#251 2011-07-27 19:22:01
- ivet955
- Marshall`s girl
- From: Rome
- Registered: 2010-02-06
- Posts: 4,731
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ще има ли некст скоро?!
[img]http://prikachi.com/images/239/4746239c.jpg[/img]
Offline
#252 2011-07-27 19:26:00
- miss_hot
- Member
- From: New York, Manhattan
- Registered: 2011-01-01
- Posts: 714
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ще има ли некст скоро?!
[img]http://i44.tinypic.com/68evfa.jpg[/img]
Offline
#253 2011-07-28 10:23:37
- teodoraa
- I believe
- From: В света на фантазията
- Registered: 2010-03-20
- Posts: 3,529
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ще има ли некст скоро?!
[list=*]
[*]Dalindaaaaaaaaaa : )) ![/*]
[/list]
Offline
#254 2011-07-28 16:41:04
- Ninkaa
- Member
- Registered: 2009-12-10
- Posts: 50
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Снощи я прочетох цялата. УНИКАЛНА Е ПРОСТООО !! Нексттттт
Offline
#255 2011-07-28 17:00:29
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Напоследък нямам време, но ще пусна скоро нещичко, обещавам
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#256 2011-07-28 18:33:52
- Extazy Baby
- Member
- Registered: 2011-02-23
- Posts: 11,968
- Website
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Чакам с нетърпение.
"Understand me. I’m not like an ordinary world. I have my madness, I live in another dimension and I do not have time for things that have no soul."
-Charles Bukowski
Offline
#257 2011-07-29 10:17:28
- ivet955
- Marshall`s girl
- From: Rome
- Registered: 2010-02-06
- Posts: 4,731
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Чакам с нетърпение.
И аз, и аз!!!
[img]http://prikachi.com/images/239/4746239c.jpg[/img]
Offline
#258 2011-07-29 13:08:41
- nani_tyyy
- Member
- From: Rupetland ^^
- Registered: 2010-01-28
- Posts: 272
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Чакам с нетърпение.
И аз, и аз!!!
[img]http://prikachi.com/images/515/5501515R.jpg[/img]
Offline
#259 2011-07-30 18:15:38
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ето и новата част, надявам се да ви хареса и съжалявам, че толкова чакахте. Благодаря.
Ха ! Все пак стана моето. Знаех си. То няма как да е иначе. Та цялата тумба събрахме раниците и се отправихме към автогарата – дотам ни закара майката на Мая. Аааах, мила женица – ако беше моята майка би ни казала да си вземем такси или да пътуваме на стоп и да не я занимаваме с глупости. Патка. Ама майката на Мая беше ебати пича. Та натоварихме се ние във влака. Боже, откога не се бях събирала с цялата тайфа на едно място – Аз, Симеон, Мая, Асен, Влади, Калин и Снежа. Снежа и Калин нещо се забиваха, а ние със Симеон обмисляхме да съберем Мая и Владислав, така че Асенчо май щеше да си кисне сам ... неее, нямаше. Хаха, представих си Мая и Владислав. Леле, казвам ви по-перверзни типове няма да срещнете никога и никъде. Перфектни са един за друг.
- Дай това. – Каза Симеон и издърпа туристическата раница от гърба ми, след което я натовари при другите.
- Благодаря ти. – Целунах го и започнахме да се ритаме.
- Ей,ей, я спрете ! Стига семейни войни.
- Асене, млъквай. – Скастрих го и също го сритах. Аз,Симеон, Асен и Калин започнахме да се ритаме.
- Ей, ей, я спрете !
Погледнах към Владислав. Тоя пък какво искаше ?
- Чакайте да тръгне първо влака, иначе ще ни свалят.
Шибльо ! Ама беше прав.
Както и да е, влакът тръгна, а Калин разказваше някакви вицове за Чък Норис.
- Я, я, я кажи онзи за Фърги. – Подкани го Симеон.
- Кой за Фърги ? Ааа да. След като Фърги срещнала Чък Норис, вече била известна като black eyed peas.
Хахахахахаххахахах, е не, разбих се. Винаги се смея на тъпи вицове, винаги. Разни такива от рода на
„Две кексчета се пекли във фурната. Едното казало
- Колко е горещо тук ! – А другото : - Я, говорещо кексче”. Е, просто се разбивам на такива.
- Здравей,сестро ! – Каза Влади и извади тревата. А, е тва е приказка ! Боже, как се напушихме в тоя розов влак !
- Знаеш ли, обичам розови еднорози и лилави понита.
- Не бяха ли розови понита и лилави еднорози ? – Симеон започна да се прави на знаещ.
- Абе не бе, млъквай.
- Хей, имам едни кукис, искате ли ?
- Естествено че искаме, Мая – дай насам.
- Опа, Снежа заспа.
- Слийпа.
- ХАХААХАХАХ, СЛИЙПА.
- Шшшт, ето ти бисквитка.
- Тези за развалени. – Тоя пък какви ги дрънкаше ?! Със сигурност Мая нямаше да ни даде развалени бисквити. Така и смятах – Мая реши да провери :
- Аааа, верно са развалени. – Абе, кво ти пука, реших и аз да пробвам :
- Оооо, дай насам.
Бляк, изплюх ги. Ебати и бисквитите. След като всички пробвахме от прокажните бисквити, установихме, че бисквитите са развалени, донапушихме се, лигавихме се, ала бала и накрая заспахме. Сутринта като се събудих Симеон беше ... готов. Усетих го доста яко, понеже тъпите вагонени легла бяха доста тесни.
- Омг, ела с мен.
- Опааа.
- Шшт, ще ги събудиш.
Взех си чантата, защото ми трябваха дъвка и презерватив и се запътихме към тоалетната на влака.
- Преди правила ли си секс във влак ?
Изгледах го тъпо.
- Да ти изглеждам сякаш съм го правила ?
Той се засмя. Боже,колко беше тесен тоя кенеф ! Е, не толкова, колкото в самолетите, ама там не съм правила секс, просто съм пикала. Както и да е. По-широко е от самолет ама далеч не е широко. Той се опита да ме опре до стената, но го спрях.
- Чакай.
Извадих мокра кърпичка и направих опит да дезинфекцирам стената.
- Ти си луда.
- Поне няма да се разболея от нещо.
Той се усмихна и започна да ме целува по врата. Стиснах го с ръка , а той веднага разкопча дънките си. Моите панталони бяха лесни за смъкване. С единият си крак ме подпираше до стената, с ръцете си ме придържаше. Реших да го улесня и да увия крака около кръста му, ама ... де толкова място !
- Ах !
Беше толкова тясно и мръсно и миришеше, обаче беше и страшно възбуждащо. Започнах да го дера (винаги го правех, когато ми доставяше удоволствие, нещо като стимул беше. Определено така му действаше). ВЪР-ХОВ-НО !!!
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#260 2011-07-30 18:23:51
- syn_princess
- Мис Depp*
- From: We found love.
- Registered: 2010-03-21
- Posts: 3,111
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Още,още,още!!
Offline
#261 2011-07-30 19:46:38
- happy girl
- Member
- From: Vice city
- Registered: 2010-05-30
- Posts: 2,358
- Website
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Суперрр
Некстт (h)
[img]http://prikachi.com/images/61/6177061C.gif[/img]
Sometimes it's very hard to move on, but once
you move on, you'll realize it was the best decision you've ever made.
Offline
#262 2011-07-30 19:47:02
- miss_hot
- Member
- From: New York, Manhattan
- Registered: 2011-01-01
- Posts: 714
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Още,още,още!!
[img]http://i44.tinypic.com/68evfa.jpg[/img]
Offline
#263 2011-07-30 19:55:18
- forsakendidi
- Amazingღ
- From: Paris
- Registered: 2008-08-06
- Posts: 5,529
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
happy girl
Суперрр Слънце
Некстт СърцеСърце
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_lltp07k9Hy1qen474o1_500.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/394/4370394f.gif[/img]
Захапеш ли ме - разkъсвам те. Настъпиш ли ме - размазвам те!
Offline
#264 2011-07-30 20:27:36
- ivet955
- Marshall`s girl
- From: Rome
- Registered: 2010-02-06
- Posts: 4,731
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Още,още,още!!
[img]http://prikachi.com/images/239/4746239c.jpg[/img]
Offline
#265 2011-07-30 21:05:15
- Sweet.From.Strawberry
- Member
- From: Mystic Falls
- Registered: 2010-09-23
- Posts: 6,416
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Хаха верно тоалетните във влаковете са много мизерни и тесни.
Некст.
[list=*]
[*]WHAT WOULD YOU DO IF YOU WEREN`T AFRAID?[/*]
[/list]
[img]http://prikachi.com/images/55/5109055O.gif[/img]
Offline
#266 2011-07-31 07:48:10
- fenfantazi_
- Member
- From: London, UK
- Registered: 2011-03-10
- Posts: 1,623
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Още,още,още!!
__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'
______________________________________________- Niall Horan
Offline
#267 2011-08-01 14:20:00
- ivet955
- Marshall`s girl
- From: Rome
- Registered: 2010-02-06
- Posts: 4,731
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Eeee, скоро няма ли да има некстче??
[img]http://prikachi.com/images/239/4746239c.jpg[/img]
Offline
#268 2011-08-01 17:13:50
- Ninkaa
- Member
- Registered: 2009-12-10
- Posts: 50
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Некстт
Offline
#269 2011-08-01 21:08:45
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ето и новата част. Дано да ви хареса ... така де, нали за вас я пиша
Такааам. Слязохме от влака, ама сега накъде. Бяхме вече във Варна, но вилата на Симеон се намираше ДО Варна. Идиотът му с идиотите не знаеше как да стигнем до там, така че си взехме някакъв крайградски автобус, който да ни изкара от града и слязохме на шосето. Може би идеята за автостоп не бе от най-гениалните, но бе предпочитана пред автобус по следните причини :
1. Имахме ограничен бюджет.
2. Доста по-весело е.
Е, стигат толкова причини, напълно достатъчни са мен ако ме питате. Та застанахме си ние на шосето в шубрака и започнахме да спираме разни коли. По дяволите, никой не спираше. Стояхме там може би двайсетина минути. Накрая спря една банда чужденци, които обясниха, че могат да качат само мен, Снежето и Мая. Да ви кажа, не ми се видя лоша идея, но момчетата надуха гайдата. Е, и тая нямаше да я бъде. Почти си изпих водата, която и без това имаше вкус на пикня вече ... в смисъл, че се беше стоплила де.
Накрая едни добри хорица ни качиха, но обясниха, че след 2-3 километра ще завият за някакво друго селце, така че могат да ни оставят 2-3 клометра по-нататък. Ми окей, все тая – поне ще сме изминали някакъв път. Съгласихме се. А да не ви обяснявам как се нагъчкахме в някакъв седан 20 000 човека и огромните раници ... боже, въздух нямаше, ама се спуках от смях. Двамата пътуващи бяха някакви страшни образи от Стара Загора ли, откъде ли ... ама такъв диалект праскаха. Убиха ме !
Както и да е, стовариха ни пак на пътя и ... същото. Нищо, нищо, нищо. Огладняхме яко, а в наличност имахме само някакви гадни кроасани и развалените бисквити.
- Гледайте, гледайте сега. – Казах. Беше ми скучно, а и слънцето ме напече, та реших да се изгавря със Снежето. Подадох й от развалените снощни бисквити.
- Снеже, искаш ли бисквита ?
- О, да. Тези са ми любимите.
Всички се скупчиха да гледат реакцията й, когато ги пробва, ама тя изглеждаше доволна. Спогледахме се недоумяващи, а Снежа явно забелязала това.
- Какво ?
- Снеже, бисквитите са развалени.
- Луда ли си, нищо им няма !
И аз ако не се изявя като Тома Неверни ...
- Оф я дай ! ... Я, нищо им няма.
Всички ги пробваха и установихме, че нищо им няма. Братче, смятай как сме се напушили снощи. Все тая. Никаква кола не спираше, а по едно време ние забравихме и че сме на шосето, така че ...
Не, трябваше нещо да се направи . Исках днес да стигна до плажа, пък каквото ще да става. И естествено, аз като най-дейна в групата измислих гениалния план.
- Момчета, скрийте се в храстите.
Симеон ме изгледа.
- Я пак.
- Абе ти реклами не гледаш ли ?! Влизай в храстите.
Той пак ме погледна, после се ухили тъпо и каза :
- Аз знам една реклама, в която се казва „Имам два пакета в джоба, веднага влизай в гардероба”.
Боже, колко тъпо същество имам за гадже !
- Оф, идиоти – отивайте.
С 300 зора ги накархме да влязат в храстите. Просто ги убедих, че планът ще сработи, макар аз самата да не бях уверена в това. И трите бяхме по къси панталони, така че проблеми нямаше. Навихме ризи, потници, кой каквото носеше и я гледай как една кола спря след има-няма 5 мин.
Шофьорът и този, който беше с него ни погледнаха. Сигурно щяха да ни помислят за феи ако не бяха видели ГИГАНТООГРОМНИТЕ туристически раници.
- За къде сте, момичета ?
- Съседното село.
- Супер, можем да ви метнем на разклона, а вие ще си вземете автобус от там. Има спирка.
- Добре, но ... може да ви дойдем вповече.
- Няма.
- Ама ние сме повече.
- Колко повече.
- Ами ние трите, трите раници и още три ...
- Още три какво ?
- Още три момчета.
- Е, не знам дали ще има място.
- О, ще се съберем.
Напълно си противоречах, ама важното е че склониха, а и Мая се набута в колата. Мале, от личен опит ви казвам, ако искате да подместите това момиче против волята й ... то по-добре се откажете. По-вероятно е мястото да стане и да си тръгне от Мая, отколкото тя от него. Не, сериозно, сериозна съм.
Пичовете ни оставиха на онази спирка, а аз им дадох бисквити за благодарност. Боже, как ми се пушеше ! Запалих една цигара, а Симеон ме погледна укорително. Тоя пък какво иска !
- Какво ?
- Нищо.
- Добре.
Продължи да ме гледа.
- Какво ?!
- Автобусът може да дойде всеки момент.
- Е, и ?
- Какво ще правиш с цигарата ?
Мале, колко си умен ! Не,сериозно, как се запознах с него ? Да не би случайно ... ДА СЪМ ГО ХВАНАЛА ОТ ГОРАТА ?!
- Ще хвърля цигарата, умнико. Освен това седя на пейка, под която има 5 метра трева, кой знае колко змии ще ми се увъртят около краката, ако не е 50 градуса, трамвай да стана, никакъв проклет автобус не идва и ти ми казваш да не пуша, така ли ?!
Асен, Калин и Снежа се спогледаха, а Мая и Владо като по-отракани започнаха да се разсейват нещо. Симеон ме погледна.
- Добре, съжалявам.
Малеее, как ми идеше да му кажа „Не с този тон”. Представих си как казвам нещо от рода на „Не с този тон, млади господине” ама с глас на лелка или пък защо не „Не с този тон !” в стил Дарт Вейдър. Хахахахахахха, мега яка съм.
Най-сетне проклетия автобус дойде и след като се дундуркахме един милиард години, най-сетне стигнахме до селото. Слава богу, вилата беше почти на брега на морето. Но нищо не бе чак толкова лесно – този бряг на морето беше на около 1000 години път пеша от скапаната автодрусна спирка. What the heck ?! Все тая. Тъкмо да се разтопя от жега и видяхме едно от онези мизерни магазинчета. Братче, убиха ме. Магазинчето бе направено от някаква ламарина, слънцето я напичаше, а лелката вътре седеше до вентилатора и набиваше кренвирши. Ау, с кеф да си купиш нещо. Все тая. Купихме минерална вода, някои си взеха и сладолед и продължихме към заветния връх ... който поне се оказа склон надолу. Господ явно не ни мразеше ЧАК ТОЛКОВА много.
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#270 2011-08-01 21:14:37
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ето и новата част. Дано да ви хареса ... така де, нали за вас я пиша
Такааам. Слязохме от влака, ама сега накъде. Бяхме вече във Варна, но вилата на Симеон се намираше ДО Варна. Идиотът му с идиотите не знаеше как да стигнем до там, така че си взехме някакъв крайградски автобус, който да ни изкара от града и слязохме на шосето. Може би идеята за автостоп не бе от най-гениалните, но бе предпочитана пред автобус по следните причини :
1. Имахме ограничен бюджет.
2. Доста по-весело е.
Е, стигат толкова причини, напълно достатъчни са мен ако ме питате. Та застанахме си ние на шосето в шубрака и започнахме да спираме разни коли. По дяволите, никой не спираше. Стояхме там може би двайсетина минути. Накрая спря една банда чужденци, които обясниха, че могат да качат само мен, Снежето и Мая. Да ви кажа, не ми се видя лоша идея, но момчетата надуха гайдата. Е, и тая нямаше да я бъде. Почти си изпих водата, която и без това имаше вкус на пикня вече ... в смисъл, че се беше стоплила де.
Накрая едни добри хорица ни качиха, но обясниха, че след 2-3 километра ще завият за някакво друго селце, така че могат да ни оставят 2-3 километра по-нататък. Ми окей, все тая – поне ще сме изминали някакъв път. Съгласихме се. А да не ви обяснявам как се нагъчкахме в някакъв седан 20 000 човека и огромните раници ... боже, въздух нямаше, ама се спуках от смях. Двамата пътуващи бяха някакви страшни образи от Стара Загора ли, откъде ли ... ама такъв диалект праскаха. Убиха ме !
Както и да е, стовариха ни пак на пътя и ... същото. Нищо, нищо, нищо. Огладняхме яко, а в наличност имахме само някакви гадни кроасани и развалените бисквити.
- Гледайте, гледайте сега. – Казах. Беше ми скучно, а и слънцето ме напече, та реших да се изгавря със Снежето. Подадох й от развалените снощни бисквити.
- Снеже, искаш ли бисквита ?
- О, да. Тези са ми любимите.
Всички се скупчиха да гледат реакцията й, когато ги пробва, ама тя изглеждаше доволна. Спогледахме се недоумяващи, а Снежа явно забелязала това.
- Какво ?
- Снеже, бисквитите са развалени.
- Луда ли си, нищо им няма !
И аз ако не се изявя като Тома Неверни ...
- Оф я дай ! ... Я, нищо им няма.
Всички ги пробваха и установихме, че нищо им няма. Братче, смятай как сме се напушили снощи. Все тая. Никаква кола не спираше, а по едно време ние забравихме и че сме на шосето, така че ...
Не, трябваше нещо да се направи . Исках днес да стигна до плажа, пък каквото ще да става. И естествено, аз като най-дейна в групата измислих гениалния план.
- Момчета, скрийте се в храстите.
Симеон ме изгледа.
- Я пак.
- Абе ти реклами не гледаш ли ?! Влизай в храстите.
Той пак ме погледна, после се ухили тъпо и каза :
- Аз знам една реклама, в която се казва „Имам два пакета в джоба, веднага влизай в гардероба”.
Боже, колко тъпо същество имам за гадже !
- Оф, идиоти – отивайте.
С 300 зора ги накарахме да влязат в храстите. Просто ги убедих, че планът ще сработи, макар аз самата да не бях уверена в това. И трите бяхме по къси панталони, така че проблеми нямаше. Навихме ризи, потници, кой каквото носеше и я гледай как една кола спря след има-няма 5 мин.
Шофьорът и този, който беше с него ни погледнаха. Сигурно щяха да ни помислят за феи ако не бяха видели ГИГАНТООГРОМНИТЕ туристически раници.
- За къде сте, момичета ?
- Съседното село.
- Супер, можем да ви метнем на разклона, а вие ще си вземете автобус от там. Има спирка.
- Добре, но ... може да ви дойдем в повече.
- Няма.
- Ама ние сме повече.
- Колко повече.
- Ами ние трите, трите раници и още три ...
- Още три какво ?
- Още три момчета.
- Е, не знам дали ще има място.
- О, ще се съберем.
Напълно си противоречах, ама важното е че склониха, а и Мая се набута в колата. Мале, от личен опит ви казвам, ако искате да подместите това момиче против волята й ... то по-добре се откажете. По-вероятно е мястото да стане и да си тръгне от Мая, отколкото тя от него. Не, сериозно, сериозна съм.
Пичовете ни оставиха на онази спирка, а аз им дадох бисквити за благодарност. Боже, как ми се пушеше ! Запалих една цигара, а Симеон ме погледна укорително. Тоя пък какво иска !
- Какво ?
- Нищо.
- Добре.
Продължи да ме гледа.
- Какво ?!
- Автобусът може да дойде всеки момент.
- Е, и ?
- Какво ще правиш с цигарата ?
Мале, колко си умен ! Не,сериозно, как се запознах с него ? Да не би случайно ... ДА СЪМ ГО ХВАНАЛА ОТ ГОРАТА ?!
- Ще хвърля цигарата, умнико. Освен това седя на пейка, под която има 5 метра трева, кой знае колко змии ще ми се увъртят около краката, ако не е 50 градуса, трамвай да стана, никакъв проклет автобус не идва и ти ми казваш да не пуша, така ли ?!
Асен, Калин и Снежа се спогледаха, а Мая и Владо като по-отракани започнаха да се разсейват нещо. Симеон ме погледна.
- Добре, съжалявам.
Малеее, как ми идеше да му кажа „Не с този тон”. Представих си как казвам нещо от рода на „Не с този тон, млади господине” ама с глас на лелка или пък защо не „Не с този тон !” в стил Дарт Вейдър. Хахахахахахха, мега яка съм.
Най-сетне проклетия автобус дойде и след като се дундуркахме един милиард години, най-сетне стигнахме до селото. Слава богу, вилата беше почти на брега на морето. Но нищо не бе чак толкова лесно – този бряг на морето беше на около 1000 години път пеша от скапаната автодрусна спирка. What the heck ?! Все тая. Тъкмо да се разтопя от жега и видяхме едно от онези мизерни магазинчета. Братче, убиха ме. Магазинчето бе направено от някаква ламарина, слънцето я напичаше, а лелката вътре седеше до вентилатора и набиваше кренвирши. Ау, с кеф да си купиш нещо. Все тая. Купихме минерална вода, някои си взеха и сладолед и продължихме към заветния връх ... който поне се оказа склон надолу. Господ явно не ни мразеше ЧАК ТОЛКОВА много.
cap ou pas cap ?
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m04xsnL8LL1qc0cxpo1_400.gif[/img]
I have loved the stars too fondly to be fearful of the night
Offline
#271 2011-08-02 00:35:54
- Sweet.From.Strawberry
- Member
- From: Mystic Falls
- Registered: 2010-09-23
- Posts: 6,416
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Некст
[list=*]
[*]WHAT WOULD YOU DO IF YOU WEREN`T AFRAID?[/*]
[/list]
[img]http://prikachi.com/images/55/5109055O.gif[/img]
Offline
#272 2011-08-02 01:43:30
- happy girl
- Member
- From: Vice city
- Registered: 2010-05-30
- Posts: 2,358
- Website
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Много мии харесва как пишеш
Некстт :рР
[img]http://prikachi.com/images/61/6177061C.gif[/img]
Sometimes it's very hard to move on, but once
you move on, you'll realize it was the best decision you've ever made.
Offline
#273 2011-08-02 07:50:24
- fenfantazi_
- Member
- From: London, UK
- Registered: 2011-03-10
- Posts: 1,623
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Ха-ха!В тая част се размях поне 500 пъти!Уникална!Още!
__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'
______________________________________________- Niall Horan
Offline
#274 2011-08-02 09:19:31
- ivet955
- Marshall`s girl
- From: Rome
- Registered: 2010-02-06
- Posts: 4,731
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Много е хубаво! Ощее..
[img]http://prikachi.com/images/239/4746239c.jpg[/img]
Offline
#275 2011-08-02 20:38:11
- teodoraa
- I believe
- From: В света на фантазията
- Registered: 2010-03-20
- Posts: 3,529
Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&
Още,още,още!!
[list=*]
[*]Dalindaaaaaaaaaa : )) ![/*]
[/list]
Offline