И звездите могат да плачат /Завършена/

cool c · 2013-11-01 16:10:05

Некст

Нелии · 2013-11-01 19:23:04

Нексттттттттт

cool c · 2013-11-05 17:17:54

Некст

sunshinee™ · 2013-11-06 14:39:28

Извинявам се за голямото закъснение, обещавам, че докато не завърша историята, няма да има такива забавяния
Тази част е доста дълга, затова я разделих на две подчасти

I

"Петък 13-ти" е към края си. Хвърлям поглед към Мати, която е вперила очи в мен.
- Защо ме гледаш така? - засмивам се.
- Никога не съм те мразила, Сам - отвръща тя. - Просто не знаех как да постъпя, когато загуби Ейдън. Мислех, че ако спрем да дружим, ще ти е по-лесно да го преживееш, но сега разбирам, че съм те зарязала тогава, когато най-много си имала нужда от подкрепа. Ти не би постъпила така с мен. Много съжалявам.
- Мати, не е нужно да...
- Напротив - прекъсва ме тя и хваща ръката ми, - ти ме познаваш по-добре от всички хора на света и винаги си била до мен. Не беше честно от моя страна да те зарязвам така.
- Мати, спри. Ще заприличаме на герои от онези сапунки, на които се смеем.
Тя се усмихва и се обръща към телевизора.
- Когато останах сама, имах време да премисля всичко - казвам и поглеждам към китките си. - За да преодолееш някого, трябва да се отдадеш на болката изцяло - минавам с пръст по белезите. - Понякога кървиш, но и това е позволено, стига да ти помогне - поглеждам към Мати. - Единственото нещо, което не трябва да правиш, е да криеш всичко в себе си, да отричаш болката. Защото с времето тя ще нарасне и последиците ще са... - млъквам, но и двете знаем какво бих казала.
Мати свежда глава. Силният писък на момиче от телевизора стряска и двете ни. Засмиваме се едновременно.
Отпускам се и лягам. Телефонът ми извибрирва в джоба ми. Изваждам го и го долепям до ухото си.
- Ало?
- Сам, помощ! - изкрещява Джени.
Надигам се рязко.
- Какво е станало?
- Взех колата на мама, за да отида до Райли и - започва да хълца, а гласът ѝ изтънява, - някакъв профуча край мен и за да го избегна, аз завих рязко наляво и блъснах едно момиче!
Потръпвам от ужас.
- Жива ли е?
- Не знам - изхлипва тя, - не мърда!
- Къде си?
- На Бърнстрийт 64, моля те, помогни ми!
- Идвам, стой там!
Джени изхлипва още веднъж и затваря телефона.
- Какво има? - обажда се Мати.
Поглеждам я.
- Нищо. Ще тръгвам.
- Сам, кажи ми!
- Няма да те забърквам. Най-малко бих искала да загазиш заради нещо, с което нямаш нищо общо, окей?
Мати отваря уста и я затваря.
- Добре, върви - казва накрая.
Отварям вратата.
- Сам.
Обръщам се.
- Пази се - прошепва тя.
Кимвам, слизам долу и изскачам навън. Пътят е твърде дълъг, за да вървя пеша. Заставам на бордюра и вдигам палец, надявайки се някой шофьор да спре и да ме откара.

CheRRy_LiPs.xD · 2013-11-06 15:02:19

Нексттттттттт

cool c · 2013-11-06 17:27:30

Нексттттттттт

cool c · 2013-11-06 17:27:44

Нексттттттттт

katrin456.1997 · 2013-11-06 20:40:36

Некст :p

sunshinee™ · 2013-11-08 13:11:29

II

Един кървавочервен мустанг намалява и спира пред мен. Тъмното стъкло се смъква. На шофьорското място стои младеж, изглеждащ горе-долу на моите години. Усмихва се.
- Накъде?
- Бърнстрийт 64.
- На път ми е. Скачай - казва. Отварям вратата и сядам до него.
Вътре мирише на алкохол. Не знам доколко е разумно да остана, но засега нямам друг избор.
Той отваря жабката и изважда кутия цигари. Изважда една и я пъхва в устата си, а с другата ръка изкарва запалка от джоба си. Запалва цигарата и натиква всичко обратно в жабката.
- Е - дръпва и издишва дима, - как се казваш?
Съзнанието ми крещи "Кажи друго име, кажи друго име!".
- Ъм, Ана.
- Не звучиш много убедена - засмива се.
Отварям уста, но той ме прекъсва.
- Аз съм Бен. Местна ли си?
- Да.
"Глупачка, защо му каза?!"
- Супер, и аз.

Наближаваме Бърнстрийт. През целия път нито един от двамата не продума нещо повече.
- Спри тук - казвам и се приготвям да сляза.
Той ми хвърля невярващ поглед.
- Сигурна ли си?
- Напълно.
- Е, както искаш - свива рамене и намалява. Отварям вратата и се изнизвам от колата.
Обръщам се към него.
- Благодаря за превоза.
- За нищо - намигва ми, а когато аз се отдръпвам, той натиска газта и се изстрелва напред.
Хуквам напред. Виждам сивкаво петно. Това е колата на майка ми.
След едноминутно бягане най-сетне стигам. Джени е коленичила върху малка локвичка червена течност. В главата ми се разиграва ужасяваща сцена и аз се подготвям за най-лошото.

katrin456.1997 · 2013-11-08 16:15:14

Некст

CheRRy_LiPs.xD · 2013-11-08 18:29:56

Некст.

the cutie · 2013-11-09 07:34:43

Още!

nessy_ · 2013-11-09 14:38:29

Прочетох всичко на един дъх. Страшно много ми харесва.
Пускай по-скоро некст!!

cool c · 2013-11-10 12:24:20

Още!

sunshinee™ · 2013-11-10 15:53:17

Щом ме вижда, Джени се изправя и, обляна в сълзи, застава пред мен. Въздъхвам.
- Кажи ми, че все още има надежда...
Тя се обръща към колата, после към мен и отмята коса назад.
- Не знам. Обадих се на бърза помощ, но единственото, което излезе от устата ми, беше хриптене. Те си помислиха, че е поредната шега и затвориха.
Заставам безмълвно до трупа. Не знам дали "труп" е точната дума да опиша момичето.
Прикляквам до нея и докосвам бузата ѝ. Гореща е. Ръката ѝ е разперена до главата ѝ. Хващам я и напипвам вените. Все още има пулс.
- Джени - казвам без да отделям поглед от момичето, - набери 911. Можем да я спасим.
Тя изхлипва тихо. Минават няколко секунди. Подава ми телефона. Долепям го до ухото си.
- 911, какъв е проблемът?
- Здравейте, искам да съобщя за катастрофа на Бърнстрийт №64. Има пострадало момиче, което умира.
- Изпращаме спасителен екип на мига, а ти не мърдай оттам.
Затварям телефона. Джени прикляква до мен, дишайки накъсано. Поглеждам я.
- Каза ли на нашите?
Тя поклаща глава.
- Не съм. Първо на теб звъннах. Какво ще стане, ако тя не оживее?
Изправям се.
- Не знам - въздъхвам. - Но ще поема вината.
- Не, няма да ти позволя!
- Може да влезеш в затвора, Джени. Животът ти тепърва започва. Аз нямам какво да губя.

cool c · 2013-11-11 08:02:06

Още!

the cutie · 2013-11-11 16:21:41

Хайде некст!

CheRRy_LiPs.xD · 2013-11-12 18:35:50

Хайде некст!

cool c · 2013-11-12 21:04:10

Още!

katrin456.1997 · 2013-11-13 21:28:36

Ааа некст

sunshinee™ · 2013-11-17 08:21:58

Пускам две отделни части.

И ето ни с Джени пред операционната. Все още има надежда за момичето, но шансът е малък.
Звънвам на Матю. Имам нужда да чуя гласа му.
- Хей, Сам, какво става? - изчуруликва. Чува се момичешки глас.
- Мат, не си сам, нали?
- Джоана е с мен, защо?
Въздъхвам.
- Няма значение. Ще затварям.
- Сам, почакай, кажи какво има!
- Спокойно, не е важно. Доскоро.
Затварям преди да е казал нещо. Тази история с приятелката му започва да ми омръзва. Нямам нищо против да си има гадже, но вече го виждам все по-рядко. Прекарва почти цялото денонощие с тази Джоана.

Големите врати на отделението се отварят. С бавни крачки покрай мен минава онова момче, двойникът на Ейдън. Поглежда ме. Усмихвам се половинчато, но той не ми отвръща. Въпреки срама, се приближавам до него.
- Хей - прошепвам, - какво правиш тук?
- Познаваме ли се?
Сега вече бузите ми пламват от срам.
- Ами тази сутрин се сблъскахме пред една бутка за вестници.
- О, вярно, спомних си.
Кимвам.
- Защо си тук?
Той хвърля поглед към вратите на операционната.
- От полицията ми съобщиха, че приятелката ми е била блъсната от кола.
Косъмчетата на тила ми настръхват. Поглеждам към Джени, която е седнала на един от столовете, и се клати напред-назад.
- Много съжалявам - изричам тихо и свеждам глава.
- Ти защо си тук?
- Заради приятелката ти.
- Хм, какво общо имаш с нея?
- Аз я блъснах.
Той прави крачка назад, гледайки ме така, сякаш съм паранормално същество.
- Стана случайно - прошепвам и очите ми се насълзяват.
- Ако тя си отиде...
- Не, ще оживее! - виквам аз и в отчаянието си се свличам на земята.
Плуввам в пот и отделението започва да се върти. Ако сега не се изправя, ще изгубя съзнание.
Хващам се за столовете зад мен и се надигам. Отново съм на крака. Засега.

Минава 21:00. От два часа стоим пред операционната. През това време двойникът на Ейдън, или Уил за по-кратко, успя да се овладее и спря да ме обвинява. Обясних му точно какво се е случило и той ме разбра. Разказа ми как са се запознали с това момиче и как би дал всичко тя да се оправи. Джени също се съвзе и сега е в тоалетната, за да си наплиска лицето с вода.

Поглеждам към Уил, който е седнал до мен, и хващам ръката му. В този момент вратите на операционната се отварят. Скачам от стола. Оттам излиза лекар. Лицето му е безразлично, отказващо да изрази каквато и да е емоция.
- Битката на Ана със Смъртта беше дълга и изтощителна - започва той. Уил застава до мен. - Направихме всичко по силите си, за да ѝ помогнем, но за съжаление тя не успя да се пребори.
Уил потръпва. Прави крачки назад и се просва върху стола. От очите му текват сълзи. От моите също. В този момент Джени влиза в отделението. Поглежда към Уил, после към доктора и накрая към мен.
- Мъртва е - прошепвам. Очите ѝ блясват. Току-що се съвзе от шока, а сега отново се повтаря същата картинка.
- Можете да я видите преди душата ѝ да напусне този свят - продумва лекарят.
Поглеждам към Уил. Той поклаща глава.
- Не искам да я гледам. Тя ще е все така красива, дори и мъртва. Ще я видя и отново ще осъзная колко голям късметлия бях. Но щом ѝ кажа колко много я обичам, тя няма да ме чуе. Когато я докосна, ще е студена, а щом се наведа и положа глава върху сърцето ѝ, няма да го чуя. То няма да бие. Какъв е смисълът да я погледна тогава? Ще видя само външната ѝ красота. Вътрешната, тази, която е най-важна, тя е мъртва.

cool c · 2013-11-17 10:04:50

katrin456.1997 · 2013-11-17 16:53:28

Давай нататък

the cutie · 2013-11-17 16:56:02

Давай нататък

sunshinee™ · 2013-11-22 13:54:12

Седмица след смъртта на Ана. Определиха го като нещастен случай и Джени се отърва с условно. Аз от друга страна не съм виждала Уил през изминалото време и започвам да се притеснявам. Помня колко съкрушен беше на погребението.

Довличам се до стаята на Джени. Почуквам на вратата.
- Кой е?
- Аз съм. Може ли да вляза?
Настъпва тишина.
- Влез - казва накрая и аз пристъпвам вътре.
Затварям вратата след себе си. Джени е седнала на земята и скубе конците на килима под нея. Винаги перфектно сресаната ѝ коса сега прилича на гнездо. Облякла е черна, изцапана с нещо бяло, тениска и рязани на ръка платнени къси панталони.
Прикляквам до нея.
- Какво правиш?
Тя ме поглежда за миг и после пак връща погледа си към килима.
- Мисля си - казва тихо.
- За какво?
- За теб, за мен и за живота като цяло.
- И какво измисли?
- Ами нищо.
Сядам и кръстосвам крака. Косата ми пада пред лицето ми и аз я прибирам зад ушите си.
- Мат обаждал ли ти се е? - попитва тя.
Хващам колието на врата ми. Това, което той ми подари, и го поглеждам.
- Не - казвам и го оставям отново да виси там.
Джени кимва. На входната врата се позвънява.
- Ще отворя - прошепвам и се изправям.

Слизам долу и отварям вратата.
- Уил, какво правиш тук?
Той посочва с пръст някъде зад мен.
- Може ли да вляза?
Отдръпвам се. Пристъпва вътре и ме поглежда.
- Какво има? - попитвам аз.
- Дойдох да поговорим.
- За какво?
Уил въздъхва.
- Виж. Едва ли очакваш след смъртта на бившата ми приятелка да ти кажа точно това, но, Саманта, влюбен съм в теб. Харесвам те от мига, в който се блъсна в мен преди няколко дни. Оттогава почти не спирам да мисля за теб. А сега, щом Ана я няма, няма кой да запълни празнината в сърцето ми. Обмислих го много добре и съм сто процента сигурен в това, което ти казвам. Не знам дали ще отвърнеш на чувствата ми, но искам само да ти кажа, че ако няма да сме нещо повече от приятели, предпочитам да сме непознати. Защото е глупаво да съм близо до теб, а далеч от сърцето ти. Моля те да решиш. Точно тук, точно в този момент, Саманта.
Отварям уста, но думите не излизат. Затварям я. Очите ми са вперени в неговите, а лицата ни са на сантиметри разстояние. Облизвам устните си и въздъхвам.
- Уил, това беше толкова неочаквано. Искаш да реша нещо толкова важно, като ми даваш само минути време. Но тези минути са ми достатъчни, за да ти кажа, че изпитвам същото - казвам и се усмихвам.
Той също се усмихва. А после устните ни се докосват и аз потъвам в неговите обятия.

#51 2013-11-01 16:10:05

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#52 2013-11-01 19:23:04

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#53 2013-11-05 17:17:54

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#54 2013-11-06 14:39:28

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#55 2013-11-06 15:02:19

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#56 2013-11-06 17:27:30

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#57 2013-11-06 17:27:44

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#58 2013-11-06 20:40:36

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#59 2013-11-08 13:11:29

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#60 2013-11-08 16:15:14

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#61 2013-11-08 18:29:56

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#62 2013-11-09 07:34:43

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#63 2013-11-09 14:38:29

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#64 2013-11-10 12:24:20

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#65 2013-11-10 15:53:17

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#66 2013-11-11 08:02:06

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#67 2013-11-11 16:21:41

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#68 2013-11-12 18:35:50

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#69 2013-11-12 21:04:10

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#70 2013-11-13 21:28:36

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#71 2013-11-17 08:21:58

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#72 2013-11-17 10:04:50

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#73 2013-11-17 16:53:28

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#74 2013-11-17 16:56:02

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#75 2013-11-22 13:54:12

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook