"Мarthin Lee Cooper"

ECheth · 2011-09-24 12:09:46

Нова история!

Глава 1

Мамка му! Или както би се изразила Джоржия Никълсън- "Merde на квадрат!" Колкото и пъти да си повтарям, че "Мартин Лий Купър" е напълно нормален колеж, животът ми си остава все същата простотия. За тези, който не знаят "Мартин Лий Купър" е изправителен пансион... А аз винаги съм била примерно дете! Никога не съм правила проблеми на родителите ми, винаги съм била отлична ученичка и спортистка... А сега съм тотално прецакана!
Още не съм влязла в сградата, за да се настаня в общежитието си, а вече ми се иска 4-те години, който тябва да прекарам там, да са към своя край.
Бях приета в Калифорнийския университет, където щях да уча за ветеринар, но в последния момент, точно преди майка ми да подпише договора ми за убучение в главата й се зароди най-ужасната идея. Тя бавно бе надигнала главата си от листа и се бе усмихнала.
-А защо да плащаме за колеж, когато можеш да учиш безплатно в "Мартин Лии Купър" при мен?!
-Защото...- започнах, но тогава тя скъса договора.
С което провали целия ми живот, без да си дава сметка.
Но освен отчаянието, което започва да ме обзема докато гледам сивата сграда и решетките на всеки прозорец, в момента изпитвам и вина. Заради Алекс- моята най-добра приятелка. Планирахме да учим заедно в Калифорнийския, а после да отворим ветеринарна клиника. Но щом разбра за гениалността на майка ми, Алекс настоя да дойде с мен.
-Кари, ще завали всеки момент! Айде да влизаме!-наруши тишината приятелката ми.
-ОК...- въздъхнах и нещо ми подсказв, че ще правя същото всяка сутрин от присъдата ми.
Фоайето на сградата е сиво(о, чудо!) и безвкусно обзаведено с две кафеви и изтърбушени кресла, дървена маса между тях и едно разпадащо се бюро за рецепционистката. С Алекс се насочваме към него и щом стигаме до там, рецепционистката, най-обикновенна дърта и безлична лелка със плетена зелена жилетка и перлени обици, ни оглежда баавно и с провлачен, и пресипнал глас пита:
-Име?
-Каролайн Гилфорд и Александра Стоун.
Бабето започва да рови в едно чекмедже и точно преди да дам старт на пускането на корени, тя измъква един ключ.
-Етаж 2, Стая 212. Приятен престой в изправителен пансион "Мартин Лии Купър"!- досега чували ли сте, че времето прекарано в изправителен пансион може да е приятно? Аз не.
С дружката ми бавно се ориентираме към стълбите и започваме мъчителното изкачване по пътя към "килията". Дано да не е сива!
Няколко минути по-късно вече сме се ориентирали накъде е етажа и сега треперим пред врата с очукан СИВ(не, не сребърен- СИВ!) надпис- "212".
-Кер, можеш да отключиш. Ръката ми ще се откачи след малко!- изхленчва Алекс.
Тъкмо да и кажа: "В момента съм пред прага на ада! Ни най-малко не ме интересува ръката ти!", но си напомням, че съм й длъжница, за дето я доведох тук, и за това като послушно детенце вкарвам ключа в ключалката и... По дяволите! Запецва!!!! Започвам да въртя ключа наляво-надясно, но вратата си остава все така заключена. Което като се замисля е хубаво, защото няма да вляза скоро вътре и няма да се ужася от вида на стаята.
След малко и Алекс се включва в борбата, и след 23 века се чува изщракване и вратата се отваря. Двете взимаме багажа си и пристъпваме в новия си дом.

Е, надявам се да ви е харесала! Пишете, за да знам, дали да продължа!

littlepartofme · 2011-09-24 12:27:10

Става.

twilight_kiss · 2011-09-24 12:34:45

Харесва ми.

ihateeverythingaboutyou · 2011-09-24 13:58:28

Определено трябва да пуснеш некст.

privaтe Love · 2011-09-24 15:56:16

Харесва ми

audrey · 2011-09-24 16:09:56

Добре де, свежо е и може да се получи доста добра история от това.

Така че ми харесва, като изключим проста фактология, която леко ти липсва.
Значи, не можеш да пратиш СТУДЕНТ в изправителен дом, това нали го осъзнаваш ? Изправителните домове могат да са нещо като пансиони вместо прогимназия и гимназия, не вместо университет ! И що за майка (изключая Крюела Девил и мащехата на Пепеляшка), би си пратила детето в изправителен дом вместо в калифорнийския университет ... ако това, естествено, е възможно. Понеже НЕ е.

dem0onche ;* · 2011-09-24 16:19:39

Бъркаш времената , но е интересно

miss_hot · 2011-09-24 16:56:40

Стана ми интересно, пусни некст

SweetY =] KittY · 2011-09-24 18:13:20

Не ми хареса.

walyaa · 2011-09-24 20:20:47

Добре де, свежо е и може да се получи доста добра история от това.
Така че ми харесва, като изключим проста фактология, която леко ти липсва.
Значи, не можеш да пратиш СТУДЕНТ в изправителен дом, това нали го осъзнаваш ? Изправителните домове могат да са нещо като пансиони вместо прогимназия и гимназия, не вместо университет ! И що за майка (изключая Крюела Девил и мащехата на Пепеляшка), би си пратила детето в изправителен дом вместо в калифорнийския университет ... ако това, естествено, е възможно. Понеже НЕ е.

Напълно съгласна ! Но иначе е интересно

ECheth · 2011-09-25 09:33:34

Благодаря за критиките!

Глава 2

-О М Г!- е първото, което изричам след около половин час пулене срещу стаята. Има ли нужда да споменавам цвета или сами ще се сетите? Да браво! СИВА! Шибана сива стая!!
Обаче оставете цвета- той е най-малко ужасното нещо вътре! Единствените мебели са две пружинени и вдлъбнати навътре легла, две нощни шкафчета, две дървени и очукани бюра, по едно до всяко легло и един малък гардероб. Пода е покрит с нещо като подобие на килимите в скъпите хотели. Разликите са само огромна- този тук е СИВ, мръсен и твърд-все едно стъпваш по искуствена трева!
Може би в напразен опит да се разведри интериора на стаята, на една от стените виси копие на "Слънчогледите" на Ван Гог, но за съжаление е постигнато точно обратното. Леглата са застлани с кафеви одеала, а върху тях са оставени кутиите с учебниците. На нощните шкафчета иам два будилника- зелени и еднакво разбрицани.
-Алекс, не е късно да избягаме, нали?-първа нарушавам тишината аз.
-Не знам. Твоята майка е директорка, не моята!
-Иска ми се да беше обратното...- въздъхвам и се запътвам към леглото, за да може драматично да се тръшна на него.
По възможно най-отчяния възможен начин се отпуска отгоре... Грешка! Дунапренения дюшека пропада надоооолу и за момент си мисля, че дупето ми ще докосне земята. Да не говорим, че от наклона учебниците се стоварват върху тялото ми и докато се опитвам да се изправя чорапогащника ми се закача за един пирон, отстрани на леглото и се разкъсва. Данонесъмсчерния, данонесъмсчерния... Sacre bleu, с черния съм!!!!!!! По-лошо от това няма накъде!!

5 минути по-късно
Има накъде! В гардероба има паяжини! И то не само паяжини, а и два комплекта униформи! Докато аз съм на ръба на нервна криза, Алекс хладнокръвно вади единия комплект и го отваря.
-Кари, ако продължиш да седиш така, някой паяк от гардероба ще си направи паяжина в устата ти! Ела тук!- Факт номер 1 за Алекс-Обича да командори.
Факт номер 1 за мен- Не отстъпвам на Алекс по командорене.
Факт номер 2 за мен-Но не и в такива стресови ситуации.
Затова й се подчинявам и (внимателно) сядам на нейното легло. Оглеждам униформата и стигам до следното умозаключение-Тя.Е.Грозна. Цветовете са бяло и (моляви се, как без него) СИВО. Състои се от бяла риза, сив пуловер и сива карирана пола. Лошшшшо...

5 минути по-късно
На вратата се чука. Аз отварям и кого виждам- Бабето от рецепцията! Прегърнала е с едната ръка около 10 книжлета а с другата държи кашон с... не мога да видя.
-Телефоните, МР3-ойките и всички електронни устройства, който сте донесли със себе си-в кашона.
Аз.Съм.Мъртва. Алекс също.
Факт номер 2 за Алекс и 3 за мен-Не можем без iPod-ите си.
Та както казах по-рано, в стресови ситуации се подчинявам на всичко и послушно вадя от джоба на суичъра си телефона и го пускам. Поколебавам се, дали да направя същото и с iPod-а си, но понеже бабето ме гледа странно го изваждам и го пускам вътре. Сбогом любов! Беше ми приятно да те притежавам!...
И това не е всичко. След като оставя кашона на земята, рецепционостката ни подава по една от книжките с думите:
-Това е Правилника за дейността на изправителен пансион "Мартин Лий Купър". Гледайте да го прочетете до утре.- После се маха и ни оставя сами в стаята.
-Амм, аз ще отида да разгледам останалата част от сградата. Ще дойдеш ли с мен?- пита ме Алекс.
-Смятам да пропусна.
-ОК. До после!-казва и излиза.
Постоявам още малко като идиот по средата на стаята, но после се освестям, сядам на леглото си и се вторачвам с невиждащ поглед в прозореца.
Бавно в главата ми изплува един спомен. В началото е неясен, но после придобива смисъл и донякъде подрежда хаоса в мозъка ми.
***
Стоя по средата на хола и се хиля истерично! Срещу мен майка ми крещи нещо, но аз не я слушам. Просто седя там и се заливам от смях. Изведнъж бръщолевенето й придобива смисъл и аз ясно си припомням думите й:" Аз те смятах за разумно дете! Аз ти вярвах, Каролайн! Но този път прекрачи всички граници! Не ми пука в кой колеж ще те приемат! Защото ти ще учиш в моето училище! Заклевам се!"
***
Заедно с дъжда, който започва да вали, аз избухвам в плач.

Дано да ви е харесала! Приемам предложения за развитието!

twilight_kiss · 2011-09-25 11:46:46

Много ме кефиии .

- cloud · 2011-09-25 19:08:53

Дап, мноого ми хареса, интересно е! ^^

lovexkiller · 2011-09-26 14:25:02

Не е зле. Некст?

ECheth · 2011-09-27 13:54:42

Некст

Глава 3
Половин час след вечерята, на която сервираха нещо подобно на нещо, което не знам какво е с вкус на нещо умряло преди половин век, с Алекс разглеждаме правилника и го коментираме.-Е, и по-зле можеше да е...-промърморва Алекс, като го затваря и оставя на страни.
-Да, можеше да ни карат да чистим краката на бабето.-подхвърлям саркастично, защото за мен само това, че учим тук е достатъчно мъчение.
-Каролайн, престани! Така и така ще учим тук! Не е нужно на всеки 5 минути да ми охкаш и пъшкаш, и въздъхваш, и мрънкаш!!!!
-Какво? Не ми казвай, че тази казарма те кефи!-не се предавам аз!
Факт номер 4 за мен-Никой не може да ми казва кога да охкам, пъшкам, въздъхвам, мрънкам, дишам, мигам, викам, хиля като дете идиотче, цупя, ритам, бия, пея, плача, живея и кога не! На кратко- НИКОЙ НИКОГА НЕ МИ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВЯ, ЗАЩО ПОСЛЕ НЕГО ГО БОЛИ... само Алекс се отървава жива, защото без нея съм загубена.
-Не не ме кефи! Просто можеше да е и по-зле!- и отново се почва бебешкия спор.
И понеже не ми се занимава с настроенията на Алекс, просто ставам от боцкащия под, взимам правилника и излизам. После се насочвам към етажния кенеф(да, точно така! Нямаме лични тоалетни, само баня на всеки етаж.). Той представлява няколко душа БЕЗ прегради, 5 тоалетни кабинки и 3 мивки с огледала. Влизам във първата кабинка, пъхам там правилника и пускам водата.
Факт номер 5 за мен-Сигурно си спомняте какво ви казах в самото начало за мен- "А аз винаги съм била примерно дете! Никога не съм правила проблеми на родителите си, винаги съм била отлична ученичка и спортистка...". Та, истината е, че винаги съм си била бунтар, но никога пред родителите си. Затова и не съм им правила проблеми. Да винаги съм била отлична ученичка и спортистка, но това е защото старото ми даскало е много готино, а и аз винаги съм обичала да уча. Просто нямах причина да показвам бунтарската си страна... поне в повечето случай... Помня как веднъж се сбих с едно момче, защото ми беше свил домашното... Задник. Но сега съм ТУК и сега е времето да покажа това което съм криела. Свят, приготви се за ЛОШАТА КАРИ!
С тази невероятна мисъл аз изтръгвам поставката за тоалетна хартия, и без това паянтова, излизам от кабинката и се запътвам към мивките. Там с все сила запращам парчето метал по едното огледало и то се напуква. Още един удар и парчета стъкло се посипват по цялата земя.
Сега, когато се чувствам 9548 пъти по-добре се връщам обратно в стаята, където Алекс ме гледа лошо.
-Къде е правилника?
-Където му е мястото-в канализацията!- казвам, все едно не е нищо особенно.
***
Отчет за деня:
Една откъртена поставка за тоалетна хартия, едно счупено огледало, два правилника в канализацията и една разбита вратичка на тоалетна кабинка.
Виновници-Алекс и Кари.

lovexkiller · 2011-09-28 14:02:03

Още?

ECheth · 2011-10-06 18:02:44

Такамммм, виждам, че историята ми не се радва на особенно голям интерес, но въпрки това аз ще я продъжа.

Глава 3

В класната стая влиза госпожата по математика. Жена на средна възраст, дебела с къса черна коса и торбички под очите, които висят като конски тестиси. Походката й е като на пингвин. Заначи прякора й е измислен! Пингвина! Побързах да съобщя това на Алекс и й изпратих бележка, като въобще не се опитах да го скрия.
-Някои продължават да НЕ внимават!-избълва Пингвина и свинските й очички се стрелнаха към мен и аз и се оплезих. Така де, ако ще бъда бунтар, поне да го правя напълно. И тогава, в този момент, Пингвина се насочи клатушкайки се към нас с Алекс:
-Я, я дай тази бележка!- с тези думи то (да точно така! То, защото не ми прилича на тя.. всъщност само изречението "Аз съм Мис Симсон" и полата й на розички подсказваха пола.) я изтръгна от ръката на Алекс.
Прочете я и лицето й позеленя от яд:
-Мис Гилфорд, Мис Стоун- веднага при директора!!- извика Пингви и ни издърпа от местата ни.
Имаше доста голяма сила за пингпрасе. Добрата новина е, че ще се видя с мамето. Йей!
***
-Каролайн, какво си мислиш, че правиш, като обиждаш учителите?!-изкрещя майка ми, след като беше освободила Алекс.
-Аз ли какво мисля?! Може би беше по-добре да ме питаш това преди да ме запишеш в пропадналото ти училище!
-Просто исках да си ми пред очите! Много добре знам на какво си способна, когато няма кой да ти виси на главата и да те дондурка!-е, добре де! Сега е права. Но това е друг въпрос.
-Кога най-накрая ще решиш, защо си ме записала тук? Първо беше малката ми издънка, после нежеланието да ми плащаш за колежа, а сега това!
-Кари, просто искам да те предпазя!- въздъхна тя и се подпря на бюрото.
-Да ме предпазиш от какво? От доброто образование ли?
-Не мога да ти го обясня. А сега си свободна. Побързай, че ще изпуснеш обяда!- седна на бюрото и си продължи работата, която бях прекъснала с появяването си.
-По-добре да умра от глад от колкото да ям тази помия!- промърморвам докато се насочвах към вратата.
-Върви!
-Абе, добре, бе!- измрморвам и излизам.
***
-Искала да ме предпази! Да, бе! Просто не може да си признае факта, че е шибана кучка!-завърших разказа си пред Алекс.
След кратък размисъл тя проговори:
-Знам, че сега сигурно ще ми се ядосаш, но може майка ти да има нещо в предвид.
Да бе!

Ами това е за сега, но ако искате да има още части ми пишете коментари, иначе я спирам.

#1 2011-09-24 12:09:46

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#2 2011-09-24 12:27:10

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#3 2011-09-24 12:34:45

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#4 2011-09-24 13:58:28

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#5 2011-09-24 15:56:16

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#6 2011-09-24 16:09:56

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#7 2011-09-24 16:19:39

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#8 2011-09-24 16:56:40

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#9 2011-09-24 18:13:20

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#10 2011-09-24 20:20:47

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#11 2011-09-25 09:33:34

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#12 2011-09-25 11:46:46

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#13 2011-09-25 19:08:53

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#14 2011-09-26 14:25:02

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#15 2011-09-27 13:54:42

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#16 2011-09-28 14:02:03

Re: "Мarthin Lee Cooper"

#17 2011-10-06 18:02:44

Re: "Мarthin Lee Cooper"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook