Тайнствената стая

miminzetyyy · 2011-04-03 17:12:57

Може би утре ще пусна 6 глава.

miminzetyyy · 2011-04-04 07:03:37

6 глава Мъчението преди заминаването
-Казах ти,че не беше нужно да бързаме-каза Амбър задъхано
-Ами,ако звънеца беше бил?-попитах я аз.
Всъщност ги прищпорих така,само заради разкритието на татуировки.Не исках никой да знае,защо се беше появила и какво беше предназначението й.
-Ива,трябва да си малко по-спокойна-каза насмешливо Атрею
В този миг звънецът би и трябваше да влизаме в клас.За жалост отново първия час имахме биология.Отново щях да слушам мърморенето на учителя ни.Кой го интересуваше колко крака имат стоножките!?
Когато влязох в кабинета видях,че има само две останали места и то едно до друго.Трябваше да стоя заедно с Атрею.Но аз с всяка изминала секунда се влюбвах все повече в него.Не,не трябваше да го позволя!Затова отидох до Амбър и помолих Мина(така се казваше момичето,което стоеше до нея) да ми освободи мястото.Тя на драго сърце прие,защото също си беше харесала Атрею и така имаше възможност да седне до него.
-Какво правиш?Защо го отстъпваш. на нея?-попита ме някак ядосано тя
-Защото така,това не е нищо повече от едно увлечение-казах й на свой ред аз.
В това време учителят влезе и всички замълчхме.То седна на прашното бюро и отвори дневника.
-Нека днес Ива ни разкаже урока-каза той и ме погледна с невзрачен поглед.
„Какво щях да правя сега.”-помислих си аз.Вчера не бях чула нищо от урока,а й вкъщи не го учих.Както и да е.Помислих се,че след два дни щях да не съм в този свят.Станах спокойно и му казах,че не съм си научила.
-Боже мой,от кога вече не си учиш уроците.Ива наистина си се променила много!
-Това е мой проблем!-извиках й насреща и излязох от стаята.
Аз бях толкова объркана.Влюбвах се в момче от „този” свят и историята с майка ми и баща ми щеше да се повтори наново.Но аз не можех да го позволя.Веднага изхвърчах от училище и се прибрах вкъщи.Още от вратата мама ме посрещна с въпроси:
-Защо толкова рано се прибираш?
Но на мен не ми беше до това и се затворих в стаята си.Взех плюшеното си мече и го прегърнах толкова силно,че не знам как не го скъсах.Тъка прегърната с мечето аз се свих в ъгъла на стаята и започнах да размишлявам.Не знам колко време е минало ,но по едно време нещо ме стресна.
-Ива,защо се затвори така. имам право да знам какво става с теб !
Беше майка ми .Но този път не с престорена усмивка,а мрачна и тъжна.Кога беше нахълтала си нямах и на представа
-Добре съм мамо,не се притеснявай.Но знай едно аз винаги ще съм до теб-в мига ,в който казах това очите ми се насълзиха.Усетих чувство,което никога досега не бях изпитвала.
-Не се безпокой момичето ми,знай,че винаги ще съм до теб.
След като каза това майка ми излезе от стаята.Понеже спалнята и Децката бяха на една стена,не след дълго я чех да плаче.Ах колко нещастна беше тя!Но нямаше какво да се прави,след около един ден нямаше вече да съм в милата,родна къща.
Веднага след тази случка аз се измих и си легнах.Майка ми като по обичай дойде да ми пожелае лека нощ.
-Мамо,спри не си отивай! Изпей ми любимата песничка-извиках подир нея
-Добре,но при едно условие.
-Добре мамичко.-казах й аз с насълзени очи
-Ти ще се върнеш някога.Ще си дойдеш при мен
След тези думи се сгуших в нея и тя започна да ми пее приспивната песничка,която пееше когато бях малка.В този миг радост и тъга се съединиха в едно.Не знам след колко време,но заспах,успокоена от думите на човека най-близкия за мен!
Благодаря на всички,който следят историята!
Критика/мнение?

viktoriq_biserova · 2011-04-04 07:20:17

мн е хубаво

nani_tyyy · 2011-04-04 11:44:38

Много е хубавоо..

emity_bebety · 2011-04-04 13:07:40

Уникално е! Още?

miminzetyyy · 2011-04-04 16:19:30

Приятно четене!
7 глава Пристигането ми в чудния свят
Днес беше моето заминаване.В мига,в който се събудих изхвърчах през стаята си.Още щом наближих кухнята усетих невероятния аромат на ябълков пай.Това беше любимата ми закуска.Можех да го ям цял ден и пак нямаше да ми омръзне.
-Здравей поспаланке.-посрещна ме мама.
Но това не беше обикновено посрещане.Когато майка ми изрече тези думи една гореща сълза се стече по лицето й.След като заминех,тя ще можеше да ме вижда само един ден в годината.Това за една майка е цяло мъчение.
-Здравей.-отговорих и аз с престорена усмивка
-заповядай,любимото ти.Исках да запомниш тази къща с хубави моменти,а не само с караниците ни.
Когато каза това тя тихо се отпусна на стола и прикри лицето си с ръце.
-Не плачи!-казах й аз мило.Въпреки,че сега заминавам,помни,че след една година пак ще се видим
„Кого ли залъгвах.За мен това време сякаш беше безкрайно.Не години,а векове.Нямаше какво да се прави,това беше моята съдба.След като седнах на масата си усетих нещо по ръката.Когато погледнах надписа беше не черен,а червен.”
-Мамо,виж какво е станало!-казах й аз уплашено
-Не се безпокой,това е нормално.този цвят определя към кое племе ще си.В „онзи” свят има две племена-червени и сини.Аз бях от червените,не се бой.Там ще имаш закрила.
След тези думи аз се успокоих и започнах да закусвам.Не след дълго се звънна на вратата.
-Ивааа,няма ли да отвориш?-чу се глас.
Това беше същия „грозен” глас,който бе ми съобщил новината,че ще заминавам в „онзи” свят.Бе Пан.Аз станах от масата и му отворих.
-Е,не трябва ли да си готово?-попита ме той светкавично
-Почти,само трябва да си взема багажа и тръгваме.-когато изрекох тези думи сърцето ми се сви.
-Ива,почакай трябва да ти дам нещо!
Майка ми отиде до стаята си и се върна с нещо в ръка.Беше някакъв червен медальон.Навярно символизираше племето, в което щях да ида.
-Мамичо,обичам те!-изрекох тези думи и изтичах към Пан. ДА вървим! Сърцето ми се къса.
Отидохме до мазето и Пан отвори вратата.
-Довиждане!-казах за последно на мама
-Чао,мила моя.-отговори тя тъжно
Аз влязох през „вратата”.Изведнъж,само за миг се озовах на красива зелена поляна,обсипана с малки сини цветчета.Дърветата се ухаеха невероятно,а птичките пееха още по-хубаво.От начало бих казала,че бях попаднала в рая.
-Сега госпожице Ива,трябва да ме последвате!-каза Пан
-Добре!-отговорих аз
-Първо ще ви настаним в палатките.Тукашния свят не е като вашия.Хората спят в т.н „палатки”.Там е цялата им покъшнина и любими хора.ще ви заведа при старейшината.
Това бе най-главният управител на „Червените”.Той беше с дълга бяла брада,висок с черни очи.Но най-странното бе неговата шапка.Тя беше висока,колкото него.Това го правеше още по-величествен.Казваше се Сентриус.Отне ми доста време докато науча как се произнася,но най-накрая успях.
-Приятно ми е господин Сентриус-казах аз и след това се поклоних
-Стани-отговори „сухо” той.Значи ти си „живо-мъртвото дете”!
-Да!-отговорих,но някак със страх
Той веднага усети това и ми се усмихна приятелски насреща.
-Не се притеснявай,не ям хора.
-Де, да знам-запелтечих аз. Е сега къде ще живея?
-Ще живееш с Пан.Той е твоят придружител в животинския свят.Всеки човек има нещо като „представител” пред животните.Ние решихме това да е Пан.
Това беше най-лошият вариант.Той постоянно говореше и се хилеше за жяло и нещяло.Но трябваше да замълча,все пак бях нова.
-Освен това уроците ти ще започват в осем часа.
„Чудесно”-помислих си аз.Не стига,че и в „онзи” свят имаше училище,а сега и тук.Кимнах в знак на одобрение и казах на Пан:
-Хайде да си вървим в „къщата”.Толкова съм уморена.
Когато пристигнахме до палатката аз доста се учудих.Тя беше толкова малка,че едвам се побирах клекнала.
-Как ще вляза вътре?-попитах аз учудено.
-Сложи медальона си в ей онзи отвор.Това ще ти послужи като защита,в случай ,че някой иска да влезне без ти да си го поканила.
И наистина в едно ъгълче имаше едно кръгло място издълбано в скала.Там трябваше да го сложа.
Благодаря на всички,който следят историята ми.Коментирайте!
Критика/мнение

viktoriq_biserova · 2011-04-04 17:35:15

супер

Black_pois0n · 2011-04-05 08:29:21

искам още

nani_tyyy · 2011-04-06 13:12:01

Още

krisinkaa_1997 · 2011-07-28 09:27:47

Ощеее

little_baby · 2011-07-30 17:40:18

Прочетох всички части досега и много ми хареса Браво

#26 2011-04-03 17:12:57

Re: Тайнствената стая

#27 2011-04-04 07:03:37

Re: Тайнствената стая

#28 2011-04-04 07:20:17

Re: Тайнствената стая

#29 2011-04-04 11:44:38

Re: Тайнствената стая

#30 2011-04-04 13:07:40

Re: Тайнствената стая

#31 2011-04-04 16:19:30

Re: Тайнствената стая

#32 2011-04-04 17:35:15

Re: Тайнствената стая

#33 2011-04-05 08:29:21

Re: Тайнствената стая

#34 2011-04-06 13:12:01

Re: Тайнствената стая

#35 2011-07-28 09:27:47

Re: Тайнствената стая

#36 2011-07-30 17:40:18

Re: Тайнствената стая

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook