От тъмната страна.

smile_97 · 2012-04-11 07:17:03

Дано намери работа.
Некст.

viktoriq_biserova · 2012-04-11 10:56:01

Дано намери работа.
Некст.

depressed · 2012-04-11 12:00:05

< 3 уникална.

Dancing Snowflakes · 2012-04-11 20:59:09

Прекрасно! Некстт!!!

ashl3y_fenkaa · 2012-04-12 08:12:51

Прекрасно! Некстт!!!

lady_ss1 · 2012-04-14 14:24:58

Довечера може да пусна некст.

miss_cute_kiss · 2012-04-14 14:28:57

Йесс ! Айде некксстт!

lady_ss1 · 2012-04-15 14:42:12

Тази глава е хипер малка, но просто нямам много време да пиша. ;хх

XXXVI глава

- Отивам за малко до нас! - рекох на Алис.
- Добре. После ще дойдеш ли?
- Да, ще дойда.
Тя кимна и аз излязох внимателно от стаята. Отивах до нас, за да измисля план как да си намеря работа. От малка свирех на китара. Можеше пък да излезне нещо от цялата тази работа.
Пристигнах. Открехнах вратата и веднага се стрелнах ловко по стълбите. Влязох в стаята си. Взех китарата, която беше до леглото ми, и слязох обратно долу. Щях да ходя до Градския площад. Там винаги има много хора. Щях да изсвиря някоя парче на Green Day. Обожавах ги още от малка.
На площада имаше хора. Всеки бързаше до някъде. Седнах на една свободна пейка, поех си дъх, погледнах на някъде и започнах. "Събуди ме, когато Септември свърши". Много обичах тази песен. Свирех, и мислех единствено как ще успея да събера парите, Алис ще се излекува... Не усетих кога съм затворила очи и съм се унесла в мелодията. Отворих ги. Навсякъде около мен се бяха насъбрали тълпи от хора, втренчили се в мен. Едно малко момиченце седеше най-отпред и беше вперило големите си кафяви очи в мен. Приличаше ми на Алис, донякъде. Заради него продължих да свиря, а то пляскаше с ръчички. Свърших. Усмихнах се, и хората се разотиваха. Взех касичката си - 40 долара. Никак не е зле, като за първи път. Прибрах парите в джоба и тръгнах обратно към нас да оставя китарата. Не исках Алис да я вижда и да ме пита къде съм ходила и какво съм правила.

kawaii_girl · 2012-04-15 19:06:49

Kратичка,но интересна! Некст.

Dancing Snowflakes · 2012-04-15 22:19:51

Kратичка,но интересна! Некст.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-16 07:34:35

Kратичка,но интересна! Некст.

viktoriq_biserova · 2012-04-16 07:53:42

Kратичка,но интересна! Некст.

Нелии · 2012-04-16 08:26:05

Историята е страхотна Диде ^^ Некст !

djuu · 2012-04-16 10:20:31

Историята е страхотна Диде ^^ Некст !

Daya. · 2012-04-17 17:16:03

уникалнаааааааа !! некстттттттттттттт

lady_ss1 · 2012-04-18 17:56:25

Ще се постарая скоро да пусна некст, но не гарантирам, понеже съм много натоварена с учене и домашни...

lady_ss1 · 2012-04-19 18:53:28

ХХХVII глава

Оставих китарата у нас и продължих към болницата. Стисках парите в ръка, които вече се бяха намачкали от здравата хватка на пръстите ми. Щях да ги вложа в касата, която е отредена специално за Алис.
Заваля дъжд. Сложих си качулката. Продължих да стъпвам по лепкавия асфалт и не след дълго целите ми обувки бяха кални. Дъждът се усилваше с всяка изминала минута, което ме правеше още по-мокра и забавяше ходенето ми. Помислих си, че парите са се намокрили, но аз все още ги усещах сухи изпод дланта ми. Пъхнах ги в джоба за по-сигурно. Стигнах, докато не осъзнах, че всички в коридора ме гледаха странно. Да, аз бях цялата окаляна, вир вода, и нищо чудно да са ме помислили за някой изнемощял просяк. Още повече като видяха, че 40 долара се подават от джоба ми. Да, аз наистина просех, но не за мен, а заради Алис. И ще продължавам да го правя, докато не събера необходимата сума за лечението й. И все пак се надявах здравната каса да отпусне малко пари. Надявах се надеждите ми да не бяха напразни.
Изкачих се по стълбите и влетях в стаята на Алис. Тя се стресна.
- Изабела, какво... какво става? И... защо си цялата в кал и вода. Къде си ходила? - въпросите ме засипаха като дъжда, който валеше навънка.
Нямах намерение да отговарям на всеки един от въпросите. Смятах да бъда кратка и ясна:
- До нас. Бях до нас, но изведнъж заваля дъжд, като идвах насам. Изненада ме.
- Определено. Трябваше да си вземеш чадър.
Прехапах устни.
- Имам. Тук е, но съм забравила да го взема. Съжалявам. - отвърнах й.
- Няма нищо. - каза тя и отпусна глава върху възглавницата.
После дълго време остана втренчена в малката дупка на тавана. Позволих си да наруша това царящо в стаята мълчание.
- Ъ... ти как си, как се чувстваш?
- Не знам, Из. Прекалено съм объркана. Не искам да прекарвам последните дни от живота си в болница.
И ето. Пак се започва. Песимистичните мисли на Ал...
- Не! Престани! Ти ще оздравееш. - едва се сдържах да не се издам за парите.
Не исках цялото ми това представление на площада днес да е било напразно. Исках да накарам Алис да повярва, да има поне малко вяра и надежда.
- Защо? Защо да престана? - плачеше тя през сълзи.
- Защото надеждата умира последна, Ал! - и веднага станах от стола.
Тя не отговори. Само се обърна на другата страна, с гръб срещу мен. Чух хлипането й. Искаше ми се да върна времето назад, когато още си бяхме в старата къща. Когато проблемите бяха мит за нас и живеехме живота си като две самовлюбени приятелки. А сега трябваше да се изправим срещу неприятностите, препятствията, които ни изпращаше живота. Той искаше да ни научи да бъдем силни, а аз исках да науча Алис да вярва. Защото аз самата вече знам какво е ад. И знам, че никак не й е лесно, но защо трябваше да го показваме? Защо трябваше да показваме страха си? И тези въпроси нямаше да намерят своя отговор. Те щяха да се скитат някъде, както нашето минало - то все още е някъде там, но не можем да го върнем. Трябва да продължим, дори пътят да е горчив, да има много бодили... Тази съдба ни определяше живота. Всичко тепърва започваше. И ако някой трябваше да умира, този някой нямаше да бъде Алис. Този някой щях да бъда аз.

Нелии · 2012-04-19 18:57:04

аа великоо, чакам некстаа

rumito-todorowa2000 · 2012-04-19 19:24:50

аа великоо, чакам некстаа

miss_cute_kiss · 2012-04-19 19:36:23

Прекрасно! Очаквам некста!

viktoriq_biserova · 2012-04-20 12:22:23

Прекрасно! Очаквам некста!

lady_ss1 · 2012-04-23 10:51:20

Скоро очаквайте следваща част.

lady_ss1 · 2012-04-26 19:15:08

Съжалявам за огромното чакане.

ХХХVIII глава

Тишина. Това цареше в стаята. Алис лежеше, втренчена в тавана, и не отплесваше поглед никъде другаде. Аз стисках ръката й все така здраво. Опасявах се, че това ще е последния пък, когато докосвам ръката й. Страхувах се, че за миг, ако погледна на друга страна, когато се обърна, Алис няма да я има. Затова стоях и я гледах, а тя гледаше другаде. Утре пак щях да свиря. Малко по-малко щях да събера пари, но се надявах да е по-бързо. Болестта на Алис напредваше. Вече даже плюеше кръв, имаше висока температура, а понякога и кашляше.
- Из? - промърмори тя.
- Да? - отвърнах й.
Тя преглътна.
- Ще бъдеш ли с мен до края?
Знаех как да й отговоря, но нещо ме спираше.
- Да... разбира се. - отговорих с малко несигурен глас.
Тя не ми отговори. Просто лежеше и гледаше в тавана.
Виждах празнотата в очите й, виждах самата нея, която крещеше. В този безмълвен поглед, тези кафеви очи, виждах и себе си. Едва ли ясновидските ми способности биха направили нещо. Но усещах нещо, което не можех да си го обясня по никакъв начин.
Гледах лицето на Алис. Лице, което преди беше изпълнено от щастие, усмивки царящи на него, а сега имаше само скръб и тъга. Милите думи не можеха да върнат радостта в сърцето й отново. Радост, която само парите биха върнали. Радост, която явно беше невъзможно точно сега. Радост, която щеше да чака реда си още известно време. Но тази радост щях да я върна. Ако трябваше това да коства живота ми.
Алис не знаеше някои неща. И по-добре. Точно сега не беше моментът. Животът ни се превърна в приказка, на която само Бог знаеше краят. Трагична приказка, която нямаше смисъл. Донякъде й филм без сценарии.
Погалих я по косата й. Тя беше безжизнена и чуплива разпиляна по възглавницата й. Колко тъжно ми ставаше така като я гледах. Искаше ми се да има вълшебна пръчка, която можеше да връща надеждите у хората. Такава пръчка се печелеше с пари. Знаех го много добре.
Прозях се. Положих глава върху одеялото на Ал и заспах. Потънах в непробуден сън.

viktoriq_biserova · 2012-04-27 12:29:38

Прекрасно! Очаквам некста!

Нелии · 2012-05-02 19:10:10

Диде пишеш невероятноо..
он: чакам си некстаа ;д

#301 2012-04-11 07:17:03

Re: От тъмната страна.

#302 2012-04-11 10:56:01

Re: От тъмната страна.

#303 2012-04-11 12:00:05

Re: От тъмната страна.

#304 2012-04-11 20:59:09

Re: От тъмната страна.

#305 2012-04-12 08:12:51

Re: От тъмната страна.

#306 2012-04-14 14:24:58

Re: От тъмната страна.

#307 2012-04-14 14:28:57

Re: От тъмната страна.

#308 2012-04-15 14:42:12

Re: От тъмната страна.

#309 2012-04-15 19:06:49

Re: От тъмната страна.

#310 2012-04-15 22:19:51

Re: От тъмната страна.

#311 2012-04-16 07:34:35

Re: От тъмната страна.

#312 2012-04-16 07:53:42

Re: От тъмната страна.

#313 2012-04-16 08:26:05

Re: От тъмната страна.

#314 2012-04-16 10:20:31

Re: От тъмната страна.

#315 2012-04-17 17:16:03

Re: От тъмната страна.

#316 2012-04-18 17:56:25

Re: От тъмната страна.

#317 2012-04-19 18:53:28

Re: От тъмната страна.

#318 2012-04-19 18:57:04

Re: От тъмната страна.

#319 2012-04-19 19:24:50

Re: От тъмната страна.

#320 2012-04-19 19:36:23

Re: От тъмната страна.

#321 2012-04-20 12:22:23

Re: От тъмната страна.

#322 2012-04-23 10:51:20

Re: От тъмната страна.

#323 2012-04-26 19:15:08

Re: От тъмната страна.

#324 2012-04-27 12:29:38

Re: От тъмната страна.

#325 2012-05-02 19:10:10

Re: От тъмната страна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook