Pages: 1
#1 2011-09-24 12:09:46
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Нова история!
Глава 1
Мамка му! Или както би се изразила Джоржия Никълсън- "Merde на квадрат!" Колкото и пъти да си повтарям, че "Мартин Лий Купър" е напълно нормален колеж, животът ми си остава все същата простотия. За тези, който не знаят "Мартин Лий Купър" е изправителен пансион... А аз винаги съм била примерно дете! Никога не съм правила проблеми на родителите ми, винаги съм била отлична ученичка и спортистка... А сега съм тотално прецакана!
Още не съм влязла в сградата, за да се настаня в общежитието си, а вече ми се иска 4-те години, който тябва да прекарам там, да са към своя край.
Бях приета в Калифорнийския университет, където щях да уча за ветеринар, но в последния момент, точно преди майка ми да подпише договора ми за убучение в главата й се зароди най-ужасната идея. Тя бавно бе надигнала главата си от листа и се бе усмихнала.
-А защо да плащаме за колеж, когато можеш да учиш безплатно в "Мартин Лии Купър" при мен?!
-Защото...- започнах, но тогава тя скъса договора.
С което провали целия ми живот, без да си дава сметка.
Но освен отчаянието, което започва да ме обзема докато гледам сивата сграда и решетките на всеки прозорец, в момента изпитвам и вина. Заради Алекс- моята най-добра приятелка. Планирахме да учим заедно в Калифорнийския, а после да отворим ветеринарна клиника. Но щом разбра за гениалността на майка ми, Алекс настоя да дойде с мен.
-Кари, ще завали всеки момент! Айде да влизаме!-наруши тишината приятелката ми.
-ОК...- въздъхнах и нещо ми подсказв, че ще правя същото всяка сутрин от присъдата ми.
Фоайето на сградата е сиво(о, чудо!) и безвкусно обзаведено с две кафеви и изтърбушени кресла, дървена маса между тях и едно разпадащо се бюро за рецепционистката. С Алекс се насочваме към него и щом стигаме до там, рецепционистката, най-обикновенна дърта и безлична лелка със плетена зелена жилетка и перлени обици, ни оглежда баавно и с провлачен, и пресипнал глас пита:
-Име?
-Каролайн Гилфорд и Александра Стоун.
Бабето започва да рови в едно чекмедже и точно преди да дам старт на пускането на корени, тя измъква един ключ.
-Етаж 2, Стая 212. Приятен престой в изправителен пансион "Мартин Лии Купър"!- досега чували ли сте, че времето прекарано в изправителен пансион може да е приятно? Аз не.
С дружката ми бавно се ориентираме към стълбите и започваме мъчителното изкачване по пътя към "килията". Дано да не е сива!
Няколко минути по-късно вече сме се ориентирали накъде е етажа и сега треперим пред врата с очукан СИВ(не, не сребърен- СИВ!) надпис- "212".
-Кер, можеш да отключиш. Ръката ми ще се откачи след малко!- изхленчва Алекс.
Тъкмо да и кажа: "В момента съм пред прага на ада! Ни най-малко не ме интересува ръката ти!", но си напомням, че съм й длъжница, за дето я доведох тук, и за това като послушно детенце вкарвам ключа в ключалката и... По дяволите! Запецва!!!! Започвам да въртя ключа наляво-надясно, но вратата си остава все така заключена. Което като се замисля е хубаво, защото няма да вляза скоро вътре и няма да се ужася от вида на стаята.
След малко и Алекс се включва в борбата, и след 23 века се чува изщракване и вратата се отваря. Двете взимаме багажа си и пристъпваме в новия си дом.
Е, надявам се да ви е харесала! Пишете, за да знам, дали да продължа!
we are all in the same game, just different levels, dealing with the same hell, just different devils
Offline
#2 2011-09-24 12:27:10
- littlepartofme
- Rebellion.
- From: District 4
- Registered: 2011-01-26
- Posts: 3,248
- Website
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Става.
