Из селото. |Завършена|

#52 2013-03-01 11:52:36

Re: Из селото. |Завършена|

#53 2013-03-01 14:36:35

Re: Из селото. |Завършена|

#54 2013-03-01 18:02:17

Re: Из селото. |Завършена|

#55 2013-03-01 18:04:51

Re: Из селото. |Завършена|

#56 2013-03-02 12:16:55

Re: Из селото. |Завършена|

#57 2013-03-02 16:30:00

Re: Из селото. |Завършена|

#58 2013-03-03 11:57:33

Re: Из селото. |Завършена|

#59 2013-03-03 14:34:44

Re: Из селото. |Завършена|

#60 2013-03-03 14:39:08

Re: Из селото. |Завършена|

#61 2013-03-03 18:30:57

Re: Из селото. |Завършена|

#62 2013-03-03 19:54:17

Re: Из селото. |Завършена|

#63 2013-03-04 14:16:04

Re: Из селото. |Завършена|

#64 2013-03-04 16:51:21

Re: Из селото. |Завършена|

#65 2013-03-04 17:44:19

Re: Из селото. |Завършена|

#66 2013-03-04 17:44:48

Re: Из селото. |Завършена|

#67 2013-03-05 12:02:40

Re: Из селото. |Завършена|

#68 2013-03-06 12:55:28

Re: Из селото. |Завършена|

#69 2013-03-06 13:19:05

Re: Из селото. |Завършена|

#70 2013-03-06 15:46:57

Re: Из селото. |Завършена|

#71 2013-03-06 18:10:25

Re: Из селото. |Завършена|

#72 2013-03-07 17:48:26

Re: Из селото. |Завършена|

#73 2013-03-07 18:17:02

Re: Из селото. |Завършена|

#74 2013-03-07 18:19:52

Re: Из селото. |Завършена|

#75 2013-03-07 20:05:57

Re: Из селото. |Завършена|

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook