Насред полята

love.music · 2012-09-01 19:07:06

Ето нещо ново от мен, надявам се да ви хареса

Беше следобед. Към четири часът. Беше края на август, а слънцето грееше като в началото на лятото. Лъчите му минава през мръсните прозорци и гледката приличаше на онези стари снимки, които баба ми държеше на тавана и от време на време разглеждаше със сълзи на очите. Отново пътувах към онзи мой любим град с правите улици и мирисът на липа, където дърветата по тротоарите те карат да мислиш че си в някоя приказка сред гората. И един час не беше минал откакто влака тръгна от Варна. Не обичам да следя гарите, просто се наслаждавам на гледката, облягам главата на прозореца и потъвам сред природата. Копнееше да пиша за нея. Дърпаше ме като с въже нагоре от някоя яма, в която съм паднал. Искаше да ми покаже и най-малките си кътчета, скритите си „диаманти“, малките стари къщи със стени от кал, глина и пръчки, с дървена ограда и трактор отпред. Есента почти се усещаше, полята бяха жълти опръскани с капки оранжев дъжд, високите дървета в далечната горичка зад онзи хълм бяха кимнали надолу сякаш се покланят на златните поля, а аз просто ги гледах. Гледките преминаваха като стар лентов филм, където картината се поклаща на всичко посоки.

***

- Искаш ли да хапнеш с мен? - попитаме Тя - момичето, което бях срещнал толкова скоро, а чувствам единствена за мен, само моя, типично мой тип. Както тя казва „той е мен в мъжки вариант“.
-Разбира се, малката - прякорът, който и бях измислил. Те е с една година по малка от мен, с красиви дълги кафяви като стъблата на дърветата коси и нежно красиво като бистрата вода на някое езеро там горе в балкана лице.
-Моето лапе - начинът по който ме наричаше.
-Моето малко момиченце. - отвърнах с широка усмивка на лицето. Тя е онази въздишка, онзи дъх след като отпия чаша вода – не мисля за нищо - не мисля за другите – просто и се наслаждавам.

***

Бяхме някъде преди Сливен, слънцето почти залязваше, правеше полето покрай което минавахме още по красиво. Искаше ми се да я хвана за ръка и да я изведа, да се проснем в току що изораната поля, да извадя лист хартия и химикалка от раницата си и да напиша някое от онези прочувствени бели стихове за нея.
След около десет минути влака спря изведнъж. Като чели мислите ми се сбъдваха. Бяхме насред пустоща.
-Ела със мен. - казах и. Хванах ръката и и изтичахме на вън.

***

Лежахме точно по средата на полето хванати за ръце, цитирах последният си стих който бях написал за Нея :
„ … Тя нежно повдигаше глава
и стоеше на пръсти
подпряла се с малките си ръце
на раменете ми,
за да ме целуне
и разпръскваше ментовия
дим от цигарата си по мен…“

- Ти си най-хубавото нещо, което ми се случи в последните два месеца. – ненадейно и го казах.
-От толкова време мечтаех да сме заедно.
-Все едно сънувам. Толкова дълбоко съм заспал, че нищо не може да ме събуди. Нали не е сън ?! Кажи ми..
- Реалност е слънчице. Най-после съм в прегръдките ти и мога да те целуна. – каза ми и ме гледаше в очите, целунах я и звездната и малка усмивчица изплува като морска звезда.
- Обичам, когато се усмихваш и причината за това съм аз. Щастлив съм. Щастлив съм, че ме намери, че съм с теб. – прегърнах я, доближих я толкова близо до себе си, до сърцето ми. Влезе като куршум, но хубав. Дори дъхът ми взе. Остави тръпката и любовта си.
- И аз съм щастлива с теб, много съм щастлива. – каза и ме целуна оставяйки онзи ментов дъх, който ме замайваше.
- Искам да ти кажа нещо. – казах аз.
-Кажи. – учудено ме погледна.
-Може и да е малко рано, но мисля, че те обичам. Напротив сигурен съм. Обичам те мое малко момиче. Влюбен съм във теб. Безусловно, безгранично, безкористно, красиво…
- Обичам те лапе такова.
- Ето ти гривната ми. – подадох любимата ми гумена гривна, която винаги стои на лявата ми ръка.
- Но, защо ?! Ти никога не я сваляш. – веднага възкликна.
- Когато не съм до теб и ти е мъчно искам да усещаш топлината ми, силата ми, с която те закривам, да усещащ целувките и прегръдките ми. – „Аз съм най-щастливия човек на света.“ помислих си.
- Обичам те мое малко лапе. – придърпах я към себе си и я целунах.

krrasyy · 2012-09-01 19:30:57

Красиво е

wiL~ · 2012-09-01 20:25:41

Човек да се гордее с теб! Оставяш хората без думи бро

Sissy~~ · 2012-10-29 18:09:34

Човек да се гордее с теб! Оставяш хората без думи бро

#1 2012-09-01 19:07:06

Re: Насред полята

#2 2012-09-01 19:30:57

Re: Насред полята

#3 2012-09-01 20:25:41

Re: Насред полята

#4 2012-10-29 18:09:34

Re: Насред полята

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook