#101 2013-06-18 17:44:24

katrin456.1997

Member

From: Iн Woнderlaнd

Registered: 2012-07-25

Posts: 2,620

Re: Remember me...

Некст

---

[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

Smile3

Unbrєakablє ♥

From: Manhattan.

Registered: 2011-09-10

Posts: 28,504

Re: Remember me...

Некст.

---

'Сложният проблем между нея и мен, всъщност е трагично прост:
За да й кажа, че не мога без нея, тя трябва да ми каже, че може без мен.'

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• Ема:

  С Крис и приятелят му постояхме на пейката пред нас. Постоянно се опитвах да се включа в темите, които те обсъждаха, но не можех, защото не знаех нищичко. Затова просто гледах отстрани и се наслаждавах на гласа на Крис. А когато се усмихнеше, на бузите му се появяваха ужасно сладки трапчинки. Беше просто перфектен. Но едва ли беше заинтересован от мен. Та аз не съм мис красавица!
  Накрая Тревър си тръгна и с Крис останахме сами. Чувах как щурците, скрити в тревата, свирят нежна мелодия. Имах чувството, че съм чакала този момент цял живот.
  - Ема - проговори Крис и ме погледна, - може ли да те питам нещо?
  О, Боже, той щеше да ме покани на среща! Не можех да повярвам. Очите ми блеснаха.
  - Разбира се - казах със затаен дъх.
  - Утре майка ми няма да я има, а вкъщи е голяма кочина и тя ме помоли да почистя. А ще ми трябва помощ и исках да те помоля да ми помогнеш...
  Ужасно много се натъжих вътрешно. Очевидно беше, че нямам шанс с него. Но за да не показвам истинските си чувства, добавих една фалшива усмивка и казах:
  - Разбира се. Нямаш проблеми. Звънни ми, когато искаш да дойда ... да почистим.
  Той се засмя.
  - Страхотна си, благодаря!
  Настъпи неловка пауза. Разбрах, че нямаме какво друго да си кажем. Поне той нямаше. Аз лично исках да му кажа толкова много неща, но се страхувах от реакцията му.
  - Е - започнах аз, - ами, аз ще се прибирам. Става късно и...
  - Добре, още един път ти благодаря. Ще ти звънна - каза и хвана ръката ми.
  Дланта му беше студена, а моята - гореща. Почувствах как сърцето ми започна да тупти бързо. Но секунди след това Крис отмести ръката си, сбогува се с мен и си тръгна. Проследих го с поглед, докато влезе у тях, а после и аз се прибрах.

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Remember me...

Давай некст

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]

Unstoppablє

Member

Registered: 2012-08-28

Posts: 9,514

Re: Remember me...

Некст.

sunshinee™

Member

Registered: 2012-07-10

Posts: 1,781

Re: Remember me...

хайде некст ! (f)

---

[img]http://24.media.tumblr.com/61da6992cc4003d84b46167eb73804c5/tumblr_mf9r9qgbPB1rijbg1o1_500.gif[/img]

Anonymous! WE ARE HERE!

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• Ема:

  - Ема, подай ми сиропа.
  Поредната съботна сутрин, в която семейството ни се събираше и закусваше заедно. Протегнах се, взех сиропа и го подадох на баща ми. Имах чувството, че съм на чай с кралицата. И защо беше нужно всичко това? Едва ли Крис, майка му и сестра му закусват по този начин. Всъщност дали изобщо закусват?
  Въртях вилицата около палачинката и гледах как миниатюрни трохи падат от нея.
  - Ема, защо не ядеш? - попита майка ми, посипвайки своите палачинки с кленов сироп.
  - Не съм гладна. - казах, все още взирайки се в чинията си.
  - Ема и онова момче отсреща се натискахаааа! - извика брат ми. Хвърлих му гневен поглед, пуснах вилицата и станах от масата. Майка ми се направи, че не е чула, но баща ми не реагира по същия начин.
  - Вярно ли е? Още си малка за гаджета, Ема! - каза той с онзи снизходителен тон, който караше всеки да настръхне.
  Въздъхнах.
  - Не сме се целували - отвърнах, - само си говорехме. Това е.
  - Сигурна ли си? - попита отново баща ми.
  - Стенли, престани - викна мама и погледна татко.
  Отново хвърлих гневен поглед на брат ми с думите "Зверче малко, ще си платиш" и се качих в стаята си, заключвайки вратата след себе си.

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

Smile3

Unbrєakablє ♥

From: Manhattan.

Registered: 2011-09-10

Posts: 28,504

Re: Remember me...

Некст.

---

'Сложният проблем между нея и мен, всъщност е трагично прост:
За да й кажа, че не мога без нея, тя трябва да ми каже, че може без мен.'

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• Крис:

  До 11:00 се излежавах в леглото и обмислях плана си - да забия Ема. Това с чистенето беше извинение, за да дойде у нас и да направя първата крачка. Разбира се, не знам дали ще успея, но по-добре да съм опитал, отколкото да се чудя.
  Слязох долу, където сестра ми решеше боядисаната си във всички цветове на дъгата коса.
  - Някакво момиче звъня, но ти спеше и затова не те викнах - каза тя, гледайки ме в огледалото.
  Завъртях очи и отидох до телефона. Вдигнах слушалката, набирайки номера на Ема.
  - Ало? - чу се от другата страна. Гласът ми се стори познат, но не достатъчно.
  - Ъм, търся Ема. Обажда се Крис, тоест Крисчън от съседната къща - смотолевих набързо, защото разбрах, че човека, с който говорех, беше майката на Ема.
  - О, Крисчън, ей сега ще я викна! - възкликна тя.
  Чуха се гласове и след около минута на слушалката застана Ема.
  - Хей, какво става? - попита тя с весел глас.
  - Ще идваш ли, или си се отказала?
  Настъпи кратка пауза, през която явно обмисляше решението си. Ще откаже, сигурен съм.
  - Разбира се, ей сега идвам - каза и затвори.
  Чак когато видях погледа на сестра си, разбрах, че през целия разговор съм бил ухилен до уши. За късмет, Джил не обърна особено голямо внимание на този детайл и се върна обратно към разресването.
  Влязох в кухнята, като главната ми цел беше хладилника. Отворих го и с огорчение установих, че е празен.
  - Ъъ, мама каза да напазаруваш - подсети ме Джил, минавайки покрай мен.
  Изгледах я на кръв.
  - Не може ли ти да отидеш? Освен това имам малко работа с това момиче, което се е обадило.
  Сестра ми изглежда нямаше нищо против да се махне, само и само да не се наложи да обяснявам какво ще правим. Не че щях да ѝ кажа...

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

Smile3

Unbrєakablє ♥

From: Manhattan.

Registered: 2011-09-10

Posts: 28,504

Re: Remember me...

Некст.

---

'Сложният проблем между нея и мен, всъщност е трагично прост:
За да й кажа, че не мога без нея, тя трябва да ми каже, че може без мен.'

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

• Крис:

  На вратата се почука. Побързах да отворя.
  - Здравей! - викнах малко по-силно, отколкото беше нужно. - Влизай.
  Ема прекрачи прага. Загледах се в перфектните ѝ задни части.
  - Къде да се събуя? - попита тя, обръщайки се към мен.
  Аз вече бях извърнал поглед към гърдите ѝ. Изглежда тя го забеляза, защото скръсти ръце пред тях. Направих се, че не съм гледал там.
  - Ъм, ето тук. - посочих зелената постелка с изтъркан надпис "Welcome".
  Ема махна маратонките си и ги хвърли върху постелката. Огледа се и каза:
  - Не изглежда особено разхвърляно...
  Примигнах два пъти, опитвайки се да измисля извинение за части от секундата.
  - Не искаш ли нещо за пиене? - попитах, надявайки се да забрави защо я бях поканил.
  Тя се усмихна.
  - Да, може.
  Запъти се към кухнята, сякаш си беше у дома. Аз все още стоях с ръка върху бравата на вратата. Хвърлих един последен поглед към задните ѝ части и я последвах.
  Отворих хладилника и без да извръщам глава назад, попитах:
  - Какво желаеш? Има сок, вода, бира и малко уиски.
  - Малко вода, ако обичаш.
  Взех една чаша, сипвайки вътре ледено студена вода. Подадох чашата на Ема и проследих с поглед как устните ѝ нежно я докосват. Колкото и идиотско да звучи, наистина се почувствах омагьосан.

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Remember me...

Некст.

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]

Smile3

Unbrєakablє ♥

From: Manhattan.

Registered: 2011-09-10

Posts: 28,504

Re: Remember me...

Некст.

---

'Сложният проблем между нея и мен, всъщност е трагично прост:
За да й кажа, че не мога без нея, тя трябва да ми каже, че може без мен.'

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: Remember me...

Така, знам, че пуснах продължението на новата си история, но с некста на тази ще се забавя, за което се извинявам.

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

sunshinee™

Member

Registered: 2012-07-10

Posts: 1,781

Re: Remember me...

некст !

---

[img]http://24.media.tumblr.com/61da6992cc4003d84b46167eb73804c5/tumblr_mf9r9qgbPB1rijbg1o1_500.gif[/img]

Anonymous! WE ARE HERE!

katrin456.1997

Member

From: Iн Woнderlaнd

Registered: 2012-07-25

Posts: 2,620

Re: Remember me...

некст !

---

[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

~black and white~

Member

Registered: 2012-07-18

Posts: 39

Re: Remember me...

Некст ! 

---

Никога не се привързвай твърде много към някой , защото привързването води до очаквания , а очакванията до разочарования..

katetq

Member

Registered: 2011-10-16

Posts: 150

Re: Remember me...

Наистина много се забави. Некст?