Паднал Ангел

miss_cute_kiss · 2011-11-21 21:46:48

Благодаря за положителните коментари.Ето некста надявам се да ви допадне !

А,сега нека опитаме с този пейзаж :
http://kaprizen.com/?cat=6&img=1867098

Единадесета Глава

,,Спомени"

Той се приближаваше с всяка изминала секунда.А аз само го гледах и преглъщах усилено,молейки се на ум въпросът му да е бил реторичен и да не изисква отговор.
-Не. -поклатих глава спокойно,защото в действителност така си беше,а той спря и се загледа в очите ми.
-Различна си. -каза той и аз не можах да разбера какво има предвид,затова попитах.
-Моля? -попитах с надеждата да не започне отново онази лекция за неблагодарните ангели.И ето ти късмет,точно когато най-НЕ ти трябва.
-Забрави.Кого търсиш тук,каза внезапно той и онзи негов поглед от преди 9-10 минути изчезна.
-Ами,не знам,мислех,че ще успея да... -гласът ми се изгуби когато осъзнах,че истината беше,че нямах идея какво правя тук.
-,,Ще успея да..."?? -повтори думите ми той и зачака отговор.
-Не знам.. -казах честно аз и намусих поглед.Очите ми се спряха на кецовете му.Той беше стилен,признавам.За вампир на няколко стотин години,изглеждаше доста добре.Носеше черно рокерско яке,тениска която не виждах добре и дънки.От онези черните които имат металиков отблясък.Изглеждаше добре,сякаш беше някоя рок звезда от деведесетте.
-Благодаря ти,не не съм бил рок звезда и не съм безсмъртен от стотици години,а от няколко хиляди. -каза той присмех и скулите му се разтегнаха в широка усмивка,когато видя физиономията ми.
-Ти и мисли ли четеш? -попитах с увиснало чене.
-Ще ми се.Не,просто съм свикнал на това всеки да го мисли. -каза той,но дори и на милиарди години,изобщо не го бива в лъжите.Но,едно нещо ме шокира,когато се усмихна,имаше толкова бели зъби,все едно току-що е излязъл от зъболекарски кабинет.Очите му бяха тъмно,много тъмно сини,едва забележимо,но все пак сини.Косата м беше средно дълга,не много но,много добре оформена,беше тъмно-кестенява.Беше си доста добре изглеждащ за толкова много години.Можех дори да кажа,че беше сладък.
-Е,искаш ли да се махнеш от тук или не? -попита той и наклони глава към светлата пътека,която се виеше,чак до там където мъглата падаше толкова гъсто,че не можех да видя нищо.
-Как става? -попитах присмех,а той ме огледа внимателно,сетне отговори.
-Ами,нали ти казах. -каза той,а аз простенах отегчено.
-Не,имам предвид,как да стигна до...До където трябва да стигна? -попитах и погледнах на горе към ясното небе,което остана ясно само още малко,а после се обагри със сивият цвят на дъждовните облаци.Мислех си,че нищо няма да стане,а просто се мръква,когато един ясен гръм разряза небето и върху нас се изсипа струя обилен дъжд,а после замъгли всичко на около.
-Май,няма да можеш да си идеш сега.Първо,че се мръква и второ,този дъжд. -каза той и направи крива физиономия.Колкото и да ми се искаше да намеря Мая,тоест да си ида,знаех,че е прав и не може.За това само кимнах в знак на съгласие,а той каза.
-Добре,тогава.Хайде ела,преди да си се превърнала в гъба. -каза той и направи жест да хвана ръката му.Направих го,а той се обърна за минутка и каза.
-Сега затвори очи. -нареди ми той. -И се дръж здраво. -изпълних това което каза.След точно половин секунда,вече не чувствах дъжда и хладното брулене на вятъра по голата ми кожа.
-Уау! Как го направи? -ахнах когато отворих очи.А той само се усмихна и дръпна пердето от листа за да закрие входа на уютното местенце и да ни изолира от дъжда.
-Вампирите имат супер скорост. -каза той и сви рамене.Огледах се наоколо.Беше нещо като пещера,но подът бе покрит с мека трева,на която босите ми стъпала се чувстваха като в Рая.Какво? Как така бях боса? Не..това нямаше значение.Вътре беше топло и приятно.
-Какво е това място? -казах най-накрая след дълга и неловка пауза.
-Моето място. -каза простичко той и сви рамене отново.Сетне аз се настаних в ъгълчето,а той седна го мен.
-Впрочем,как се казваш? -попитах след като си спомних,че не знам името му.
-Кайлър. -отговори той.Сетне добави. -А ти? -Кайлър..? Какво хубаво име.
-Аз съм Кейтлин. -казах тихичко а той се обърна със усмивка до ушите и каза.
-Двойно ,,К".Ха,колко забавно. -прав беше,не се бях замислила,че и двамата сме с ,,К".
-Да. -засмях се той се приближи още малко и рамото му докосна моето.Изтръпнах.Сякаш ток премина през мен.Сетне се изправи светкавично и ме поведе за ръка след него.Спря в средата на пещерата и направи жест с ръка.
-Ще получа ли този танц? -попита и аз усетих как бузите ми пламват.
-Няма музика. -казах най-накрая,а той пое ръката ми и каза.
-Няма страшно.Ще си пеем. -и започна да се движи,и да припява.Казах си ,,Уау,аз едва го познавам" ,но както казах,чувствах го странно близък.Накрая не се сдържах и казах.
-Знаеш ли,пееш ужасно. -когато го казах се засмях.Той също,но после каза.
-Знам,но не това е важното сега. -колко е странен само.Настроенията му се сменят,като носни кърпички.Той се приближи повече и показа вампирските си зъби.
Сетне каза.
-А сега,страхуваш ли се? -попита и ме погледа,очите ни се срещнаха.Видях изпълненият му с тъга и страст поглед.И наистина.НЕ бях уплашена,а странно привлечена,това ме уплаши,но бързо го игнорирах и отговорих.
-Ни най-малко. -тогава се притиснах в него още по силно,а той впи устни в моите.Сякаш тялото ми никога до сега не бе виждало такава целува.Притиснах се още по силно в него и той ме премести на пода.Започна да ме целува.Когато стигна до врата ми,аз тихичко изстенах.А той сякаш ме бе убил или наранил.С всичка сила се отдръпна от мен и се удари в стената.Аз се стреснах и тихичко попитах.
-Какво стана? -той видя,че съм малко притеснена и каза.
-Аз ..не,не,не биваше да правя това.Сега не те ли е страх от мен? Поне малко? -каза той с надеждата да каза,че се страхувам от него.Но вместо да се страхувах и да бягах,сега към света на смъртните,аз отидох до него и впих очи в неговите.Сетне казах.
-Не се страхувам от теб. -той избухна и каза.
-А трябва! Не виждаш ли!? Можех просто да те убия! -извика той.А,аз се приближих още повече и каза.
-Можеше,но няма.

twilight_kiss · 2011-11-22 09:21:34

Прилича ми на Здрач. Супер е!

miss_cute_kiss · 2011-11-22 09:37:26

Прилича ми на Здрач. Супер е!

Ха-ха да така е признавам си,този момент от там го отмъкнах ;дд :$ Но все пак се радвам,че ти харесва :Д

malwu.. · 2011-11-22 18:10:32

Прекрасно еееее !!!!

miss_cute_kiss · 2011-11-22 19:38:27

Съжалявам,че ще ви разочаровам,но няма да мога да го пусна тази вечер.Най-вероятно утре вечер.Обещавам!

malwu.. · 2011-11-22 19:59:22

Съжалявам,че ще ви разочаровам,но няма да мога да го пусна тази вечер.Най-вероятно утре вечер.Обещавам!

Няма проблеми. Когато- тогава. Ние чакаме с нетърпение ^^

miss_cute_kiss · 2011-11-22 20:01:15

Съжалявам,че ще ви разочаровам,но няма да мога да го пусна тази вечер.Най-вероятно утре вечер.Обещавам!
Няма проблеми. Когато- тогава. Ние чакаме с нетърпение ^^

Окей,радвам се

Iv4eto_L0ve · 2011-11-22 20:05:26

айде по-бързичкоо

miss_cute_kiss · 2011-11-23 18:06:16

Ето го и некста! Само за вас! Този е много кратък,но се надявам да ви хареса..

Дванадесета Глава

,,Въпроси!?Да,но нека си останат без отговори"

Представете си,че действието се развива на това място :
http://kaprizen.com/?cat=6&img=1840828

Дъждът внезапно спря и като чели времето утихна.Азсе дръпнах назад и се запътих към изхода на удобното местенце.Плахо дръпнах завесата от дълги зелени листа и малък сноб светлина прониза мрака вътре.Пристъпих напред и се загледах в мократа но вече изсъхнала поляна от опадали листа и малката пътечка? Как така вече всичко бе сухо? Както и да е.Излязох и се насочих към падналите листа,в това време усетих Кайлър зад мен.
-Права си,няма..Предполагам,че няма да се задоволиш само с едно извинявай? -попита с надеждна нотка той.
-Не.. -казах. -Но,това ми стига! -засмях се и го замерих с купчинка от листа,а той изтръска глава и се засмя,сетне направи същото.Той официално ми обяви война.Започнахме да се замеряме с есенните изпопадали от дърветата листа.Започнах да бягам а той да ме гони,въпреки,че отлично знаех,колко по-бърз е от мен ми беше забавно.Той ме настигна и ме прегърна през кръста,сетне ме повдигна и ме завъртя.Аз започнах да се смея.Той ме пусна,а аз отново се наведох и взех купчина от листа,изсипах му на главата.Той започна да се смее.Аз продължих да тичам нагоре,но уви,аз и моя късмет.Така се препънах,и така паднах,че ме заболя коляното.Той се озова до мен преди да изтече една секунда.Повдигна ме и попита.
-Добре ли си? -каза той присмех.Преди да отговоря,очите ни отново се срещнаха.Останах за малко загледана в него.После се отърсих от хипнозата,някак си и отговорих.
-Да,не се тревожи. -казах и се засмях след това.Той ме гледаше още малко,но моя поглед беше вперен в голите дървета,които бяха малко по-навътре от мястото на което стояхме ние.Изведнъж в главата ми изплува Джонатан.Опитах се да се да изтрия тази картинка като тръсках глава с надеждата тя просто да изчезне,но не стана.Сякаш той стоеше пред мен.Беше с онази бяла риза и черната разхлабена вратовръзка.Смееше се на нещо.Ударих главата си с ръка,а Кайлър ме изгледа накриво.
-Какво? -попитах през смях.Той ме изгледа продължително и добави.
-Странна си. -произнесе думите с такава лекота,че не можах да повярвам,а сетне сви рамене.Така ли!? Наистина ли бях странна!? О да,странна съм.Замислих се за това,ако сега си отида,ще мога ли някога да го видя отново? С него изпитвах такова спокойствие,всички мисли излитаха от главата ми.Освен една.
Джонатан...

malwu.. · 2011-11-23 18:12:21

Харесвам, харесвам

twilight_kiss · 2011-11-23 18:54:02

Харесвам, харесвам

~smiley___face~ · 2011-11-23 19:01:30

Харесвам, харесвам

Iv4eto_L0ve · 2011-11-23 19:59:42

ооощеее

miss_cute_kiss · 2011-11-24 08:39:55

Наистина се радвам,че ви харесва,некста ще ,,Пристигне" тази вечер.

malwu.. · 2011-11-24 08:43:55

Наистина се радвам,че ви харесва,некста ще ,,Пристигне" тази вечер.

иесс ^^

xvampirexbitchx · 2011-11-24 19:43:19

Прочетох историята на един дъх и останах очарована. Великолепна е..

elicaii · 2011-11-25 12:34:17

оооооооооооооооооооооооооооощщщщщщщщеееееееееееееееееееееееееееееееееее

elicaii · 2011-11-25 12:35:43

ооооооооооооооооооооооооооощщщщщщщщеееееееееееееееееееееееееееее моляте пиши много ми е интерестно

miss_cute_kiss · 2011-11-25 17:11:00

Ще го пусна тази вечер!

miss_cute_kiss · 2011-11-26 16:15:44

Съжалявам,че толкова го забавих,но ето,дано ви хареса!

Тринадесета Глава

,,Тъмнина"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1875781
Този пейзаж

[i][b]Какво правех аз? В прекрасните моменти с Кайлър,аз си мислех за Джона.Защо той не напускаше ума ми? Каквото и да ставаше,не ми харесваше.
Кайлър беше малко по-напред от мен.Затичах се и го настигнах.Когато вече вървяхме рамо до рамо,той каза.
-Наистина ли искаш да си тръгнеш Кейтлин? -спря и се обърна към мен.Аз също спрях,смаяна от въпроса му.Искаше ми се да кажа ,,Не,не,не! Не искам,няма какво да свърша,ще остана!" ,но много добре знаех,че не можех да остана.Ако Мая беше някъде из ами,да кажем измеренията,трябваше да я открия незабавно! Изпуснах тежка въздишка и кимнах,а после казах.
-Не,не,не се налага...Ти,не знаеш защо.Малката ми сестричка,Мая.Убиха я и сега тя се мотае някъде из измеренията,така да се каже,а аз не знам къде е.Сещаш се,все пак ми е сестра. -казах всичко на един дъх,а Кайлър ме погледна с изумление.
-К-к-к-коя? -каза той и ококори очи.
-Мая.Така се казва по-малката ми сестра. -добавих плахо,а той каза.
-Как е изглеждала? -попита и се доближи.Защо му беше да знае?
-Ами с тъмно-руса коса и зелени очи,слабичка и...Но,защо ме питаш? -казах и присвих очи.А той продължи да се ококорва.
-Съжалява...Наистина много съжалявам... -каза Кайлър и запристъпва назад ,а аз към него.
-Каккво искаш да кажеш? -попитах и го изгледах многозначително.Той се огледа и видя камък,на който секунда по-късно седна и въздъхна тежко,сякаш беше болен от нещо.
-Не искам да ме мразиш,не бях виновен аз.Моят приятел,Старк.Той...беше в света на смъртните и каза,че се е хранил с момиче,убил е момичето.Каза,че е била с тъмно-руса коса и е била много слаба,затова и не му е стигнала.. -каза той и гласът му се изгуби.А на мен ми се зави свят.Това беше Мая,моята Мая.Как е станало това? Онзи проклетник какво е правил там!?Той е бил виновен за това,че малката ми Мая си е отишла.Той е бил виновен,че мама е останала сама.За всичко е виновен той!
-Кейтлин,добре си ли? -попита той и се доближи до мен.
-Не ме доближавай! Вие сте убийци! Как е могъл този.. -преди да довърша Кайлър ме прегърна.Това толкова успокои всичката се наддигнала ярост в мен,че забравих колко бях ядосана.След това ме пусна и каза.
-Сега,ще ме изслушаш ли? -попита той и аз кимнах като послушно кученце.И той започна да говори.
-Стана внезапно.Когато той се върна,аз го попитах къде е бил,а той само кимна надолу.Нещо като, ,,Бях на втория етаж" но аз го попитах какво е правил там,а той само каза ,,Нахраних се." Когато разбрах с кого,тоест с беззащитното момиченце,направо полудях.По природа,ние не се храним с хора,защото тук няма такива,приспособяваме се към обстановката.За това,а Старк каза,че момичето е било много самотно.. -каза той.Чувствах се изненадващо спокойна.Разбрах всяка дума.Тоест,той го е направил просто ей така,а Мая не се е съпротивлявала.Разбирам,но все още,ако го видя,ЩЕ ГО УБИЯ.
-Добре,няма да викам и да крещя,но имаш ли представа къде може да е? -попитах с леко загрижен тон.
Той се замисли,а сетне отговори.
-Зависи,ако е преминала е там от където ти идваш,ако не е е още на земята. -каза той
-Не е там от където идвам.Значи остава едно.Още е на земята. -казах и се загледах.Но един ужасен тътен в главата ми разцепи мислите ми на две.
,,Кейт Помогни ми!!"
Огледах се наоколо опряла ръце в слепоочията си,но там нямаше никого.
,,Моля те Помогни ми!!!"
-Добре ли си? -попита ме отново Кайлър.
-Да,да нищо ми няма.Да вървим. -казах и започнах да се ослушвам.
,,Тук всичко е черно Кейт,къде си?"
Гласът ставаше все по-настоятелен.Докато накрая не разбрах чии беше.
Беше неговият глас![/b][/i]

miss_cute_kiss · 2011-11-26 16:16:35

Съжалявам,че толкова го забавих,но ето,дано ви хареса!

Тринадесета Глава

,,Тъмнина"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1875781
Този пейзаж

Какво правех аз? В прекрасните моменти с Кайлър,аз си мислех за Джона.Защо той не напускаше ума ми? Каквото и да ставаше,не ми харесваше.
Кайлър беше малко по-напред от мен.Затичах се и го настигнах.Когато вече вървяхме рамо до рамо,той каза.
-Наистина ли искаш да си тръгнеш Кейтлин? -спря и се обърна към мен.Аз също спрях,смаяна от въпроса му.Искаше ми се да кажа ,,Не,не,не! Не искам,няма какво да свърша,ще остана!" ,но много добре знаех,че не можех да остана.Ако Мая беше някъде из ами,да кажем измеренията,трябваше да я открия незабавно! Изпуснах тежка въздишка и кимнах,а после казах.
-Не,не,не се налага...Ти,не знаеш защо.Малката ми сестричка,Мая.Убиха я и сега тя се мотае някъде из измеренията,така да се каже,а аз не знам къде е.Сещаш се,все пак ми е сестра. -казах всичко на един дъх,а Кайлър ме погледна с изумление.
-К-к-к-коя? -каза той и ококори очи.
-Мая.Така се казва по-малката ми сестра. -добавих плахо,а той каза.
-Как е изглеждала? -попита и се доближи.Защо му беше да знае?
-Ами с тъмно-руса коса и зелени очи,слабичка и...Но,защо ме питаш? -казах и присвих очи.А той продължи да се ококорва.
-Съжалява...Наистина много съжалявам... -каза Кайлър и запристъпва назад ,а аз към него.
-Каккво искаш да кажеш? -попитах и го изгледах многозначително.Той се огледа и видя камък,на който секунда по-късно седна и въздъхна тежко,сякаш беше болен от нещо.
-Не искам да ме мразиш,не бях виновен аз.Моят приятел,Старк.Той...беше в света на смъртните и каза,че се е хранил с момиче,убил е момичето.Каза,че е била с тъмно-руса коса и е била много слаба,затова и не му е стигнала.. -каза той и гласът му се изгуби.А на мен ми се зави свят.Това беше Мая,моята Мая.Как е станало това? Онзи проклетник какво е правил там!?Той е бил виновен за това,че малката ми Мая си е отишла.Той е бил виновен,че мама е останала сама.За всичко е виновен той!
-Кейтлин,добре си ли? -попита той и се доближи до мен.
-Не ме доближавай! Вие сте убийци! Как е могъл този.. -преди да довърша Кайлър ме прегърна.Това толкова успокои всичката се наддигнала ярост в мен,че забравих колко бях ядосана.След това ме пусна и каза.
-Сега,ще ме изслушаш ли? -попита той и аз кимнах като послушно кученце.И той започна да говори.
-Стана внезапно.Когато той се върна,аз го попитах къде е бил,а той само кимна надолу.Нещо като, ,,Бях на втория етаж" но аз го попитах какво е правил там,а той само каза ,,Нахраних се." Когато разбрах с кого,тоест с беззащитното момиченце,направо полудях.По природа,ние не се храним с хора,защото тук няма такива,приспособяваме се към обстановката.За това,а Старк каза,че момичето е било много самотно.. -каза той.Чувствах се изненадващо спокойна.Разбрах всяка дума.Тоест,той го е направил просто ей така,а Мая не се е съпротивлявала.Разбирам,но все още,ако го видя,ЩЕ ГО УБИЯ.
-Добре,няма да викам и да крещя,но имаш ли представа къде може да е? -попитах с леко загрижен тон.
Той се замисли,а сетне отговори.
-Зависи,ако е преминала е там от където ти идваш,ако не е е още на земята. -каза той
-Не е там от където идвам.Значи остава едно.Още е на земята. -казах и се загледах.Но един ужасен тътен в главата ми разцепи мислите ми на две.
,,Кейт Помогни ми!!"
Огледах се наоколо опряла ръце в слепоочията си,но там нямаше никого.
,,Моля те Помогни ми!!!"
-Добре ли си? -попита ме отново Кайлър.
-Да,да нищо ми няма.Да вървим. -казах и започнах да се ослушвам.
,,Тук всичко е черно Кейт,къде си?"
Гласът ставаше все по-настоятелен.Докато накрая не разбрах чии беше.
Беше неговият глас!

miss_cute_kiss · 2011-11-26 16:17:27

Извинете ме за последната част на 8-ма страница.Нещо не се получи.Ето тази отгоре е по-добрата

elicaii · 2011-11-26 16:36:14

супер си. кога ще има следваща част??? (y) (y)

xvampirexbitchx · 2011-11-26 17:11:00

Иии, отново великолепно! ОЩЕ?!

несu- · 2011-11-26 19:04:43

Иии, отново великолепно! ОЩЕ?!

#101 2011-11-21 21:46:48

Re: Паднал Ангел

#102 2011-11-22 09:21:34

Re: Паднал Ангел

#103 2011-11-22 09:37:26

Re: Паднал Ангел

#104 2011-11-22 18:10:32

Re: Паднал Ангел

#105 2011-11-22 19:38:27

Re: Паднал Ангел

#106 2011-11-22 19:59:22

Re: Паднал Ангел

#107 2011-11-22 20:01:15

Re: Паднал Ангел

#108 2011-11-22 20:05:26

Re: Паднал Ангел

#109 2011-11-23 18:06:16

Re: Паднал Ангел

#110 2011-11-23 18:12:21

Re: Паднал Ангел

#111 2011-11-23 18:54:02

Re: Паднал Ангел

#112 2011-11-23 19:01:30

Re: Паднал Ангел

#113 2011-11-23 19:59:42

Re: Паднал Ангел

#114 2011-11-24 08:39:55

Re: Паднал Ангел

#115 2011-11-24 08:43:55

Re: Паднал Ангел

#116 2011-11-24 19:43:19

Re: Паднал Ангел

#117 2011-11-25 12:34:17

Re: Паднал Ангел

#118 2011-11-25 12:35:43

Re: Паднал Ангел

#119 2011-11-25 17:11:00

Re: Паднал Ангел

#120 2011-11-26 16:15:44

Re: Паднал Ангел

#121 2011-11-26 16:16:35

Re: Паднал Ангел

#122 2011-11-26 16:17:27

Re: Паднал Ангел

#123 2011-11-26 16:36:14

Re: Паднал Ангел

#124 2011-11-26 17:11:00

Re: Паднал Ангел

#125 2011-11-26 19:04:43

Re: Паднал Ангел

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook