И звездите могат да плачат /Завършена/

katrin456.1997 · 2013-10-20 17:53:22

Некст!!

sunshinee™ · 2013-10-21 17:51:41

Влизаме в един магазин за дрехи. По принцип избягвам такива магазини. Мразя да пазарувам. Особено да избирам дрехи. Сестра ми пък е на обратното мнение. Когато отиде на шопинг, обикновено се бави с часове. Аз от друга страна ако си харесам нещо, купувам го и го нося, докато не ми омалее.
Джени започва да припка около закачалките с блузи, а аз сядам на кожения, оцветен в кървавочервено диван. Продавачката поглежда към мен, а после към сестра ми, и отново се връща към очевидно много интересния вестник в ръцете ѝ.
- Хей, Сам, виж това - подвиква Джени и ми показва тъмносива блуза с дълбоко деколте. - Какво мислиш?
Вдигам палец нагоре и кимвам. Страхотно е колко бързо преживя раздялата. А при мен минаха 2 години и още не съм преживяла Ейдън. Опитвам се да не мисля за това, но всичко, което се случи, го свързвам с него. Освен това е трудно да го изкарам от мислите си, след като всяка нощ навестява сънищата ми.
Хвърлям поглед към продавачката. Все още чете. Поглеждам и към Джени, която все още се прехласва по блузата, която ми показа преди малко. Усмихвам се. Въпреки че е сменила много гаджета и наскоро загуби девствеността си, Джени винаги ще си остане моята малка сестричка, която обуваше токчетата на майка ми и крачеше с тях из цялата къща. Джени, която колекционираше плюшени еднорози и салфетки. Тези моменти също са незаменими. Не са събития като откриването на огъня или Втората Световна Война, но имат сантиментална стойност и това им придава същия процент важност за мен. Тези моменти, в които оценяваш това, което имаш - а именно любимите ти хора. Защото без тях си изгубен.

katrin456.1997 · 2013-10-21 19:09:57

Некст!

the cutie · 2013-10-21 20:04:18

Ощее

cool c · 2013-10-24 07:57:43

CheRRy_LiPs.xD · 2013-10-24 12:31:36

Некст.

sunshinee™ · 2013-10-24 15:39:06

С Джени вървим към вкъщи. Обиколихме няколко магазина за дрехи и тя си накупи доста неща.
- Саманта! - чувам писклив глас зад себе си. Обръщам се. Матилда Мейн. Една от бившите ми най-добри приятелки. Причината за това, че вече не сме приятелки не е ясна. Един ден просто ме зарязаха. Беше малко след като ме изписаха от болницата след катастрофата. Оттогава се подминаваме, отклонявайки поглед настрани.
- Какво искаш? - попитвам, когато тя застава до мен и невероятно сладникавият ѝ парфюм връхлита ноздрите ми.
- Виждам, че сте пазарували - посочва чантите в ръцете на Джени.
- Да, и?
- Ами нищо. Просто отбелязвам.
- Къде са останалите момичета? Ти никога не излизаш сама. Дори и до тоалетната - наблягам на последното изречение и чувам как Джени се изкикотва тихичко.
Матилда се обръща и посочва една от масите на съседното заведение.
- Ето там са. Но щом те видях, реших да стана и да ти пожелая честит рожден ден.
Изведнъж изражението ми става сериозно.
- Ти го помниш?
- Ъм, ами виждам, че сте излезли със сестра ти, а и с всичките тези покупки просто реших, че днес може да е рожденият ти ден - опитва се да увърти, но и двете знаем, че не ѝ се получава. В очите ѝ виждам, че все още ѝ пука за мен.
Усмихвам се едва доловимо.
- Благодаря.
- Матилда!
И трите се обръщаме в посока на заведението. Едно момиче прави жест с ръка на Матилда да се върне при тях. Тя кимва и се обръща към мен.
- Ще тръгвам. Приятно прекарване на партито довечера.
- Всъщност няма да го празнувам.
- О. Защо?
- Нямам желание.
Матилда кимва, обръща се и прави една крачка. Спира. Обръща се отново към мен. Сплита пръстите на ръцете си. Преди правеше така, когато беше притеснена. Сега виждам, че все още го прави.
- Ако искаш, ела довечера в нас - казва. - Ще съм сама. Така де, с брат ми, но ако дойдеш, може да гледаме филм.
Учудвам се. Толкова време се държеше като пълна кучка, а сега мога да видя истинската Матилда. А зад всичкото това държание "не ми пука за нищо и никой" стои едно чувствително момиче с много повече проблеми, отколкото можете да си представите.
- Добре, ще си помисля. Благодаря за поканата - отвръщам и усещам неодобрителния поглед на Джени.
Матилда кимва, завърта се на пети и се връща обратно при префърцунените си приятелки.
С Джени тръгваме безмълвно към вкъщи.

katrin456.1997 · 2013-10-24 18:50:59

Некст

cool c · 2013-10-24 18:57:48

Некст

CheRRy_LiPs.xD · 2013-10-25 17:15:22

Некст

sunshinee™ · 2013-10-26 08:08:17

Сядам на дивана, а Джени на фотьойла.
- Мислех, че не понасяш тази Матилда.
- Джени, моля те. Не повдигай темата - отвръщам.
- Добре, извинявай.
Майка ми влиза в стаята, наконтена като за бал. Присвивам очи.
- За какво е всичко това?
- Баща ви ще има гости.
- Клиенти ли? - обажда се Джени.
Само да поясня: Баща ми е психолог и тук идват множество хора с най-различни проблеми. И той им помага. Голяма ирония е, че решава проблемите на другите, а няма време за собствените си дъщери.
Аз отдавна спрях да обръщам внимание на това, че тук идват чужди хора, но Джени още не може да свикне.
- Да - отвръща мама.
- Тогава защо си се наконтила така? - възкликва Джени.
- Ще вечерят с нас.
Изправям се рязко.
- Колко хубаво, вече на семейните ни вечери ще присъстват и клиентите на баща ми! - възкликвам саркастично.
- Саманта, не се дръж така. Само този път.
Изсмивам се горчиво.
- Много жалко, че няма да присъствам - отвръщам и се запътвам към стълбите. - Ще бъда в една приятелка.
- Няма ли да вечеряш с нас? - попитва майка ми.
Обръщам се и въздъхвам подразнено.
- Току-що казах точно това. Още един път да ме попиташ?
- Добре, както искаш - тя вдига ръце и отива в кухнята.
Оставам загледана в Джени за няколко секунди. Премислям думите си и смятам, че не съм обидила никого. А и да съм - какво от това? Защо на мен да ми пука за някого, на който му е все едно за мен?

CheRRy_LiPs.xD · 2013-10-26 11:15:20

Некст.

katrin456.1997 · 2013-10-26 13:46:07

Некст

the cutie · 2013-10-27 06:44:27

Некст

~black and white~ · 2013-10-27 08:59:42

Некст

cool c · 2013-10-27 15:22:38

Некст

sunshinee™ · 2013-10-27 17:55:57

И така, след малко ще пристигнат гостите на баща ми. За късмет, аз няма да присъствам на семейната вечеря, която ще включва и самите гости.
Поглеждам часовникът, който показва 18:20 ч. Заглеждам се в телефона, захвърлен до будилника ми. Грабвам го и набирам номера на Матилда. Долу се чуват гласове. Гостите са дошли. Понечвам да затворя телефона. В този момент чувам гласа на Матилда от другата линия.
- Ало? - казва тихичко.
- Хей, Мати! - Мати. Така ѝ виках преди да се отчуждим една от друга. И сега този прякор звучи някак странно, стои чужд върху езика ми. - Чудех се, поканата още ли важи?
- Разбира се. Ще дойдеш ли?
- Да - отвръщам. - След десет, най-много петнайсет минути съм там.
- Окей, ще те чакам - въздъхва тя и аз затварям.
Ставам с натежали крака и, поклащайки се, слизам долу. В кухнята кънти смях. Надниквам и виждам сестра ми с безкрайно отегчен поглед. Още малко и ще зарови лице в картофеното пюре пред себе си.
Отдръпвам се, преди някой да ме е забелязал, и се запътвам към входната врата. Нахлувам едни стари черни кецове и излизам. Топлинната вълна веднага ме залива. Още е светло, все едно е обяд. Ненавиждам лятото. Зимата повече ми харесва. Обяснение нямам. Просто като сезон бих я предпочела вместо лятото.

Криввам по една тясна уличка. Не съм минавала покрай тези къщи от много време. Изведнъж ме обзема чувство на носталгия. Последният път, когато вървях по този път, не бях сама. Ейдън, той беше с мен. Но не отивахме в Матилда, а просто обикаляхме града.
Поглеждам встрани и сякаш го виждам. С черната тениска, върху която беше щампирана снимка на Asking Alexandria, тъмносивите дънки и винаги перфектно разрошената му, черна като Смъртта, коса. Иска ми се да протегна ръка и да го докосна. Да погаля лицето му. Да прокарам ръка по всяка част на тялото му. До най-малката трапчинка.
Толкова се унасям в мислите си, че едва не се блъскам в едно дърво. Има толкова много некролози и обяви върху него, че отдалече човек би помислил, че е обвито в тоалетна хартия. Продължавам напред. Къщите по тази улица са изоставени. Прозорците на повечето са изпочупени, керемидите от покривите им липсват, а дворовете им приличат на африканска джунгла. Като по-малка ме беше страх да минавам оттук, но след време свикнах и сега мога да извървя пътя със затворени очи.

katrin456.1997 · 2013-10-27 19:01:06

Некст

the cutie · 2013-10-28 17:14:55

Некст

cool c · 2013-10-28 19:54:04

Некст

CheRRy_LiPs.xD · 2013-10-29 14:14:03

Некст

cool c · 2013-10-30 19:58:23

Некст

sunshinee™ · 2013-10-31 07:17:43

Стигам къщата на Матилда и натискам звънеца. Вратата се отваря почти веднага и пред мен застава момче. Усмихвам се.
- Матилда тук ли е?
- Горе е. Ей, Матиии - изкрещява с цяло гърло, - някакво момиче те търси!
Почесвам се по тила, обета от чувство на неловкост. Минава половин минута, докато Мати дойде. Застава до момчето и се усмихва.
- Влизай. Раян, ако обичаш, разкарай се.
Той прави гримаса и се отдръпва. Пристъпвам вътре. Не се е променило много - много от последното ми идване.
Мати ме хваща за ръката и ме насочва към стълбите. Качваме се на втория етаж и влизаме в нейната стая. Сядам на леглото, а тя се намества върху барбарона си. Настъпва тишина. Неловка тишина. Започвам да чопля олющения лак от ноктите ми.
- Искаш ли да пусна някой филм? - обажда се Мати.
Свивам рамене.
- Става.
Тя се изправя и отива до секцията с книги. На най-долния ред държи дисковете си. Винаги е било така. Нищо не се е променило тук. Хваща един диск и го вдига.
- Какво ще кажеш за "Петък 13-и"?
Кимвам.
- Пускай.
Мати се усмихва. Натиква диска в DVD-то. Сяда плахо до мен, грабва дистанционното и включва телевизора.
- Ако искаш, мога да направя пуканки.
Тръсвам глава.
- Не, няма нужда.
И ето, уж всичко е както преди - с Мати гледаме филм на ужасите у тях и се смеем на бруталните сцени. Но сякаш сме се отчуждили. Вероятно винаги ще е така - недовършено. Приятелството ни е като лист хартия. Лист, който смачкахме, и сега никога няма да бъде перфектно гладък.

katrin456.1997 · 2013-10-31 12:33:07

Некст

CheRRy_LiPs.xD · 2013-10-31 14:01:18

Некст

#26 2013-10-20 17:53:22

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#27 2013-10-21 17:51:41

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#28 2013-10-21 19:09:57

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#29 2013-10-21 20:04:18

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#30 2013-10-24 07:57:43

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#31 2013-10-24 12:31:36

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#32 2013-10-24 15:39:06

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#33 2013-10-24 18:50:59

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#34 2013-10-24 18:57:48

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#35 2013-10-25 17:15:22

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#36 2013-10-26 08:08:17

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#37 2013-10-26 11:15:20

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#38 2013-10-26 13:46:07

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#39 2013-10-27 06:44:27

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#40 2013-10-27 08:59:42

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#41 2013-10-27 15:22:38

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#42 2013-10-27 17:55:57

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#43 2013-10-27 19:01:06

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#44 2013-10-28 17:14:55

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#45 2013-10-28 19:54:04

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#46 2013-10-29 14:14:03

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#47 2013-10-30 19:58:23

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#48 2013-10-31 07:17:43

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#49 2013-10-31 12:33:07

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#50 2013-10-31 14:01:18

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook