Ключът

dirtymind · 2012-05-16 18:31:45

Ааа много ми хареса!

kotenceto_394 · 2012-05-16 19:06:43

Некст

Lidka2 · 2012-05-17 11:33:47

Некст !!!

pipi11 · 2012-05-17 17:24:53

Благодаря

pipi11 · 2012-05-17 17:25:24

Всичко това ми се струваше като шега. Беше невъзможно да се местят предмети. Да ме преследват духове. Полудявам ли ? Дали просто не сънувам? Исках всичко да започне от начало- от деня в който получих ключа,но не мога да върна времето. Трябва да се стегна и да измисля как да го унищожа . Излязох на улицата и дадох ключа на първия срещнат. Беше млад мъж. Той по пътьом подхвърляше ключа и… ключа падна от ръцете му. Затичах към апартамента с цел да избягам от ключ. Вече наистина полудявах. Какво да направя? На кой да кажа ? никой нямаше да ми повярва , освен Катерина , но нея вече я нямаше. Телефона ми звънна:
-Ало, кой е?- попитах плахо аз.
-Аз съм естествено, Лиз. Твоята приятелка.
-Ол, Лиз, как си ?- почувствах облекчение. Когато разбрах , че е Лизи.
- Аз съм добре! Чу ли за Катерина…мъртва е. – в гласът и се чу тъга.
-Да , чух.
-Иска ми се да и направим нещо като прощално парти, но не от онези тъжните… все пак Катерина беше много весела .-усетих плача `и без да я видя.
-Да, това е добра идея. Тя би се зарадвала. Ще участвам.
-Добре ще те чакам утре в 18.30ч. в нашата къща.
-ОК, Чао Лиз.- затворих телефона.
Не се учудих и за минута, когато пуснах телефона на масата и видях ключа. Друго ме притесняваше. Ако утре на партито за Катерина стане нещо … ако още някой пострада ? Щеше ми се да не ходя, но Кати беше една моя много близка приятелка. Легнах в леглото си и зачаках утрешния ден. Още сутринта открих, че тока е спрял. Затътрих се бавно към кухнята направих си закуска и отново се отправих към спалнята да се облека. Облякох се и отидох да хапна. Погледнах кухненската масичка и видях, че от сутрешната ми закуска е останала само паницата. Как стана това , като аз не съм я опитала дори? Оставих закуската на страни и излязох. Разходих се до парка , където беше големия червен надпис , но него го нямаше. Странно… После минах покрай имението с надежда и то да е изчезнало, но не беше. Така Мина целия следобед .. аз си вървях насам-натам , а злополуките естествено вървяха след мен . Две коли се опитаха да ми блъснат… Един колоездач се заби в мен. Някаква жена „по случайност” изпусна саксия с теменужки почти върху главата ми … какво ли не се случи докато не дойде време за прощалното парти на Катерина. Отидох до вкъщи за да си облека някоя черна рокля и отново тръгвах към къщата на Лизи. Когато стигнах видях много познати лица да празнуват , макар и тъжно … Лиз ме посрещна на прага и ме отведе някъде из тълпата. Забавлявах се ( без инциденти) . Танцувах и се смеех докато някой не извика „Май ще празнуваме две погребения”…..

kotenceto_394 · 2012-05-17 18:00:11

Некст

p0p staR · 2012-05-17 18:25:25

Много си лоша....имам предвид....че спираш на най-интересното!Нататък!

pipi11 · 2012-05-18 16:14:20

Благодаря, некста в събота

pipi11 · 2012-05-19 16:14:08

Лиз беше на земята цялата в кръв … Не се учудих , просто бързо излязох от сградата преди още хора да умрат . Прибрах се у дома и седнах на леглото. Мислих си аз ли съм причината всички мой любими хора да умират или беше просто съвпадение ? Много ми се щеше да вярвам , че е само съвпадение , но знаех че не е. Защо ли баба е завещала точно на мен този проклет ключ ? Исках да разбера затова взех фенерче, и нож и се запътих към имението Лейнинг . Крачех в тъмната нощ , наоколо нямаше жива душа. Чувах звуци – предимно фучене , но не им обръщах внимание. Най-накрая стигнах до имението , което донесе нещастие на толкова невини. Отключих и уверено влязох. Вътре цареше пълен мрак. Включих фенерчето и го размърдах за да открия жената седяща на люлеещия се стол. Бавно се приближих до нея и с страх опипах трупа `и. В ръката `и намерих едно малко парче пергамент . Взех го и се отправих към изхода. Точно преди да изляза вратите се затвориха. Сърцето ми трепна , по драните ми се затъркаляха капчици пот – вероятно от страх. Затичах към прозорците, но нещо ме дръпна за косата .Обърнах се- нямаше нищо. Вцепених се. Изведнъж на косъм от главата ми се стрелна стара брадва – заби се в стената, а тя тежко изпращя. Хукнах да бягам – качих се по стълбите и потърсих някакъв изход. Опитах се да счупя прозорците , но нещо ме препъваше и неможех дори да се добера до тях. Страхът се изписваше на лицето ми. Не можех да мисля трезво. Усетих как горещи сълзи се стичат по лицето ми. Заплаках и викнах на глас.
-Хайде убий ме ! Нали това искаш? Убий мен , но не докосвай приятелите ми повече! Предавам се . – крещях аз в истерия.
Изведнъж краката ми се освободиха. Нещо запали осветлението. Огледах се и видях как на стената се появяват големи, кървави букви: „Първо ще страдаш”
-Но защо ? – попитах аз.
Появи се и отговор: „Защото в теб е ключът”
-Искаш ключа ? Ето твой е ! – хвърлих го на пода.
Мина около минута и видях как ключа се вдига във въздуха и се връща на врата ми . После отново видях послание на стената: „Не го искам ! Ти трябва да го пазиш , а ако не успееш ще те последва съдба като на труповете долу.”
-Но защо ? – не можех да разбера . А духът не ми даваше по ясни послания : „Скоро ще разбереш”
-Но от къде ? Та аз си говоря с дух –дори незнам на кой! – Не схващах : „Майкъл Слоун” – написа духът.
Нещо бе забута на долния етаж и после буквално ме изхвърли през вратата. Сега трябваше да разбера кой е Майкъл Слоун и какво пише на листа, който намерих….

p0p staR · 2012-05-19 17:18:27

Ощеееееееееее

kriskataa33 · 2012-05-19 18:28:56

Некстт

kotenceto_394 · 2012-05-20 09:17:34

Некст

sun rise · 2012-05-20 17:38:02

некст :p

~smiley___face~ · 2012-05-20 17:41:31

супер е! Некст

miss_cute_kiss · 2012-05-20 19:12:29

Нататък?

ani9923 · 2012-05-21 14:01:17

нексттт моляяя

pipi11 · 2012-05-23 13:14:59

Включих лаптопа си и хвърлих листчето на масата до мен. Преведох го от старобългарски на сегашния български език и се взрях в монитора: Съдбата на внуците ми е обречена – някои ще загинат, но един ще се освободят. Тайната ще бъде запазена и ще я узнае само оня , който освободи тези , останали в плен. Пътят ще е труден, но пленените ще са благодарни. Освободителят ще премине през болка и отчаяние- когато стигне дъното , ще се озове на върха. Ако успее ще оцелее. Последното изречение отвори пътека от страх в сърцето ми. Какво значи „Ако успее ще оцелее.”? Ако не успея аз ще умра. Несъм готова да загина, не още… А и каква „тайна” ? Това че в имението има дух? Едва ли … Защо трябва да страдам за да освободя пленените? Кой са тези „пленени” ? Вероятно т е са убитите от духа, но щом Духа от къщата ми каза да пазя ключа защо да иска да ме убие ? В цялата история имаше нещо… нещо важно, което изпускам . Трябваше да разбера кой е Майкъл Слуон. Написах името му в интернет , но почти нищо не успях да открия само една малка статия, в която пишеше как Майкъл Слоун купува красиво голямо имение, което нарича „Лейнинг” … Тази статия събуди огромен интерес в мен. Обух се и тръгнах към градската библиотека. Вървях бързо , не знаех дали е така защото бързам , за да не се стовари някоя саксия върху главата ми , или защото искам всичко да приключи по бързо. Ето че стигнах до библиотеката. Влязох и се запътих към жената , която отговаряше за книгите.
-Извинете , може ли архивите на имението Лейнинг? – задъхано попитах аз.
-Защо са ти тези архиви? Имението е доста старо.
-Правя проект…и … ми трябват.
Жената ме погледна подозрително, после отиде от един прашен рафт и извади папката , в която се намираха всички данни за имението.
-Благодаря! – усмихнах се дружелюбно.
Не последва отговор. Седнах на една масичка и отворих папката. Нямаше много информация , но на мен ми стигаше това че пишеше всичко за г-н Майкъл Слоун… Бил роден в далечната 1902година на 11 май. Всъщност той скоро има рожден ден – днес е 5 май… трябва да му купя подарък. Но за сега да се съсредоточа върху статията. Пишеше още , че бил убит от неговата любима – Елизабет Занфорт …

p0p staR · 2012-05-23 13:42:35

Ощеее

kriskataa33 · 2012-05-23 14:33:57

Ощееееее

pipi11 · 2012-05-23 14:35:57

Още едно име за което не знаех нищо. Нещо ми подсказваше ,че точно Елизабет Занфорт е „ключа” на загадката. Поисках на служителката родословното дърво на рода Занфорт. Заразглеждах баби , дядовци и братовчеди… и открих , че моята пра-пра баба – онази която е умряла първа, е неин потомък. Сега вече не ми се вярваше че, пра-баба е била първата… Толкова много имена прочетох там и вероятно всички те били убити от духа- Илза и нейната близначка Елиз, Дейв , Марго , Нийл , Катерина и Лиз.. Последните две имена бяха точно като на моите две любими приятелки . Дали иска да ми каже нещо със смъртта им, или просто ме измъчваше. До този момент не знаех, но сега бях сигурна , че иска да ми каже нещо… Продължих нататък в очакване да открия и друго познато име- Мел , Грей , Джон , Майк, Юлияна , Анабел. Отново спрях „Анабел” бе името на моята баба , завещала на мен ключа. Анабел бе последното име от мъртъвците на рода Занфорт . Историята не може да бъде предсказана !- казвах си наум аз , но как да променя очевидното ? Не можех , никой не можеше. Вгледах се в дървото и с всички зачеркнати имена , който бяха подредени, но изведнъж на листа се изписа още едно име – написано прилежно и красиво. Името бе моето : Ема… В лицето ми се изписа страх, хукнах към къщи. Не исках да остана в библиотеката , предвид всички книги , които могат да се стоварят върху мен. Почувствах се несигурно- исках да се прибера у дома. Но в тичането си спомних думите на духа – че трябва да пазя ключа. Хванах го здраво, толкова че , усещах как елементите му се отпечатват върху ръката ми. Хубаво бе че библиотеката беше съвсем близо до вкъщи, затова стигнах без инциденти. Влязох вътре и заключих вратата. Седнах на масата и зачаках нещо да се случи… Не се чувствах сигурна дори и в собствената си къща. Но тук поне имах време да помисля за всичко… за Майкъл , Елизабет и всичко останало. По едно време нещо ми светна : Майкъл Слоун е духът , защото когато го му казах че незнам с кого разговарям… че той е дух, той ми се представи. Той си каза името , не написа прочети за Майкъл Слоун. Трясък прекъсна мислите ми. Огледах се и отново нещо падна , само че този път бе по главата ми: книга с заглавие „Кралица Елизабет” … Не ми говореше нищо. После един химикал падна и нещо , някой зачеркна с него думата „кралица”
Елизабет ли е духа? В главата ми настана пълен хаос. Вече не знаех какво да мисля. Как да разговарям с дух когато не знам кой е той или тя ? Искаше ми се всичко да свърши… През главата ми мина опит за самоубийство , но аз не съм глупава...Не съм толкова жалка , че да се самоубия заради пречките в живота ми. А и как да оставя неразкрита такава история. Не няма да оставя нещата така! Ще отида в имението Лейнинг за да разбера още сега кой е духът…

p0p staR · 2012-05-23 17:37:11

Ощеееееееееееееееееееееееееееееее

kotenceto_394 · 2012-05-23 19:58:16

Некст

ani9923 · 2012-05-24 10:26:42

Некстт !!!

pipi11 · 2012-05-26 10:00:41

Вече бях в имението Лейнинг. Последният път когато бях там почни не загинах , но този път имах чувството , че ще си тръгна щастлива от там. Влязох и още на вратата викнах:
-Елизабет , ти ли си ?
Чаках надписи по стени , премигващи осветления и какво ли още не ! Вместо това получих телефонно обаждане:
-Бързо схващаш. Е, разбра коя съм… Какво искаш ? – гласът бе нежен и изискан.
-За каква тайна пише на листа , който намерих в пра-баба …вероятно? –попитах.
-Та нали е тайна – трябва сама да я научиш!
- Но как? Ти не ми даде почти нищо – само ключ , името на мъжа ти и … любопитство. – засмях се аз.
-Ето виждаш ли дадох ти любопитство – то ще те отведе до отговори. – Елизабет звучеше убедена в мен.
- Но как да получа тези отговори? –не разбирах – тя не искаше да ми каже нищо.
- Търси на дълбоко- вглеждай се в подробностите!- каза Елизабет и затвори телефона.
Излязох от имението- изглежда нямаше да ми каже нищо повече. Защо да пазя ключа , Какво ще иска да го вземе та нали първите собственици са мъртви до някъде … Елизабет все още обитава имението , а Майкъл … за Майкъл знаем само , че е купил имението и , че е съпруг на Елизабет , тогава щом той го е купил не трябва ли той да обитава „своя” дом? Явно в Майкъл е ключа към цялата тази загадка. Хукнах към дома- щом се прибрах веднага включих лаптопа си. Потърсих повече за неговото име и открих , че: Майкъл е имал дъщеря. С Елизабет `я кръстили „Ема”. С времето започнала кавга между младия Майкъл и красивата Елизабет – малката Ема имала необикновена дарба -да вижда и говори с духове. Баща `и не одобрявал тази нейна способност и искал да я отведе далеч , за да я лекува. Майка `и обаче, също притежавала тази необикновена дарба и искала да я научи как да я използва. Майкъл се опитвал да отведе Ема далеч от майка си , като казвал , че тя подтикнала детето към лудост. Елизабет обичала своята дъщеря и заела, че не е луда. Опитвала се да избяга от мъжа си , но той все ги хващал и ги връщал в имението. Преди там царяло смях и песни ,а сега от вътре се чували само сълзи и тага. Малката Ема се затворила в свой собствен свят – говорела почти само с мъртви. Майка `и тайно я учела как да ги отпраща в отвъдното и как да контактува с тях. Веднъж Елизабет видяла как Майкъл удря детето си и това я подтикнало да вземе крайни мерки. Една вечер тя сипала в виното му силна отрова , която го убила на място. Преди да умре той разбрал, че тя иска да го убие и също и подготвил изненада… Помолил свои приятели щом умре те да вземат детето. Така щом Майкъл умира негови верни приятели отвеждат малката Ема и я настаняват в лудница. Елизабет започва да вижда съпруга си – гони го от имението чрез древна магия , която прави нейната приятелка Катерина. Докато Майкъл е около имението и чака удобен момент да влезе и да отмъсти на жена си тя дава нещо много ценно на своя приятелка Лиз, а Лиз го предава на Ема, след което я намират убита. А майката се заключва в къщата и умира вътре в нея.
Сега вече всичко се връзва. Елизабет се опитва да ми помогне и да ме спаси , а и не само мен всички нейни потомци. Тя е убила съпруга си за да спаси дъщеря си. А той е убивал всички потомци на Елизабет – убил е Катерина и Лиз … моите скъпи приятелки само защото носят същото име. Ще се опита да убие и мен,а и по- лошо …та аз нося името на неговото дете…

p0p staR · 2012-05-26 10:25:50

Още

#26 2012-05-16 18:31:45

Re: Ключът

#27 2012-05-16 19:06:43

Re: Ключът

#28 2012-05-17 11:33:47

Re: Ключът

#29 2012-05-17 17:24:53

Re: Ключът

#30 2012-05-17 17:25:24

Re: Ключът

#31 2012-05-17 18:00:11

Re: Ключът

#32 2012-05-17 18:25:25

Re: Ключът

#33 2012-05-18 16:14:20

Re: Ключът

#34 2012-05-19 16:14:08

Re: Ключът

#35 2012-05-19 17:18:27

Re: Ключът

#36 2012-05-19 18:28:56

Re: Ключът

#37 2012-05-20 09:17:34

Re: Ключът

#38 2012-05-20 17:38:02

Re: Ключът

#39 2012-05-20 17:41:31

Re: Ключът

#40 2012-05-20 19:12:29

Re: Ключът

#41 2012-05-21 14:01:17

Re: Ключът

#42 2012-05-23 13:14:59

Re: Ключът

#43 2012-05-23 13:42:35

Re: Ключът

#44 2012-05-23 14:33:57

Re: Ключът

#45 2012-05-23 14:35:57

Re: Ключът

#46 2012-05-23 17:37:11

Re: Ключът

#47 2012-05-23 19:58:16

Re: Ключът

#48 2012-05-24 10:26:42

Re: Ключът

#49 2012-05-26 10:00:41

Re: Ключът

#50 2012-05-26 10:25:50

Re: Ключът

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook