Евkалuпт // Завършена //

privaтe Love · 2012-08-17 18:41:54

Съжалявам за забвянето, но преди малко се прибрах.
Заповядайте!

- Вземи ги, Леа!
- Бабо, бързам!
- Леандра!
- Какво?
- Майка ти ще ми се кара като те види такава слабичка...
- Няма да ти се кара, винаги съм била такава.
- Няколко кексчета няма да ти натежат, има и соленки, знам колко ги обичаш.
- Бабо, тръгвам! – целунах я по бузата и тръгнах към вратата. В следващия миг тя ме дръпна за сака и набута вътре хартиения плик с храната. Погледнах я изпод вежди.
- Да има какво да хапвате по пътя.
- Спокойно, бабата на Крис сигурно също му е дала храна за из път – засмях се. После целунах баба и излязох.
Крис ме чакаше пред къщата. Беше с буса, с който докарваха плодовете сутрин. Трябваше бързо да тръгнем към гарата, за да взема билетите. Днес пътувахме към Торино.
- Хей – Крис ме целуна, а после ме отдалечи на ръка разстояние от себе си – Защо закъсня?
- Баба ми даваше храна – показах му хартиената торбичка. Той надникна в нея.
- Супер, обожавам соленките на баба ти! О, кексчета! Какво е това? Ананас? Досега не бях ял кексче с ананас.
Погледнах го учудено, а в следващия миг той се провикна, за да благодари на баба. Трябваше да го избутам до вратата на буса.
Качихме се на влака в последния момент. Татко се бепе постарал за билетите – първа класа, самостоятелно купе. Аз и Крис... сами. Ако бях котка, в този момент със сигурност щях да мъркам блажено в най – щастливия от деветте си живота.
Извадих лаптопа си. Татко ми беше писал имейл с адреса. Лошото беше, че този хора живееха във вила на края на града и трябваше да наемем кола, за да стигнем до там. А и щеше да стане доста късно...
- Крис!
- Да?
- Май днес няма да успеем да се срещнем с тези хора.
- Защо?
- Ще стане много късно, докато пристигнем. А ние имаме дълъг разговор.
- Ммм, имам идея.
Вдигнах глава с въпросително изражение. В очите му играеше някакво дяволито пламъче. Той взе лаптопа и започна да търси нещо в интернет. След малко ми показа резултата.
Усмихнах се.
Близо до гарата се намираше едно малко приветливо хотелче. В сайта имаше и бланка за резервация. Попълних я и я изпратих. След малко получих имейл. Успешно бях наела стая за вечерта. Кристиано нямаше как да е по – доволен от мен.
Още повече, че прекарахме останалата част от пътуването в подготовка за часовете в хотела.
Стаята беше чудесна. А за Торино нямах думи! Магичен, очарователен... с една дума, Италия. Каквото и да кажех, щеше да е малко. Вечерта се разходихме из града. Крис държеше ръката ми, успокоявайки ме за утрешната среща. Бях страшно привързана към него, исках да се отдръпна, но не можех. А не исках да имам връзка от разстояние. Когато му го казах, той просто прошепна, че ако не се тревожа, всичко ще се нареди по най – добрия начин. В следващия ме целуна.
Обратно в хотела, бях опиянена от аромата на бели рози, който се разнасяше в стаята. А после послушах съвета на Крис. Оставих се в ръцете му и не мислех за нищо.

Osum · 2012-08-17 19:00:47

Съжалявам за забвянето, но преди малко се прибрах.
Заповядайте!

Само аз ли не виждам текст?

privaтe Love · 2012-08-17 19:03:34

Техническа грешка Виж сега.

lady_ss1 · 2012-08-17 19:38:05

Прекрасно. Некст!

geri18 · 2012-08-17 20:12:39

Прекрасно. Некст!

pipi11 · 2012-08-18 12:47:46

Некст Толкова е хубаво

Lidka2 · 2012-08-19 13:33:48

Неееексттт!

Osum · 2012-08-19 13:49:36

Неееексттт!

xMISTAKEx · 2012-08-19 20:04:04

Неееексттт!

privaтe Love · 2012-08-20 08:22:13

Радвам се, че ви харесва!
Ако мога после ще публикувам нова част, ако пък не ще е след няколко дни, тъй като днес заминавам на море и няма да имам възможност да пиша.

PS Ще се реванширам с по - дълги части от тук нататък, обещавам

viktoriq_biserova · 2012-08-24 16:37:56

Некст Толкова е хубаво

geri18 · 2012-08-28 07:33:22

Неееексттт!

privaтe Love · 2012-08-28 12:47:46

Ето ме, I'm back

На следващия ден се събудих първа. Взех един бърз душ и се приготвих за излизане. Събудих Крис и слязох на рецепцията, за да попитам откъде да наема кола. Отговорът на момчето, работещо там, беше доста изчерпателен и в крайна сметка се сдобих с визитка на фирмата, която ми трябваше.
Торино бе приветлив и слънчев. Разходихме се и хапнахме в едно кафе на площад Сан Карло. Решихме да останем още един, два дни – имаше твърде много места, които исках да видя, а прекрасно знаех как да накарам Крис да ме придружава.
Взехме под наем някакъв джип, все пак вилата бе в планинска местност. Когато наближихме, започнах да се тревожа леко. Какви бяха тези хора, откъде имаха картината и защо държаха толкова много на анонимността си, след като появата на платното – близнак нямаше как да не привлече внимание? Крис забеляза, че нещо не е наред и нежно хвана ръката ми. Всеки ден ми даваше нови причини да съм благодарна, че го имам.
Вилата беше малка и приветлива, а градината бе отрупана с цветя. Вторият етаж бе тавански, едва ли имаше повече от две стаи там. Поех дълбоко въздух и отворих малката вратичка. Имаше чакъл по цялата алея, която водеше до верандата. Шумолеше успокоително при всяка стъпка.
Един от прозорците на първия етаж бе отворен. Чувах новините на местното радио, носеше се и силна миризма на канела. Обожавах този аромат.
Почуках на вратата.
- Един момент! – чу се женски вик от вътре. С Крис се спогледахме. Щяхме да чакаме, какво друго можехме да сторим.
Вратата се отвори и в рамката и застана симпатична жена на около 50 години, на ръст бе колкото мен.
- Какво обичате? – попита тя.
- Амм, здравейте! Аз съм Леандра Шантини, а това е приятелят ми Кристиано. Би трябвало някой да ви е предупредил, че ще дойда. Става дума за...
- Картината,да – прекъсна ме тя – Влезте!
Вилата беше страхотна, обзаведена с много вкус. Жената ни покани да седнем в хола и ни поднесе чай, като междувременно се представи. Катерина Адалберто, родом от Римини. Това ми беше много познато. Татко ми беше казвал, че старият Шантини е бил пратен там през 1806г, по време на Войната на четвъртата коалиция, една от войните на Наполеон.
Насочих разговора към картината. Разказах на Катерина, че Шантини е мой далечен дядо и „Нощ сред портокаловите цветове” се предава в рода ни от поколения. Не скрих възмущението си от постъпката им – да продадат картината тайно, знаейки, че вече има творба с това име. И същия външен вид.
Катерина ме изслуша, поглеждайки ме някак виновно от време на време. Уважих това, че не ме прекъсна нито веднъж. Започнех ли да говоря, трудно можех да спра.
- Вижте, г-це Шантини, съзнаваме, че прибързахме малко, но беше странно дори и за нас. Получих тази вила като наследство от далечен роднина преди около година. Отне ни време да я приведем в приличен вид. По време на ремонтите намерихме стара изба. Картината беше там.
- Моля?
- Да, скрита в ниша в стената. Там не беше само тя. Бяха вещи на Изабела Сезарино.
- Вашата роднина?
- Да. Там беше и дневникът й. Направих му копие, тъй като е доста стар, а и е ценна семейна реликва. Ще ви го дам. Не е нужно да ми го връщате.
Катерина излезе от стаята и се качи на горния етаж. Показа ми и старият тефтер. Страниците му бяха крехки, но запазаени. Мастилото все още бе силно, всичко се четеше. Изпадна дори и някакво хербаризирано цвете.
Копието на дневника беше в картонена кутия, от тези за подарък, а отгоре имаше панделка.
- Вътре има листче с телефонния ми номер, държа да ми се обадите, след като го прочетете.
- Да, непременно. Ще се свържа с вас. Довиждане!
Катерина ни изпрати и с Крис бързо се качихме в колата. Татко се обади, а аз нямах какво да му кажа. Той се изненада от историята с Изабела Сезарино. Почувствах се някак виновна, но самата обстановка в къщата не ми позволи да направя нищо повече.
- Редно е да прочетеш този дневник още днес – каза Крис по пътя към хотела. Аз още играех с панделката.
- Да, добре.
- Развържи я, Леа!
От кутията изпадна книжка с кожена подвързия. Беше копие, усещах аромата на нова хартия, но все пак изглеждаше досущ като оригинала. Аз очаквах купчина бели листа формат А4.
Вечерта намерих свободна пейка на площад Карло Феличи. Разгърнах страниците и потънах в спомените на Изабела Сезарино. След около час стигнах до 18 април 1806. От тук започваше най – хубавата част.

viktoriq_biserova · 2012-08-28 13:53:52

Прекрасно. Некст!

famouss__girll · 2012-08-28 14:23:49

Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още !

geri18 · 2012-08-28 15:59:52

Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още !

privaтe Love · 2012-08-31 19:18:07

Заповядайте! Това може би ще е предпоследната част.

Прибрах се в хотела късно. Бях уморена, очите ме боляха, но бях доволна. Успях да прочета целия дневник.
- Крис, няма да повярваш каква е историята на Изабела!
- А ти няма да повярваш колко свободно време имам, за да я чуя – ухили се той.
Усмихнах му се на свой ред.
- Слушай. От 18 април 1806 е. „Ужасен, мрачен и дъждовен ден! Войниците са навсякъде, настаняват се в града. Една група дойде у дома. Търсеха бинт и йод. Докато сестра ми ги набави, аз приготвих чай на един от войниците, Жан. Не съм сигурна за фамилията, но май беше Шантини или нещо подобно. Горкият, изглеждаше болен и отпаднал. Заспивам, мислейки си за изумрудения отенък на очите му. Преди да си тръгнат, един от колегите му спомена, че може да се наложи да минат пак. Болният войник, за когото търсеха бинт, трябвало да бъде настанен някъде...”
- Тоест Жан е твоят дядо? – попита Крис, повдигайки вежда.
- Така изглежда. А и явно е бил голям красавец, след време Изабела се е скарала със сестра си заради него.
- Конкретен повод?
- Двамата вече са били заедно по това време, но Кармен също е изпитвала нещо към Жан. И една нощ се е промъкнала тайно в лагера на войниците, което е довело до редица други проблеми.
- Хмм, тези хора не са си губили времето.
- Имали са твърде много такова. По време на престоя в Римини са участвали пряко само в едно сражение. И то не е било нищо особено, някакъв селски бунт.
- Но все пак дядо ти е загинал на бойното поле, нали?
- Да, но в сражението с Русия през февруари следващата година – говорех с такъв жар, историята ме плени. Имах чувството, че очите ми заблестяват по – ярко след всеки споменат детайл.
- И все пак разбра ли нещо за картината? – нетърпеливо попита Кристиано.
- Не само едно, знам всичко – леко плъзнах ръката си по врата му, придърпвайки го към себе си. Той ме целуна, бавно прехвърляйки устните си по врата ми, а после прошепна в ухото ми:
- Продължението след края на историята.
Засмях се.
- Е, добре, значи си струва. Изабела е забременяла от Жан. Това е от деня, в който му е казала – прелистих няколко страници, а после започнах да чета на глас – „ Най – сетне му признах. Затворих очи, беше ме страх. А той просто ме прегърна силно, после ме пусна бързо, слагайки дланта си на корема ми. Сякаш не искаше да нарани детето ни. Започна да ме разпитва, казах му, че е станало през ноща, която прекарахме в градината на Еторе Пелегрино. През цялата вечер той не спря да се усмихва. Аз също бях щастлива, на пук на проблемите с Кармен и лошата реколта. С Жан щяхме да имаме дете!” Излишно е да споменавам, че въпросната градина е портокалова – победоносна усмивка.
- Ето откъде идва името на картината. И все пак, защо са две?
- Жан е знаел, че скоро той и войниците трябва да напуснат Римини. Оставил е картината на Изабела, а другата е взел със себе си, за да му напомня на нея и детето. Но просто не е успял да св върне... – неизбежно е. Всяка история има поне един тъжен момент. А този бе направо покъртителен.
- А детето?
- Изабела е родила син през март 1907. И той е носел нейната фамилия, Сезарино. Катерина е от неговия род.
- Роден е само месец след смъртта на баща си.
- Да, тъжно е.
Крис се намръщи.
- Но в такъв случай... как Шантини е твой дядо?
- И аз се замислих за това. Но после си спомних историите на баба и дядо във Франция. Шантини е бил женен. И детето на Изабела е втори син за него.
- Тоест това в Римини е било кратка афера? – недоверие.
- Да. Но по думите на Изабела съдя, че той наистина е я обичал – усмихнах се, държейки кожената книга в ръцете си. Италианката беше описала всичко толкова подробно, нямаше начин той да не е бил влюбен.
- Не се обиждай, но дядо ти е бил женкар – Кристиано започна да се смее.
- Това беше грубо – метнах една възглавница по него – По времето, когато е заминал за Италия, синът му във Франция е бил на шест. И всички са живеели заедно. Обичал е съпругата си, но Изабела е била глътка свеж въздух, нещо ново и екзотично. Нещо, което няма как да не обикнеш.
- Също като теб – тихо каза той и леко изтръгна дневника от ръцете ми.
След време не мислех за нищо, освен за горещото тяло на Крис, момчето, което имах тук и сега. И което довеждаше всеки наш споделен миг до границата на съвършенството. И отвъд нея.

geri18 · 2012-08-31 19:35:27

Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още ! Още !

lady_ss1 · 2012-09-01 18:52:12

Уникално. Некст!

viktoriq_biserova · 2012-09-01 18:57:37

Уникално. Некст!

privaтe Love · 2012-09-03 11:56:23

Е, все още не е последна част.

На сутринта се обадих на баща си и му разказах цялата история. Той мълча известно време, след като приключих, а после изяви желание да се запознае с Катерина. Спомена също, че баба и дядо от Франция също не биха отказали да пристъстват на една такава среща.
Преди да тръгнем към гарата, отидох до къщата на Катерина. Крис остана да се види с един свой приятел от детството, който живееше в Торино.
Тя отново бе сама в къщата. Предложи ми какао и този път се настанихме в кухнята – знак, че тя вече ме чувства по – близка.
- Историята на Изабела е просто забележителна.
- Самата тя е забележителна. Отгледала е детето почти сама. Родителите на двете сестри са починали рано.
- Това е покъртително. Болни ли са били?
- Да... Виж, Леандра, искам още веднъж да се извиня на семейството ти за причиненото неудобство.
- След като вече знам историята, няма проблем. Но би могла да им го кажеш лично, татко иска да се види с теб. Имаш официална покана да дойдеш в Рим. И ако искаш доведи някой със себе си – не бях сигурна какво става със съпруга й.
- Ще изчакам Фабрицио да се върне от командировката си в Бали и ще дойдем. Съвестта ми го изисква.
Усмихнах се.
- Да, имаш номера и мейла ми, знаеш как да ме намериш. Сега обаче трябва да вървя.
- До скоро, Леандра!
- До скоро!
Пътуането с влака обратно към Неапол беше спокойно и приятно. Баба ни посрещна на гарата.
- О, мила, толкова ми липсваше! – тя започна да ме прегръща и целува. Засмях се и едва смогвах да и отвръщам.
- Нямаше ме само няколко дни.
- Знам, знам, но все пак...
- Какво ли ще правиш, когато замина за Рим?! – усмихнах се, но мисълта, че връщането в Рим означава раздяла с Крис спука сапуненото балонче на щастието ми – Хайде да тръгваме, умирам от глад.
Прибрахме се с буса на Крис. С него щяхме да се видим отново утре вечерта.
Баба и дядо бяха приготвили страхотна вечеря. След това всички седнахме на пейката на двора, за да им разкажа за дните в Торино. Миризмата, идваща от евкалиптовите дръвчета беше идеално допълнение към историята.
В Неапол всичко си беше същото. С баба приготвяхме кифлички с масло в сладкарницата на следващата сутрин. Крис също се мерна за малко – носеше ананаси. И голяма чаша лате.
- Знаеш какво обичам, благодаря! – целунах го по бузата и измъкнах ароматната чаша от ръцете му.
- Обичам и теб – черните му очи блестяха.
- И аз те обичам, знаеш.
- Довечера в 09:00 на плажа?
- Ще бъда там.
Лятото в Неапол още не беше свършило.

lady_ss1 · 2012-09-03 12:15:11

Прекрасна част. Некст!

geri18 · 2012-09-03 20:46:53

Прекрасна част. Некст!

little_baby · 2012-09-04 14:13:25

Вълшебна е! Написана с толкова чувства, с детайлите си, всичко. Трябва да напишеш книга някой ден?

pipi11 · 2012-09-04 15:48:28

Още! некст Страхотно е !

#51 2012-08-17 18:41:54

Re: Евkалuпт // Завършена //

#52 2012-08-17 19:00:47

Re: Евkалuпт // Завършена //

#53 2012-08-17 19:03:34

Re: Евkалuпт // Завършена //

#54 2012-08-17 19:38:05

Re: Евkалuпт // Завършена //

#55 2012-08-17 20:12:39

Re: Евkалuпт // Завършена //

#56 2012-08-18 12:47:46

Re: Евkалuпт // Завършена //

#57 2012-08-19 13:33:48

Re: Евkалuпт // Завършена //

#58 2012-08-19 13:49:36

Re: Евkалuпт // Завършена //

#59 2012-08-19 20:04:04

Re: Евkалuпт // Завършена //

#60 2012-08-20 08:22:13

Re: Евkалuпт // Завършена //

#61 2012-08-24 16:37:56

Re: Евkалuпт // Завършена //

#62 2012-08-28 07:33:22

Re: Евkалuпт // Завършена //

#63 2012-08-28 12:47:46

Re: Евkалuпт // Завършена //

#64 2012-08-28 13:53:52

Re: Евkалuпт // Завършена //

#65 2012-08-28 14:23:49

Re: Евkалuпт // Завършена //

#66 2012-08-28 15:59:52

Re: Евkалuпт // Завършена //

#67 2012-08-31 19:18:07

Re: Евkалuпт // Завършена //

#68 2012-08-31 19:35:27

Re: Евkалuпт // Завършена //

#69 2012-09-01 18:52:12

Re: Евkалuпт // Завършена //

#70 2012-09-01 18:57:37

Re: Евkалuпт // Завършена //

#71 2012-09-03 11:56:23

Re: Евkалuпт // Завършена //

#72 2012-09-03 12:15:11

Re: Евkалuпт // Завършена //

#73 2012-09-03 20:46:53

Re: Евkалuпт // Завършена //

#74 2012-09-04 14:13:25

Re: Евkалuпт // Завършена //

#75 2012-09-04 15:48:28

Re: Евkалuпт // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook