От тъмната страна.

kawaii_girl · 2012-03-13 16:18:51

Йей,дойде и некста! Страхотна част! Искам ощеее!

pink_light · 2012-03-13 16:44:27

Неекст.

djuu · 2012-03-13 17:45:46

Неекст.

ashl3y_fenkaa · 2012-03-13 18:09:53

Неекст.

Back.from.where.I.started · 2012-03-13 20:00:25

Йей,дойде и некста! Страхотна част! Искам ощеее!

viktoriq_biserova · 2012-03-14 12:38:08

Неекст.

debita_debs · 2012-03-15 13:36:56

Некст!!!!

miss_cute_kiss · 2012-03-15 19:04:38

Леле,леле,леле! Некстттт !

lady_ss1 · 2012-03-16 11:17:02

Сега пускам некста.

lady_ss1 · 2012-03-16 12:21:31

Ето ви и некста. Съжалявам, че толкова се забави.

ХХІІ глава

Когато стигнахме до къщата на госпожа Хевълс, усетих прилив на спокойствие, но в същото време бях цялата в напрежение. Нямаше да си говорим кой знае какво, но въпреки това бях притеснена.
- Ела. Влез. - подкани ме тя и отвори широко вратата.
Къщата беше огромна. Не можех да си представя, че в толкова голяма къща живее само един човек. Как можеше да се чувства защитена, като нямаше никой освен нея?...
- Много Ви е хубава къщата, госпожо Хевълс. - подмазвах й се аз.
Тя затвори вратата.
- Благодаря, момиче. - отвърна ми и ме поведе към гостната стая. - Седни. Почакай тук. Само да направя чай и се връщам.
Кимнах й и се настаних удобно върху канапето. Тя изчезна от погледа ми. Обърнах се и видях колко много картини имаше по стените. Бяха толкова красиви, че дълго време не и изпусках поглед от тях. След около 5 минути госпожа Хевълс дойде.
- Заповядай. - каза ми тя приятелски и ми подаде чашата с чая.
- Благодаря Ви. - отговорих й и отпих от чая.
Наистина беше много вкусен.
- Е, да започнем с разговора...,хм, Изабела. Питай ме каквото искаш да знаеш.
Аз направих кратка пауза.
- Кой е този Марк, госпожо Хевълс? Техен семеен приятел ли е? Има ли нещо общо със смъртта на Сали и Лорън? - още от първия път я засипах с въпроси.
- Марк е техен семеен приятел. Много често пътуваше по света и все им пращаше картички. Предполагам, в някои от стаите в къщата ви сте намерили такива картички. И не, Марк, няма нищо общо със смъртта на Сали и Лорън. Той беше добър човек. Умря от естествена смърт.
През цялото време я слушах внимателно. Замислих се дали да й кажа за писмото.
- Ъъъ, госпожо Хевълс. Трябва да ви кажа нещо. Мисля, че е редно да знаете. Само с вас мога да го споделя. Алис, приятелката ми, все още не знае.
- Да, слушам те, Изабела. Говори. - подкани ме тя.
Поех си дъблоко въздух и заговорих:
- Оня ден... ъъъ, намерих в чекмеджето с картичките предсмъртното писмо на Лорън. Поне мисля, че е то. Даже съм сигурна, че е то. Изненадах се, понеже се носели слухове, че не е било намерено досега.
- Боже мой! Изабел!
- Изабела. - поправих я.
Тя не обърна внимание.
- Как така? - продължи. - Не разбирам, млада госпожице. Искам да ми го покажеш. Това писмо е напълно изчезнало. Носят се слухове, че е напълно изчезнало. Мисля, че Лорън първоначално е искал всички да го видят, но после е променил решението си и го е отнесъл със себе си в гроба. Определено трябва да ми го покажеш.
- Разбира се, че ще Ви го покажа, госпожо Хевълс, но преди това се успокойте. Искам да ви попитам още нещо. Къде се намират гробовете на Сали и Лорън?
- Не съм сигурна, но мисля че бяха на Централното гробище. Никой не ходи там. Гробовете са неподдържани.
- Разбирам. Искам да отида. Вие казахте, че съм втората пророчица, значи може би те ще ми кажа нещо повече, когато съм там. Не мислите ли?
- Да, може би. Ако искаш довечера да отидем. Тъкмо ще дойдеш при мен да ми покажеш писмото. Все още съм твърде шокирана.
- Виждам. - смутелевих се аз. - Е, аз ще тръгвам. Алис сигурно се притеснява за мен. Забавих се повече от час, а и казах, че няма да се бавя много.
- Добре. - каза ми тя. - Довиждане, Изабела. Ще те чакам довечера. Ела по всяко време, когато си свободна.
- Разбира се. Няма проблем. - казах й и си тръгнах.
Сега вече бях повече от сигурна... за някои неща.

kawaii_girl · 2012-03-16 12:31:16

Oщее..

ashl3y_fenkaa · 2012-03-16 13:56:37

Неекст .

lady_ss1 · 2012-03-17 06:47:49

Ето и некста. Пускам по-дълги части вече.

ХХІІІ глава

Къщата ни не беше много далеч от тази на госпожа Хевълс. На около 500 метра. Докато вървях си мислих за много неща. Главно за Алис, и как да я накарам да ми повярва. Вече имах един човек на моя страна. Когато госпожа Миранда Хевълс ми каза, че съм пророчица, сърцето ми спря за миг, а после силно се разбунтува. Идваше ми малко в повечко. Трябваше да събера сили и да докажа на Алис самата истина. В никакъв случай не искам да се получи обратен ефект - да ме помисли за изкуфяла. Е, да, тя вече си го мисли, но... все пак...
Докато вървях към вкъщи, усетих студен вятър да луха от някъде. Развяваше косата ми на всички страни, сякаш искаше да ме придърпа назад и да ми каже: "Не, не отивай!". Да, но вече беше късно. Довечера щях да разбера още много неща. Явно Сали и Лорън са ядосани от преместването ни и настаняването ни в техния дом. Явно искаха да ни кажа нещо, или да ни предупредат, както каза госпожа Хевълс. Щом и тя е била пророчица, и е сънувала смъртта на Сали, но никой не й е повярвал, значи има нещо. И определено щях да разбера какво е. Какво се случва. Защото не ми харесваше.
Най-накрая стигнах. Бавно прекрачих прага. Видял Алис - легнала на дивана. Цялата беше в пот. Затичах се към нея.
- Алис, какво има?
Тя се насили и се повдигна.
- Не знам, Из. Много ми е лошо. От половин час вече съм така.
- Но... защо не ми се обади? - попитах я.
- Не исках да те тревожа. А и не мисля, че е сериозно. Ще ми мине. - отвърна тя.
Поколебах се дали да не я заведа на лекар, но после размислих.
- Добре, добре, Ал. Както кажеш. Но ще ти направя чай. Искаш ли?
Тя направи пауза.
- Да, може. Благодаря ти. - отговори.
Отидох в кухнята. Сложих вода в една чаша и пакетче билков чай. Пуснах го да се вари. Замислих се. Не можех да кажа на Алис за срещата ми с госпожа Хевълс и как бързо се привързах към нея. Не можех да й кажа, и че съм пророчица. Даже аз самата още не можех да повярвам. Чая стана готов. Сложих малко зарах й го занесох на Алис. Тя отпи от чая и пак легна.
- Хубав е. Мерси. - рече тя и се усмихна.
- Няма проблем. За теб винаги. Аз ще се кача в стаята ми. Ако има нещо, ме викни, чу ли?
Тя кимна. Аз се качих в стаята си. Алис хич не ми изглеждаше добре. Ако състоянието й се влуши, ще я заведа на доктор.

ashl3y_fenkaa · 2012-03-17 14:13:56

Некст

lady_ss1 · 2012-03-18 17:20:21

Скоро пускам следваща част.

lady_ss1 · 2012-03-20 11:57:26

ХХІV глава

Ставаше тъмно. Тази вечер трябваше да се видя с госпожа Хевълс и да й покажа писмото. Забелязах как седи непокътнато на бюрото. Взех го и го сложих в джоба си. Оставаше още малко.
- Изабела! Изабела! - викаше някой отдолу.
Този "някой" беше Алис. Нямаше кой друг да е. Слязох бързо по стълбите.
- Какво има? - попитах я.
- Ще ми помогнеш ли с възглавницата? Малко ми е неудобна. - помоли ме тя.
Реших, че е нещо по-спешно.
- Добре. - само се съгласих и вдигнах възглавницата малко по нависоко.
- Добре ли си, Алис? Боли ли те нещо - глава, ръце, корем, крак...?
Тя въздиша.
- Бивам. Сигурно ще ми мине, Ил. Не се тревожи. Едва ли е нещо сериозно. Явно съм се преуморила.
Искаше ми се да мисля така, но нещо ми подсказваше, че Алис е много по-зле от "преуморена". Бях готова да извикам доктор, ако се наложи. И да, в момента се налагаше.
- Ще се обадя на доктор. - казах й.
Тя се напрегна да им отговори.
- Не, не, Изабела. Наистина се чувствам добре. Недей, моля те.
Не знаех наистина какво да правя - дали да се обадя на доктор или да послушам приятелката си. Но, избрах втория вариант. Поне засега.
Качих се по стълбите.
- Къде отиваш? - спря ме Алис.
- В стаята си. Мисля пак да излеза на чист въздух.
Тя направи пауза и каза:
- Добре, добре. Както си решиш.
Кимнах.
- Ако има нещо ми се обади. Няма да се отдалечавам от къщата. И без това не знам много за този град. Няма да се изгубя, Ал. Споко. - окуражих я.
Тя не отговори, но бях сигурна, че ме е чула. Затичах се към стаята си. Оправих леглото и сгънах дрехите си, които бяха насядали по стола. Исках да преведа стаята си в по-чист вид.
На вратата се звънна. Затичах се колкото се може по-бързо да отворя.
- Чакай, Ал, аз ще отворя. - казах й.
На вратата стоеше, разбира се, госпожа Хевълс.
- Кой е? - попита Алис и се надигна да види.
- Ааа... Шарлот.
- А, добре. С нея ли ще излизаш, Из?
- Да. - отговорих й.
- Добре. Ще те чакам за вечеря, да знаеш. - рече Алис.
Само кимнах, облякох си якето, взех чантата си и излязох. Малко ме гризеше съвестта, че излъгах най-добрата си приятелка, но... момента не беше неудобен.
- Сега накъде, госпожо Хевълс? - попитах я.
- Знаеш, Изабела. Към Централното Гробище.

djuu · 2012-03-20 17:57:35

Некст.

Back.from.where.I.started · 2012-03-20 19:57:08

Некст.

kawaii_girl · 2012-03-21 13:18:51

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-03-21 15:00:28

Некст.

ashl3y_fenkaa · 2012-03-22 11:01:07

Некст.

lady_ss1 · 2012-03-22 13:58:34

ХХV глава

Стъмняваше се. С госпожа Хевълс вървяхме.
- Малко ме е страх. - споделих й.
- Няма от какво да се страхуваш, Изабела. Няма нищо страшно. Нали аз съм с теб. - успокояваше ме тя.
Дърветата се бяха надвесели зловещо над нас, а улиците бяха толкова пусти, че само стъпките ни се чуваха. Дишах ожесточено. Наистина исках да разбера много неща, но в същото време ме беше страх. Зловещ беше и фактът, че мога да виждам духове.
- Ето. - каза госпожа Хевълс. Пред мен имаше висока, черна порта. Това беше Централното гробище. Забелязах как една гарга зловещо ме зяпаше. После хвръкна на някъде. Ние отворихме портата и влязохме. Навсякъде около нас имаше гробове и пейки. Тръгнахме по алеята. Вървяхме около една минута.
- Това е. - рече тя и ми посочи гроба.
На него беше изписано името на Сали и Лорън. Личеше си, че гробовете бяха изоставени. Зарових ръце в меката пръст на земята.
- Жалко. - промърмори госпожа Хевълс. - Много жалко...
Не знаех за какво говореше, но горе-долу си имах на представа. Погледнах към небето - цялото беше обсипано със звезди, а луната грееше ярко. Изведнъж видях светлина. В далечината зърнах човешка фигура. Беше на жена. Млада, стройна жена.
- Изчакайте тук, госпожо Хевълс. Мисля, че видях нещо. - казах й.
- Със сигурност си видяла нещо странно, Изабела. Отиди. Аз ще те изчакам.
Кимнах и с вторачен поглед тръгнах към фигурата. Тя си седеше на едно място, без да мърда. Седнала на пейката. След това видях, че това беше Сали. Разпознах я по черните къдрици. Беше облечена в бяла рокля. Гледаше замечтано към Луната. Отидох и седнах до нея.
- Колко е красива... - каза тя. - Много по-красива.
- Какво има... Сали? - едвам изрекох името й.
Тя зарови лице в шепите си и заплака. Съчувствах й.
- Кажи, кажи какво има? - подканих я отново.
Тя вдигна глава и заговори:
- Много неща има, Изабела. Опитвам се по всякакви начини да се свържа с теб. Добре че дойде. Аз... - понечи тя. - не съм виновна, Изабела.
- Знам, Сали, знам.
- Аз не съм истинска, Изабела. Аз съм привидение. Аз съм дух. Нямам душа. Живота ми беше прекалено кратък и болезнен. Умрях, просто ей така.
Усетих накъсаното й дишане. Една сълза се стече от очите й, сякаш искаше да бяга от нея. Тя избърза със снежно бялата си ръка малката капчица и продължи:
- Знаеш ли какво е да си мъртъв и да си сам? Всяка нощ седя на тази пейка, с мечтата някой ден да се върна от там, където съм започнала. Дори Лорън вече не е с мен. Неговата душа отдавна напусна Отвъдното. Сега той е на друго място. Аз все още не искам да премина, защото знам, че от там няма връщане. Не мога да живея спокойно, Изабела. Понякога върша страшни деяния. Имам да довърша толкова много неща, но знаейки, че съм мъртва, ми иде да заплача.
През цялото време я слушах внимателно и разбирах болката й, която й тежеше на плещите. Ръцете й трепереха, а краката й бяха окаляни от пръстта.
- Разбирам те, Сали.
- Не, Изабела, никой не ме разбира. Ти не знаеш много неща. Нищо не е така както изглежда.
Спомних си надписа на стената.
- Какво искаш да кажеш? - попитах я.
Тя стана от пейката.
- Ела, ще ти покажа. - каза ми тя.
Аз станах също. Те взе ръката ми и ме поведе по алеята. Усетих студените й ръце, които дразниха кожата ми.

miss_cute_kiss · 2012-03-22 14:07:08

Ощеееее !!

smile_97 · 2012-03-22 14:34:31

Настръхнах! Още?

lady_ss1 · 2012-03-22 15:31:58

Радвам се, че ви хареса и тази част. Утре пускам некста. Ще бъде още по-хубав.

#201 2012-03-13 16:18:51

Re: От тъмната страна.

#202 2012-03-13 16:44:27

Re: От тъмната страна.

#203 2012-03-13 17:45:46

Re: От тъмната страна.

#204 2012-03-13 18:09:53

Re: От тъмната страна.

#205 2012-03-13 20:00:25

Re: От тъмната страна.

#206 2012-03-14 12:38:08

Re: От тъмната страна.

#207 2012-03-15 13:36:56

Re: От тъмната страна.

#208 2012-03-15 19:04:38

Re: От тъмната страна.

#209 2012-03-16 11:17:02

Re: От тъмната страна.

#210 2012-03-16 12:21:31

Re: От тъмната страна.

#211 2012-03-16 12:31:16

Re: От тъмната страна.

#212 2012-03-16 13:56:37

Re: От тъмната страна.

#213 2012-03-17 06:47:49

Re: От тъмната страна.

#214 2012-03-17 14:13:56

Re: От тъмната страна.

#215 2012-03-18 17:20:21

Re: От тъмната страна.

#216 2012-03-20 11:57:26

Re: От тъмната страна.

#217 2012-03-20 17:57:35

Re: От тъмната страна.

#218 2012-03-20 19:57:08

Re: От тъмната страна.

#219 2012-03-21 13:18:51

Re: От тъмната страна.

#220 2012-03-21 15:00:28

Re: От тъмната страна.

#221 2012-03-22 11:01:07

Re: От тъмната страна.

#222 2012-03-22 13:58:34

Re: От тъмната страна.

#223 2012-03-22 14:07:08

Re: От тъмната страна.

#224 2012-03-22 14:34:31

Re: От тъмната страна.

#225 2012-03-22 15:31:58

Re: От тъмната страна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook