От тъмната страна.

lady_ss1 · 2012-02-25 17:50:11

ХІІІ глава

Отново сънувах. Но този път не бях на поляна. Бях на някакъв самотен остров, с палми и много, много птици около мен. Пясъкът блестеше, а вълните се удряха по брега. Нещо пак ме притискаше и ме задържаше там. Сякаш неслучайно съм се озовала тук. Отново чух глас. Мелодичен. Меден. Но този път звучеше повече като песен, отколкото от обикновен говор.
- За Бога! Какво правя тук? Защо съм тук? - крещях аз.
Не получих отговор. Тогава гласът (или по-скоро гласовете) станаха по ясни. Да, отново бяха те. Но защо съм тук? Защо точно мен? Какво става? Никой не можеше да ми отговори на тези въпроси. Те бяха като птици, скитащи в небето. Те бяха неоткрити. Една сълза немощно се стече по бузата ми. Защо плачех? Не знаех. Продължавах да си задавам риторични въпроси, след което се чу отново глас. Беше мъжки:
- Сали, не ме оставяй, моля те. Обичам те. И ти го знаеш. Доведох те на този остров, за да ти покажа какво значиш за мен, и че нашата любов е необятна като всичко на този остров.
Усещах как думите му се носеха като песен, в тихото място. Но имаше нещо. Нещо, което не разбирах. Може би и не трябваше да го разбирам. Продължих да слушам.
- Виж, Лорън, разбирам те. Но минаха години, мина толкова много време. Не мога да се задържа тук с теб. Аз... трябва да тръгвам.
- Не, Сали, почакай. Не разбирам. Защо го правиш? Самоубих се, за да съм с теб, а ти бягаш. Какво има? Кажи ми? Само двамата сме. Няма никой. Никой, който да ни попречи.
Долових тревогата и самотата в гласа му. Той изричаше думите с такава сила, все едно му костваше много усилия... и една дума.
Тогава исках да си тръгна. Исках да се махна, и да не чувам нито думичка в повече от този така интимен разговор. Аз не трябваше да бъда там, но какво правех? Дори не исках да слушам, но като че ли нещо (или някого) контролираше ума и сетивата ми. Все едно не бях себе си.
- Обичам те, Сали. И винаги ще те.
Думите му заглъхнала. Беше като нож за нея, пробождащ сърцето й. Усещах, че тя нямаше отговора в себе си, както и аз.
И изведнъж, отново, цялата тази тишина, спокойствие, красота изчезнаха. Дори и напрежението. Нямаше ги думите, нито вълните. Останах сама.

djuu · 2012-02-25 17:58:28

Какви семейни драми. Иначе е много интересно и чакаам некст.

simonka_999 · 2012-02-25 18:08:12

Все повече и,повече ме грабва историята ти.Некст!!

lady_ss1 · 2012-02-25 18:13:51

Утре очаквайте некста.

viktoriq_biserova · 2012-02-25 19:11:12

Все повече и,повече ме грабва историята ти.Некст!!

miss_cute_kiss · 2012-02-25 21:19:37

Ощееееееееее !????? На най-интересното спря :дд

lady_ss1 · 2012-02-25 21:20:34

Ощееееееееее !????? На най-интересното спря :дд

Дам. Утре пускам некста.

Smile3 · 2012-02-26 07:39:33

Неекст.

debita_debs · 2012-02-27 17:38:17

Хайде Некстттт!!!!!!!

lady_ss1 · 2012-02-27 21:36:42

Утре пускам некста.

lady_ss1 · 2012-02-28 11:53:30

ХІV глава

Лежах с отворени очи. Бях се събудила. Все още беше ден. Слънцето грееше и хвърляше ярките и светлите си лъчи през прозореца на стаята. В главата ми все още имаше спомен от съня. Като малки прашинки, но ги имаше. А аз не исках. Всъщност, аз даже не знаех какво става. За миг не знаех къде съм и дали да избягам или да стоя. И пак, тази сила ме придърпваше към земята, сякаш искаше да ми покаже, че ако си тръгна, всичко ще се промени. Нямах смелост да споделя това с Алис. Тя не би ме разбрала. Никой би ме разбрал.
Станах бавно и порових в чекмеджето с картичките. Всички бяха адресирани до Сали и Лорън, от Марк Стивънс. Да, същия за който ни каза Шарлот. Ненадейно попаднах на някакъв плик, на който имаше само подпис и дата. 16 Септември, 1929г. Заинтересовах се, изкуших се, и го отворих. Може би не беше редно. Но според мен трябваше. Беше писмо.

Пиша това писмо, за да изразя болката си и скръбта си от смъртта на Сали. Тя беше всичко за мен, дори въздуха, който дишам. И сега, когато нея я няма, аз не намирам смисъл от целия си живот. Тази сладка болка, отминалата радост, ме мъчи. Обявих къщата за продан, защото не искам тя да ми напомня за Сали. Не искам всеки път, когато прекрачвам прага й, да си спомням за нея. Защото нея вече я няма. Тя си отиде. Пишейки това писмо, аз осъзнавам много неща. Няма смисъл да живея. Искам при нея. Искам да сме заедно завинаги. Това е последното нещо, което правя. Не ми съчувствайте. Не ме търсете.

Лорън Лейкър

- О, Боже мой, това е... неоткритото предсмъртно писмо. О, за Бога. Какво сторих. Но как така не е било намерено. Не разбирам. - говорех на себе си.
Оставих писмото насред стаята, и изтичах навън.
- Алис, Алис, къде си? - крещях.
Нямаше отговор.
- За Бога, Алис, къде си? Отговори! - отново изкрещях.
Но отговор не идваше.
Забелязах бележката на масата. Беше от Алис. Която гласеше, че е навън и ще си дойде скоро. Не разбирах. Нали вече пазарувахме. На вратата се изчука силно.
- Е, явно е тя. - казах си и отидох да отворя.
Но там нямаше никой. Само силен вятър развя косата ми и я разпиля на всички възможни посоки. Затворих и се върнах. Но пак се почука. Пак отидох.
- Кой е? Не си правете шега. - изкрещях силно.
Върнах се отново. Но този път чукането не идваше от вратата. Беше от стълбите. Бях уплашена. Взех нож от кухнята и бавно минах покрай стълбите. Шума идваше от мазето. Погледах пода. Навсякъде имаше стъпки от кръв. Ужасена, продължих с по-бързо темпо. Отворих леко вратата на мазето. Настръхнах. Жена, в бяла рокля, лежеше просната на пода. Около нея имаше локва от кръв. Изпищях силно, като сложих ръцете си на ушите. В този момент всичко спря. Лентата се превъртя.
- Изабела, Изабела, какво има? - викаше Алис, която беше до мен.
- Но... ти не беше ли навън?
- Да, бях. Имах малко работа да свърша. - каза ми тя. - Защо крещеше? Какво има?
- Тук... Ал... имаше... - продължавах да фъфля. - жена, цялата в кръв, просната на пода. Имаше и стъпки от кръв.
- Моля? Изабела, не си фантазирай. Прекаляваш вече. Още утре отиваме на психиатър. Ти не си добре.
- АЛИС! КАЗВАМ ТИ ТОВА, КОЕТО ВИДЯХ! НЕ СЪНУВАМ! ВИДЯХ ГО С ОЧИТЕ СИ! ЗА БОГА, НЯМАШ ЛИ МАЛКО ВЯРА?
- Да, вярвам, че ще се излекуваш от тази болест и нещата, които си си втълпила.
Не можех да повярвам. Алис не беше на моя страна. За първи път. Тя... не беше на моая страна... Разплаках се, и на бегом си отидох в стаята.

kawaii_girl · 2012-02-28 12:36:48

Прочетох главите на един дъх! Историята е страхотна. Некст!

lady_ss1 · 2012-02-28 13:53:44

Прочетох главите на един дъх! Историята е страхотна. Некст!

Ооо, радвам се, че ти е харесала. Благодаря ти, че си си направила труда да прочетеш цялата история. Това значи много за мен.

DeathPrincess231 · 2012-02-28 18:05:13

супер е некст

djuu · 2012-02-28 18:11:47

Некст?

lady_ss1 · 2012-02-28 18:14:34

Дам, може би утре го пускам. Към 17:00ч. сигурно, щото преди това съм заета.

debita_debs · 2012-02-28 20:14:02

Некст!!!
Само да попитам това което Изабела е видяла халюцинация ли е или какво?

djuu · 2012-02-28 21:31:30

Некст!!!
Само да попитам това което Изабела е видяла халюцинация ли е или какво?

По-скоро е намек?

lady_ss1 · 2012-02-29 10:34:00

Некст!!!
Само да попитам това което Изабела е видяла халюцинация ли е или какво?

Не, не е. По натам ще разберете защо Изабела вижда такива неща.

viktoriq_biserova · 2012-02-29 10:34:08

супер е некст

lady_ss1 · 2012-02-29 11:23:26

Ето и некста. В тази глава няма никакви диалози. Тук се разказва за мислите на Изабела и за това, което й се върти в главата.

ХV глава

Плачех неудържимо. Сълзите се стичаха като кристали по меката кожа на бузите ми. Зарових шепи в лицето си и продължих с плача си. Бях разочарована от Алис. Защо дори и малко не ме подкрепи? Не ми повярва? Защо? За Бога защоо? Погледнах се в огледалото на стената. Кафевите ми очи бяха зачервени. Опитвах се да прикривам емоциите си, но не можех. Това, което видях в мазето, беше истина. Не сънувах. Тук наистина имаше духове. Но разбира се, повечето не биха ми повярвали. Надявах се Алис да е една от малкото хора, които биха ме разбрали. Но не. Не е така.
Погледнах към пода. Навсякъде бяха пръснати картички и писма, които бях извадила от чекмеджето. Но едно от тях беше нещо, означаваше нещо повече. И, именно, нямаше начин да го покажа на Алис. Нямаше нужда да занимавам "приятелката" си с неща, които не я интересуват. Как да я накарам да ми повярва? Как да я накарам да повярва в нещо, което е истина, а не измишльотина? Явно нямаше начин. Лорън и Сали са прабаба и прадядо на Шарлот. Това явно значеше нещо. Мислите в главата ми бяха объркани. Не знаех защо сънувам такива неща. Не знаех защо сънищата ми винаги са едни и същи, само че на различни места. Не знаех защо се появявам в тях. Защо точно аз? Бях готова да разбера всичко, всичко за тази къща. Ако трябва и за миналото на Шарлот. Тя знае. Сигурна бях, че знае нещо повече, от това което ни казва. А и този Марк?
Ох, защо си мислех такива неща? Кое ме подтикваше да си ги мисля? Не исках да ходя на психиатър. Не можех да му разказвам за тези неща, а още по-малко, че не съм луда. Може би... може би някой ден Алис щеше да ми повярва и да ме подкрепи. Само че този ден едва ли някога ще дойде. Имаше нещо... нещо от тъмната страна.

kawaii_girl · 2012-02-29 15:16:27

Некст.

djuu · 2012-02-29 16:18:32

Некст!!!
Само да попитам това което Изабела е видяла халюцинация ли е или какво?

Не, не е. По натам ще разберете защо Изабела вижда такива неща.

Врачка?

lady_ss1 · 2012-02-29 17:27:52

Некст!!!
Само да попитам това което Изабела е видяла халюцинация ли е или какво?

Не, не е. По натам ще разберете защо Изабела вижда такива неща.
Врачка?

Еее, не казвам. Ще разбереш. :p

miss_cute_kiss · 2012-02-29 19:29:37

Хееееееееееееекссстт! Ще полудеяяя,давай некстаа!!

#126 2012-02-25 17:50:11

Re: От тъмната страна.

#127 2012-02-25 17:58:28

Re: От тъмната страна.

#128 2012-02-25 18:08:12

Re: От тъмната страна.

#129 2012-02-25 18:13:51

Re: От тъмната страна.

#130 2012-02-25 19:11:12

Re: От тъмната страна.

#131 2012-02-25 21:19:37

Re: От тъмната страна.

#132 2012-02-25 21:20:34

Re: От тъмната страна.

#133 2012-02-26 07:39:33

Re: От тъмната страна.

#134 2012-02-27 17:38:17

Re: От тъмната страна.

#135 2012-02-27 21:36:42

Re: От тъмната страна.

#136 2012-02-28 11:53:30

Re: От тъмната страна.

#137 2012-02-28 12:36:48

Re: От тъмната страна.

#138 2012-02-28 13:53:44

Re: От тъмната страна.

#139 2012-02-28 18:05:13

Re: От тъмната страна.

#140 2012-02-28 18:11:47

Re: От тъмната страна.

#141 2012-02-28 18:14:34

Re: От тъмната страна.

#142 2012-02-28 20:14:02

Re: От тъмната страна.

#143 2012-02-28 21:31:30

Re: От тъмната страна.

#144 2012-02-29 10:34:00

Re: От тъмната страна.

#145 2012-02-29 10:34:08

Re: От тъмната страна.

#146 2012-02-29 11:23:26

Re: От тъмната страна.

#147 2012-02-29 15:16:27

Re: От тъмната страна.

#148 2012-02-29 16:18:32

Re: От тъмната страна.

#149 2012-02-29 17:27:52

Re: От тъмната страна.

#150 2012-02-29 19:29:37

Re: От тъмната страна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook