А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

ivet955 · 2011-07-27 19:22:01

Ще има ли некст скоро?!

miss_hot · 2011-07-27 19:26:00

Ще има ли некст скоро?!

teodoraa · 2011-07-28 10:23:37

Ще има ли некст скоро?!

Ninkaa · 2011-07-28 16:41:04

Снощи я прочетох цялата. УНИКАЛНА Е ПРОСТООО !! Нексттттт

audrey · 2011-07-28 17:00:29

Напоследък нямам време, но ще пусна скоро нещичко, обещавам

Extazy Baby · 2011-07-28 18:33:52

Чакам с нетърпение.

ivet955 · 2011-07-29 10:17:28

Чакам с нетърпение.

И аз, и аз!!!

nani_tyyy · 2011-07-29 13:08:41

Чакам с нетърпение.
И аз, и аз!!!

audrey · 2011-07-30 18:15:38

Ето и новата част, надявам се да ви хареса и съжалявам, че толкова чакахте. Благодаря.

Ха ! Все пак стана моето. Знаех си. То няма как да е иначе. Та цялата тумба събрахме раниците и се отправихме към автогарата – дотам ни закара майката на Мая. Аааах, мила женица – ако беше моята майка би ни казала да си вземем такси или да пътуваме на стоп и да не я занимаваме с глупости. Патка. Ама майката на Мая беше ебати пича. Та натоварихме се ние във влака. Боже, откога не се бях събирала с цялата тайфа на едно място – Аз, Симеон, Мая, Асен, Влади, Калин и Снежа. Снежа и Калин нещо се забиваха, а ние със Симеон обмисляхме да съберем Мая и Владислав, така че Асенчо май щеше да си кисне сам ... неее, нямаше. Хаха, представих си Мая и Владислав. Леле, казвам ви по-перверзни типове няма да срещнете никога и никъде. Перфектни са един за друг.
- Дай това. – Каза Симеон и издърпа туристическата раница от гърба ми, след което я натовари при другите.
- Благодаря ти. – Целунах го и започнахме да се ритаме.
- Ей,ей, я спрете ! Стига семейни войни.
- Асене, млъквай. – Скастрих го и също го сритах. Аз,Симеон, Асен и Калин започнахме да се ритаме.
- Ей, ей, я спрете !
Погледнах към Владислав. Тоя пък какво искаше ?
- Чакайте да тръгне първо влака, иначе ще ни свалят.
Шибльо ! Ама беше прав.
Както и да е, влакът тръгна, а Калин разказваше някакви вицове за Чък Норис.
- Я, я, я кажи онзи за Фърги. – Подкани го Симеон.
- Кой за Фърги ? Ааа да. След като Фърги срещнала Чък Норис, вече била известна като black eyed peas.
Хахахахахаххахахах, е не, разбих се. Винаги се смея на тъпи вицове, винаги. Разни такива от рода на
„Две кексчета се пекли във фурната. Едното казало
- Колко е горещо тук ! – А другото : - Я, говорещо кексче”. Е, просто се разбивам на такива.
- Здравей,сестро ! – Каза Влади и извади тревата. А, е тва е приказка ! Боже, как се напушихме в тоя розов влак !
- Знаеш ли, обичам розови еднорози и лилави понита.
- Не бяха ли розови понита и лилави еднорози ? – Симеон започна да се прави на знаещ.
- Абе не бе, млъквай.
- Хей, имам едни кукис, искате ли ?
- Естествено че искаме, Мая – дай насам.
- Опа, Снежа заспа.
- Слийпа.
- ХАХААХАХАХ, СЛИЙПА.
- Шшшт, ето ти бисквитка.
- Тези за развалени. – Тоя пък какви ги дрънкаше ?! Със сигурност Мая нямаше да ни даде развалени бисквити. Така и смятах – Мая реши да провери :
- Аааа, верно са развалени. – Абе, кво ти пука, реших и аз да пробвам :
- Оооо, дай насам.
Бляк, изплюх ги. Ебати и бисквитите. След като всички пробвахме от прокажните бисквити, установихме, че бисквитите са развалени, донапушихме се, лигавихме се, ала бала и накрая заспахме. Сутринта като се събудих Симеон беше ... готов. Усетих го доста яко, понеже тъпите вагонени легла бяха доста тесни.
- Омг, ела с мен.
- Опааа.
- Шшт, ще ги събудиш.
Взех си чантата, защото ми трябваха дъвка и презерватив и се запътихме към тоалетната на влака.
- Преди правила ли си секс във влак ?
Изгледах го тъпо.
- Да ти изглеждам сякаш съм го правила ?
Той се засмя. Боже,колко беше тесен тоя кенеф ! Е, не толкова, колкото в самолетите, ама там не съм правила секс, просто съм пикала. Както и да е. По-широко е от самолет ама далеч не е широко. Той се опита да ме опре до стената, но го спрях.
- Чакай.
Извадих мокра кърпичка и направих опит да дезинфекцирам стената.
- Ти си луда.
- Поне няма да се разболея от нещо.
Той се усмихна и започна да ме целува по врата. Стиснах го с ръка , а той веднага разкопча дънките си. Моите панталони бяха лесни за смъкване. С единият си крак ме подпираше до стената, с ръцете си ме придържаше. Реших да го улесня и да увия крака около кръста му, ама ... де толкова място !
- Ах !
Беше толкова тясно и мръсно и миришеше, обаче беше и страшно възбуждащо. Започнах да го дера (винаги го правех, когато ми доставяше удоволствие, нещо като стимул беше. Определено така му действаше). ВЪР-ХОВ-НО !!!

syn_princess · 2011-07-30 18:23:51

Още,още,още!!

happy girl · 2011-07-30 19:46:38

Суперрр
Некстт (h)

miss_hot · 2011-07-30 19:47:02

Още,още,още!!

forsakendidi · 2011-07-30 19:55:18

happy girl

Суперрр Слънце
Некстт СърцеСърце

ivet955 · 2011-07-30 20:27:36

Още,още,още!!

Sweet.From.Strawberry · 2011-07-30 21:05:15

Хаха верно тоалетните във влаковете са много мизерни и тесни.
Некст.

fenfantazi_ · 2011-07-31 07:48:10

Още,още,още!!

ivet955 · 2011-08-01 14:20:00

Eeee, скоро няма ли да има некстче??

Ninkaa · 2011-08-01 17:13:50

Некстт

audrey · 2011-08-01 21:08:45

Ето и новата част. Дано да ви хареса ... така де, нали за вас я пиша

Такааам. Слязохме от влака, ама сега накъде. Бяхме вече във Варна, но вилата на Симеон се намираше ДО Варна. Идиотът му с идиотите не знаеше как да стигнем до там, така че си взехме някакъв крайградски автобус, който да ни изкара от града и слязохме на шосето. Може би идеята за автостоп не бе от най-гениалните, но бе предпочитана пред автобус по следните причини :
1. Имахме ограничен бюджет.
2. Доста по-весело е.

Е, стигат толкова причини, напълно достатъчни са мен ако ме питате. Та застанахме си ние на шосето в шубрака и започнахме да спираме разни коли. По дяволите, никой не спираше. Стояхме там може би двайсетина минути. Накрая спря една банда чужденци, които обясниха, че могат да качат само мен, Снежето и Мая. Да ви кажа, не ми се видя лоша идея, но момчетата надуха гайдата. Е, и тая нямаше да я бъде. Почти си изпих водата, която и без това имаше вкус на пикня вече ... в смисъл, че се беше стоплила де.
Накрая едни добри хорица ни качиха, но обясниха, че след 2-3 километра ще завият за някакво друго селце, така че могат да ни оставят 2-3 клометра по-нататък. Ми окей, все тая – поне ще сме изминали някакъв път. Съгласихме се. А да не ви обяснявам как се нагъчкахме в някакъв седан 20 000 човека и огромните раници ... боже, въздух нямаше, ама се спуках от смях. Двамата пътуващи бяха някакви страшни образи от Стара Загора ли, откъде ли ... ама такъв диалект праскаха. Убиха ме !
Както и да е, стовариха ни пак на пътя и ... същото. Нищо, нищо, нищо. Огладняхме яко, а в наличност имахме само някакви гадни кроасани и развалените бисквити.
- Гледайте, гледайте сега. – Казах. Беше ми скучно, а и слънцето ме напече, та реших да се изгавря със Снежето. Подадох й от развалените снощни бисквити.
- Снеже, искаш ли бисквита ?
- О, да. Тези са ми любимите.
Всички се скупчиха да гледат реакцията й, когато ги пробва, ама тя изглеждаше доволна. Спогледахме се недоумяващи, а Снежа явно забелязала това.
- Какво ?
- Снеже, бисквитите са развалени.
- Луда ли си, нищо им няма !
И аз ако не се изявя като Тома Неверни ...
- Оф я дай ! ... Я, нищо им няма.
Всички ги пробваха и установихме, че нищо им няма. Братче, смятай как сме се напушили снощи. Все тая. Никаква кола не спираше, а по едно време ние забравихме и че сме на шосето, така че ...
Не, трябваше нещо да се направи . Исках днес да стигна до плажа, пък каквото ще да става. И естествено, аз като най-дейна в групата измислих гениалния план.
- Момчета, скрийте се в храстите.
Симеон ме изгледа.
- Я пак.
- Абе ти реклами не гледаш ли ?! Влизай в храстите.
Той пак ме погледна, после се ухили тъпо и каза :
- Аз знам една реклама, в която се казва „Имам два пакета в джоба, веднага влизай в гардероба”.
Боже, колко тъпо същество имам за гадже !
- Оф, идиоти – отивайте.
С 300 зора ги накархме да влязат в храстите. Просто ги убедих, че планът ще сработи, макар аз самата да не бях уверена в това. И трите бяхме по къси панталони, така че проблеми нямаше. Навихме ризи, потници, кой каквото носеше и я гледай как една кола спря след има-няма 5 мин.
Шофьорът и този, който беше с него ни погледнаха. Сигурно щяха да ни помислят за феи ако не бяха видели ГИГАНТООГРОМНИТЕ туристически раници.
- За къде сте, момичета ?
- Съседното село.
- Супер, можем да ви метнем на разклона, а вие ще си вземете автобус от там. Има спирка.
- Добре, но ... може да ви дойдем вповече.
- Няма.
- Ама ние сме повече.
- Колко повече.
- Ами ние трите, трите раници и още три ...
- Още три какво ?
- Още три момчета.
- Е, не знам дали ще има място.
- О, ще се съберем.
Напълно си противоречах, ама важното е че склониха, а и Мая се набута в колата. Мале, от личен опит ви казвам, ако искате да подместите това момиче против волята й ... то по-добре се откажете. По-вероятно е мястото да стане и да си тръгне от Мая, отколкото тя от него. Не, сериозно, сериозна съм.
Пичовете ни оставиха на онази спирка, а аз им дадох бисквити за благодарност. Боже, как ми се пушеше ! Запалих една цигара, а Симеон ме погледна укорително. Тоя пък какво иска !
- Какво ?
- Нищо.
- Добре.
Продължи да ме гледа.
- Какво ?!
- Автобусът може да дойде всеки момент.
- Е, и ?
- Какво ще правиш с цигарата ?
Мале, колко си умен ! Не,сериозно, как се запознах с него ? Да не би случайно ... ДА СЪМ ГО ХВАНАЛА ОТ ГОРАТА ?!
- Ще хвърля цигарата, умнико. Освен това седя на пейка, под която има 5 метра трева, кой знае колко змии ще ми се увъртят около краката, ако не е 50 градуса, трамвай да стана, никакъв проклет автобус не идва и ти ми казваш да не пуша, така ли ?!
Асен, Калин и Снежа се спогледаха, а Мая и Владо като по-отракани започнаха да се разсейват нещо. Симеон ме погледна.
- Добре, съжалявам.
Малеее, как ми идеше да му кажа „Не с този тон”. Представих си как казвам нещо от рода на „Не с този тон, млади господине” ама с глас на лелка или пък защо не „Не с този тон !” в стил Дарт Вейдър. Хахахахахахха, мега яка съм.
Най-сетне проклетия автобус дойде и след като се дундуркахме един милиард години, най-сетне стигнахме до селото. Слава богу, вилата беше почти на брега на морето. Но нищо не бе чак толкова лесно – този бряг на морето беше на около 1000 години път пеша от скапаната автодрусна спирка. What the heck ?! Все тая. Тъкмо да се разтопя от жега и видяхме едно от онези мизерни магазинчета. Братче, убиха ме. Магазинчето бе направено от някаква ламарина, слънцето я напичаше, а лелката вътре седеше до вентилатора и набиваше кренвирши. Ау, с кеф да си купиш нещо. Все тая. Купихме минерална вода, някои си взеха и сладолед и продължихме към заветния връх ... който поне се оказа склон надолу. Господ явно не ни мразеше ЧАК ТОЛКОВА много.

audrey · 2011-08-01 21:14:37

Ето и новата част. Дано да ви хареса ... така де, нали за вас я пиша

Такааам. Слязохме от влака, ама сега накъде. Бяхме вече във Варна, но вилата на Симеон се намираше ДО Варна. Идиотът му с идиотите не знаеше как да стигнем до там, така че си взехме някакъв крайградски автобус, който да ни изкара от града и слязохме на шосето. Може би идеята за автостоп не бе от най-гениалните, но бе предпочитана пред автобус по следните причини :
1. Имахме ограничен бюджет.
2. Доста по-весело е.

Е, стигат толкова причини, напълно достатъчни са мен ако ме питате. Та застанахме си ние на шосето в шубрака и започнахме да спираме разни коли. По дяволите, никой не спираше. Стояхме там може би двайсетина минути. Накрая спря една банда чужденци, които обясниха, че могат да качат само мен, Снежето и Мая. Да ви кажа, не ми се видя лоша идея, но момчетата надуха гайдата. Е, и тая нямаше да я бъде. Почти си изпих водата, която и без това имаше вкус на пикня вече ... в смисъл, че се беше стоплила де.
Накрая едни добри хорица ни качиха, но обясниха, че след 2-3 километра ще завият за някакво друго селце, така че могат да ни оставят 2-3 километра по-нататък. Ми окей, все тая – поне ще сме изминали някакъв път. Съгласихме се. А да не ви обяснявам как се нагъчкахме в някакъв седан 20 000 човека и огромните раници ... боже, въздух нямаше, ама се спуках от смях. Двамата пътуващи бяха някакви страшни образи от Стара Загора ли, откъде ли ... ама такъв диалект праскаха. Убиха ме !
Както и да е, стовариха ни пак на пътя и ... същото. Нищо, нищо, нищо. Огладняхме яко, а в наличност имахме само някакви гадни кроасани и развалените бисквити.
- Гледайте, гледайте сега. – Казах. Беше ми скучно, а и слънцето ме напече, та реших да се изгавря със Снежето. Подадох й от развалените снощни бисквити.
- Снеже, искаш ли бисквита ?
- О, да. Тези са ми любимите.
Всички се скупчиха да гледат реакцията й, когато ги пробва, ама тя изглеждаше доволна. Спогледахме се недоумяващи, а Снежа явно забелязала това.
- Какво ?
- Снеже, бисквитите са развалени.
- Луда ли си, нищо им няма !
И аз ако не се изявя като Тома Неверни ...
- Оф я дай ! ... Я, нищо им няма.
Всички ги пробваха и установихме, че нищо им няма. Братче, смятай как сме се напушили снощи. Все тая. Никаква кола не спираше, а по едно време ние забравихме и че сме на шосето, така че ...
Не, трябваше нещо да се направи . Исках днес да стигна до плажа, пък каквото ще да става. И естествено, аз като най-дейна в групата измислих гениалния план.
- Момчета, скрийте се в храстите.
Симеон ме изгледа.
- Я пак.
- Абе ти реклами не гледаш ли ?! Влизай в храстите.
Той пак ме погледна, после се ухили тъпо и каза :
- Аз знам една реклама, в която се казва „Имам два пакета в джоба, веднага влизай в гардероба”.
Боже, колко тъпо същество имам за гадже !
- Оф, идиоти – отивайте.
С 300 зора ги накарахме да влязат в храстите. Просто ги убедих, че планът ще сработи, макар аз самата да не бях уверена в това. И трите бяхме по къси панталони, така че проблеми нямаше. Навихме ризи, потници, кой каквото носеше и я гледай как една кола спря след има-няма 5 мин.
Шофьорът и този, който беше с него ни погледнаха. Сигурно щяха да ни помислят за феи ако не бяха видели ГИГАНТООГРОМНИТЕ туристически раници.
- За къде сте, момичета ?
- Съседното село.
- Супер, можем да ви метнем на разклона, а вие ще си вземете автобус от там. Има спирка.
- Добре, но ... може да ви дойдем в повече.
- Няма.
- Ама ние сме повече.
- Колко повече.
- Ами ние трите, трите раници и още три ...
- Още три какво ?
- Още три момчета.
- Е, не знам дали ще има място.
- О, ще се съберем.
Напълно си противоречах, ама важното е че склониха, а и Мая се набута в колата. Мале, от личен опит ви казвам, ако искате да подместите това момиче против волята й ... то по-добре се откажете. По-вероятно е мястото да стане и да си тръгне от Мая, отколкото тя от него. Не, сериозно, сериозна съм.
Пичовете ни оставиха на онази спирка, а аз им дадох бисквити за благодарност. Боже, как ми се пушеше ! Запалих една цигара, а Симеон ме погледна укорително. Тоя пък какво иска !
- Какво ?
- Нищо.
- Добре.
Продължи да ме гледа.
- Какво ?!
- Автобусът може да дойде всеки момент.
- Е, и ?
- Какво ще правиш с цигарата ?
Мале, колко си умен ! Не,сериозно, как се запознах с него ? Да не би случайно ... ДА СЪМ ГО ХВАНАЛА ОТ ГОРАТА ?!
- Ще хвърля цигарата, умнико. Освен това седя на пейка, под която има 5 метра трева, кой знае колко змии ще ми се увъртят около краката, ако не е 50 градуса, трамвай да стана, никакъв проклет автобус не идва и ти ми казваш да не пуша, така ли ?!
Асен, Калин и Снежа се спогледаха, а Мая и Владо като по-отракани започнаха да се разсейват нещо. Симеон ме погледна.
- Добре, съжалявам.
Малеее, как ми идеше да му кажа „Не с този тон”. Представих си как казвам нещо от рода на „Не с този тон, млади господине” ама с глас на лелка или пък защо не „Не с този тон !” в стил Дарт Вейдър. Хахахахахахха, мега яка съм.
Най-сетне проклетия автобус дойде и след като се дундуркахме един милиард години, най-сетне стигнахме до селото. Слава богу, вилата беше почти на брега на морето. Но нищо не бе чак толкова лесно – този бряг на морето беше на около 1000 години път пеша от скапаната автодрусна спирка. What the heck ?! Все тая. Тъкмо да се разтопя от жега и видяхме едно от онези мизерни магазинчета. Братче, убиха ме. Магазинчето бе направено от някаква ламарина, слънцето я напичаше, а лелката вътре седеше до вентилатора и набиваше кренвирши. Ау, с кеф да си купиш нещо. Все тая. Купихме минерална вода, някои си взеха и сладолед и продължихме към заветния връх ... който поне се оказа склон надолу. Господ явно не ни мразеше ЧАК ТОЛКОВА много.

Sweet.From.Strawberry · 2011-08-02 00:35:54

Некст

happy girl · 2011-08-02 01:43:30

Много мии харесва как пишеш
Некстт :рР

fenfantazi_ · 2011-08-02 07:50:24

Ха-ха!В тая част се размях поне 500 пъти!Уникална!Още!

ivet955 · 2011-08-02 09:19:31

Много е хубаво! Ощее..

teodoraa · 2011-08-02 20:38:11

Още,още,още!!

#251 2011-07-27 19:22:01

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#252 2011-07-27 19:26:00

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#253 2011-07-28 10:23:37

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#254 2011-07-28 16:41:04

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#255 2011-07-28 17:00:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#256 2011-07-28 18:33:52

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#257 2011-07-29 10:17:28

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#258 2011-07-29 13:08:41

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#259 2011-07-30 18:15:38

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#260 2011-07-30 18:23:51

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#261 2011-07-30 19:46:38

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#262 2011-07-30 19:47:02

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#263 2011-07-30 19:55:18

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#264 2011-07-30 20:27:36

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#265 2011-07-30 21:05:15

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#266 2011-07-31 07:48:10

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#267 2011-08-01 14:20:00

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#268 2011-08-01 17:13:50

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#269 2011-08-01 21:08:45

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#270 2011-08-01 21:14:37

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#271 2011-08-02 00:35:54

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#272 2011-08-02 01:43:30

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#273 2011-08-02 07:50:24

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#274 2011-08-02 09:19:31

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#275 2011-08-02 20:38:11

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook