От тъмната страна.

viktoriq_biserova · 2012-03-06 18:15:05

Некст..!!

kawaii_girl · 2012-03-06 20:15:24

Продължаваш да ме изумяваш с тия прекрасни части!

djuu · 2012-03-06 20:49:09

Некст..!!

lady_ss1 · 2012-03-07 12:09:13

Продължаваш да ме изумяваш с тия прекрасни части!

Много се радвам се ти харесва.

lady_ss1 · 2012-03-08 16:29:50

Ако мога тази вечер ще пусна некст.

nekwaa__ · 2012-03-09 11:25:50

Харесваа миии !! БРАВО !

JuliaA125 · 2012-03-09 16:25:13

Невероятно е ! Изчетох всички глави на веднъж , имаш голям талант ! Всичко е толкова добре описано ,все едно си там.Чакам некстт !

ashl3y_fenkaa · 2012-03-09 18:38:54

Уникално е! С всяка глава повече и повече ми се засилва любопитството! Чакам с нетърпение продължението

lady_ss1 · 2012-03-10 06:01:58

Много се радвам че ви харесва.
Ей сега ще пусна некст!

lady_ss1 · 2012-03-10 07:00:53

ХІХ глава

Отворих очи. Не виждах. Цялата стая беше потънала в мрак. Да, не беше ден. Бях се събудила по никое време. Чух скърцане и после пак. Сякаш някой ходеше с тежки обувки по пода. Звуците ставаха по-силни. Не ме беше страх да стана, но знаех че не трябва да ставам. Не издържах. Повдигнах се от леглото, обух чехлите си и се запътих по коридора. Звуците преминаха към леки викове в празната тишина. Която вече не беше тишина. Усещах, че някой върви зад мен. Усещах, че някой ме следи. Усещах, че някой дращи по гърба ми с нокти. От някъде чувах писъци. От другаде чувах шепот. А може би това ставаше само в съзнанието ми. Но въпреки това продължих към дългия коридор. Знаех, че и това може да е сън, но не, усещах го като реалност. Усещах прекалено много неща и звуци, че ми беше трудно да обясня какво става. Та аз самата не знаех какво правя в момента... не знаех кое ме беше подтикнало да стана. Не, не съжалявах. Чух ужасяващ писък. Беше от банята. Бързо, но безшумно се затичах. Отворих вратата. От тавана висеше въже, а на него беше окачена Алис. Лицето й беше толкова бледо, че ме беше страх да я гледам. Около нея имаше малка локвичка кръв. По голите й ръце имаше драскотини и следи от нокти. Нещо ме бутна. Паднах на земята. Започна да ме дращи по гърба. Крещях. Но никой не ме чуваше. Опитах се да се добера до нея, въпреки че беше мъртва. Не можех да изрека дори самата дума. Това беше сън. Не, това не се случваше. Огледалото срещу мен се счупи и едно парченце хвръкна към мен и ме одраска по гърба. Изкрещях отново. Намерих сили, и станах. Извръкнах като птица през коридора. Чух шепот. Отново. Обърнах се бавно и плавно. На стената имаше голям надпис от кръв. Беше написан грозно, но четливо. Пишеше:

"Не всичко е така, както изглежда!"

Долових яростта и гнева, с който беше написано. Усещах го като закана, а не като съобщение. Знаех, че не всичко е така, както изглежда. Знаех го, и още как. После усетих нечие присъствие зад мене. Обърнах се. Там стоеше Алис.
- Изабела? Какво има? - питаше ме тя. По-скоро с укор.
- Много неща има, Алис. Много неща. Не знам докога ще продължаваш да не ми вярваш, но скоро ще разбереш, че не всичко е така, както изглежда. - отвърнах й аз.
Запътих се към стаята си. Щом Алис се появи, всичко спря. Изчезна като дим. Нямаше го.

kawaii_girl · 2012-03-10 08:01:08

Неекст!

happy_time_day · 2012-03-10 08:47:04

Готова си да напишеш книга.
пп.: и аз се казвам Изабела :p

viktoriq_biserova · 2012-03-10 09:44:57

Неекст!

Back.from.where.I.started · 2012-03-10 09:55:39

Неекст!

djuu · 2012-03-10 11:29:21

ж

bebche__:) · 2012-03-10 13:53:40

Харесва ми, силен старт.
Продължавай, много добре си я започнала.

ashl3y_fenkaa · 2012-03-10 17:32:17

Неекст!

lady_ss1 · 2012-03-11 15:51:01

ХХ глава

Сутрин. Колко мразех сутрините. Днес Алис щеше да ме води на психиатър. Боже.
- Изабела! - провикна се Алис отдолу. - Закуската е готова! Идвай да закусваш!
Само измърморих. Видях писмото, което все още седеше на бюрото. Оставих го там. Все някога Алис щеше да го види. Вече почвах да си мисля, че вината е в мен. Може би наистина изперквах. Може би си въобразявах тези неща. Може би... може би. Искаше ми се да вярвах, но...
Облякох си дънки и блуза и набързо слязох долу. На масата имаше палачинки с шоколад. Награбих една. Определено бяха вкусни.
- Из, какво ти е? Нещо не си в добро настроение?
Обърнах си главата на другата страна. Не исках да говоря с нея. Поне замалко.
- Виж, Изабела, просто искам да ти помогна. Може, според теб да не съм права, но аз... искам да си добре, разбери ме. Моля те.
- Да, Алис, аз перфектно те разбирам. Но мен кой ще ме разбере? А?
Тя сведе глава. Забелязах как една сълза немощно се плъзна по дясната й буза.
- Не, Алис, не плачи. Не искам да се караме. Просто тази къща ми е странна. Не мога да издържам в нея понякога. Всяка нощ сънувам ужасяващи неща... А... - замислих се дали да й кажа за това вчера. - вчера те видях в банята мъртва.
- Какво? Как така, Изабела? Та аз съм тук и съм жива.
- Не, не в този смисъл, Алис. Беше кошмар. Истински кошмар. Не мога да ти го обясня. Няма да ме разбереш. А и не искам да се караме. Някой друг път.
Тя кимна.
- Добре. Както искаш, Из. - каза тя и се усмихна.
Отпих от чая на масата и продължих с яденето.
- Какво стана с Бренда? - попитах я.
Тя направи кратка пауза и отвърна:
- Ами нищо... всъщност... не знам. Май всичко приключи.
Аз нищо не отвърнах.
- Виж, Изабела, ако искаш няма да ходим на психиатър, но моля те... спри с това. Тук няма никой. Може би е заради стреса от преместването. Знам, че къщата има доста страшно минало, но... едва ли.
- Не знам, Алис, не знам. - казах й и станах от стола.
Измих си ръцете и се запътих към вратата.
- Къде отиваш? - попита ме Алис.
- Малко на чист въздух. Няма да се бавя. Обещавам.
- Добре. Както си решиш. Аз ще оправя къщата. - каза ми тя.
Вързах косата си на опашка, взех телефон, пари и ключове, и изхвърчах през вратата. Поех без посока.

kawaii_girl · 2012-03-11 17:00:02

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-03-11 17:04:37

Обожавам !! Още??

djuu · 2012-03-11 17:26:05

Обожавам !! Още??

viktoriq_biserova · 2012-03-12 11:39:59

Некст.

lady_ss1 · 2012-03-12 12:20:00

Скоро пускам некста.

debita_debs · 2012-03-12 18:38:47

Некст!!!!!

lady_ss1 · 2012-03-13 14:45:30

ХХІ глава

Вървях. Толкова бавно и тежко, все едно краката ми бяха от камък. Не знаех къде отивам, но въпреки това вървях. Слънцето печеше ярко, а улиците бяха тихи. Имаше една табела, която сочеше на ляво и пишеше "Стрийт парк". Там отивах. Не след дълго, около мен се появи гледката на прясно окосена трева, дървени пейки и широко езеро. Малки деца тичаха и играеха на воля, а родителите им ги гледаха постоянно. Имаше също и толкова много птици. Паркът приличаше досущ като този в съня ми. Толкова много, че не намирах почти никаква разлика. Седнах на най-близката пейка и се загледах към широкото пространство. В далечината видях една стара жена, която се приближаваше към мен. Вървеше значително бързо за годините си. И да, беше наистина стара. На около 85 години. Тя дойде и седна при мен.
- Добър ден, млада госпожице. - поздрави ме тя.
- Добър ден, госпожо...ъъъ... - запънах се.
- Може да ме наричаш Миранда, ако искаш. Аз съм Миранда Хевълс. Съседка съм ви. Виждала съм ви теб и сестра ти.
- Тоест и приятелката ми. - поправих я.
- Да. - каза тя. - Хубаво е, че си решила да излезеш на чист въздух. В тази къща наистина не може да се живее.
- Ъм, какво искате да кажете, госпожо Хевълс? - попитах я аз.
- Искам да кажа, че историята свързана с тази къща е прекалено мрачна. Лорън и Сали бяха прекрасни хора. Жалко, че Сали се разболя. Наистина жалко. Когато това стана, аз бях много малка. В къщата не идваше никой. Само Марк им изпращаше картички. Нищо повече. Когато Сали се разболя, Лорън беше съкрушен. Не можаха да я излекуват. Затова й Сали си отиде. След това загубихме й Лорън. Спомням си го, сякаш беше вчера. Съседката ви Шарлот едва ли знае толкова много неща колкото аз. - говореше старата жена, а аз я слушах внимателно. Тя знаеше наистина много. Бях готова да й споделя даже. - Трябва някой път да ви дойда на гости.
- Разбира се, заповядайте по всяко време. - поколебах се. - Всъщност, госпожо Хевълс, познавам ви една от няколко минути, но съм готова да ви разкажа какво се случва с мен.
- Давай. Слушам те. - каза тя.
Направих пауза. После заговорих:
- Всяка нощ сънувам сънища със Сали и Лорън. Това ме тормози, защото винаги започват прекрасно, после всичко се разваля и става страшно. Даже предната нощ, ми се случи нещо, което не знам как да го обесня. Събудих се от поредния си сън и тръгнах към коридора. На стената имаше надпис от кръв, а в банята лежеше мъртва приятелката ми Алис. Започнах да крещя и после всичко изчезна. Но тя, естествено, не ми вярва за тези неща. Не знам как да я накарам да ми повярва. Вече започвам да се страхувам, госпожо Хевълс. Не знам какво да правя. Объркана съм.
- О, момиче. Разбирам те. И аз в момента съм объркана. Но... щом ти се случват тези неща, значи има нещо. Може би това е като знак или предупреждение.
- Какво искате да кажете? - прекъснах я аз.
- Виж, Илизабет, мисля, че ти си втората пророчица от семейство Лейкърс.
- Как така? Какво имате в предвид?
- Аз бях първата. Преди, когато бях много малка, сънувах и аз такива неща. Даже си спомняма сънищата. Бяха точно за Сали и Лорън. Сънувах смъртта на Сали. Казах на всички, но те не ми повярваха. След това се случи. От тогава много хора странят от мен, защото ме мислят за луда.
- Да... познато. С мен май се случва същото. - отвърнах й без особено удивление.-- - Така е. Внимавай, момиче. Духовете им за ядосани. Не знам какво сте направили, но не сте добре дошли в къщата им. Тези сънища са някакъв знак, моето момиче. Чрез тях те общуват с теб. Приятелката ти може сега да не ти вярва, но после ще бъде длъжна да ти повярва. Малко или много. Определено си пророчица. Не намирам друго обяснение. Това са свръхестествени неща, и с тях шега не бива. Казвам ти го от личен опит. А може би това е знак, че нещо ще се случи в бъдеще, както беше с мен преди. Разликата е, че аз тогава бях съвсем малка, а ти си млада дама. Искам да поговорим подробно за това. Явно имаме какво да си кажем. Съдба е, че се срещнахме точно сега. Ела с мен в къщата ми. Не е много далече. Ще пийнем чай и ще си разкажем някои неща. Искаш ли?
- Да, разбира се, госпожо Хевълс.
Вече бях свикнала да я наричам така. Имам чувството, че се познаваме и от преди.
- Хайде. - каза ми тя и двете се запътихме към къщата й. Сега, поне един човек беше на моя страна. Тя ми вярваше.

#176 2012-03-06 18:15:05

Re: От тъмната страна.

#177 2012-03-06 20:15:24

Re: От тъмната страна.

#178 2012-03-06 20:49:09

Re: От тъмната страна.

#179 2012-03-07 12:09:13

Re: От тъмната страна.

#180 2012-03-08 16:29:50

Re: От тъмната страна.

#181 2012-03-09 11:25:50

Re: От тъмната страна.

#182 2012-03-09 16:25:13

Re: От тъмната страна.

#183 2012-03-09 18:38:54

Re: От тъмната страна.

#184 2012-03-10 06:01:58

Re: От тъмната страна.

#185 2012-03-10 07:00:53

Re: От тъмната страна.

#186 2012-03-10 08:01:08

Re: От тъмната страна.

#187 2012-03-10 08:47:04

Re: От тъмната страна.

#188 2012-03-10 09:44:57

Re: От тъмната страна.

#189 2012-03-10 09:55:39

Re: От тъмната страна.

#190 2012-03-10 11:29:21

Re: От тъмната страна.

#191 2012-03-10 13:53:40

Re: От тъмната страна.

#192 2012-03-10 17:32:17

Re: От тъмната страна.

#193 2012-03-11 15:51:01

Re: От тъмната страна.

#194 2012-03-11 17:00:02

Re: От тъмната страна.

#195 2012-03-11 17:04:37

Re: От тъмната страна.

#196 2012-03-11 17:26:05

Re: От тъмната страна.

#197 2012-03-12 11:39:59

Re: От тъмната страна.

#198 2012-03-12 12:20:00

Re: От тъмната страна.

#199 2012-03-12 18:38:47

Re: От тъмната страна.

#200 2012-03-13 14:45:30

Re: От тъмната страна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook