Паднал Ангел

twilight_kiss · 2011-10-28 19:37:38

Много е хубаво.

~Валз · 2011-10-28 20:14:49

Много е хубаво.

viktoriq_biserova · 2011-10-29 07:50:05

Супер е !

miss_cute_kiss · 2011-10-29 15:22:48

Ето некстаа !

Глава Пета
,,Нищо не е толкова лесно II"

Около 10 минути мълчаливо ходене по заглъхналия коридор,от който не се чуваше нищо!? Стига толкова!
-Е,с какво се занимавате тук? -попитах с надеждата,това да разтопи ситуацията.Той затаи дъха си за секунда,сетне се отпусна и започна:
-Ами с каквото поискаме.Ако искам с Рок,по коридора 3-тата стая в ляво.Ако искаш с мълчаливи хора,по коридора 18-тата стая в дясно.Ако искаш със музика и всякакви такива...Оо,пълно е със стай. -казах и си пое въздух.Беше толкова сладък (не знам за кой път го повтарям) Когато си мислеше за нещо хубаво,забелязах,че винаги отпускаше глава назад и се усмихваше лекичко,а черните му коси,падаха на страната на която бе застанал.
-Нда,това вече го видях. -казах присмех,а той се обърна с изцъклени очи и кажа.
-Имам идея! -видях,че се усмихва и това ме накара да изгарям от любопитство.
-Е,хайде де,ти влака ли,чакаш? Каква е ? -попитах,а той се огледа,сетне снижи глас и каза.
-Последвай ме! -Джонатан започна да тича,а аз се затичах след него,като внимавах рокличката да не се вдигне.Той мина пред целия коридор,а стъпките ни отекваха в тишината.В края на коридора,той зави на ляво и отвори голяма врата.Точно тази през която влезнахме в Тази сграда.Оо,забравих да спомена.Тази сграда,приличаше на замък..Но беше готина. помислих си.После отново погледнах напред и видях,че излизаме на вън,при красивата поляна и грейналото слънце.А по пейките бяха накацали всички хора-ангели. Джонатан продължи да тича,отправяйки се към една малка могила,зад която имаше 4 момчета и едно момиче.
-О,не,не,не,не ! - казах забавяйки крачка.Той също спря.
-Но,защо? -попита жално.
-Не! -отсякох,а той продължи да ме гледа със прекрасните си черни очи.В този момент се замислих,какви ли са били очите му преди да умре .Каквито и да бяха,пак са били красиви. -Ох,добре. -мъцнах най-накрая,сетне продължих. -Но да сме наясно,без да ме замесваш в каквото и да било,не искам да ме намразят. -казах и сведох поглед. През това време той се усмихна и каза
-О моля те,погледни се! Кой би те намразил!? Ти си толкова сладка и невинна. -каза той и се усмихна,а после продължи да върви по-бавно.Сладка и невинна !? Този пич,си нямаше идея с кого се забърква! Помислих си,сетне продължих след него. Когато вче бяхме на 10 крачки от тях,Джонатан се провикна.
-Ей момчета,какво става!? -а,те всички се обърнаха към него и започнаха да се усмихват и да махат. А аз се парализирах.Движех се като робот,винаги съм мразила да ме запознават с нови и нови хора.Но,какво пък,можеше и да са пичове.Тръгнах след Джонатан и слезнах при тях.
-Ей пич,коя е мацката!? -попита едно момче,което приличаше на Джонатан.Имаше средно дълга черна коса,черни очи и беще слаб и висок. -Толкова красива мацка,тук няма.От къде я измъкна? -попита момчето и се приближи до мен и ме огледа.
-О,да това е Кйтлин,нова е. -казах Джонатан. -Кей,това са Виктор. -Той беше висок и набит,със дълга коса.
-Здравей. -каза Виктор и ми намигна.сетне Джонатан продължи :
-И Браян и Аксел и Саймън. -каза той и те ме поздравиха,всеки от който ми намигаше или се усмихваше.Всички бяха хубави.
- И накрая,Джес.Това е Кейтлин. -каза Джонатан и тя ме изгледа злобно.Сетне рече:
-Оо,явно това е новото момиче на Джо.Хъм,представях си я по-красива. -каза злобно и ме вбеси.Тъкмо отворих уста да кажа нещо,когато Джонатан се обади.
-Не е новото ми момиче,просто е много мила и е голяма сладурана.Все още обичам Кристин. -каза и това ме смути.Усетих,как поруменях.
-Голяма сладурана?! Не думай. -каза тя присмех и ме огледа.
-Да,сладурана е.Точно това,че не я познаваш,не ти дава право да се държиш така! -кресна Джонатан.
-Уау иначе какво,ти на това ли му викаш сладко!? -каза Джесика и ме посочи.
-и представа си нямаш колко.. -каза Едно от момчетата и ми намигна.Сетне се ядосах много и започнах да я нареждам.
-Ей,първо изобщо не ме познаваш! -казах,но пред да довърша,тя ме прекъсна.
-Да и не е нужно да те познавам.А,ти какво,за Хелоуин ли репетираш? -каза тя и се присмя. Край! Това беше. Тя си го изпроси!
-О,да хвана ме! И ако имах твоята маска,щях да съм най-страшната! -казах а тя сведе поглед и поруменя.Май те затапих ,а Кучко! Помислих си.а сетне зад гърба ми се разнесе :
-Уау,е на това му се вика момиче! -каза едно от момчетата,а друго се съгласи.
-И аз това викам.
Сетне аз се обърнах към Джонатан и рекох:
-Мисля да си ходя. -казах,а преди той да отговори Момчето на име Аксел каза:
-Хей,не сладкишче,купонът сега започва! -пич,това се изтърка мислиш ли,че ми пука ! Помислих си,сетне се усмихнах и каза:
-Съжалявам,беше ми приятно момчета.Ще се видим пак. -каза и се завъртях към Джонатан.Приближих се до него и прошепнах в ухото му,едва забележимо.
-Беше ми приятно! -сетне се замислих и го целунах по бузата.
-Чао! -казах на глас и всички момчета започнаха да усвиркват чутото.
-А за мен няма ли такава целувка? -каза Аксел. Аз се обърнах и казах.
-Може би друг път.
Изкачих малките стъпала и се запътих към стаята си.Само дано я откриех.В този момент се зачудих. Какъв е този задгробен живот!? Дали можех да летя!? Нямах тези отговори,но тук ми харесваше.
Вече бях пред стаята си.Само,че едно нещо проплува през мислите ми.Ликът на малката ми сестричка.Отворих вратата и се втурнах към леглото.Легнах и се опитах да не мисля за това.Пуснах телевизорът и,явно съм заспала.

~smiley___face~ · 2011-10-29 15:32:24

Некст!

~Валз · 2011-10-29 15:40:48

ощеее

miss_cute_kiss · 2011-10-30 08:52:10

Окей,тази част ще е по-кратка,защото сега нямам време,но довечера ще пусна по-дълга

Глава Шеста I част
,,Как попаднах тук!?"

-Ззззззззззззз! -в просъница чух досадно бръмчене което не спираше,и не спираше да звъни.Естествено,бях принудена да стана.А на вън още бе тъмно!
-Какво по Дяволите правят тези хора тук! И от къде изкочи тая Аларма!? -мрънках си,докато ставах,но нещо привлече вниманието ми.Черния силует който забелязах в дъното на стаята.Беше мъжки,имаше крила,огромни крила и бяха черни.Беше висок.
Супер много се изплаших и хвърлих бръмчащата аларма към силуета.Когато се доближи до сянката,той се разпръсна като пясък,на хиляди,хиляди песъчинки черен пясък,които се пръснаха по пода,но от тях нямаше и следа,а будилникът се удари в стената,търкулна се на пода на две.През мислите ми минаха две възможности.Или ми се беше привидяло,или бях страшно добре в чупенето на будилници. Последната мисъл ме разсея и се засмях на глас.Сетне се придвижих до лампата и я светнах.Точно както си и мислех.В онзи ъгъл,където бе стоял силуетът на мъжа или каквото и да беше,от него нямаше ни шумка,ни лист,ни пясък.Сякаш се беше изпарил,изтрил от лицето на земята.Останах така още няколко минути и сетне започнах да се оправям.

~smiley___face~ · 2011-10-30 08:55:50

ощеее

viktoriq_biserova · 2011-10-30 19:57:54

Некст!

miss_cute_kiss · 2011-10-30 20:28:16

Ето я и дългата чат

Глава Шеста II
,,Как,по Дяволите се забърках в това!?"

След 30 минути вече бях готова.Седнах на леглото и се замисли.,,Ей,беше в просъница,отпусни се.Може би е било само привидение..." Да,опитах се да успокоя себе си,но уви.Без резултат,знаех,че не беше само привидение.Още веднъж си припомних силуета му и огромните крила,които съвсем леко се разпериха,сетне се прибраха.Подскочих от мястото си.Наистина доста се изплаших.В този момент някой почука на вратата.Подскочих отново.Приближавах се бавно към врата,но накрая се стегнах и си помислих.Кой може да е за бога,това беше раят.Хванах дръжката,после натиснах и показах главата си.Там ме чакаше една широка усмивка.Черната коса на Джонатан,този път беше много добре подредена.На дясната страна,а отзад бе вдигнал останалата част на бодлички.Беше сладичък,какво винаги.
-Здравей красавице! Готова ли си!? -каза той и се усмихна. Красавица!? Да не би той да ме беше нарекъл ,,Красавица" пред секунда!? Добре,я стига толкова. Помислих си,сетне отговорих.
-Не,хей ъм ще ме... -преди аз да довърша,той ме изпревари.
-Аз ще те изчакам тук. -каза и се усмихна отново.
-Окей,10/20 минутки и съм тук! -казах и затворих.След това се запътих към спалнята.Там имаше още една врата.Какво!? Тея типове шегуваха ли се с мен!? Преди 5 минути я нямаше...Ох я стига.Отворих и вътре имаше баня.Имаше вана и душ кабина,до тях имаше мивка и тоалетна.Взех да се мия на мивката.Отгоре имаше четка за зъби и паста.Взех ги,сетне започнах да мия зъбите си.Сетне лицето.После се изправих и огледах.Косата ми стоеше права и непокътната,като на мъртвец.При тази мисъл се засмях.Очите ми сияеха,а зъбите ми отново бяха бели.Отново се засмях.Избърсах се и затворих вратата.В стаята до бюрото имаше малък шкаф с огледалце.Отворих го и започнах да ровя вътре.Там видях,преса за изправяне и най-различно гримове.
-Леле! Ама какво е това,това е като луксозната къща която винаги съм искала да имам. -без да се усетя,говорех на глас.Но,наистина.Леле,това беше нещо като филма който преди да умра гледах ,,Всичко което искаш",започнах да се гримирам.Не много,леко,само черен молив и спирала.Косата ми беше много права,така,че сега нямах нужда от изправяне.Та,във филма ставаше въпрос,за момиче което се буди и е известна личност,има мега яка къща на плажа,след нея тичат най-готините момчета и има всичко което иска.При мен не беше точно така.Имах това което исках,никой не тичаше след мен и не бях известна.Но,ми беше добре.Вече бях готова за това нахлузих готините кецове и излезнах.Джонатан бе там.Беше облечен в черни Блу-Джинси и бяла тениска на която като измацан надпис пишеше ,,Love to Hate". помислих си ,,Уу,че готина тениска,ама какъв беше тоя задгробен живот в който имаше тениски,кецове,преси,гримове и лап-топ-и!?" Какъвто и да беше,ме радваше. Аз носех Черни Блу-Джинси и чена тениска с бял искрящ надпис ,,I love that boy!".Което беше странно,чак сега забелязах какво пише на тениската.
-Ей,как беше първата нощ!? -попита той и се ухили.
-Бурно... -отвърнах аз присмех. А той започна да се смее.Коридора беше доста оживен,имаше деца които тичаха по него и викаха ,,Хари,върни ми я!!!".Засмях се на глас,а той ми направи знак да мина през малката вратичка.След като минахме видях,че се озовахме в столова,а там беше пълно с хора-ангели.Имаше 3-ма които бяха с черни крила.Единият беше мъж,на средна възраст,леко невзрачен човечец,имаше малки очила.Той говореше с друга жена с черни крила,обясняваше и нещо задълбочено и през известен интервал от време повдигаше очилата си.Жената до него беше цветнокожа,с къдрава къса до края на шията черна коса.Изглеждаше симпатична.А третата също бе жена с руса,вързана на конска опашка коса.Която дърпаше две ,точно дечица,които се бяха сбили.В този момент се замислих,колко хора навярно бяха мъртви...Бяха наистина много.Но,Джонатан ме разсея.
-Ела,да седнем тук. -каза той и седна,а аз се настаних до него,като не отлепях поглед от тримата ангели[/i.Те бяха облечени обикновено,като хората които виждах преди,докато бях жива.С подходящи дрехи за тяхната възраст.Мъжът беше със сива риза,а от горе пуловер без ръкави.Жената с къдравата коса,беше със Бли-Джинс и червена тениска,а другата беше облечена по-различно,тя навярно бе по-млада.Носеше дълга кафява пола,бежов потник и огърлица с кафяви камъни.Беше много красива.Имаше сини очи и светла кожа.
-О,това са [i]учителите. 0каза Джонатан като забеляза,че гледам към тях.Край,целият ми свят се срина...Нима имаше учители!? Ама,забавете малко,щом има учители,значи това не е просто прекрасен райски замък,а е едно прекрасно противно училище!?
-Ей,какво имаш предвид с това!? -попитах и сърцето ми удряше в ушите.
-Ъ,ами да..Не знаеше ли? -попита той тихичко.
-Извинявай,носе пак не съм тук от 10 години,а и какви са всичките тия хора!? -попитах трескаво.Той се замисли,сетне отговори.
-Явно,ти не знаеше.Това не са хора,това са Ангели,в такъв случай и ти си Ангел.Такива сме,защото някой сме починали,а някой не.Това е училище за Ангели,всички се учим на това което ще пропуснем.Освен учителите,разбира се.Тук има само тийн. защотот само ние сме тези които изпускаме от живота,е тук-таме и малки сладки дечица-дяволчета. -каза той и се засмя.
-Край,раят свърши! От тук почва ада... -казах и направих изкривена усмивка.
-Защо!? -попита той.Да бе,сякаш не знаеш.Изсмях се на ум.
-Защо!? Наистина ли искаш да знаеш!? -попитах и се засмях,сетне и той се засмя.Сложиха ни закуската,аз хапнах съвсем малко а той нищо не хапна.Сетне се вдигна зверски шум,аз направих крива физиономия,а той я видя.Сетне хвана ръката ми и каза:
-Хайде,да се изнасяме от тук. -и ме задърпа към изхода.На къде ли се бе запътил?

ronnie · 2011-10-30 21:42:53

страхотно е ^^

miss_cute_kiss · 2011-10-30 21:57:41

Радвам се,че ти харесва

~smiley___face~ · 2011-10-31 09:53:01

страхотно е ^^

~Валз · 2011-10-31 09:56:59

страхотно е ^^

viktoriq_biserova · 2011-10-31 17:49:09

страхотно е ^^

kpucuxwestwick · 2011-10-31 17:54:28

Харесва ми.

miss_cute_kiss · 2011-11-01 17:05:13

Ето некста,но съжалявам,че толкова дълго трябваше да чакате,бях малко заета.

Глава Шеста III
,,Да ме вземат мътните!"

http://www.google.bg/imgres?q=%D1%8F%D0 … =125&ty=72

(Представете си всичко,на фона на тази картина )

-Ей къде за Бог... -опитах се да кажа но той избърза.
-Скъпа,ще видиш. -каза той и се засмя лекичко.Леле,само от два дена,а вече съм му ,,Скъпа." -Замислих се.Стене излязохме от ,,училището" и той ме заведе в една малка горичка.Е,добре де,може би не точно горичка,но беше цялата в дървета.Не беше голяма,беше мъничко кътче от този странен рай.Короните на дърветата правеха кътчето като зелено иглу.Ние се промушихме под висналите,чак опрели земята клони на едно дърво.А сетне той пусна ръката ми и седна.Аз се настаних до него,сетне шепнах :
-Благодаря ти,за дето ме изведе от онази ужасна обстановка. -казах и се усмихнах.Тогава в ума ми изплуваха картините на тичащите се хлапета в столовата.Какво ли ставаше с родителите им!? Какво ли щяха да правят без малките си съкровища!? Какво ли правеха мама и единадесет годишната ми сестричка!? Преди да усетя една сълза се стече по бузата ми.Искаше ми се да се върна и да поправя всичко! Но,не можех,не можех защото вече нямаше време.Дали щях да порасна,щях ли да се омъжа,щях ли да остарея!? Но,неусетно ръката на Джонатан избърса сълзата ми и сетне каза:
-Ей,успокой се! Всичко ще бъде Окей,ясно!? -попита той а аз само се усмихнах.Сетне се стече още една. Този път той се отпусна и отново затвори очи и прехапа долната си устна.Сетне каза:
-Спомням си когато дойдох тук... -каза и се усмихна леко.Беше невероятен.Приличаше на дете...Е той си беше,както и аз ние бяхме само на 15,а вече мъртви.
-Спомням си,че идвах тук когато не можех да трая другите.Винаги бяха заедно,смееха се,а аз не познавах никого,винаги сам.Така беше и преди да умра,винаги сам.Без приятели,страдах много и за това умрях.Още на 15 години,а вече не ми се живееше.Сега съжалявам за глупавата си грешка искам да върна времето назад... -каза той и се усмихна все още със затворени очи.Как така,какво искаше да каже той със ,,За това и умрях" !?
-Как така,какво искаш да кажеш!? -попитах трескаво и избърсах сълзите си.Той постоя още малко със затворени очи и прекрасната си попу усмивка.Сетне отвори очи и се усмихна.
-Просто така,умрях.Ей не ми се говори за това...-каза той и сведе поглед все още така усмихнат.Сетне продължи.
-Самоубих се. -каза Джонатан и все още беше усмихнат.Моите сълзи рухнаха още повече.Сетне го попитах:
-Тогава как може да се усмихваш!? -а той просто ми се усмихна.
-Спомням си хубавите моменти с брат ми,които сега е на тринадесет.Как се целехме с листа през есента,през зимата със сняг,а през лятото със мокър пясък и водорасли. -каза той сетне от окото му се стече сълза.Една единствена,а той не спираше да се усмихва.Възхищавах се на такива силни хора.А той продължи.
-Смеехме се заедно,той беше единствения човек на когото казвах всичко! Обичам го много и сега съжалявам,че не съм с него в най-трудните му години,при всичките му проблеми,за да му помогна.Тогава мислех само за себе си.А не за хората които обичам и оставям само,тези които имат нужда от мен. -сълзите ми рухваха още по-силно.
-Но,уви аз съм глупак.Сега съм тук,заради моята глупост и тъпотия.Защото не можех да приема,че съм различен и,че това съм аз!Оставих малкото си братче,сам.Това никога няма да си го простя! -каза той и се усмихна след което изтри сричащата се по бузката му,а моите потекоха още повече.Тогава той каза.
-Хей,хей,хей какво си мислиш,че правиш!?При мен е забранено да се плаче. -каза той и се усмихна. -Ела тук. -каза той и направи жест да отида до него.Той разтвори крака и аз седнах между тях,сетне се облегнах в него а той ме обгърна с ръце и шепна:
-Недей да плачеш за това,не си заслужава. -каза той и ме целуна по главата.
-Защо!? -шепнах аз.А той просто каза.
-Това се питам и аз. -сетне останахме така още малко.

~smiley___face~ · 2011-11-01 17:24:58

страхотно е ^^

miss_cute_kiss · 2011-11-02 08:16:30

Йей радвам се,че ти харесва Ще пусна некста довечера

viktoriq_biserova · 2011-11-02 17:38:47

Харесва ми.

twilight_kiss · 2011-11-02 19:01:16

Супер е ! Още ??

miss_cute_kiss · 2011-11-02 19:22:38

Супер е ! Още ??

Да ще го пусна след малко..

twilight_kiss · 2011-11-02 20:30:46

Супер е ! Още ??
Да ще го пусна след малко..

Жестока си.

miss_cute_kiss · 2011-11-02 21:15:32

И ето некста,както обещах.!

Глава Седма

,,Всичко хубаво,започва и свършва на едно място"

Сетне се обърнах към него.
-А,какво става тук,когато идват,нови и нови мъртъвци,къде ги побират!? -попитах трескаво,а той затвори очи и ме притисна още по-силно до себе си и се усмихна с неговата пуло усмивка.
-Не всички идват тук.Навярно помниш,преди да дойде тук,всеки от нас е длъжен да застане пред везната на честността. -везната на честността!? Ето какво е било онова.
-Там поставят сърцето ти и трябва да отговаряш на три въпроса,три много важни въпроса.От тях зависи дали идваш тук,или ще гориш в ада.Там слагат сърцето ти на едното блюдо,а перото на честността на другото.Така с всеки въпрос на честност ,везната се накланя от към перото,а когато излъжем,се накланя от към сърцето.Точно за това не всички идват тук.За малко и аз да не съм тук... -каза Джонатан,а гласът му се изгуби в тишината и се чуваше само лекият вятър поклащаш листата.
-Какво искаш да кажеш!? -попитах.Той замълча за миг,после каза.
-Е,ами как да започна..Помниш какво ти разказах,нали? -попита той.Че как можех да забравя!? Очите ми още бяха влажни от сълзите.И за това само кимнах,сетне той бавно заговори.
-Точно за това.Егоисти като мен не бива да са тук. -каза Джонатан и се наведе към мен и опря глава на шията ми.Просто така.Той ме бе прегърнал през кръста,а аз седнала между него,той свел глава на шията ми.Беше просто невероятно.Можех да усетя аромата му.Можех да усетя него.После се отпуснах в него у се усмихнах.Просто една празна усмивка.Но,уви не бе напразна.Той леко се помести и сетне целуна шията ми.Аз се усмихнах още повече.Обърнах се към него и се приготвих,бях готова да го целуна,но той ме изпревари.Затвори очи,доближи се до мен,аз направих същото.Когато устните ни се докоснаха,сякаш ток премина през цялото ми тяло.Усетих езикът му.Усети дъха му,който пропълзя през тялото ми.Неговите ръце ме обгърнаха и ме притиснаха към себе си.Аз сложих своите ръце на тила му.Сетне продължих да го целувам.Не исках това да свършва.Но,уви.Той се отдръпна и шепна в ухото ми.
-Кейти,ти ме караш да забравя всичко. -колко мило -помислих си.Сетен го целунах пак и той на свой ред го направи,а после ме прегърна и каза.
-Бих споделил вечността си с теб.

miss_cute_kiss · 2011-11-02 21:16:21

Супер е ! Още ??
Да ще го пусна след малко..

Жестока си.

Мерси супер много.Ти също,некста е от горе

#26 2011-10-28 19:37:38

Re: Паднал Ангел

#27 2011-10-28 20:14:49

Re: Паднал Ангел

#28 2011-10-29 07:50:05

Re: Паднал Ангел

#29 2011-10-29 15:22:48

Re: Паднал Ангел

#30 2011-10-29 15:32:24

Re: Паднал Ангел

#31 2011-10-29 15:40:48

Re: Паднал Ангел

#32 2011-10-30 08:52:10

Re: Паднал Ангел

#33 2011-10-30 08:55:50

Re: Паднал Ангел

#34 2011-10-30 19:57:54

Re: Паднал Ангел

#35 2011-10-30 20:28:16

Re: Паднал Ангел

#36 2011-10-30 21:42:53

Re: Паднал Ангел

#37 2011-10-30 21:57:41

Re: Паднал Ангел

#38 2011-10-31 09:53:01

Re: Паднал Ангел

#39 2011-10-31 09:56:59

Re: Паднал Ангел

#40 2011-10-31 17:49:09

Re: Паднал Ангел

#41 2011-10-31 17:54:28

Re: Паднал Ангел

#42 2011-11-01 17:05:13

Re: Паднал Ангел

#43 2011-11-01 17:24:58

Re: Паднал Ангел

#44 2011-11-02 08:16:30

Re: Паднал Ангел

#45 2011-11-02 17:38:47

Re: Паднал Ангел

#46 2011-11-02 19:01:16

Re: Паднал Ангел

#47 2011-11-02 19:22:38

Re: Паднал Ангел

#48 2011-11-02 20:30:46

Re: Паднал Ангел

#49 2011-11-02 21:15:32

Re: Паднал Ангел

#50 2011-11-02 21:16:21

Re: Паднал Ангел

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook