От тъмната страна.

lady_ss1 · 2012-05-04 13:44:52

Благодаря. Скоро го пускам, защото напоследък доста уча...

lady_ss1 · 2012-05-05 20:14:19

ХХХIV глава

Вдигнах глава. Навън беше тъмно. Отнякъде се чуваха зловещи звуци, наподобяващи гласове на птици. Прокарах пръст по чаршафа на Алис. Не успях да я събудя. Дишаше, макар й много слабо, усещах дъха й. Успокоих се. Беше до мен. И нямаше да позволя да ме напуска. Тя размърда глава.
- Из?
Усмихнах се. Отметнах косата й назад, която беше паднала небрежно върху бузите й.
- Защо не спиш? - попитах я.
- Не мога да заспя.
- Ясно... поне се опитай. - отвърнах.
Чак сега забелязах потта, която се стичаше от челото й. Макар и в тъмнината, видях очите й - роговицата й беше станала почти червена. Ръцете й бяха влажни.
- Ще повикам доктора.
Тя не каза нищо.
Сложих ръката си върху вената на ръката й. Почти нямаше пулс.
- Ал... не си добре. Не мога да разбера. Допреди малко беше нормална, а сега...
Тя започна да се гърчи.
Излязох от стаята бързо и отидох при доктора.
- Докторе! Елате! Приятелката ми е зле.
Той стана и дойде с мен.
Когато влязохме в стаята, тя цялата започна да се гърчи и да плаче.
- Спокойно, спокойно... Ал! Успокой се.
Но тя не обърна внимание.
- Успокой се за Бога! - изкрещях.
- Моля Ви, госпожице. Излезте от стаята! - каза ми доктора.
Послушах го. Сълзите се стекоха по лицето ми като водопади. Алис умираше. Не, не трябваше. Чувах писъците й. Все така безпомощни и утекващи в ухото ми. Исках да ги спра. Но не можех. След около пет минути те престанаха. Помислих си, че всичко е минало, когато докторът излезе от стаята. Малко... тъжен.
- Докторе, докторе, оправи ли се? Моля Ви кажете, че е добре.
- Госпожице... - очаквах най-страшното - приятелката ви... тя... току-що почина. Съжалявам. Наистина. Не сме предвидили, че ще стане така. Явно болестта е в много напреднал стадий.
Строполих се на земята и зарових шепи в лицето си. Допреди малко тя беше тук. Все още жива, лежаща до мен. Усещах допира на кожата й, а сега... сега никога повече нямаше да я видя. Никога повече. Вече нищо друго за мен нямаше значение. Нищо друго, освен тя. Но тя вече не беше сред живите. Сега тя е някъде там. Гледа ме и се усмихва. Само че, аз не мога да й отвърна с усмивка. Никой не можеше да ме върне към радостта. Никой, освен тя. Не можех да бъда силна. Сега поне можех да се надявам, че е при Сали и я закриля. Или ще я сънувам и ще я видя отново. И ще искам този сън да не свършва. Да не се будя. Да не си отива тъй мигновено.
Влязох в стаята. Алис беше просната върху леглото. Ръцете й бяха леденостудени, кожата мъртвешка. Косата й все още блестеше.
- О, Ал. Не знаеш какво ми причини. Защо? Защо точно сега? Кажи ми!
Не можех да си я върна. Нищо не можеше. Абсолютно нищо. Дори времето не би излекувало раните ми, които дори няма да зараснат.
- Обичам те! - прошепнах и затворих очите й.

lady_ss1 · 2012-05-06 18:41:27

Да пускам ли некст?

happy_time_day · 2012-05-06 19:35:51

Осъзнаваш ли, че това е цяла книга??

ashl3y_fenkaa · 2012-05-06 20:03:39

Очаквам неееекстт

kathieee_ · 2012-05-06 21:46:58

оооооооо даа .. НЕКСТ НЕКСТ НЕКСТ

lady_ss1 · 2012-05-07 15:49:35

Осъзнаваш ли, че това е цяла книга??

Даа.

viktoriq_biserova · 2012-05-07 19:30:47

оооооооо даа .. НЕКСТ НЕКСТ НЕКСТ

lady_ss1 · 2012-05-11 17:48:08

ХХХV глава

Най-мрачният ден в живота ми. Този ден щях да погребвам... Алис. Сякаш беше вчера, когато усмивката й не слизаше от лицето й. Искаше ми се сега да е тук и да ми се развика за това, че съм луда и вярвам в духове. Исках, исках да чуя гласът й. Но знаех, че това никога, никога вече няма да стане.
Видях как изнасят безжизненото й тяло от стаята. Сега щяха да я облекат й да я сложат в ковчега. После щяхме да ходим на църква. Целият квартал щеше да ходи.
Видях как полагат тялото и в дървените дъски. Затворена. С букет цветя. Очите й бяха затворени, а устните й - безмълвни. Дойде и мой ред. Сложих цветята около нея и я целунах по челото. Сигурна бях, че в момента ме вижда и е до мен. Точно... до мен.
Отстъпих назад. Затвориха бавно ковчега и всички тръгнахме към Централните гробища. За колко кратко време от своят живот, Алис си отиде. Сега щяха да ни делят 2 метра пръст под земята, и нищо друго. Гледах как заравят тялото й под Земята. За миг спрях. Обърнах се - на няколко метра от мен стоеше госпожа Хевълс. Цялата в черно - като мен. Следи от сълзите й все още бледнееха по набръчканата й кожа на лицето. Тя дойде при мен и ме прегърна.
- О, моето момиче. Толкова съжалявам за Алис. Макар, че съм я виждала само един път, ми се струваше добро и свестно момиче. Моите съболезнования, дете. Но ти трябва да продължиш напред! Да бъдеш силна! Тя иска това от теб. Усещам го.
- Благодаря. И аз го усещам. О, не знаете колко ми е тежко без нея. Много, много тежко.
- Знам, миличката ми, знам. Не се тревожи. Сега тя е при Сали, заедно са. На добро място е. - опитваше се да ме успокои.
Не знам как, но устните ми се разтеглиха в красива усмивка, но в същото време и плачех, като нежно попивах с кърпичка сълзите си.
Прегърнахме се. Прегръдката й сега ми се струваше досущ като тази на Алис. Топла, мека и нежна. Това е единственото, което ми остана от нея. Всеки път като прегръщах госпожа Хевълс, щях да си спомням за нея. За миговете, прекарани заедно. И, напротив, нямаше да се натъжавам. Щях да плача от радост, че тези мигове бяха споделени.
Церемонията свърши. Хвърлих един последен поглед към гроба, и с госпожа Хевълс продължихме напред.

lady_ss1 · 2012-05-11 17:49:32

Съжалявам за късата глава. Това е предпоследната. Другият път пускам последната, и историята свършва. Мисля да пускам и Втори сезон, в който не казвам какво ще има. Сами ще видите. Надявам се да ви хареса! Благодаря на хората, които следят историята ми. Това значи наистина много за мен.

viktoriq_biserova · 2012-05-13 18:56:52

аа великоо, чакам некстаа

ani9923 · 2012-05-17 11:00:55

Краят много ме разчуства дори заплаках!!! Поклон мила тази история е като книга на един дъх я прочетох аз не съм я следяла а просто я видях и започнах да я чета на веднъж я прочетох останах без думи много ми хареса no coment !!!!

Нелии · 2012-05-17 12:37:11

Некст некст некст

lady_ss1 · 2012-05-17 19:53:52

Краят много ме разчуства дори заплаках!!! Поклон мила тази история е като книга на един дъх я прочетох аз не съм я следяла а просто я видях и започнах да я чета на веднъж я прочетох останах без думи много ми хареса no coment !!!!

Благодаря ти много, страшно много.

lady_ss1 · 2012-05-23 16:39:14

Утре пускам последната част и край.

viktoriq_biserova · 2012-05-23 19:05:43

Некст некст некст

lady_ss1 · 2012-05-26 09:30:30

ХХХVI глава

Минаха два месеца, откакто Алис я нямаше. Всеки ден ходих на гроба й и оставях по някое и друго цвете. Всеки ден седях там и й говорих, сякаш очаквах да ми отвърне. Но нищо не се случваше. Два месеца изминаха, а аз още не бях преодоляла загубата от смъртта й. Говорих си и със Сали от време на време. Тя всеки път ми казваше, че Ал е с нея на небето, и че някой ден ще я видя. Някой ден...
Днес пак щях да ходя на Централните гробища. Бях подготвила букет от рози специално за нея. Щяха да й харесат, определено. Тя обичаше розите.
Наметнах якето и излязох. Мислех да викна и госпожа Хевълс, но тя всеки път се разстройваше като я водих. Не исках и този път да ми циври. Нямах нищо против нея, но този път исках да остана насаме с Алис. И щях тихичко и безшумно да си поплача. Надявах се да я зърна. Просто се надявах...
Седях на гроба й, положила ръка над надгробния камък. Пеех любимата й песен, тихичко, и й говорих. Бях прекалено слаба и немощна, за да повдигна глава. Просто стоях свита, отхвърлена от всичко и всички. Вече живеех сама в къщата, като нечия самотница. Всяка вечер заспивах с мисли за нея. Припомнях си миговете, прекарани заедно. Как се карахме, но винаги се сдобрявахме. Но всичко това беше вече спомен.
Усетих нечие присъствие зад мен. Обърнах се... и едва не се разплаках от радост - Алис, това беше Алис! Бях в готовност да се разкрещя и да я прегърна, когато се досетих, че това е само привидение... и очите ми отново се насълзиха.
- О, Ал... - разплаках се аз.
Тя ми се усмихна, надигна леко с пръстите бялата си рокля, в която беше облечена, и седна до мен. Прокара пръстите си през косите ми, и ме целуна по бузата. "Приятелска целувка..." - помислих си аз.
- Хей, Из, не плачи. Трябва да бъдеш силна и да продължиш. Това не е краят на света, нали знаеш? Сега съм тук, за да ти покажа, че винаги ще бъда и никога няма да си отида, докато ти си още жива. Животът не свършва с едната смърт на близък човек! Напротив, ти трябва да продължиш да съществуваш и да живееш за себе си, нали така, скъпа моя приятелко?
Кимнах разтреперено. С всяка нейна дума, плачех още и още. Знаех, че е тук. Тя беше права. Седяхме сгушени една в друга, мълчаливи. После присъствието й бавно, бавно изчезна. Обърнах се - както очаквах, нея я нямаше. Станах от гроба, избърсах сълзите си и изрекох една последна дума:
- Сбогом...!
После се отдалечих. Това не беше краят, това беше началото на един нов живот. На един нов живот, без нея.

~КРАЙ~

lady_ss1 · 2012-05-26 09:33:39

Това беше краят на историята. Надявам се да ви е харесало. Благодаря на всички, които я следяха до самият й край!

djuu · 2012-05-26 11:32:29

Чакам 2рият сезон.

rumito-todorowa2000 · 2012-05-26 14:43:00

Чакам 2рият сезон.

miret000_5 · 2012-05-27 10:27:31

Не аз нямам думи, това просто е толкова хубава история нямам думи просто. С нетърпение чакам следващия сезон. Така ме разчуства тази история. Искам непременно да прочета следващия 2 сезон .

lady_ss1 · 2012-05-27 17:17:47

Благодаря ви за милите думи.

lady_ss1 · 2012-05-28 07:58:28

Лятото очаквайте втори сезон!

Нелии · 2012-06-06 16:04:09

: ( авв почти се разплаках ;х невероятна история ! очаквам с нетърпение да почнеш 2-ри сезон

ani9923 · 2012-06-09 14:44:11

С нетърпение чакам следващия сезон а тои кога ще е ако може да знам

#326 2012-05-04 13:44:52

Re: От тъмната страна.

#327 2012-05-05 20:14:19

Re: От тъмната страна.

#328 2012-05-06 18:41:27

Re: От тъмната страна.

#329 2012-05-06 19:35:51

Re: От тъмната страна.

#330 2012-05-06 20:03:39

Re: От тъмната страна.

#331 2012-05-06 21:46:58

Re: От тъмната страна.

#332 2012-05-07 15:49:35

Re: От тъмната страна.

#333 2012-05-07 19:30:47

Re: От тъмната страна.

#334 2012-05-11 17:48:08

Re: От тъмната страна.

#335 2012-05-11 17:49:32

Re: От тъмната страна.

#336 2012-05-13 18:56:52

Re: От тъмната страна.

#337 2012-05-17 11:00:55

Re: От тъмната страна.

#338 2012-05-17 12:37:11

Re: От тъмната страна.

#339 2012-05-17 19:53:52

Re: От тъмната страна.

#340 2012-05-23 16:39:14

Re: От тъмната страна.

#341 2012-05-23 19:05:43

Re: От тъмната страна.

#342 2012-05-26 09:30:30

Re: От тъмната страна.

#343 2012-05-26 09:33:39

Re: От тъмната страна.

#344 2012-05-26 11:32:29

Re: От тъмната страна.

#345 2012-05-26 14:43:00

Re: От тъмната страна.

#346 2012-05-27 10:27:31

Re: От тъмната страна.

#347 2012-05-27 17:17:47

Re: От тъмната страна.

#348 2012-05-28 07:58:28

Re: От тъмната страна.

#349 2012-06-06 16:04:09

Re: От тъмната страна.

#350 2012-06-09 14:44:11

Re: От тъмната страна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook