#276 2012-04-05 18:57:29
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
Още малко и идва краят на историята.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО!НЯМА ДА ИМА НИКАКЪВ КРАЙ!СПРЕ ЛИ ИСТОРИЯТА-СПИРАМ И АЗ! ТРЯБВА ДА ИМА HAPPY END.Е, ДАНО НЕ УМРАТ, НОДОЙДЕ ЛИ КРАЯ, ЩЕ УМРА!
Госпожица съм.
Смисъл няма да я спирам, но скоро историята свършва.
Offline
#277 2012-04-05 19:04:49
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: От тъмната страна.
Ааа нее без тияя!!
Трябва а имаа щастлив край,а не всички да умратт ! Яяяя! Никакъв край,ако трябва и 100 глави да има! ;дд
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
#278 2012-04-05 19:18:18
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
ХХХII глава
Вцепених се. За пореден път. Това не можеше да е истина. Не, просто не можех да повярвам. Спомних си думите й: Аз ще бъда винаги с теб. Боях се, че няма да е така. Боях се, че ще я загубя. Сега аз трябваше да съм с нея. Беше казала и, че никога не би ме изоставила. Как бих могла да си мисля обратното? Как? Страхувах се.
Алис плачеше. Да, тя не прикриваше сълзите си. Тя имаше право. Но живота нямаше правото да й отнема щастието, свободата. Не можех и да си помисля, че й оставаше още малко живот. Трябваше да има някакъв начин за лечение.
- Как така, докторе? - попитах го, а в гласът ми се усещаше нотка трептение и несигурност. Все още не можех да повярвам.
- Ами, госпожице, приятелката ви явно е яла заразени продукти.
- Но как така? Купихме ги от магазина?
- Не знам, госпожице. Не мога да кажа. Но туберкулозата е заразна болест. Тази вечер тя ще остане в болницата. Тук ще се лекува със специални лекарства и методи. Вие само и донесете чисти дрехи и принадлежности, които ще й трябват.
Кимнах. После попитах:
- Има ли шанс да оживее?
Не можех да повярвам на въпроса си. Още повече притесних Алис.
- Има, но зависи. Болестта е в напреднал стадии. Вие самата казахте, че плюе кръв. Ако бяхте я довели по-рано, щеше да има по-голям шанс.
Нима той казваше, че Алис ще умре? Така нелепо? Нямаше да го позволя. Сега аз излизах виновната. Никога не съм предполагала, че такава опасност я грози.
- Добре. Но моля ви се, направете всичко възможно да оживее. Моля ви.
Той се усмихна и въздъхна. Алис, която досега беше слушала внимателно със странен поглед, вперен в земята, се обади:
- Изабела, ако не оживея...
- Шшт! Да не съм чула такова нещо! Ще оживееш и още как! Чу ли ме? - крещях й.
Бях ядосана. Бях на ръба да лудостта. После смекчих глас:
- Не плачи, Ал. Всичко ще бъде наред. - погалих косата й и я целунах по челото.
Цялата гореше.
- Не правете много близки контакти. Да не се заразите и вие. - предупреди ни доктора.
Може би исках да се заразя. Може би исках да съм с Алис... ако умре. Но това нямаше да стане. Аз нямаше да го допусна. Животът на Алис не е приключил. Тя е едва на 18. Много рано напуснахме родителите си и избрахме своя път. А нашия път не свършва тук. Не и сега.
- Добре. Алис, ти остани тук. Докторът ще те настани. Аз ще отида до вкъщи да ти донеса чисти дрехи и неща. - "И да говоря с някой..."- добавих на ум.
Тя кимна. Усмихна ми се. Аз й отвърнах с лъчезарен поглед. После затворих вратата. Чух плача й. Носеше се жално в ушите ми и разкъсваше сърцето ми отвътре. Сега щях да си поговоря с някой. Този някой беше Сали.
Offline
#279 2012-04-05 19:42:34
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: От тъмната страна.
Неееекссссссссст!!
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
#280 2012-04-05 19:50:49
- Dancing Snowflakes
- Member
- From: New York.
- Registered: 2012-03-31
- Posts: 164
Re: От тъмната страна.
Неееекссссссссст!!
Offline
#281 2012-04-05 20:16:10
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
Утре пускам следваща част и обещавам да е по-дълга и по-интересна. Имам много идеи и бързам да ги напиша, за да не ги забравя.
Offline
#282 2012-04-06 11:04:05
- viktoriq_biserova
- Member
- Registered: 2010-05-14
- Posts: 658
Re: От тъмната страна.
Неееекссссссссст!!
♥¤..Let us die young or let us live forever.We don`t have a power but we never say never!!..¤♥
[img]http://static.rollingstone.ru/pic/ano/3/one_direction.jpg[/img]
Offline
#283 2012-04-06 18:07:59
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
XXXIII глава
Влязох в къщата. Затворих вратата с трясък.
- Защо? Защо за Бога й го причиняваш? Кой си ти? Какво искаш от нас? - крещях и същевременно плачех.
Качих се в стаята на Алис. Взех чантата й. Сложих лаптопа й, някои нейни любими дискове и филми, четка за коса, паста за зъби, пижама и малко дрехи. Отидох в моята стая и взех медальона в ръка. Стиснах го здраво и заговорих на клас:
- Сали, ела при мен. Нужна си ми. Сега. - и изведнъж медальона светна в ръката ми. После се появи Сали. Седна до мен.
- Здравей, Изабела. Какво се е случило?
- Какво се е случило? Нима не знаеш, Сали? Приятелката ми умира. И почти съм сигурна, че някой от вас има пръст в тази работа.
- Какво? - рече тя. - Не разбирам. Как така умира? Какво й има?
- Болна е. От туберкулоза. Ще се борят да оживее. Не знам как се е заразила. Явно е яла заразени продукти, въпреки че бяха пресни и от магазина.
Тя въздъхна.
- Жалко. Дано оживее. Но може би се досещам кой е виновен.
Аз не я попитах. Защото и аз се досещах.
- Шарлот е мъртва. Правнучка ти. Знаеш ли за това? - попитах я.
- Да, да, знам. Тя е при мен. На сигурно място. Не се тревожи за нея. Сега мисли за Алис. Не я оставяй да умре. Изабела, тя има нужда от теб.
- Знам, Сали. Знам. Бих дала живота си за нейния. Не мога да си представя, че бих я загубила.
Тя хвана ръката ми. Притисна я до сърцето си.
- Чуваш ли сърцето ми?
- Не. - отвърнах.
- Да, защото аз съм мъртва. Аз съм дух. Не позволявай това да се случи и с Алис. Защото... и аз умрях от туберкулоза. Не позволявай тази тежка болест да я порази. Аз не по-малко от теб искам тя да живее. Виж ме - самотна, с кръгове под очите... нали не искаш така да изглежда Алис в последните дни от живота си?
- Не, разбира се, че не бих искала.
- Тогава бъди с нея. Това е най-силното лекарство за болния - подкрепата и любовта. Когато тя знае, че си до нея, когато усеща дишането ти, когато знае, че си там... тя няма да се страхува. Вярвай, че ще оживее. Вярвай. - каза тя, пусна ръката ми и изчезна.
Останах сама. Трябваше да бъда силна. Заради Алис. Взех чантата и излязох. Видях красивия залез, който се беше спуснал над хоризонта.
- Ще бъда силна заради теб, Ал. Ти ще живееш. Въпреки всичко и всички. - казах си.
После продължих по алеята.
Вървях така поне около десет минути. После видях болницата. Около нея светиха лампи. Отидох до рецепцията.
- Бихте ли ми казали къде е стаята на Сали... тоест Алис Феринс? - попитах най-учтиво. Замалко да сбъркам Алис със Сали.
- Да. На втория етаж, десети кабинет.
- Благодаря. - отговорих и се качих по стълбите.
Видях стаята. Беше една в дъното. Влязох.
- Изабела! - зарадва се Алис.
- Здрасти, Ал. Как се чувстваш? По-добре ли си?
Чувствах се тъпо. Как би се чувствал човек, който знае, че е болен от тежка болест.
- По-добре съм. - рече тя, сякаш повече да ме зарадва, отколкото да бъде честна.
- Ето. Донесох ти всичко нужно. - казах аз и оставих чантата до леглото й.
- Много ти благодаря. Поне имам някой, който да се грижи за мен. Няма да умра самотна.
Седнах до нея.
- Чуй, Ал. Ти няма да умреш. Не си го втълпявай. Ти ще живееш. Вярвай ми.
Повторих думите, които каза и Сали.
- Да... - шепнеше Алис.
Сега не можхе да я целуна. Не трябваше да правим близки контакти. Поне засега.
- Тази вечер ще останеш ли с мен, Из? - попита ме тя.
- Разбира се. Ще остана.
Тя се усмихна. Намираше сили да се усмихне. Колко се зарадвах - старата Алис е тук.
Тя се прозя.
- Спи ли ти се, Ал?
- Малко.
- Подремни. - рекох. - Аз ще съм тук, до теб.
Тя кимна и положи глава на меката възглавница. После зарови лицето си, така че да не се вижда. Аз седях до нея и галих косите й.
- Обичам те. - прошепнах. Сигурно ме беше чула.
Offline
#284 2012-04-06 19:03:04
- viktoriq_biserova
- Member
- Registered: 2010-05-14
- Posts: 658
Re: От тъмната страна.
Неееекссссссссст!!
♥¤..Let us die young or let us live forever.We don`t have a power but we never say never!!..¤♥
[img]http://static.rollingstone.ru/pic/ano/3/one_direction.jpg[/img]
Offline
#285 2012-04-06 20:11:06
- kawaii_girl
- Member
- Registered: 2010-10-18
- Posts: 6,729
Re: От тъмната страна.
Оле,бях пропуснала няколко глави,но сега като ги прочетох ми се чете все повече,понеже са страхотни... Некст!
.....................
.....................[img]http://31.media.tumblr.com/tumblr_m3mae2RiIM1r7962co1_500.gif[/img]
Offline
#286 2012-04-07 14:22:23
- jetix4e
- Thug Angel
- From: London
- Registered: 2010-02-01
- Posts: 6,367
Re: От тъмната страна.
Хубаво е
Offline
#287 2012-04-08 08:54:40
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
Ще се постарая довечера да пусна некст.
Offline
#288 2012-04-08 18:06:48
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
ХХХIV глава
Стоях до Алис. Все още будна. Усещах как очите ми се затварят, но аз ги отварях непрекъснато. Беше ме страх, че ако заспя, няма да се събудя повече или, че Алис няма да я има. А аз не исках това.
Усещах топлата ръка на Алис. Все така нежна и чувствена. Лицето й беше толкова бледо, че човек би си помислил, че е призрак. Щях да направя всичко възможно, дори и невъзможното, да не е. Не исках живота да я напуска. Не и сега. Заплаках. Тихо. Спомних си онези гадни неща, които си помислих за нея, когато тя не ми повярва и ме помисли за луда. Сега не е е така. Сега не можех, нямах право да си мисля такива неща за нея, когато тя самата имаше нужда от мен. Тогава аз имах нужда от нея. Сега е нейн ред.
- Обичам те, Ал! И винаги ще е така. - прошепнах.
После се сгуших. Известно време стоях така, втренчена в прозореца на стаята. Очаквах някакво свръхестествено същество да влезе и да ми отмъкне Алис, но това не се случи. Може би искаше да ни види как страдаме. Да ни гледа така - рухнати. Но аз нямаше да му позволя. И сега Алис едва ли щеше да ми повярва. Тя беше атеистка. Това не можех да го променя. Но поне можеше да вярва в бъдещето - как ще се омъжим, ще имаме деца, ще живеем дълго и никога няма да забравяме какво преживяхме или по точно - какво тя преживя.
Не можех да издържа. Умората надделя. Прозях се и мигновено затворих клепачи. Сънувах. Но предчувствах, че този сън ще бъде хубав. Намирах се на огромна поляна без посока. Насред поляна седеше Алис - в снежнобяла рокля и с букет цветя в ръце. Отидох и седнах до нея.
- Ал, къде сме? - попитах я.
- Това е бъдещето, Изабела.
- Но... как така?
Тя не отговори.
- Аз съм дух. Мъртва съм, Из.
Заплаках.
- Какво? Не, не, лъжеш ме. Не е такова бъдещето, което искам. - извиках й и я прегърнах силно. Не исках да я пускам. Исках да запаметя този момент вечно.
- Не. Не те лъжа. Аз умрях. Не помниш ли? Ти седеше до мен и ме викаше, но вече беше късно. Аз умрях. Умрях.
- Не! Не казвай, не изричай тази дума никога повече! Ти си жива! Това е само сън! - виках и виках.
- Да, сън е. Но това е бъдещето. Бъдеще, с което ще трябва да свикнеш. Рано или късно.
- Алис... аз... не мога да свикна. И няма. Защото твоя път е дълъг и ти ще го извървиш. Ще се оженим, ще имаме деца, ще остареем заедно.
- Прекалено много мечтаеш, Изабела. Не винаги нещата стават така, както искаш. Нали знаеш? Ти... просто ще свикнеш. Ще видиш. Може би така е по-добре...
- Не е по-добре. Никак даже. - говорих й. - Ти... си жива. Жива си! - виках като луда. Паднах на земята. Плаках усилено. После надигнах глава - Алис я нямаше. Изчезна. Изкрещях толкова силно, че се събудих.
- Хей. - каза ми Алис.
- Какво? Будна ли съм? Чу ли ме как крещя? - засипах я с въпроси.
- Не. Но усетих, че сънуваше. Спокойно, тук съм. - каза тя.
- О, Ал, не знаеш колко те обичам. - прегърнах я.
- Знам, Из, знам. И аз те обичам. Ох... - изпъшка тя.
- Какво има? - попитах.
Тя се надигна от леглото.
- Малко ме боли тялото. И съм гладна.
- Ще отида да ти донеса нещо за пиене и за ядене. Да викна ли доктора?
- Да, може. Благодаря. - отвърна ми тя.
- За нищо. - рекох.
Излязох и затворих вратата.
Offline
#289 2012-04-08 19:39:02
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: От тъмната страна.
Прекрасно! Некстт!!!
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
#290 2012-04-09 07:42:04
- viktoriq_biserova
- Member
- Registered: 2010-05-14
- Posts: 658
Re: От тъмната страна.
Прекрасно! Некстт!!!
♥¤..Let us die young or let us live forever.We don`t have a power but we never say never!!..¤♥
[img]http://static.rollingstone.ru/pic/ano/3/one_direction.jpg[/img]
Offline
#291 2012-04-09 11:13:24
- kawaii_girl
- Member
- Registered: 2010-10-18
- Posts: 6,729
Re: От тъмната страна.
Прекрасно! Некстт!!!
.....................
.....................[img]http://31.media.tumblr.com/tumblr_m3mae2RiIM1r7962co1_500.gif[/img]
Offline
#292 2012-04-09 16:00:08
- Dancing Snowflakes
- Member
- From: New York.
- Registered: 2012-03-31
- Posts: 164
Re: От тъмната страна.
Авв.. Искам некст.Дано Ал да не умре.
Offline
#293 2012-04-09 18:01:22
- rumito-todorowa2000
- Member
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 349
Re: От тъмната страна.
дай,дай,дай,дай,дай !! !
[img]http://data.whicdn.com/images/30589262/tumblr_m3ofmlz7wI1qez43mo1_500_large.gif[/img]
Offline
#294 2012-04-10 15:57:51
- rumito-todorowa2000
- Member
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 349
Re: От тъмната страна.
Хайде де,стига си ни мъчилаа..Тези двете истории за духовете -само тях следя.Най-интересни са ( не искам да обидя другите писатели ) ..и It's supernatural .Простоооо уникално пишете ! НЕКСТТТТТТТ
[img]http://data.whicdn.com/images/30589262/tumblr_m3ofmlz7wI1qez43mo1_500_large.gif[/img]
Offline
#295 2012-04-10 16:03:24
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
Много ти благодаря, че следиш!
Тази вечер ще се постарая да пусна следваща част!
Offline
#296 2012-04-10 18:13:38
- XxX..VaMpIrE...XxX
- Member
- Registered: 2012-03-31
- Posts: 2
Re: От тъмната страна.
Супер супер супер ее некстт..некстт..некстт <3
Offline
#297 2012-04-10 20:06:49
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: От тъмната страна.
XXXV глава
Отидох до кафенето да взема нещо на Алис за закуска. По пътя срещнах доктора. Явно отиваше към стаята на Алис.
- Две палачинки с шоколад, моля. И един чай с мента. Без захар. - поръчах аз.
След около три минути поръчката беше готова. Платих и се запътих обратно при Алис.
- Здравей, сладур. - открехнах аз вратата, като внимавах да не изпусна подноса.
- Ей, това палачинки ли са, и... ментов чай? - попита с усмивка Алис.
- Мхм. - кимнах.
- Точно каквото обичам. Благодаря. - каза тя и отхапа голяма хапка от палачинката. - И даже е с шоколад. - добави.
После седнах до нея и в продължение на минута я гледах как се тъпче с вкусотията.
- Знаеш ли колко ми хубаво да те гледам щастлива?
Тя спря да яде и се обърна към мен.
- Винаги ще ме гледаш така, Из. До края на дните ми...
Знаех какво имаше в предвид като каза "до края на дните ми...".
Усмихнах й се.
- Сега идвам. Отивам малко на чист въздух. - казах й. - След малко се връщам пак, Алис.
И излязох. Трябваше да говоря с доктора. Най-накрая го видях.
- Докторе, трябва да говоря с вас. Може ли минутка да ми отделите?
- Да, разбира се. Елате. - каза той и ме повика в кабинета си.
Седнах на стола и заприказвах:
- Исках да ви попитам, как ще лекувате Алис?
- С апарати. Специални апарати. Лечението ще е дълго, но не гарантирам, че приятелката ви ще оживее. Има шансове, да, но не винаги те са на ваша страна.
Това го знаех. Перфектно.
- А, с апарати, значи. Хубаво. Болестта в напреднал стадии ли е?
- Може да се кажа, че да. Ако бяхте дошли по-рано, може би щеше лечението да е по-лесно.
- А какви пари ще струва?
- Скъпо ще е. Съжалявам. - каза той.
- Колко скъпо? - попитах го.
- Около 7000 долара.
Бучка заседна в гърлото ми.
- Моля? Няма ли някакво намаление или нещо такова?
- Не, госпожице Маккфорд. За съжаление няма такова нещо.
- Добре. Благодаря ви, че отделихте от времето си за мен.
- Няма за какво. Пак заповядайте, ако имате някакви въпроси.
Кимнах и излязох от стаята. Единствения начин да платя лечението на Алис беше да намеря пари. А да намеря пари, това значи да започна работа. Накратко: от утре ще трябва да си намеря работа, ако искам Алис да оживее. Всъщност, не се знаеше дали ще оживее, но аз имах надежди. И те не бяха никак малки.
Offline
#298 2012-04-10 21:32:27
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: От тъмната страна.
Страхотияя ее ! Некстт бързоО!!
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
#299 2012-04-11 07:04:59
- kawaii_girl
- Member
- Registered: 2010-10-18
- Posts: 6,729
Re: От тъмната страна.
Ощееее...
.....................
.....................[img]http://31.media.tumblr.com/tumblr_m3mae2RiIM1r7962co1_500.gif[/img]
Offline
#300 2012-04-11 07:14:01
- rumito-todorowa2000
- Member
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 349
Re: От тъмната страна.
Хайдеее , некста !(h)
[img]http://data.whicdn.com/images/30589262/tumblr_m3ofmlz7wI1qez43mo1_500_large.gif[/img]
Offline