[list=*]
[*]We made our plans down in the sand.[/*]
[/list]
Offline
#3 2011-09-24 12:34:45
- twilight_kiss
- Member
- Registered: 2010-05-22
- Posts: 295
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Харесва ми.
The Vampire Diaries ♥ ~
Pretty Little Liars ♥ ~
One Tree Hill ♥ ~
El Barco ♥ ~
[img]http://data.whicdn.com/images/23405357/n4f340c53300d4_large.gif[/img]
Offline
#4 2011-09-24 13:58:28
- ihateeverythingaboutyou
- Member
- Registered: 2011-09-24
- Posts: 18
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Определено трябва да пуснеш некст.
Offline
#5 2011-09-24 15:56:16
- privaтe Love
- Member
- From: in his late night thoughts
- Registered: 2010-08-07
- Posts: 5,126
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Харесва ми
«» Hold my hand and I'll take you there... somehow, someday, somewhere...
Offline
#6 2011-09-24 16:09:56
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Добре де, свежо е и може да се получи доста добра история от това.
Така че ми харесва, като изключим проста фактология, която леко ти липсва.
Значи, не можеш да пратиш СТУДЕНТ в изправителен дом, това нали го осъзнаваш ? Изправителните домове могат да са нещо като пансиони вместо прогимназия и гимназия, не вместо университет ! И що за майка (изключая Крюела Девил и мащехата на Пепеляшка), би си пратила детето в изправителен дом вместо в калифорнийския университет ... ако това, естествено, е възможно. Понеже НЕ е.
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#7 2011-09-24 16:19:39
- dem0onche ;*
- Member
- Registered: 2011-09-13
- Posts: 33
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Бъркаш времената , но е интересно
Offline
#8 2011-09-24 16:56:40
- miss_hot
- Member
- From: New York, Manhattan
- Registered: 2011-01-01
- Posts: 714
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Стана ми интересно, пусни некст
[img]http://i44.tinypic.com/68evfa.jpg[/img]
Offline
#9 2011-09-24 18:13:20
- SweetY =] KittY
- Stay Strong.
- From: L.A., baby
- Registered: 2010-04-08
- Posts: 11,341
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Не ми хареса.
[list=*]
[*] Never give up on
someone you can't go a day
without thinking about.. [/*]
[/list]
[img]http://dl.glitter-graphics.net/pub/263/263171lxlble1hnk.gif[/img]
Offline
#10 2011-09-24 20:20:47
- walyaa
- Member
- From: Ямбол
- Registered: 2010-09-04
- Posts: 14
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Добре де, свежо е и може да се получи доста добра история от това.
Така че ми харесва, като изключим проста фактология, която леко ти липсва.
Значи, не можеш да пратиш СТУДЕНТ в изправителен дом, това нали го осъзнаваш ? Изправителните домове могат да са нещо като пансиони вместо прогимназия и гимназия, не вместо университет ! И що за майка (изключая Крюела Девил и мащехата на Пепеляшка), би си пратила детето в изправителен дом вместо в калифорнийския университет ... ако това, естествено, е възможно. Понеже НЕ е.
Напълно съгласна ! Но иначе е интересно
Avatar by : ^^Filmchett0o^^
Страничката ми във Facebook ~> http://www.facebook.com/pages/Let-me-fe … 8554389684
Offline
#11 2011-09-25 09:33:34
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Благодаря за критиките!
Глава 2
-О М Г!- е първото, което изричам след около половин час пулене срещу стаята. Има ли нужда да споменавам цвета или сами ще се сетите? Да браво! СИВА! Шибана сива стая!!
Обаче оставете цвета- той е най-малко ужасното нещо вътре! Единствените мебели са две пружинени и вдлъбнати навътре легла, две нощни шкафчета, две дървени и очукани бюра, по едно до всяко легло и един малък гардероб. Пода е покрит с нещо като подобие на килимите в скъпите хотели. Разликите са само огромна- този тук е СИВ, мръсен и твърд-все едно стъпваш по искуствена трева!
Може би в напразен опит да се разведри интериора на стаята, на една от стените виси копие на "Слънчогледите" на Ван Гог, но за съжаление е постигнато точно обратното. Леглата са застлани с кафеви одеала, а върху тях са оставени кутиите с учебниците. На нощните шкафчета иам два будилника- зелени и еднакво разбрицани.
-Алекс, не е късно да избягаме, нали?-първа нарушавам тишината аз.
-Не знам. Твоята майка е директорка, не моята!
-Иска ми се да беше обратното...- въздъхвам и се запътвам към леглото, за да може драматично да се тръшна на него.
По възможно най-отчяния възможен начин се отпуска отгоре... Грешка! Дунапренения дюшека пропада надоооолу и за момент си мисля, че дупето ми ще докосне земята. Да не говорим, че от наклона учебниците се стоварват върху тялото ми и докато се опитвам да се изправя чорапогащника ми се закача за един пирон, отстрани на леглото и се разкъсва. Данонесъмсчерния, данонесъмсчерния... Sacre bleu, с черния съм!!!!!!! По-лошо от това няма накъде!!
5 минути по-късно
Има накъде! В гардероба има паяжини! И то не само паяжини, а и два комплекта униформи! Докато аз съм на ръба на нервна криза, Алекс хладнокръвно вади единия комплект и го отваря.
-Кари, ако продължиш да седиш така, някой паяк от гардероба ще си направи паяжина в устата ти! Ела тук!- Факт номер 1 за Алекс-Обича да командори.
Факт номер 1 за мен- Не отстъпвам на Алекс по командорене.
Факт номер 2 за мен-Но не и в такива стресови ситуации.
Затова й се подчинявам и (внимателно) сядам на нейното легло. Оглеждам униформата и стигам до следното умозаключение-Тя.Е.Грозна. Цветовете са бяло и (моляви се, как без него) СИВО. Състои се от бяла риза, сив пуловер и сива карирана пола. Лошшшшо...
5 минути по-късно
На вратата се чука. Аз отварям и кого виждам- Бабето от рецепцията! Прегърнала е с едната ръка около 10 книжлета а с другата държи кашон с... не мога да видя.
-Телефоните, МР3-ойките и всички електронни устройства, който сте донесли със себе си-в кашона.
Аз.Съм.Мъртва. Алекс също.
Факт номер 2 за Алекс и 3 за мен-Не можем без iPod-ите си.
Та както казах по-рано, в стресови ситуации се подчинявам на всичко и послушно вадя от джоба на суичъра си телефона и го пускам. Поколебавам се, дали да направя същото и с iPod-а си, но понеже бабето ме гледа странно го изваждам и го пускам вътре. Сбогом любов! Беше ми приятно да те притежавам!...
И това не е всичко. След като оставя кашона на земята, рецепционостката ни подава по една от книжките с думите:
-Това е Правилника за дейността на изправителен пансион "Мартин Лий Купър". Гледайте да го прочетете до утре.- После се маха и ни оставя сами в стаята.
-Амм, аз ще отида да разгледам останалата част от сградата. Ще дойдеш ли с мен?- пита ме Алекс.
-Смятам да пропусна.
-ОК. До после!-казва и излиза.
Постоявам още малко като идиот по средата на стаята, но после се освестям, сядам на леглото си и се вторачвам с невиждащ поглед в прозореца.
Бавно в главата ми изплува един спомен. В началото е неясен, но после придобива смисъл и донякъде подрежда хаоса в мозъка ми.
***
Стоя по средата на хола и се хиля истерично! Срещу мен майка ми крещи нещо, но аз не я слушам. Просто седя там и се заливам от смях. Изведнъж бръщолевенето й придобива смисъл и аз ясно си припомням думите й:" Аз те смятах за разумно дете! Аз ти вярвах, Каролайн! Но този път прекрачи всички граници! Не ми пука в кой колеж ще те приемат! Защото ти ще учиш в моето училище! Заклевам се!"
***
Заедно с дъжда, който започва да вали, аз избухвам в плач.
Дано да ви е харесала! Приемам предложения за развитието!
we are all in the same game, just different levels, dealing with the same hell, just different devils
Offline
#12 2011-09-25 11:46:46
- twilight_kiss
- Member
- Registered: 2010-05-22
- Posts: 295
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Много ме кефиии .
The Vampire Diaries ♥ ~
Pretty Little Liars ♥ ~
One Tree Hill ♥ ~
El Barco ♥ ~
[img]http://data.whicdn.com/images/23405357/n4f340c53300d4_large.gif[/img]
Offline
#13 2011-09-25 19:08:53
- - cloud
- Member
- Registered: 2010-07-04
- Posts: 285
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Дап, мноого ми хареса, интересно е! ^^
believe. [img]http://i145.photobucket.com/albums/r212/Mimorii/gif/CAT.gif[/img]
[img]http://25.media.tumblr.com/tumblr_lr5xdqzN0D1qfehcto1_500.gif[/img]
Offline
#14 2011-09-26 14:25:02
- lovexkiller
- Member
- From: Sofia =))
- Registered: 2011-09-17
- Posts: 83
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Не е зле. Некст?
През целия си живот съм се страхувала да не изгубя хората ,които обичам.., но понякога се чудя има ли някой, който се страхува да не изгуби мен ?!
Offline
#15 2011-09-27 13:54:42
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Некст
Глава 3
Половин час след вечерята, на която сервираха нещо подобно на нещо, което не знам какво е с вкус на нещо умряло преди половин век, с Алекс разглеждаме правилника и го коментираме.-Е, и по-зле можеше да е...-промърморва Алекс, като го затваря и оставя на страни.
-Да, можеше да ни карат да чистим краката на бабето.-подхвърлям саркастично, защото за мен само това, че учим тук е достатъчно мъчение.
-Каролайн, престани! Така и така ще учим тук! Не е нужно на всеки 5 минути да ми охкаш и пъшкаш, и въздъхваш, и мрънкаш!!!!
-Какво? Не ми казвай, че тази казарма те кефи!-не се предавам аз!
Факт номер 4 за мен-Никой не може да ми казва кога да охкам, пъшкам, въздъхвам, мрънкам, дишам, мигам, викам, хиля като дете идиотче, цупя, ритам, бия, пея, плача, живея и кога не! На кратко- НИКОЙ НИКОГА НЕ МИ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВЯ, ЗАЩО ПОСЛЕ НЕГО ГО БОЛИ... само Алекс се отървава жива, защото без нея съм загубена.
-Не не ме кефи! Просто можеше да е и по-зле!- и отново се почва бебешкия спор.
И понеже не ми се занимава с настроенията на Алекс, просто ставам от боцкащия под, взимам правилника и излизам. После се насочвам към етажния кенеф(да, точно така! Нямаме лични тоалетни, само баня на всеки етаж.). Той представлява няколко душа БЕЗ прегради, 5 тоалетни кабинки и 3 мивки с огледала. Влизам във първата кабинка, пъхам там правилника и пускам водата.
Факт номер 5 за мен-Сигурно си спомняте какво ви казах в самото начало за мен- "А аз винаги съм била примерно дете! Никога не съм правила проблеми на родителите си, винаги съм била отлична ученичка и спортистка...". Та, истината е, че винаги съм си била бунтар, но никога пред родителите си. Затова и не съм им правила проблеми. Да винаги съм била отлична ученичка и спортистка, но това е защото старото ми даскало е много готино, а и аз винаги съм обичала да уча. Просто нямах причина да показвам бунтарската си страна... поне в повечето случай... Помня как веднъж се сбих с едно момче, защото ми беше свил домашното... Задник. Но сега съм ТУК и сега е времето да покажа това което съм криела. Свят, приготви се за ЛОШАТА КАРИ!
С тази невероятна мисъл аз изтръгвам поставката за тоалетна хартия, и без това паянтова, излизам от кабинката и се запътвам към мивките. Там с все сила запращам парчето метал по едното огледало и то се напуква. Още един удар и парчета стъкло се посипват по цялата земя.
Сега, когато се чувствам 9548 пъти по-добре се връщам обратно в стаята, където Алекс ме гледа лошо.
-Къде е правилника?
-Където му е мястото-в канализацията!- казвам, все едно не е нищо особенно.
***
Отчет за деня:
Една откъртена поставка за тоалетна хартия, едно счупено огледало, два правилника в канализацията и една разбита вратичка на тоалетна кабинка.
Виновници-Алекс и Кари.
we are all in the same game, just different levels, dealing with the same hell, just different devils
Offline
#16 2011-09-28 14:02:03
- lovexkiller
- Member
- From: Sofia =))
- Registered: 2011-09-17
- Posts: 83
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Още?
През целия си живот съм се страхувала да не изгубя хората ,които обичам.., но понякога се чудя има ли някой, който се страхува да не изгуби мен ?!
Offline
#17 2011-10-06 18:02:44
Re: "Мarthin Lee Cooper"
Такамммм, виждам, че историята ми не се радва на особенно голям интерес, но въпрки това аз ще я продъжа.
Глава 3
В класната стая влиза госпожата по математика. Жена на средна възраст, дебела с къса черна коса и торбички под очите, които висят като конски тестиси. Походката й е като на пингвин. Заначи прякора й е измислен! Пингвина! Побързах да съобщя това на Алекс и й изпратих бележка, като въобще не се опитах да го скрия.
-Някои продължават да НЕ внимават!-избълва Пингвина и свинските й очички се стрелнаха към мен и аз и се оплезих. Така де, ако ще бъда бунтар, поне да го правя напълно. И тогава, в този момент, Пингвина се насочи клатушкайки се към нас с Алекс:
-Я, я дай тази бележка!- с тези думи то (да точно така! То, защото не ми прилича на тя.. всъщност само изречението "Аз съм Мис Симсон" и полата й на розички подсказваха пола.) я изтръгна от ръката на Алекс.
Прочете я и лицето й позеленя от яд:
-Мис Гилфорд, Мис Стоун- веднага при директора!!- извика Пингви и ни издърпа от местата ни.
Имаше доста голяма сила за пингпрасе. Добрата новина е, че ще се видя с мамето. Йей!
***
-Каролайн, какво си мислиш, че правиш, като обиждаш учителите?!-изкрещя майка ми, след като беше освободила Алекс.
-Аз ли какво мисля?! Може би беше по-добре да ме питаш това преди да ме запишеш в пропадналото ти училище!
-Просто исках да си ми пред очите! Много добре знам на какво си способна, когато няма кой да ти виси на главата и да те дондурка!-е, добре де! Сега е права. Но това е друг въпрос.
-Кога най-накрая ще решиш, защо си ме записала тук? Първо беше малката ми издънка, после нежеланието да ми плащаш за колежа, а сега това!
-Кари, просто искам да те предпазя!- въздъхна тя и се подпря на бюрото.
-Да ме предпазиш от какво? От доброто образование ли?
-Не мога да ти го обясня. А сега си свободна. Побързай, че ще изпуснеш обяда!- седна на бюрото и си продължи работата, която бях прекъснала с появяването си.
-По-добре да умра от глад от колкото да ям тази помия!- промърморвам докато се насочвах към вратата.
-Върви!
-Абе, добре, бе!- измрморвам и излизам.
***
-Искала да ме предпази! Да, бе! Просто не може да си признае факта, че е шибана кучка!-завърших разказа си пред Алекс.
След кратък размисъл тя проговори:
-Знам, че сега сигурно ще ми се ядосаш, но може майка ти да има нещо в предвид.
Да бе!
Ами това е за сега, но ако искате да има още части ми пишете коментари, иначе я спирам.
we are all in the same game, just different levels, dealing with the same hell, just different devils
Offline
Pages: 1