едно мое расъждение

polina6 · 2010-01-30 09:59:20

Тази сутрин се събудих и се замислих,защо едни имат много,а други малко?Защо едни биха дали всичко само да поживеят още малко и да видят още от света,а други се самоубиват?Защо напълно здрави и всичко имащи хора се оплакват и са недоволни,а други който са болни и си нямат нищо се усмихват и са щастливи и от малкото, което имат.
Има толкова много кремове,гримове и всичко друго,което външно ни прави савършени,уникални,а за съжеление няма нищо,което да ни направи по добър човек,който да не се интересува от външното,а от вътрешното.Защо ли няма операция,която да промени ничина ни на мислене,ничина по които живеем?Защо вместо силикон в гърдите ни не ни сложат малко човечност и малко повече любов?
Много е лесно да виним други те за грешките,които са добуснали,а е толкова трудно да погледнем себе си и да видим наши те грешки.
Много хора се отказваме от мечти те си,защото знаем,че никога не биха се збъдна ли,но защо вместо да се отказва ме не направим и невъзможното да ги осъществим.
Ако всики път преди да направим нещо лошо не се замислим и вместо лошо не направим добро живота би се подобрил.
Живота за много хора е игра,а за други просто редица от идващи и отиващи хора.Реално живота е редица от изпитания,който ние трябва да направим,да преодолеем,а не да се отказва ме,като страхливци да направим нещо повече от това,което можем.
Живота е даден да си отиде той когато реши,а не ние когато се почустваме нещастни да сложим край на този наш живот и да оставим толкова мигове не преживяни и толкова неща не видяни.

polina6 · 2010-01-30 10:01:42

Тази сутрин се събудих и се замислих,защо едни имат много,а други малко?Защо едни биха дали всичко само да поживеят още малко и да видят още от света,а други се самоубиват?Защо напълно здрави и всичко имащи хора се оплакват и са недоволни,а други който са болни и си нямат нищо се усмихват и са щастливи и от малкото, което имат.
Има толкова много кремове,гримове и всичко друго,което външно ни прави савършени,уникални,а за съжеление няма нищо,което да ни направи по добър човек,който да не се интересува от външното,а от вътрешното.Защо ли няма операция,която да промени ничина ни на мислене,ничина по които живеем?Защо вместо силикон в гърдите ни не ни сложат малко човечност и малко повече любов?
Много е лесно да виним други те за грешките,които са добуснали,а е толкова трудно да погледнем себе си и да видим наши те грешки.
Много хора се отказваме от мечти те си,защото знаем,че никога не биха се збъдна ли,но защо вместо да се отказва ме не направим и невъзможното да ги осъществим.
Ако всики път преди да направим нещо лошо не се замислим и вместо лошо не направим добро живота би се подобрил.
Живота за много хора е игра,а за други просто редица от идващи и отиващи хора.Реално живота е редица от изпитания,който ние трябва да направим,да преодолеем,а не да се отказва ме,като страхливци да направим нещо повече от това,което можем.
Живота е даден да си отиде той когато реши,а не ние когато се почустваме нещастни да сложим край на този наш живот и да оставим толкова мигове не преживяни и толкова неща не видяни.

може да има продължение на тескаа и пак ще го къча

XxXchocolatefullyxXx · 2010-01-30 11:54:01

много е яко

y0nit0y96 · 2010-01-30 12:24:21

Така си е.. (y) ..но на мен щеше да ми харесва повече ако имаше рими..защото така ако го прочете..някой който не разбира от подобни неща..изобщо няма да го впечетли

hip_hop_fen4e · 2010-01-30 17:39:19

ами то наистина е много хубаво, но има много правописни гриешки...

monnssy · 2010-02-02 17:02:39

ами то наистина е много хубаво, но има много правописни гриешки...

ъхъ

devka_ta · 2011-08-13 08:04:20

харесва ми !!

little_baby · 2011-08-13 08:43:11

Много ми хареса!

audrey · 2011-08-13 08:58:06

Защо вместо силикон в гърдите ни не ни сложат малко човечност и малко повече любов?

Добре звучи, наистина, но човечност се гради. Тя е отражение на теб самия, постъпките ти са следствие от нечии постъпки спрямо теб, докато имплантите - те лесно се слагат, някои от тях не издържат вечно, пукат се - точно като човешката същност.

А знаеш ли, когато заговори за имащите всичко и нямащите нищо, веднага пред очите ми изникна една картинка : Действието се развива във Франция, Париж, в един парк. Минават хора, разхождат се, стоят си по поляните ... обичайното, ала една гледка твърде много завладява : едно семейство - мъж, жена и две деца, облечени с дрипи, очевидно най-безпаричните хора, които съм срещала някога, стоят под едно дърво и обядват. Какво обядват ? Парче хляб и малко сирене, ала това не им пречи да са щастливи - децата си играят и се закачат, кръжейки около родителите си, които пък оживено разговарят, а погледнеш ли ги, в очите им бушува онзи пламък на истинската любов.
Бедността, мили съфорумни дружки, е състояние на душата. Там е и отговорът - щастието не се измерва в материалното. Не съм двулична, всеки се нуждае и стреми към състояние ... Богат си обаче само и именно тогава, когато в душата си усещаш ситост.

Още една тема много важна - копнеж за живот и обратното.
Казват, че самоубийци са слабите. Подкрепям, подкрепям,подкрепям. Колко кураж ти е нужен да си теглиш куршума ? БУМ ! И готово - теб вече те няма. Ала животът продължава повече от този миг на настъпваща смърт - той е предизвикателството, той е онова бързо, страшно и пълно с обрати и безвъзвратности влакче, на което ти сам избираш да се качиш ли или да останеш да го гледаш отдолу. Слабостта е самоубийството, а животът е копнежа за него. И аз благодаря на всеки и всичко, що не са ми позволили да съм слаба.

#1 2010-01-30 09:59:20

Re: едно мое расъждение

#2 2010-01-30 10:01:42

Re: едно мое расъждение

#3 2010-01-30 11:54:01

Re: едно мое расъждение

#4 2010-01-30 12:24:21

Re: едно мое расъждение

#5 2010-01-30 17:39:19

Re: едно мое расъждение

#6 2010-02-02 17:02:39

Re: едно мое расъждение

#7 2011-08-13 08:04:20

Re: едно мое расъждение

#8 2011-08-13 08:43:11

Re: едно мое расъждение

#9 2011-08-13 08:58:06

Re: едно мое расъждение

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook