Живот като на филм. ~

malwu.. · 2012-01-03 01:41:56

Коментирайте, моля

~VII~

Приятелите се спогледаха и се запътиха към вкъщи. Щом се прибраха, всички се изредиха и си взеха по един душ, нахлузиха пижамите, а други нощниците и се настаниха по леглата. Роузи беше с Алекс, а Мат със Сюзън. На сутринта будилника записука, а Сю да се завърти за да го изключи се строполи на земята. Алекс се събуди, той отвори сънено очи и видя как Сюзън беше на пода. Нощницата и бе набръчкана и по някакъв начин успяваше да закрие червеното дантелено бельо, а дългата и къдрава коса, бе небрежно разпиляна навсякъде. Александър се замисли. Той бе потънал в чара на Сюзън. Сетне стана и я сложи на леглото. Кадифената и кожа бе толкова мека, а лицето беше като на някой ангел. Той можеше с години да стои и да я наблюдава как спи , но за съжаление Роуз го прекъсна с:
- Слънчо, добро утро - рече тя поглеждайки сънено към Алекс.
- *прозяяф* Добро да е, Роуз. - измънка той.
Роузи стана от леглото отиде до близкото шкафче за бельо взе едно черно дантелено и отпраши към банята. Тя пусна душа, завъртя студената, а после топлата вода, учеличи я още малко и стана идеална за нея. Банята им не беше от най- малките и имаха две места за душ, една вана и една прозрачна душ кабина, тя използваше душ кабината. Алекс умислено, за вчерашния старец и омаян от чара на Сюзън нахлу в банята без предупреждение и започна да си мие зъбите и изплаква лицето. Той въобще не се усещаше, а не изглеждаше и заинтересован, докато не видя в огледалото Роуз гола. :
- К-какво правиш тукк !?! знаеш много добре Алекс, че не трябва да влизаш когато аз или Сюзън се къпеем ! - каза тя на един дъх бутайки го към вратата, придържайки една кърпа пред нея. Тялото и бе наистина стройно, краката и бяха дълги, но не прекалено, а гърдите средно големи. Александър се обърна към нея и тя цялата поруменя. Той приближи бавно устните си до нейните и сетне заключи вратата на банята.
- Как-кво по..!? - промълви Роуз, прекъсната от целувка. Александър бавно я обви с ръцете си и свали кърпата, сетне вдигна Роузи и я занесе под душа. Той я съсипваше с целувки по цялото тяло и плъзгаше ръцете си из гърдите й,дупето и къде ли още не притискайки я до стената. Сетне Роуз го спогледа и свали от него тениската, която бе подгизнала, и и се отдаде шанс да докосва разгорещеното му тяло. Всички дрехи бяха излишни, само телата им говореха. Градусите в онзи момент, бяха надхвърлени. Роузи го хвана за ръката и веднага след целувка го водеше към ваната. Тя също бе пълна, макар да бе предназначена за Сюзън. Двамата се настаниха във ваната и сетне започна играта им.
Краката ги беше разделечила. Александър се приближаваше бавно, като прокара ръка между краката и й започна да обсипва с целувки врата й. След навлизането, Роуз изтена и следваха доста серий пъшкания. Малко по- късно, двамата излязоха от банята.
- Добро утро - рече Сюзън, развълнувана за предстоящия ден.
- Д-добро да е - промълви Роуз, огорчена от факта, че е изморена, а трябваше да се оправят за училище. Оо да, това бе първия им учебен ден в новото училище. Всички трябваше да са с униформи, за това двама трябваше да идат до училището и да ги вземат включително и на съквартирантите им.
- Аз съм пас хора, искам да изпия едно кафе и да си почина, защото адски много ми се спи. - рече Роуз придвижвайки се към кафе машината.
- И аз не мога. Трябва да ида до едно място, пък и обещах на Сю, че ще разхода кучето. - промълви Мат.
- Е, явно ще идем с теб Сю- рече доволно Алекс придърпвайки я за ръката. Те се предвижваха бавно, но сетне пристигнаха в училището. Отидоха при заместник директора и получиха униформите. На връщане Алекс се отби до аптеката, за нещо. А Сю, го изчака отвън, държейки купищата дрехи.
- Охоо, какво си имаме тука. - рече един мъж,като след това я обградиха още трима.
- Колежанка на всичкото отгоре. - каза другия, който приличаше на металист. И бе изпълнен с злоба в очите си.
- Хайде да я изпитаме, какво е научила по Биология. - Продума един от тях, хващайки я за рамото. Сюзън не издържаше, беше готова да се разплаче, но се опитваше да запази честта си. Тя сведе глава и рече:
- Не ме докосвайте, буклуци ! - отсече тя, удряйки ръката, която бе на рамото и. Хулиганите бяха в смут, но сетне се засмяха и започнаха да пристъпват бавно към нея.
- Още колко мислите да си играете с момичето ми? - отсече Алекс, излизайки от аптеката. Той бе наистина разгневен, очите му бяха изпълнени с омраза.
- Сю, стой зад мен. - промълви той, придърпвайки я. Сюзън го послуша и застана зад него. Тя бе оплашена в този момент повече за него, отколкото за нея.

~smiley___face~ · 2012-01-03 12:02:51

некст!

malwu.. · 2012-01-03 16:52:24

~VIII~

Алекс разпердуши напастите и остана с леки драскотини.
- Изчезвайте, повече да не сте я докоснали, защото ако и косъм падне от главата и, ще забравите откъде ви е дошло. - рече алекс притискайки Сю към себе си. Тя остави униформите на земята и го прегърна силно, проронвайки една сълза. Алекс се стъписа,но се осъзна бързо, погледна към нея, повдигна я за брадичката и сетне каза;
- Такова красиво лице, не трябва да е тъжно, Сюзън. - промълви той опитвайки се да я успокои,но Сюзън бликна в сълзи, цялото и лице бе поруменяло, а тялото и трепереше от пронизващия вятър. Александър я прегърна и сведе глава. Не по- късно Сюзън се осъзна, взеха униформите и се запътиха към квартирата. Веднага щом пристигнаха ги дадоха на Мат и Роуз. Стана време за училище, трябваше да побързат иначе щяха да закъснят още на първия учебен ден. Всички чакаха Сюзън в кухнята, тя се бавеше. Никой не можеше да я чака повече и Роузи влезе при нея да види какво става. Сю беше застанала на колена на земята срещу едното огледало и се опитваше да закопча ризата, но не успяваше заради бюста й.
- Божичко Сю, не може ли просто да оставиш разкопчани горните три копчета на ризката, не е грозно. - рече Роуз нетърпеливо, но Сюзън продължаваше да се мъчи, все пак не беше в нейн стил да и се вижда половината от гърдите й, макар да трябваше да го преглътне. Александър влезе в стаята;
- Какво става тук ?? - попита той .
- Ами, не може да си закопчае ризата, заради бюста й. - промълви през лек смях Роузи. Сетне Сю изпъшка и се обърна, погледна Роузи и Алекс възмотено и рече;
- Каквото такова, ще го преживея днес, пък по натам вероятно ще искам да сменя с по- голям номер риза. - Промълви Сюзън. Сетне тръгнаха всички към университета. Когато пристигнаха се оказа, че бяха закъсняли и вече започнали час. Приятелите се забързаха към класните си стаи, като Сюзън и Александър бяха в един клас, а Роузи беше с Мат. При влизането на Сю и Алекс в кабинета привлякоха вниманието на останалите. Сю беше неотразима с униформата си, а изпъкналия и бюст заковаваше на място погледите на младежите, а Алекс привличаше доста голяма част от ученичките, които зяпаха към ключиците и мускулите му. Бяха приведствани както подобава, двамата се настаниха до прозореца в средата, като Сю беше пред неговия чин. Двамата се движеха на всякъде заедно, разбира се и се запознаха с много нови хора. Алекс и Сю имаха повече часове, за разлика от Роузи и Мат, за това трябваше да се разделят. При биенето на последния звънец, всички излязоха. Александър и Сюзън тръгнаха заедно към квартирата им. Беше доста тъмно и Сюзън ходеше плътно до Алекс, защото я беше страх. Уличките бяха доста мрачни, кучетата лаеха, а вятърът бе доста силен и издаваше страховити звуци. За нещастие на среща им се появиха отново онези типове, които по- рано закачаха Сю, обаче с подкрепление.
- Я, виж ти. Пак се срещаме. - каза шеговито единия от тях.
- Трябва да си толкова сляп и малоумен, че да не си разбрал сам, че ни следите още от университета. - Отсече Александър, хващайки Сю за ръка. Онзи се ядоса и налетя срещу Алекс, но Александър го отблъсна и отхвърли на земята. Сетне придърпа Сю, казвайки на онея;
- Не ми се мяркайте повече, не искам да се занимавам с педе*аси като вас. - Рече Александър, докато държеше Сю и вървеше към квартирата гледайки напред. Групата се бяха разгневили и му налетяха всички, Алекс бързо се обърна и ги видя как приближават към него, той отмести Сю по в страни и се сби с бандата. Но те имаха ход. Един се бе скрил в храстите и изкочи към Сю, тя извика. Александър хвърли поглед към нея и видя, че я бяха хванали.
- Тц. - измънка той, но заради разсеяността му, го прихванаха на тясно и го удариха в корема. Сетне двама го държаха, за да не може да се измъкне и го обърнаха към Сю. Тя цялата трепереше, дърпаше се и викаше.
- Ехх.. най- накрая, едно красиво момиче да видя в този град и достоян противник, който ще бъде повален пред любимата си. ХАХА - каза водачът им, като след това се изсмя гръмогласно. Той отиде при Сюзън, извади един нож и започна да докосва плътта й с него. От обиколка през бузите и брадичката й, започна да го снишава надолу към гърдите й. Сюзън пищеше и се дърпаше постоянно, но без ефект.
- Оо.. колко неприлично от моя страна, не ви се представих. - отсече водача им. Александър потрепна, той не издържаше да гледа как тея плужеци бяха толкова близо до Сюзън. Готов да ги напсува, бе прекъснат.
- Ричард Володиев. - Рече главния плужек. На Алекс му кипна, стисна юмруци, успя да се измъкне и да удари един от тях, но беше напразно, защото го хванаха отново и този път повече го държаха.
- Хей хеей.. колко си бил непослушен, заради това което направи сега Сю, ще изпати, така де .. може и удоволствие да и прави, изглежда ми голяма развратница. - Каза подигравателно Ричард и разкъса на две ризата на Сю. Тя потрепна, коленете и омекнаха и цялата почервеня, но това не беше краят, Ричард докосваше гърдите и с ножа и разряза на две сутиена й по средата и започна да стиска едната. Съвсем и дойде в повече на Сю и припадна. Александър се стъписа и започна да буйства, разкара онея индивиди от него и се затича към Ричард. Двамата не се отказваха, никой не отстъпваше, но един от приятелите на Ричард удари Алекс в главата и при завъртяването на тялото му, го изрита в корема и Алекс бе в безсъзнание.
- А-алекс.. - изрече насечено Сюзън и сетне припадна.

Надявам се, че ви хареса! Това съвсем не е края !

~smiley___face~ · 2012-01-03 17:54:07

Стана ми интересно! Иксам още!

miss_cute_kiss · 2012-01-03 18:26:19

Хайде,хайде,хайде Пускайй некстаа !

malwu.. · 2012-01-04 01:52:19

~ IX ~

Атмосферата бе мрачна, пронизващия вятър развяваше останалите листата на дърветата. Вълци виеха и всяваха ужъс. Дърветата бяха полу голи, листата им бяха попадали на земята и клоните се клатушкаха, а под едно самотно дърво бе вързан един младеж. Александър.
***

Алекс бе полугол. Разбойниците бяха съблякли ризата му и го вързали за едно дърво, за да измръзне от студ през ноща. Пронизващия вятър и виенето успяха да го събудят.Той отвори бавно очи и потрепна всякаш ток минаваше през тялото му. Не от студа, а от факта, че загуби две неща. Част от достойнството си и Сюзън. Той се разочарова от себе си и сведе глава. Стисна зъби и се опита да достигне ножа който беше оставен от Ричърд на метри от него.
- Няма да успееш. Нека ти помогна. - Чу се глас. Познат глас. Това беше гласът на старчето или по точно мистериозния човек който го разпитва за видяната пещера. Алекс започна да се оглежда и светкавично погледа му се насочи към един силует, който беше точно до него, но едвам различаваше лицето му от тъмнината.
- Джеймс ?? Ти ли си ?? - Попита Александър, усещайки лек натиск от въжето в гърдите си.
- Оо, значи ме помниш. - Отсече Джеймс, опитвайки се да го развърже. Сетне успя. Александър се изправи и погледна към него. Погледите им се засякоха за секунда и Алекс го насочи в страни.
- Знаеш ли къде е Сюзън, едни плужеци успяха да ме надвият, вързали са ме за това дърво и взеха Сю. - каза притеснено Александър. Човека се замисли и бързо отговори.
- Да. Знам, къде може да са, но за целта трябва да повикаш приятелите си, защото сам няма да се справиш с всички, видя как завърши днес. - каза Джеймс.
- Не искам да намесвам Мат и Роуз. Роуз е много близка със Сю и ще се притесни, а не искам да се случва това. - отсече Александър.
Джеймс се замисли и осъзна, че няма да може да промени мнението му и кимна в знак на съгласие.
- Дадено, значи аз идвам с теб. И без това имам сметки за уреждане с тоя нахалник Ричард. - отсече Джеймс и не след дълго двамата тръгнаха към мястото на което се намираха 'онея'. След като стигнаха до там, се оказа, че това е огрооооомен цех, за шоколад.
Двамата направиха план в който първо ще ги поизплашат малко и след като се разделят, ще ги подпукат един по един. Взеха един грамофон, само него намериха и Алекс пусна една песен на мп3-та си в която началото почваше с лай на кучета, а след това с викове на полицаи. Веднага щом усили мп3-та, доближи я до грамофона и го сложиха пред някаква шахта от която се получава ехо и се чу из целия цех. Е получи се. Плужеците се паникьосаха, че ченгетата ще ги спипат и се разпръснаха. А колкото до Сю, нея я бяха оставили завързана и само по долно бельо за един стол. Александър и Джеймс се разделиха и запукаха всеки на пътя им. Сетне Алекс стигна до Сю и като я видя се вцепени. Цялата трепереше и беше в драскотини. Той се затича към нея, но пред него мина един коршум, който го стъписа. Веднага отклони поглед в дясно и видя един силует, който се приближаваше към него.
- Знаех си, че ще дойдеш. Просто, никой не би изоставил такова страхотно тяло, като нейното. - Рече самодоволно Ричард, приближавайки се към Сю.
- Защо толкова държиш на нея. - попита сдържано Алекс.
- Защо ?!? ахахаха. Виж какво тяло, какви гърди има, как може да не държа на нея. - каза той и я хвана за гърдите, а след това я облиза по лявата буза.
- Тц. - измънка Александър. - Не я докосваай бе боклук !! - рече отново и се затича към Ричард. Последва още един изтрел, който бе точен и нацели дясното му рамо. Алекс извика и удари на колене. А очите на Сю бяха пълни със сълзи. Тя не можеше да издържа да гледа как Александър страда. Въртеше се нон стоп и се опитваше да вика, но не се получаваше заради парчето плат, което бяха сложили в устата й. Алекс отмести поглед към Сю и видя, че плаче. Той започна да се изправя и рече;
- Сю. Обещавам ти, повече никога да не те карам да плачеш. - промълви с усмивка. Александър изценирваше, че умира от болки и се навеждаше постоянно, само и само да се докопа незабелязано до ножа в обувката му, който Ричард бе оставил пред него, за да го дразни. Сетне го достигна и бързо го скри в ръкава си. Ричард го спогледа и високомерно рече;
- Хах.. нима великия Александър се предава ?! Колко жалко. - И насочи пистолет към него.
- Помисли пак, Копелее. - изрече с пълен глас Алекс, хвърли ножа към Ричард и се отмести в страни, за да избегне коршума. За щастие го уцели, макар и в дясно от сърцето. Ричард изпусна пистолета. Втренчи поглед към Александър, а след това отмести поглед към ножа и с ръце го махна от тялото си. Държейки го с дясната си ръка, той се насочи към Александър, клатушкайки се и сетне припадна и умря. Александър погледна към него всякаш го съжаляваше.
- Тц. жалък си. - Рече му и отиде при Сю. Махна парчето плат коленичейки, приближи се до нея, погледна надолу и развърза въжето с което бе вързана. След това и двамата се изправиха, като той й помогна, а в следващия миг погледите им се засякоха. Той сложи ръцете си, на раменете й, а тя започна да трие очите си, които бяха пълни със сълзи. Сетне го погледна и избухна отново в плач и го прегърна силно и притисна гърдите си към тялото му. Малко по- късно тя се успокои и спря да плаче и можеше да събере мислите си.
- Благодаря ти, Алекс. - рече тя. А след това се повдигна на пръсти, обгърна с ръце шията му,целуна го и притискаше гърдите си към тялото му. Сетне той и отвърна с целувката и сложи ръце на бедрата й.

kiki_009 · 2012-01-04 07:29:20

Много рахвърляни изречения не мога да кажа , че ми хареса ..

miss_cute_kiss · 2012-01-04 09:32:45

Oo аз всичко разбрах. ОщЕ !

~smiley___face~ · 2012-01-04 10:14:12

Некст! <333

malwu.. · 2012-01-04 13:33:19

Радвам се, че ви хареса. Ще се постарая да го пусна довечера, но не обещавам, защото едва ли ще се задържа дълго на компютъра днес.

malwu.. · 2012-01-05 07:58:03

~ X ~

Двамата, като че ли бяха лудо влюбени в очите на останалите, които се криеха и ги наблюдаваха. Сетне целувката им бе прекъсната. Двамата оглеждаха в страни да видят какво става. В същия момент Джеймс се появи с изплашен поглед. Той бе целия изподран и изпохапан. Сю се стресна и закри лицето си в гърдите на Алекс, прегръщайки го силно.
- Какво е станало с теб, Джеймс. - попита Алекс, наблюдавайки в същото време 'онея' които си мислеха, че се бяха скрили от тях.
- Махайте се оттук, з-защото .. - казваше насечено Джеймс, умирайки от раните, които му бяха нанесли.
- Джеймс, Джееймс ! - извика Александър и тръгна към него. В същия момент старчето(Джеймс) припадна и Алекс го хвана и постави леко на земята. Насечено и през кашлица Джеймс каза;
- Т-това място.. ъхкг .. е п-пълно с псета и е .. п-п-рок... - и сетне издъхна. Александър сведе глава, както и Сю. Алекс, закри очите му и ги затвори, преглътна тежко и сетне се изправи, но рязко се наведе хващайки рамото си, заради раната от куршума, която му доставяше огромна болка. Сюзън погледна към рамото му видя как бликаше кръв и се вцепени. Тя бе огорчена от факта, че са го ранили заради нея. Огледа встрани и видя рокличката си, която бе в бедствено състояние.Отиде при нея и я разкъса, след което взе откъснатата част и я уви около раната на Алекс с надежда да поспре изблиците на кръв. Той я спогледа и се усмихна навеждайки си малко.
- А сега какво ще облечеш? - попита Алекс. Сю взе останалата част от рокличката. макар да бе разкъсана особено при деколтето, но го преглътна, огледа я разкъса тук и там,сетне стана като потниче и го облече.
- Е, готова съм. - каза тя след което се усмихна. Алекс я огледа от глава до пети и тъкмо да я попита, за долнище, тя го дръпна и рече;
- Оо за бога, нека просто си вървим. -
Двамата потеглиха към болницата, за да промият раната на Александър, но след тях вървеха и "слугите" на Ричард, разбира се, за да си отмъстят за шефа им. Времето беше тихо и приятно. Съмваше се. Цяла нощ за тях бе кошмарна изпълнена с насилие и кръв, а за Роузи и Мат беше доста мека и топла. Роуз и Мат се събудиха. Двамата забелязаха, че ги няма още Александър и Сюзън и веднага съобщиха в полицията. Александър, губеше много кръв, но се държеше. Така де, Сю бе преметнала ръката му и го прикрепяше. Всичко му се размазваше и се унасяше, сетне припадна. Той натежа на Сю и тя го постави на земята. Бе се вцепенила, огледа се наоколо и съзря една телефонна кабинка, обади се на бърза помощ и след десетина минути пристигнаха. Приеха ги в болницата и съобщиха на полицията, че са ги открили, като един от тях е тежко ранен. Слухът достигна бързо до Роузи и Мат и те се запътиха възможно най- бързо при Алекс и Сю. Щом пристигнаха Роузи потъна в тъга. Тя се вцепени. Очите и се напълниха със сълзи, сърцето и започна да бие лудо и сетне се разплака. Докторите влязоха.
- Деца, бихте ли излязли, защото ще извършваме операция по махането на куршума. - рече доктора.
- Докторе, той, ще се оправи нали? - попита разтревожено Сю. Доктора наведе глава и отсече.
- Много кръв е загубил. Може да е нужно някой да дари кръв, за да оцелее. - Сю се стъписа, помисли и сетне рече;
- Докторе, моля ви, ако наистина е нужно това. Повикайте ме, но не казвайте на приятелите ми. - Тя гледаше втренчено в очите му, надявайки се той да го изпълни. Доктора я спогледа и кимна в знак на съгласие сетне всички излязоха и се настаниха в чакалнята, докато се извърши операцията. Мина се около час и доктора излезе. Погледна към Сюзън, сведе глава, притвори уста и тъкмо да каже състоянието му, Роузи припадна не само от страх за новината, но и от глад.Тя не бе закусила, а и пропуснала вечерята, за да изчака Сю и Александър.Всички викаха името й, но тя не се събуждаше. Бе в безсъзнание.

Съжалявам, че е кратичко, но се надявам да ви харесва.

malwu.. · 2012-01-07 10:55:27

~ XI ~

Всичко бе замлъкнало и Роузи сънливо отвори очи.
- Как-какво стана ? - попита тя възмутено. Сю и Мат се спогледнаха и изпуфкаха. Сюзън се усмихна, като повдигна само единия край на устните й и въздъхна.
- Припадна, ето .. вземи този сандвич, Мат преди малко отиде до магазина и го купи за теб. - рече Сюзън. Роузи взе сандвича, огледа се и сетне започна да похапва от него. През това време лекарят повдигна глава и погледна към Сюзън.
- Време е. - промълви той тихичко. Сюзън се опули, кимна в знак за съгласие, спогледа приятелите си, а след това и доктора.
- Отивам да видя как е Алекс, моля ви, чакайте тук. - рече тя и тръгна към стаята. Докторът присви папката, която носеше навсякъде със себе си и рече;
- Бъдете спокойни деца, той е добре, но му трябва почивка. - След което се усмихна и се върна в операционната. Започна прехвърлянето и за щастие всичко свърши добре. И двамата бяха учудващо добре. Леглата им бяха едно до друго, почти в едно. Сетне Сюзън се пробуди и отвори бавно очи, погледна към Алекс и се усмихна. Сетне протегна ръка и се хвана за неговата. От очите й започнаха да се стичат сълзи, които блещукаха от огряващото слънце, което нахлу при отварянето на прозореца от доктора. Алекс примигна. Очите му затрептяха, а ръката му стискаше ръката на Сю. Той отвори очи и се обърна към Сюзън, погледна дълбоките й сини очи и се усмихна. Сетне сведе глава и погледна встрани.
- Явно съм ти длъжник, а? - рече той, като продължаваше да гледа встрани.
- Е, как искаш да ти се издължа ?? - каза Александър, като се изправяше бавно от леглото и продължаваше да държи ръката й.
- Не искам да ми се издължаваш, достатъчно е да си добре и да си с мен ! - отсече Сю на един глас, а след това се вцепени, като осъзна какво е казала. Александър опули поглед към нея и се усмихна дяволито.
- Ясно. Значи няма нужда да те питам как точно искаш да ти се издължа. - отсече той, като погледна перверзно към нея. Бузите й поруменяха, цялата гореше и се бе стъписала, в този момент започнаха да се чуват викове, Сюзън бързо отдели ръката си от неговата и погледна към вратата.
- Буууууумм . . - чу се силен удър, след който Роузи и Мат влязоха в кабинета при Сю и Алекс.
- Сю.. миличкааа, как си ?!? разбрах, че си му дарила кръв, забога ?!!? защо го направии ?! Аз бях в по- добро състояние от теб ! - Отсече притеснено Роуз, докато я задушаваше от прегръдки.
- Н-н-няма ми нищо, Ро ! - каза насечено Сюзън опитвайки се да се измъкне от прегръдката й.
- Но защо ?? Защо поне не ни каза, притеснихме се ! можеше да умреш !! - рече Роуз, като продължаваше да я прегръща усилено.
- Ох забога, Роузиии !! Единственото нещо което може да ме убие е прегръдката ти !! - отсече Сюзън запъхтяна. Сетне Роуз я пусна, гледаше объркано и въздъхна поглеждайки надолу.
- Мила, аз просто бях разтревожена, всичко ми дойде в повече и не можех да допусна нещо да ти се случи, най - вече на теб ! Познавам те от както се помня, но явно не съм те опознала достатъчно .. щом не се сетих, че би постъпила така в такъв момент. - промълви Роузи и седна на леглото до Сю. Всички впериха впоглед в Ро, като след това сведоха глава.
Малко по- късно след като Александър и Сюзън си отпочинаха и бяха сигурни, че са добре, приятелите помогнаха на Алекс и Сю да се оправят и се прибраха вкъщи. Денят, бе тежък за тях и решиха да си останат вкъщи цяла седмица, двамата. Мат беше съгласен, но Роузи изгаряше от ревност, макар да ревнуваше точно от най- близката си приятелка. Стана време за училище. Мат и Роузи трябваше да отидат, защото все някой трябваше да им казва и помага относно изгубените уроци.
- Хайде, чао от нас и умната ! - рече Роуз, намигвайки на Сюзън, която бе станала да ги изпрати. Сетне Сю и Александър останаха сами.
- Сю, ще ми направиш ли едно кафе ? - провикна се Алекс от спалнята. - Дадено, дай ми минутка само. - отговори тя. След три минути му занесе кафето.
- Уфф. - изпуфтя тя.
- Какво има?? - попита загрижено Алекс.
- Ами, не знам. Чудя се дали да легна и да си почина или да разходя Фокси. - Каза уморено тя, поглеждайки към гардероба. Александър остави чашата кафе на масичката до него и стана от леглото. Той отиде до едно шкафче и извади един семеен стар албум. Сетне хвърли поглед към Сюзън.
- Ако искаш да го разгледаш, трябва да останеш тук с мен. - каза той примамливо, след което последва усмивка. Сю се засмя.
- Нима това е подкуп? - отсече тя през смях. Алекс я погледна сериозно и застана пред нея. Сетне я целуна. Сърцето на Сюзън започна да бие бързо, но тя все пак се отдаде на целувките му. Той я повдигна и занесе към леглото. Сетне я постави да легне, а погледите им бяха вперени един в друг.
- Ето това е подкуп ! - отсече Александър, а след това продължи да я целува, като бавно слизаше към вратът й. По това време се чу шум. Сю се вцепени, само мисълта, че има вероятност Роузи да се върнала и да ги е видяла я убиваше и караше да замръзва.
- Хей, хей Алекс, спри за мъничко. - прошепна му тя тихичко и Алекс се спря. Двамата погледнаха отместиха поглед към вратата на стаята.
- За-забравих си учебника по био-биология - каза насече Роузи впрерила поглед към тях двамата.

Тази част е малко скучна, но планирам следващата да е по интересна !

DreamsS · 2012-01-22 15:00:34

Ще има ли некст?

malwu.. · 2012-01-22 17:05:34

Да, да, да ^^ просто .. мислех, че никой не го следи и за това спрях да пиша- бях се отчаяла. Започвам следващата част веднага ^^

malwu.. · 2012-01-24 10:32:59

Съжалявам, че чак днес публикувам некста, просто съм болна от известно време и имам много уроци. Приятно четене !

~ XII ~

Те станаха от леглото, а Сю тръгна към Роуз.
- Роузи, аз , аз съжалявам ! - промълви огорчена от случилото се Сю. Но не подейства. Роузи с бърза крачка отиде до шкафчето и си взе учебниците, а след това се затича и излезе от апартамента, след като последва силен трясък на вратата.
- Роууууз ! - провика се Сю и се подпря с една ръка на вратата. Алекс с бавни стъпки се приближаваше до нея,сетне прокара ръце и я прегърна.
- Съжалявам. - Промълви той свеждайки глава. Сюзън цялата почервеня и тялото и изтръпна, не след дълго заплака силно. Тя започна да се тръшка и избута умишлено момчето. Алекс се изуми и опули поглед към нея, единственото нещо което видя, бе ярост и омраза. Той сведе глава и сложи ръката си на рамото й.
- Не се филмирай, Сю. Ще и мине. - отсече той, изпълвайки думите си с пренебрежение.
Момичето потрепна, и не след дълго го удари силно по дясната буза.
Александър очакваше този удар, за това не реагира неблагоприятно и сетне се обърна и тръгна към банята, за да си вземе един душ. Сюзън беше вцепенена и неспокойна от горчивите му думи, които той изрече с лекота. Мислите и летяха, не можеше да ги подреди и всичко в главата и бе пълна каша. Сетне, тя падна на колене на земята и заплака гръмогласно. Сю бе ужасно разтроена от случилото се и от факта, че е влюбена в същото момче, в което е и нейната приятелка.
През това време Алекс си вземаше душ и гледаше към прозореца, той бе пленен от цветовете и птичките които прехвърчаха и топлеха яйцата си в гнездото. А Роузи щом стигна до университета и влезе в клас,тя се настани на обичайното си място до прозореца на третия чин, извади от чантичката си дадения учебник, отвори го и сетне се подпря на дясната си ръка и започна да осмисля, видяното в апартамента, взирайки се през прозореца, към небето. Не след дълго, това осмисляне я затвори в себе си, и пророни една изкряща, но горчива сълза, която се стече бавно по копринено меката, и леко поруменяла буза. Мат подхвърляше няколко погледа към нея, но не можеше нищо да каже, защото учителя бе един от най- жестоките, който винаги си украсява случилото се пред директора, като един от случаите е бил , как едно момче подхвърляло бележка на една съученичка и учителя видял момчето и го завело при директорката с думите - " Тоя ученик ме замеряше със смачкани и олигавени хартийки, казах му да спре, но той продължи и метна учебника по мен. " Жестоко, но факт. Веднага щом удари звънеца и учителят излезе от класната стая, Мат стана от чина си, който бе в средната редица на четвъртия ред и отиде до Роуз. Побутна я леко и загрижения му поглед се насочи към зачервените и от плач очи. Тя бавно, се обърна и повдигна глава към него и сетне каза;
- Т-те ме предадоха. - промълви тя насечено, като отмести веднага погледа си надолу, а след броени секунди и затвори очите си. Сетне Мат наведе глава и удари с юмрук по чина. Всичкия шум, който вдигаха класа, внезапно изчезна, всичко потъна в тишина и погледите на всички се насочиха към Мат и Роузи. Атмосферата бе потдискаща, а погледа на Роузи, бе пленен от яроста на момчето.
- Не трябваше това да се случва.. НЕ ТРЯБВАШЕ !! - извика той, стискайки юмруци и удряйки по чина . Роузи , бе уплашена , същевременно загрижена за него.
- Той е измет, той е боклук .. винаги прави така, никога до сега не се е задържал на едно място. Изчадие. - отсече момчето,докато цялото му тялото трепереше, а ръцете му се бяха зачервили от ударите по чина. Момичето, осъзна, че това трябва да спре и той да не се притеснява за чувствата й, за това трябваше да направи нещо.
- Млъкни. Не се опитвай да се бъркаш в чувствата ми и в живота на останалите.Всичко което стана,което видях е по моя вина, само моя, ничия друга ! - каза Роуз. Сетне се изправи, втренчи поглед към очите му за секунди, сложи на рамо чантата си, присви учебника в ръце и излезе от класната стая с бавна крачка, оставяйки Мат.

miss_cute_kiss · 2012-01-24 11:14:49

Айде некст!

DreamsS · 2012-01-24 12:14:09

Айде некст!

#26 2012-01-03 01:41:56

Re: Живот като на филм. ~

#27 2012-01-03 12:02:51

Re: Живот като на филм. ~

#28 2012-01-03 16:52:24

Re: Живот като на филм. ~

#29 2012-01-03 17:54:07

Re: Живот като на филм. ~

#30 2012-01-03 18:26:19

Re: Живот като на филм. ~

#31 2012-01-04 01:52:19

Re: Живот като на филм. ~

#32 2012-01-04 07:29:20

Re: Живот като на филм. ~

#33 2012-01-04 09:32:45

Re: Живот като на филм. ~

#34 2012-01-04 10:14:12

Re: Живот като на филм. ~

#35 2012-01-04 13:33:19

Re: Живот като на филм. ~

#36 2012-01-05 07:58:03

Re: Живот като на филм. ~

#37 2012-01-07 10:55:27

Re: Живот като на филм. ~

#38 2012-01-22 15:00:34

Re: Живот като на филм. ~

#39 2012-01-22 17:05:34

Re: Живот като на филм. ~

#40 2012-01-24 10:32:59

Re: Живот като на филм. ~

#41 2012-01-24 11:14:49

Re: Живот като на филм. ~

#42 2012-01-24 12:14:09

Re: Живот като на филм. ~

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook