Паднал Ангел

nekwa_ · 2011-11-26 19:26:22

харесва ми ..

~smiley___face~ · 2011-11-26 20:05:25

Още?

miss_cute_kiss · 2011-11-26 20:24:20

Нямате представа колко се радвам,че ви харесва! Ще го продължа утре вечер!

Iv4eto_L0ve · 2011-11-26 20:59:57

аййдеее ощщеееее

miss_cute_kiss · 2011-11-26 21:41:18

аййдеее ощщеееее

Радвам се,че ти харесва,ще го пусна утре!

malwu.. · 2011-11-27 07:37:51

Ощееее ох. става мнг интересно ^^

miss_cute_kiss · 2011-11-27 08:48:00

Ощееее ох. става мнг интересно ^^

Радвам се,че ти харесва,довечера ще има продължение

~smiley___face~ · 2011-11-27 09:00:59

Супер! Некст!

malwu.. · 2011-11-27 09:24:18

Ощееее ох. става мнг интересно ^^
Радвам се,че ти харесва,довечера ще има продължение

уесс . !

viktoriq_biserova · 2011-11-27 11:39:06

Супер! Некст!

miss_cute_kiss · 2011-11-27 19:56:57

Съжалявам,че го забавих.Ето го!

Четиринадесета Глава

,,Страната на Сенките"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1868477
Този път да бъде този

-Кейт,наистина ли си добре? -попита Кайлър и се спря като за огледа.Не,не бях добре.Чувах гласа на Дона,който викаше за помощ, да прибавим към списъка и изчезналата ми мъртва сестра.
-Добре съм,наистина. -прибавих и една усмивка за да подсиля обедителността.Но преди да му кажа всичко още един мъчителен стон разцепи мрака в мислите ми.
,,Бягай!Бягай,тръгвай си преди да е станало твърде късно!" -и макар да знаех,че това е само плод на моето въображение,се чувствах длъжна да го послушам.Обърнах се към Кайлър.
-Трябва да вървя! -казах и започнах да тичам.Отлично знаех,че той е по-бърз,но не биваше да тръгва след мен.Тичах с всички сили и чувах зад себе си неговият глас.
-Чакай Кейт,къде отиваш? -викаше ли викаше след мен,но не се обръщах.Не се обръщах защото знаех,че колкото повече си припомнях всичко за Кайлър,толкова по-трудно щеше да ми бъде просто да се сбогувам с него.Но едно негово изречение,накара краката ми да спрат.
-Ще те видя ли пак? -попита той и аз се обърнах насила.
-Ще дойдеш ли отново? Ще мога ли да получа още една целувка? -попита той с надвиснал от тъга глас.
-Да,ще се върна. -казах,макар да знаех,че никога повече нямаше да го видя.
-Ще те чакам дори и ако трябва да е завинаги! -каза той помахвайки ми с ръка за чао.И аз се обърнах тичайки към изхода от това измерение.Затворих очи и се молех да проработи,както стана и там от където идвах. Замолих се на ум и стиснах очи ,,Моля те,моля те изведи ме от тук! Моля те,заведи ме там от където идва гласът,Моля те !".Отворих очи с надеждата да съм на друго място,но не проработи.В момента нещо в главата ми работеше на макс.Чух тих глас,който възнамерявах да следя. Гласът каза ,,Извикай го по-силно Кейти и ще проработи!" Кейти? Само един човек ми викаше така.Възможно ли е това да не е било гласът на Джона? Както и да е.Ще опитам!

Затворих очи отново.Този път по-концентрирана от всякога.Започнах да викам на ум ,,Моля те,заведи ме при гласът! Моля те!".Усетих лек полъх и солената миризма нахлу в ноздрите ми.Изпълни ме.Отворих очи и с изненада разбрах,че се намирам на ,,Кеймбриджкия" залив.Или,поне така си мислех.Огледах се.Бях боса,а стъпалата ми бяха някъде заровени изпод студения морски пясък.Духаше силен вятър,косата ми се развяваше,като ветропоказател.Нямаше ги и дънките,бях в къса бяла лятна рокля,която беше с два дълги воала по страничната периферия на роклята.Вятърът духаше право в мен.Роклята се развяваше на зад,като воалите се увиваха около ръцете ми.Погледът ми се насочи напред.Виждах океанът ,а над него прекрасната сива,но със сини отенъци луна.Отстрани на мен имаше дюни,покрити с трева растяща от под пясъка.Започнах да се ослушвам.Но,нищо.Започнах с всички сили да вървя срещу брулещия в кожата ми вятър.Усетих внезапната смяна на времето.Сякаш нещо се разпадаше.И аз трябваше да пазя сърцето на моята малка Мая.Мая? Сетих се навреме.Това беше тя.Промяната в измеренията бяха изменили гласа и.
-Мая! -започнах да викам ходейки по пясъка.Забелязах едно дърво.Никъде другаде тук нямаше,беше едно единствено.Точно по средата на залива.То се огъваше под силния натиск на вятъра,опитвайки се да запази своята форма.Продължих да вървя и да викам.От океана се разнесе тиха песен,която възпяваше подвизите на Ноел.Кой ли беше Ноел?
В песента се пееше как той е преобърнал света за да търси своята безсмъртна и когато най-после я намерил,тя се превърнала в морски пясък.Неусетно останах заслушана в песента.Много ми харесваше.Но кой я пееше?Сега това нямаше значение.Слушах,и се наслаждавах на прекрасната история с ужасен край.Крайят беше,как Ноел намерил своята любима,но тя се превърнала в морски пясък,а той в едно дръвче.Вечно дръвче.Обърнах се.Да не би това да беше дръвчето? Нищо не разбирах,но интуицията ми подсказваше,че трябва да отида до него.Запътих се натам.Бях точно до него,пресягайки се да го докосна,чух тънкия глас на Мая.
,,Кейти,изчезвай от тук!Махай се преди да не са те принудили да останеш завинаги тук,както Ноел и Кармена!" Ноел и Кармена? Ето от къде ми е познато всичко това,това беше роман за невъзможната любов на една безсмъртна и един простосмъртен.Как,на края на света те затваряли всеки стъпил там в страната на сенките.Мислех,че това е само разказ.
,,Не е,Кейти истина е,махай се бързо!" -заповяда гласът на Мая.Какво!? Нея тук ли я държат,тоест там,или където и да е това място ,,Страната на сенките"? Няма да си тръгна,не и без Мая!
,,Слушай ме Кейтлин,аз трябва да си ида.Да премида и да отида отвъд.Аз бях с теб през цялото време.Просто ти не ме усещаше! Не съм в Страната на Сенките,аз съм с теб в момента,но трябва да се махнеш от тук възможно най-бързо!" -какво? Нищо не разбирах,единственото което схванах е,че Мая е с мен и трябва да се махна от тук! Д се махна,но как?
,,Помоли Кайлър,той ще те избави от това ужасно място преди да си станала на пясък!" -каза малката ми сестричка и аз погледнах към пясъка.Краката ми започнаха бавно да потъват в него.Бях уплашена.Как да помоля Кайлър?
,,Извикай го!" -започнах да се оглеждам притеснено и да викам.
-Кайлър? -опитах се да викна,но гласът ми се изгуби и прозвуча по-скоро като шепнене.
,,По-силно Кейти!" -каза Мая.Не мога !
-Кайлъъъъър! -с последни сили извиках името му толкова силно,че от изтощение паднах на пясъка.Не беше толкова лошо.Беше удобно и меко.Усетих как китките ми започнаха да потъват в пясъка,а не след дълго и косите ми.Започнах да се отпускам,гласът на Мая ставаше все по-приглушен.
,,Не заспивай Кейти,събуди се!" -сякаш се опитваше да вика,но не ставаше.Очите ми започнаха да се затварят.Но една мисъл прободе съзнанието ми като с нож и от части ме събуди.Къде е Джона? После отново се отпуснах и започнах да се унасям.Точно реди да затворя очи напълно,силната слънчева или не знам,беше някаква светлина прободе непрогледния мрак,а аз се унесох от прекрасните песни.

(И само да добавя,че това не е краят.Ако някой си е помислил така.И още само нещо малко.Знам,че тази час е тъпа,но обещавам следващата да я компенсира.)

xvampirexbitchx · 2011-11-27 20:32:08

Перфектно!

ronnie · 2011-11-27 20:49:29

Ами то вече знаеш, че е прекрасно. Ще чакам некста.

miss_cute_kiss · 2011-11-27 21:01:52

Много се радвам,че ви харесва.Ще го пусна утре !

malwu.. · 2011-11-27 21:34:22

Много ми харесваа

insaniity.gall · 2011-11-27 22:29:52

неекcт много ми хареcа

miss_cute_kiss · 2011-11-28 08:44:03

неекcт много ми хареcа

Много се радвам,очаквайте некст-а тази вечер!

~smiley___face~ · 2011-11-28 08:47:21

и това много ме кефи! Некст, моля!

viktoriq_biserova · 2011-11-28 16:09:40

Много ми харесваа

elicaii · 2011-11-30 12:42:09

ощеееееееееееееееееееееее

ronnie · 2011-11-30 16:19:46

Чакам си !

miss_cute_kiss · 2011-11-30 17:18:17

Чакам си !

Съжалявам,но нямам много свободно време..трябва да уча повечко..

twilight_kiss · 2011-11-30 17:53:59

Чакам си !
Съжалявам,но нямам много свободно време..трябва да уча повечко..

А кога ще пуснеш още ?

miss_cute_kiss · 2011-11-30 20:05:29

Опа ето една изненада! ;d

Петнадесета Глава

,,Тъмни улици"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1879895
Обичаен пейзаж !

-Кейт,събуди се,моля те събуди се! -в просъница чувах познат глас..Познат,много познат,но не можех да се сетя чий беше.Беше трудно,много трудно да го разпозная.Но харесвах този човек.Бях на тъмно място.Влажно,но топло,може би от топлината се бе образувала влага..Или може би не..Не знаех къде съм,но се чувствах изненадващо спокойна,сякаш цял живот съм живяла тук.Гласът продължаваше да ме вика,все едно искаше да го следва,но тук не виждах нищо.
-Кейтлин,разбери...Трябва да се събудиш,моля те ! Не ме оставяй,моля те събуди се.. -да не оставям кого?! А и мъртва ли бях? Това май е невъзможно,защото аз вече бях умирала веднъж,не би следвало да умра отново.Но в този объркан свят,очевидно всичко беше възможно.Насилих се да отворя очи,да се ,,събудя" както твърдеше гласът,но аз вече бях будна.Чувах,можех да говоря,да стана.Но не можех да видя...Възможно ли беше да съм ослепяла.
Но в този момент всички спомени се върнаха.Бях на едно красиво място...Ъъъ да,беше, ,,Края на света" или ,,Страната на Сенките"..Страна на сенките!? Да! Сетих се.Попаднах там търсейки Мая,после я намерих,оказа се,че тя е била с мен през цялото време.Сетне започнаха песните на океана,за Ноел и Кармена..И как после потънах някъде в пясъка.Дали сега бях в Страната на сенките? Не,невъзможно беше,спомням си още,как лъч светлина прониза мрака.В този момент на спомени,още един лъч наистина освети всичко наоколо.Стана толкова ярко че отворих очи.Бях там от където тръгнах.В стаята ми,в онова странно училище,с едно изключение,до леглото ми стоеше Кайлър стоеше до леглото ми.Но не както обикновено.Сега имаше две големи бели крила,които се развяваха напред-назад.Надигнах се и огледах стаята.Леглото ми беше покрито със есенни листа.Кайлър вдигна поглед от пода и ме погледна.Сетне започна да се усмихва,дойде при мен и ме прегърна,после ме целуна по челото и каза.
-Ти си тук! Не мога да повярвам! Ти си тук,не си отиде! -възкликна той а в погледа му се четеше радост.
-Че къде да отида.. -промълвих аз и го прегърнах.
-Не мога да повярвам,че това свърши работа! -каза той. Аз се зачудих какво има предвид.
-Кое? -попитах с подозрения -Какво си направил? -попитах още веднъж.Той ме пусна.После ме изгледа и каза.
-Дадох сърцето си за теб. -това направо ме сломи.Как така той е дал сърцето си за мен,и защо е тук? Нищо не разбирах,лишил се е от онзи прекрасен живот където и да беше,за да ме спаси от онази ужасна земя?
-Боя се,че не ме разбираш.Аз отидох при везните на честността,там дарих сърцето си в замяна на твоя живот.И те ме пратиха тук. -каза той и направи кисела усмивка.Боже,започвам да мисля,че той е най-добрият ми приятел,или не точно приятел.
-Наистина ли? Даде сърцето си за моя живот? Ти си страхотен Кайлър ! -казах и го прегърнах отново.Но,след като го пуснах,вратата се отвори с гръм и трясък.
-Кейт!? -възкликна Аксел. -Но,но,какво стана ти..О ела тук! -каза той и също дойде за да ме прегърна.
-Аксел! Здравей отново. -каза аз и го пуснах.Той се усмихна и кимна към Кайлър.
-Ти си Кайлър нали? Чух за теб,дал си сърцето си за Кйити.Браво пич,жесток си. -каза той и двамата направиха поздрав,който не разбрах.
-Хей,ъм ти ли си приятелят на Кейт? -попита Кайлър.Аксел ме изгледа изненадано и каза.
-Не,тя е най-добрата ми приятелка,макар,че се познаваме от скоро,тя е страхотен човек! -каза Аксел и се усмихна.Леле,мислех си,колко страхотен приятел е Аксел.
-А ти да не би да си нейният приятел? - попита през смях той.
-Не,просто много добри приятели. -каза Кайлър и ме гушна през рамо.Много добри приятели? Какво? Приятелите не се натискат,или целуват..Замислих се,но това сега нямаше значение.
-Отивам на закуската. -каза Аксел и после добави. -Ако ви потрябвам,Кейти знае къде да ме намерите.Приятно ми беше Кайлър! -каза той и излезе.
-Колко мило хлапе. -каза Кайлър,когато Аксел излезе. -Изглежда малък,на колко е ? -попита той. Всъщност,наистина изглеждаше малък.
-Не знам,но хей...Все още ли вампирясваш? -попитах присмех.
-Естествено. -каза той и оголи дългите си кучешки зъби.Сетне и двамата се засмяхме.

Поведох го по коридора и двамата се смеехме на нещо,но не знаехме на какво.В този момент,докато вървяхме,пред нас се появи някой познат.
-Здравей Кейтлин. -каза той.
-Джонатан!?

miss_cute_kiss · 2011-11-30 21:03:25

Последната част е тъпичка,но се надявам да ви хареса..

#126 2011-11-26 19:26:22

Re: Паднал Ангел

#127 2011-11-26 20:05:25

Re: Паднал Ангел

#128 2011-11-26 20:24:20

Re: Паднал Ангел

#129 2011-11-26 20:59:57

Re: Паднал Ангел

#130 2011-11-26 21:41:18

Re: Паднал Ангел

#131 2011-11-27 07:37:51

Re: Паднал Ангел

#132 2011-11-27 08:48:00

Re: Паднал Ангел

#133 2011-11-27 09:00:59

Re: Паднал Ангел

#134 2011-11-27 09:24:18

Re: Паднал Ангел

#135 2011-11-27 11:39:06

Re: Паднал Ангел

#136 2011-11-27 19:56:57

Re: Паднал Ангел

#137 2011-11-27 20:32:08

Re: Паднал Ангел

#138 2011-11-27 20:49:29

Re: Паднал Ангел

#139 2011-11-27 21:01:52

Re: Паднал Ангел

#140 2011-11-27 21:34:22

Re: Паднал Ангел

#141 2011-11-27 22:29:52

Re: Паднал Ангел

#142 2011-11-28 08:44:03

Re: Паднал Ангел

#143 2011-11-28 08:47:21

Re: Паднал Ангел

#144 2011-11-28 16:09:40

Re: Паднал Ангел

#145 2011-11-30 12:42:09

Re: Паднал Ангел

#146 2011-11-30 16:19:46

Re: Паднал Ангел

#147 2011-11-30 17:18:17

Re: Паднал Ангел

#148 2011-11-30 17:53:59

Re: Паднал Ангел

#149 2011-11-30 20:05:29

Re: Паднал Ангел

#150 2011-11-30 21:03:25

Re: Паднал Ангел

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook