The Chosen..

viktoriq_biserova · 2011-04-14 16:31:14

мн хубаво,,давай натам

fenfantazi_ · 2011-04-22 07:10:57

-------
6 част
-Казвай!-заповядах аз нетърпеливо.
-Трябва да ти обясня нещо за времето в „Грейнвич”.
-Какво за него?-учудих се-Имам още три седмици!
-Ами всъщност имаш много повече!Тъй като сградата на гимназията е много стара, ще й се прави ремонт.За него обаче е необходимо време, което не се събира до началото на срока.Затова са предоставени още два месеца на подготвящите се ученици да останат в своя свят.
-Радвам се, че имам още толкова дни на разположение!Мм..В прочем ти ще останеш ли тук през тези два месеца или ще помагаш в ремонта?-полюбопитсвах аз и се надявах отговорът да съдържа първото ми предположение.
-Естествено, че ще остана тук, но не за два месеца, а за почти три години.
-Моля!?И какво ще правиш три години тук, ако не съм аз да те задържам?Да не си защитник и на някой друг?-уплаших се.Може би нямаше да го виждам цели три години.
-Спокойно!Трябва да ти обясня още нещо.Явно г-жа Берилий не ти е казала, че времето като понятие е различно в „Грейнвич” и в твоя свят.В гимназията един месец се равнява на една година тук.Когато след три месеца те потърсят, това ще са три месеца там и три години при нас.Това означава, че ще постъпиш в „Грейнвич” чак когато си на..
-Шестнайсет!-довърших аз със зяпнала уста.-Имах цели три години да се подготвя за свръхестественото си обучение.Имах три години да се сбогувам с Кристин.И три години да заобичам Брайън.-Е, хмм..явно имаш доста време да наваксаш по биология.Като те гледах вчера изглеждаше така, сякаш не знаеш за какво учим.Ще ти трябва помощ.Мога да ти дам номера на страхотен учител..-не продължих аз подигравката си, защото Брайън се бе приближил опасно близо до мен.-Ъм..ще тръгвам.-обърнах се с гръб към него и понечих да тръгна но..
-Хареса ли ти?Снощи?-припомни той
Завъртях се с намерението да се направя на ударена, но Брайън беше изчезнал.Тръгнах към входа на училище леко учудена.Седнах до Крис.Първият ни час беше Изобразително.Почти се водеше свободен, защото никой не слушаше учителя с внимание.
-За какво искаше да говорите Брайън?-полюбопитсва приятелката ми.
-Питаше ме дали мога да му помагам по биология.Дадох му номера на една учителка.-казах, съзнавайки, че сме говорили по тази тема само около минута и то по-скоро аз водех монолог.А после той се бе приближил до мен, толкова близо, че почти..
-Хм!Съвсем не очаквах това!-прекъсна мислите ми Крис-мислех си, че ще ти предложи и така нататък..нали се сещаш?
Замислих се нещо.Кристин ми бе най-добра приятелка откакто се помнех.Не можех да крия важни неща за себе си от нея.Но не исках да ме сметне за луда.Как да постъпя?
-Крис?Какво мислиш за свръхестественото?
-Ха!Що за въпрос?Щом ти можеш да усещаш чувствата на хората, естествено е да има и други шашави неща!Оо!Чакай..как не се сетих бе?Не усети ли чувсвата на Брайън?Те не потвърдиха ли мнението ми, че те харесва?Как може все още да не ходите?
-Крис!Стига си се опитвала да ме сватосаш с него.Опитвам се да ти кажа нещо важно.
-Уф!Казвай миличка, ще те разбера.
Повярвах й.Доверх й се.Пак!През целия час успях да й разкажа за „Грейнвич” и за Брайън и за всичко!
-Оо!Скъпа!-прегърна ме накрая тя.-Разбирам те.Няма повече да ти говоря за знаеш кого.И аз бих се чувствала така на твое място.Но доколкото разбрах и ти чувстваш нещо към Брайън.Не мислиш, че в бъдеще, когато се опознаете, ще можеш да му дадеш шанс?
-Да Крис!Това може да стане!Но не днес , не сега!Все още не съм сигурна в хормоните си.Все още мога да изчакам.В бъдеще може нещо да се получи.В бъдеще!-добавих аз, за да утвърдя думите си.

viktoriq_biserova · 2011-04-23 11:12:52

супер,,,некст

xx_Mimi_xx · 2011-04-23 22:35:58

Яко.

fenfantazi_ · 2011-05-01 09:33:14

7 част
----
След 3 години, когато Анабет е вече на 16 години.(Рожденият й ден)

Алармата звънна.Беше 6:30 сутринта.Най-важното-вече беше 6:30 на 4 юни.Днес е моят рожден ден.Пада се неделя, което идеално ме устройва, защото съм поканила приятели на парти на плажа.Щастлива съм!Откога чакам да навърша сладките 16 години! Тупнах на възглавницата си.Защо бях забравила да изключа настройките на алармата?Бях изморена, но чаках с нетърпение моментът, когато ще отида на купона си.
Излежавах се още половин час, а после станах-просто нямаше начин да заспя при такова вълнение.Излязох от стаята си.Къщата изглеждаше пуста, татко още спеше.Влязох в банята.Зърнах изражението си и почти креснах.Косата ми изглеждаше така сякаш неопитна птица се е опитвала да си свие гнездо.Измих си зъбете, за да поосвежа дъха си.Посегнах към гребена, за да вчеша кестенявата маса кичури на главата ми.Тогава видях татуировката си.За три години нищо в нея не се бе променило.Преплетените триъгълник и сърце знак, че съм една от „избраните”, съвсем ясно личаха на белия ми врат.След денскашния ден вече няма да е толкова бял, а с тен.Защото е 4 юни, почти лято, слънцето огрява плажовете и приканво нетърпеливи тийнейджъри да се забавляват.
Насочих се към гардероба.Бях си приготвила красива бяла рокля до над коленете, без презрамки и и сандали на висок ток.Партито беше в крайбрежен ресторант, на два метра от пясъка, така че щеше да се наложи да събуя сандалите си по някое време.Въпреки, че ми беше топло, реших да пусна косата си.Не исках да се вижда татуировката ми.С пяна си направих красиви къдрици.Сложих си спирала и гланца за устни.За щастие нямах пъпки, което бе причина да не нанеса един тон фондютен на лицето си.Щом се погледнах в огледалото, за да видя крания резултат, се видях естесвена и свежа.Даже приятна руменина личеще на бузите ми.Изглеждах перфектно, точно както трябваше!
Слязох по стълбите и видях на масата в кухнятадискретна, червена кутийка с панделка. До нея имаше картичка.

„Ето го и твоя голям подарък!Честит рожден ден!
Татко”

Е, на мен лично не ми изглеждаше така, сякаш в кутийката ще има голям подарък, но важното бе, че татко се беше постарал.Отворих я и видях ключ.Ключ от кола!Нима баща ми ми беше купил кола?Моя собствена? Бързо се втурнах навън.Пред къщата имаше паркирана красива червена тойота.
-Честит рожден ден!-зад мен татко ме поздрави.Обърнах се и му се нахвърлих.
-Благодаря, благодаря!Това е най-хубавият подарък!-не можех да сваля усмивката от лицето си.
-Оо!Това все още епървият ти подарък.Почакай да видиш, какво ще ти подарят приятелите ти и тогава кажи кое ти харесва най-много.
-Няма значение, какво ще ми подарят другите.Автомобила винаги ще ги превъзхожда.Как се реши да ми го купиш?
-Ха!Че ти вече си на 16!Имаш книжка, само това ти трябваше още и аз ти го осигурих.Само най-доброто за моето момиченце!-Благодаря татко, благодаря!
-Радвам се, че ти харесва.Хайде да влезаме да закусим.
Ядохме любимите ми палачинки.Крис дойде към девет.Подари ми красиво колие, което идеално пасваше на тоалета ми, така че си го сложих веднага.Чакахме още само Брайън, за да тръгнам към плажа.За тези три години с него станахме приятели.Естествено не му споделях толкова, колкото на Крис, но рябваше да се примиря, че е негово зъдължение да е залепен за мен.
-Ето те и теб!Здрасти!-поздравих, щом отворих вратата на дома си, точно секунда след като Брайън бе почукал.
-Честит рожден ден Анабет!
-Да, благодаря!
-Виж какво ти купих!-каза той, като извади малка кутийка от джоба си.Отвория и в нея блесна красив, диамантен пръстен.С бяла основа и инкрустрирани черни циркони във формата на преплетени сърце и триъгълник.Над тях тънка и финна мрежичка обвиваше половината от пръстена.Брайън го извади от кутийката и го надяна на пръста ми.
-Стои ти прекрасно!-усмихна се той.
-Благодаря!Много е ..красив.Ще го нося с удоволствие!-казах аз, вече отървана от унеса, в който бях изпаднала до преди малко.-Хайде да тръгваме, че ще закъснея за собствения си купон.
-Да тръгваме!-казаха почти в хор Крис и Брайън.

sladkoto_momiche · 2011-05-08 16:07:41

Уникално.......ощеее

sunshinexgirl · 2011-05-09 17:01:38

8 част
-----
На плажа гостите започнаха да идват чак към обят. Партито беше хубаво. Имаше ядене и пиене в изобилие. Дансингът не оставаше празен. Музикални хитове излизаха от тонколоните и всичко беше ОК!
Само че имаше една мисъл, която ме тревожеше. Точно преди 3 години за пръв път се срещнах с г-жа Берилий, директорката на „Грейнвич”. Предполагаше се, че вече трябваше да съм отишла в училището, но управниците явно бяха решили, че сградата е пред срутване, затова й правеха ремонт, който в моя свят продължи три години - до днес. Знаех, че през идната седмица щяха да ме потърсят, за да се настаня в новия си дом - „Грейнвич”. Отдавна бях казала на татко, че през лятната ваканция ще ходя с Крис и родителите й на обиколка из Европа. Той ми позволи, което беше добре, защото тази обиколка беше извинението ми да не живея в Ню Орлиънс през лятото, времето на моето обучение. Кристин беше щастлива, че наистина ще ходи по Европа. Родителите й, г-н и г-жа Хафний бяха развърнувани,че ще разгледат нов континент. Пътуването беше организирано отдавна. Тогава плановете бяха и аз да участвам. С Крис се разбрахме, че ще пропусна екскурзията и, че ще я използвам като извинение пред татко, че не съм си вкъщи. Всичко беше планувано и добре измислено. Тревожех се само за едно - че Крис и татко може би щяха да ми липсват!
- Честит рожден ден, г-це Бриджис! - обърнах се стресната. Пред мен стоеше г-жа Берилий. Облечена в спретнат костюм, с прибрана прическа, тя отново изглеждаше твърде млада. - Това е моят подарък. - добави тя, след което извади масивна гривна, цялата покрита с.. това диаманти ли са?
- Ъхм.. нямаше нужда от ..подарък! Благодаря Ви!
- Не говори глупости! Естествено, че имаше нужда.
- Моля Ви! Седнете, почерпете се! - поканих я аз, щом забелязах, че все още стои права и сякаш чувствайки се не на място.
- Няма проблем, добре съм, благодаря! Дойдох само да ви честитя и да ви кажа, че на шести юни вие и вашият пазител ще бъдете отведени в „Грейнвич”.
- Но как?
- Ние ще се погрижим. Хайде сега, приятно прекарване. До скоро!
- Да, до скоро.. - казах аз в шок и г-жа Берилий изчезна.
През цялото това предоставено ми време не се бях замисляла, че този ден, в който ще си тръгна, може да настъпи толкова бързо.Но ето, че след два дни щях да бъда откъсната от живота си и щях да започна друг.
- Хей, добре ли си? - Брайън беше дошъл при мен. Купона беше свършил, а аз седях на пясъка до ресторанта, гледайки как вълните се разбиват.
- Да. Просто днес.. след два дни ще сме в „Грейнвич”! - казах аз почти разплакана. Брайън седна до мен и ме прегърна. - Какво ще правя там? Ще бъда толкова сама!
- Не! Ще бъда там с теб. Не се тревожи! Не плачи! - той избърса сълзата, която не успях да сдържа. - Ще бъдем двамата!

nqkfa_si_tam · 2011-05-10 17:25:38

Харесва ми!!!

sunshinexgirl · 2011-05-19 12:30:13

9 част
----
Погледнах Брайън в очите. Тези сини очи! Те също ме гледаха, тревожно търсещи начин да ми помогнат. Щом Брайън срещна погледа ми, сякаш и двамата се вцепенихме. Той изведнъж се понадигна и се приближи, приближи се още и още, докато накрая устните ни не се допряха. А после той ме целуна страстно, обгърна ме с ръце и ме събори на пясъка. Продължи да ме целува, а аз му отвръщах. Двамата се докасвахме навсякъде и аз изтръпвах от удоволствие. Промуших ръце под тениската му и обходих невероятно оформените му гърди. Той започна да прекарва връхчето на езика си по врата ми. От вече свободната ми уста излезе стон. Сигурно цялата бях червена, когато Брайън насочи ръцете си към бикините под бялата ми рокля. В последния момент се опомних и го срях:
- Не! Недей! Моля те! Не още, не съм готова! - казах задъхано. Брайън ме изправи и ние седнахме един срещу друг, допрели телата си.
- Харесвам те Анабет! Искам да сме заедно.
- Аз също искам. Обичам те! - признах. После се наведохме един към друг и пак започнахме да се целуваме, слушайки звука на разбиващите се вълни, звучащ сам в нощта.
След два дена (на 6 юни) :
- Днес тръгваш, нали? - попита татко.
- Да, днес. Най-късно утре сутринта. - казах, за да подсигуря всеки възможен начина да си тръгна по всяко време. - Зависи кога ще ми се обади Крис.
- Добре! - каза баща ми, опитвайки се да изглежда въодушевен, но за усещах, че е тъжен. Щях да му липсвам, но и той на мен.
Днес очаквах да дойдат да ме отведат в „Грейнвич”. Не знаех как. Може би щеше да пристигне лимузина или хиликоптер. А може и каляска да спре пред дома ми, въпреки че тази вероятност бе толкова смешна, че сигурно щях да го помисля за нереалност ако се случеше. Но в живота ми всичко щеше да изглежда нереално в очите на другите. Не всеки може да се похвали, че може да усеща чувства, че ще учи в у-ще „Грейнвич” за свръхестествени неща, и че има гадже, което му е пазител. Важното обаче беше, че аз бях щастлива, засега.
Когато стана 23:00 часа, вече си мислех, че г-жа Берилий е забравила, че днес трябва да ме вземе. Багажа ми беше готов и седеше до леглото ми. Бях си купила красива тетрадка, която щеше да ми служи като дневник за дните ми в „Грейнвич”. Щях да опиша всичко.
Щом прецених, че е твърде късно, за да дойде който и да било, си легнах. Не след дълго вече бях заспала. А сутринта, когато се събудих, видях..

Assiie · 2011-05-28 15:03:34

.. некст ?

fenfantazi_ · 2011-06-04 04:47:58

Съжалявам, че се забавих.:)
10 част

Видях стая.Но не моята стая..Лежах върху огромно легло с балдахин.Отстрани имаше голям прозорец с дървена рамка пищно украсена с красива дърворезба.Подобно на рамката, вратата също бе дървена и красиво резбована.До нея беше поставено бюро и стол.Забелязах, че на нощното шкафче да леглото имаше поставена красива картичка.Посегнах да я взема и прочета.

„Г-це Анабет Бриджис, добре дошли в у-ще”Грейнвич”.Надявам се новата Ви стая да Ви харесва..Днес от 19:30 часа ще се проведе”събиране на училището” затова трябва да присъствате в този час пред входа, откъдето ще ви отведат групово до залата, където ще се проведе събирането.До тогава Ви пожелавам приятно прекарване!
Искрено Ваша:Аманда Берилий”

Отпуснах се на леглото.Ето, че вече съм в „Грейнвич” и се чувствам добре.Сигурно с времето щях да свикна и с новата стая, както и с това, че няма скоро да видя татко и Крис..Татко!Боже!Чак сега се сетих че татко сигурно щеше да се притеснява, че съм заминала толкова рано.Трябваше да му кажа, че съм добре.Тогава видях лаптопа, който беше на бюрото.Бързо написах e-mail на баща ми, а след това се облякох.Излязох от стаята, слязох по многобройни стълби, минах през много врати и накрая намерих входа на училището.Фоайето, където щяхме да се съберем, за да ни отведат на официалната сбирка, беше огромно и с кръгла форма.А входната врата още по-огромна.С две врати, почти шестметрови, отново прекрасно резбовани, входът изглеждаше величествен.Прекрачих и излязох навън.Имаше грамаден двор с прясно окосена трева.Беше отделена една част, където имаше цветя, а тук-там се виждаха хамаци и градински люлки по целия двор.Беше толкова красиво!
Останалото време до 19:30 часа прекарах в разходка из „Грейнвич”, който се оказа една голяма, наистина голяма къща.
В казания час всички се бяха събрали във фоайето.Някой ме прегърна изотзад.
-Здравей мило!
-Брайън!-обърнах се и го целунах.В този момент се появи г-жа Берилий и оповести на всички, че трябва да я последваме.Отведе ни в зала с маси по двойки, а в едната страна имаше маса, сигурно за учителите.Г-жа Берилий застана пред своя стол и с учудващо висок глас ни поздрави.
-Добре дошли в „Грейнвич”ученици!Сега ще ви разпределя по двойки и всяка ще се разположи на една от масите, които виждате.И така, предлагам да започваме.
-Лизи Роджърс и пазителят й Бил Стоун, моля да се настанят ето там!-каза директорката и посочи една от масите, а после продължи.-Луиз О`Конър с пазител Фреа Борнарт, ето там.!
Г-жа Берилий продължи да изрежда имената на учениците и да ги нарежда по масите.
-Анабет Бриджис и Брайън Брек Лий.
С Брайън се настанихме и изчакахме това да направят и останалите.Щом всички бяха вече по места, г-жа Берилий оповести началото на вечерята .После всички се разотидохме по стаите си.Покоите на Брайън бяха точно до моите.Пред вратата ми той ме изпрати с нежна целувка.

Assiie · 2011-06-04 07:48:06

Супер е !

fenfantazi_ · 2011-06-08 12:45:11

Ето и следващата част, надявам се да ви хареса.
11 част
------
След една седмица

„Скъпо Дневниче,от една седмица съм вече в „Грейнвич”.Все още не съм разгледала добре дори стаята си.С Брайън постоянно се мотаем през свободното си време из двора.Толкова е мил с мен, внимателен!Обичам го!Радвам се, че и той споделя чувствата ми..Търпелив е към мен-все още не сме спали заедно, въпреки че някой път възбудата му личи страшно много.Истината е, че аз също го искам, просто се притеснявам за първия път.Естествено не ме е срам от Брайън, но ме е страх, че може някъде да сбъркам и на него да не му е приятно..Ще се постарая в най-скоро време чаканият момент да се случи..Относно живота ми иначе, в училище се оказа забавно.Уроците са по скоро тренировки на армията, само дето обучават съзнанието ни.Аз уча как да всявам чувства у един човек и как да се фокусирам само върху него.От една страна тук ми харесва, но от друга толкова много ми липсват татко и Кристен!Искам да ги видя!Скоро ще предприема нещо.”

Аз затворих дневника си и го оставих на нощното шкафче.Химикалката поставих отгоре, но тя се търкулна и падна на земята.Продължи да се търкаля по пода и накрая се спря под гардероба ми.Станах от леглото и пъхнах ръка под дрешника.По дъното му напипах нещо.Сякаш дъска покриваше кухо място.А после усетих химикала си.Извадих го и се изправих.Отворих гардероба и се загледах в дъното му.Имаше лек процеп, като дръжка.Как не го бях забелязала преди?Подхванах дъската и я изместих.Отдолу имаше пространство, в което бе поставена едно възглавничка.Взех я и върнах дъската на мястото й.Щом възглавничката беше в стаята ми, значи нямаше да сторя нищо нередно ако я ползвам, нали?Отидох до леглото и се завих, а възглавничката беше под главата ми.Бързо се унесох..
Рязко отворих очи.Намирах се на някакво поле.Мъж, не..момче, на около 16 години, копаеше точно в средата на пустощта.По едно време спря.Изправи се, подпрян на лопатата си, за да си почине.От изкопаната дупка извади красиво, малко сандъче и го погледна.После сякаш светът премигна.Озовах се в някаква изоставена колиба, а момчето се опитваше да отвори съндъчето. След много време, то изведнъж извика някакви думи, лумна червена светлина и съндъчето се отвори.Момчета извади едно малко шишенце и отпи.Изражението му беше властно и самодоволно.Обърна се с лице към мен и за миг реших, че ме вижда.Приближи се дотолкова, че успях да потъна в мрака на бездънно черните му очи, почти сливащи се с косата му.Насилих се да премигна, за да изпадна от транса си и се събудих в стаята си, цялата обляна в пот, а възглавничката, която бях намерила я нямаше.Какво по дяволите ставаше?

kotenceto_998 · 2011-06-08 15:01:45

уникално некст

diam0nd_girl · 2011-06-08 15:33:24

тази история е уникална...! Многоо ми харесва!

fenfantazi_ · 2011-06-18 12:19:37

12 част
-------
Някой почука на вратата на стаята ми.
-Влез!-казах, провиквайки се от леглото, на което до преди минута спях и сънувах щуротии.В покоите ми влезе Брайън и затвори вратата зад себе си.Огледа се и щом срещно погледа ми се насочи към мен.Покатери се на леглото и седна върху бедрата ми като не отпусна цялата си тежест върху мен.Погледнах в сините му очи.Прииска ми се да го целуна, но той ме изпревари.Устните ни се сляха, движейки се в синхрон.Но Брайън усети, че нещо не е наред.
-Какво има?-попита той и лека гънка се появи на челото му в знак на загриженост.Притеснявах се дали да му кажа, че съм сънувала момче и това момче не е бил той.Но сънят беше страховит донякъде.Ако му го разкажех, Брайън нямаше за какво да ревнува, нали?Накрая се престраших:
-Сънувах нещо..момче..-усетих как в гърдите на момчето над мен се надига нещо.Стана му неприятно, че съм виждала друг в нощта.-Но сънят беше страшен, изобщо не забелязах момчето от страх.-побързах да добавя, но Брайън сякаш не чуваше.
-Хайде, ставай!-каза той с тон, който не търпеше възражения.Дръпна ме за ръката и ме поведе към вратата, но аз се заковах на място.-Хайде, Анабет!Трябва да отидем на едно място!-додаде и отново ме дръпна за ръката.
-Къде да отидем?Аз лично не смятам да отивам никъде в този вид.-посочих себе си.Косата ми беше разрошена и все още бях в късите панталонки и потника, с които спях.Брайън се засмя леко и ми даде шанс да се облека.Набързо нахлузих едни дънки и бял памучен потник.Отхоре сложих суитшър и обух маратонки.Косата си вързах на конска опашка.Щом приключих тръгнах с Брайън, който ме отведе в…
…в кабинета на г-жа Берилий!Двамата буквално влетяхме вътре.
-О!Г-н Брек Лий, Анабет!На какво дължа това посещение?-очудено попита директорката след като ни видя.
-Аз..не знам..извинете!-промърморих, но в същото време Брайън обясняваше:
Анабет е сънувала нещо.Дойдохме да Ви го разкаже.
-Какво?-зяпнах Брайън-Не, аз..не е вярно!Тоест..да- сънувах, но..не е нужно да знаете какво..
-Не, не!Няма проблем!Хайде седнете.Настоявам да чуя съня ти Анабет!
Г-жа Берилий ме накара да й разкажа всичко.Естествено разказа го чу и Брайън.
-Хм!Интересно!Но Анабет, трябва да ти кажа, че това не е било сън.
-Как така?Аз спях!Съвсем съм сигурна..-не довърших
-Да, спала си.Предполагам върху една декоративна възглавничка, нали?
-Да, но..откъде знаете?
-Тази възглавничка показва за какво си „избран”.и ако съдя по това, което си видяла.. ти си ”избрана” за нещо много важно.
-Моля?Какво?-продължавах да питам аз.Нищо не разбирах.За какво бях „избрана”?
-Анабет, избрана си да унищожиш вторият безсмъртен!-каза г-жа Берилий в отговор на мислите ми.

kotenceto_998 · 2011-06-18 12:49:02

уникално..некст..!!!

blood g1rl · 2011-06-18 19:07:58

Малко са историите, които наистина ми харесват, а тази е една от тях.
Продължавайте!

nani_tyyy · 2011-06-20 09:49:21

Уникално!!
Още..

fenfantazi_ · 2011-06-21 19:42:20

13 част
Малко тъпо стана, но и преходни глави трябват.Приятно четене!(sun)
-------
-Кого?
-Вторият безсмъртен, Анабет!Ако искаш мога да ти разкажа историята.
-Добре ще е..-промърморих аз и директорката започна да говори.
-Така..преди много, но наистина много време аз бях ученичка.Учех в „Грейнвич” и бях изключително талантлива и умна.До такава степен, че един ден изобретих нещо, нечувано до тогава.Ние всяка година получаваме списъци с „избраните” деца.Не знаем за какво са „избрани”, докато самите те не видят в съня си.Във всяко поколение, всеки „избран” е намирал, намира и ще продължава да намира възглавничка, която ще му показва това.Навремето, когато аз намерих моята възглавничка и заспах върху нея, сънувах че изобретявам нещо.Но това бяха ежедневните ми сънища.За едно тринадесет годишно момиче бях особено талантлива и не се учудвах ако сътворя нещо ново.Но когато сътворих едно нещо, любопитно и интересно за всички по него време, бях едва на 16 години.Учудих се от себе си, защото това „нещо” беше елексира на младостта.Аз станах първата безсмъртна, но после разбрах, че това изобщо не е хубаво.С годините не остарявах за разлика от близките и приятелите ми.Скоро те умряха и аз останах на света сама, защото знаех, че не мога да използвам елексира върху никой от тях.Защо ли?В деня на моето научно, физично и биологично откритие, една от съученичките ми, която имаше дарбата да пророкува, предсказа, че вторият безсмъртен ще се превърне в зъл човек и ще използва безсмъртието си, за да всява размирици в света.Не исках да обричан никой от приятелите си на такава съдба, затова се принудих да живея в самота, докато не станах директорка на „Грейнвич”Елексира бях заключила с магия и заровила някъде, където никой нямаше да го намери.Преди време получих списъка с „избраните”, които щяха да постъпят в училището тази година.Днес, когато ми разкара за съня си, разбрах че вече има втори безсмъртен и че ти си тази , която ще го убие.Вероятно тази сцена, разиграла се пред очите ти снощи е била преди 16 години, в деня на раждането ти.Е, сега поне знаем със сигурност, какво е съдбата ти.
-Но..това..сигурно грешите!-подхванах след края на разказа на г-жа Берилий-Сигурно ако намерим възглавничката ми ще видите сцената, която Ви разказах и ще промените мнението си, за какво съм „избрана”..
-Не, не Анабет!Само ти можеш да видиш това.А аз съм сигурна в мнението си.Ти си предопределена да лишиш света от вторият безсмъртен.
Не отговорих нищо.Хванах ръката на Брайън, който седеше до мен.Не исках да повярвам на чутото.

nani_tyyy · 2011-06-22 12:56:01

Уникално
Още.. ??

kotenceto_998 · 2011-06-22 16:58:35

Уникално
Още.. ??

fenfantazi_ · 2011-06-25 17:53:32

14 част

Брайън ме изведе от кабинета на директорката.Тя ми беше дала днешния ден за почивен, тъй като бях направила „голямо откритие”.С момчето ми почти летяхме по коридорите, докато накрая не влетяхме в стаята ми.
-Защо не ми каза, че ще ме водиш при Берилий?-беше първото, което излезе от устата ми.Сякаш с тези думи всичко в мен беше изригнало.Бях ги изкрещяла на Брайън.-Съжалявам!-казах тихо и го прегърнах, той мен също.Разбра ми, винаги го е правил!Не се сърдеше на тона ми.-Не исках да си го изкарам на теб, просто..много ми се насъбра!Защо аз, какъв е тоя дърт безсмъртен, как изобщо да го убия щом е безсмъртен?!Аз и муха не мога да убия, та камо ли безсмъртен!Какво ще правя?-държах се неистово.Започнах да ровя в дупката на дъното на гардероба.Търсех възглавничката.-Тук някъде ще е, сигурна съм!-някой здраво ме хвана през кръста, изтегли ме назад и ме пльосна на леглото.-Брайън!Пусни ме!Ще я намеря тая омагьосана, пирушинеста пихтия във формата на възглавница.Трябва да видиш съня ми, трябва!Не мога..не..това не е съдбата ми!-вече плачех.Сълзи се стичаха по страните ми.Хватката на Брайън се отпусна.Той застана над мен и избърса нежно с пръст солените капки от бузата ми.После ме погледна.Сините му очи сякаш потънаха в моите.Погледите ни се сляха.Успокоих се.Спрях да хълцам и притеглих Брайън в прегръдките си.Скоро след това заспах.
След час или два се събудих и напипах празното място до мен.Брайън го нямаше, а на мястото му бе поставена само една бележка казваща, че са го извикали да свърши някаква работа за училището.Майната му на проклетото училище!Първо определя съдбата ми, а сега отнема любовта ми!Гневно станах, запътвайки се към кабинета на Берилий.Щях да й прочета дълга реч, че не искам да отдалечават Брайън от мен.Тъкмо щях да натисна бравата и се отказах.Та това бяха само един или два часа.А после всичко останало от деня е само за нас двамата.Реших да попиша в дневника си.Отворих го и видях последните написани изречетния… „От една страна тук ми харесва, но от друга толкова много ми липсват татко и Кристен!Искам да ги видя!Скоро ще предприема нещо.”Затворих тетрадката.Мисля, че това „скоро” вече дойде!Какво по-хубаво време да избягаш от училище, освен един свободен ден, без уроци и гадже?Чудесно!Имаше само един проблем.Как ?Как да стигна до Ню Орлиънс?Ето го и отговора.С моята кола!Сигурно щеше да е паркирана на алеята пред училище.Веднага станах.Обух сини сандали, синя рокля, сложих си синя диадема и изхвърчах на двора. На алеята ме чакаше червената ми Тойота.Качих се на шофьорското място и отпраших.
Не знам след колко време се озовах срещу табела, че Батън Руж е на 128 км. от мястото ми. След 57 км. видях табела за Ню Орлиънс.
Най сетне бях в моя град!Веднага се обадих на Крис:
-Крис?Ана е!къде си?
-Анабет?Как къде?В Европа, разбира се!-Европа ли?Боже!Как можах да забравя?Та ние бяхме в различни континенти!-Защо питаш?Ти къде си?
-Няма значение!-тговорих
-Хм!Хубаво, хайде тогава, че тъкмо сега отиваме да ядем!Хайде чао!
-Чао!-казах и затворих.Целият път е бил напразно, само защото бях прекалено развълнувана и забравих за Европа.Сега не можех да видя и татко-щях да разваля прикритието си!По дяволите, как можах да забравя?Запътих се към автомобила си.
Неусетно вече се бях озовала на алеята пред „Грейнвич”.С бавни, тромави стъпки легнах върху най-близкия хамак и се загледах в синьото небе, напомнящо ми за очите на Брайън.Тогава нещо се хвана за хамака и аз паднах върху някого.

Assiie · 2011-06-25 19:09:35

Супер е !

kotenceto_998 · 2011-06-25 19:34:19

Страхотно е..!Некст..

#26 2011-04-14 16:31:14

Re: The Chosen..

#27 2011-04-22 07:10:57

Re: The Chosen..

#28 2011-04-23 11:12:52

Re: The Chosen..

#29 2011-04-23 22:35:58

Re: The Chosen..

#30 2011-05-01 09:33:14

Re: The Chosen..

#31 2011-05-08 16:07:41

Re: The Chosen..

#32 2011-05-09 17:01:38

Re: The Chosen..

#33 2011-05-10 17:25:38

Re: The Chosen..

#34 2011-05-19 12:30:13

Re: The Chosen..

#35 2011-05-28 15:03:34

Re: The Chosen..

#36 2011-06-04 04:47:58

Re: The Chosen..

#37 2011-06-04 07:48:06

Re: The Chosen..

#38 2011-06-08 12:45:11

Re: The Chosen..

#39 2011-06-08 15:01:45

Re: The Chosen..

#40 2011-06-08 15:33:24

Re: The Chosen..

#41 2011-06-18 12:19:37

Re: The Chosen..

#42 2011-06-18 12:49:02

Re: The Chosen..

#43 2011-06-18 19:07:58

Re: The Chosen..

#44 2011-06-20 09:49:21

Re: The Chosen..

#45 2011-06-21 19:42:20

Re: The Chosen..

#46 2011-06-22 12:56:01

Re: The Chosen..

#47 2011-06-22 16:58:35

Re: The Chosen..

#48 2011-06-25 17:53:32

Re: The Chosen..

#49 2011-06-25 19:09:35

Re: The Chosen..

#50 2011-06-25 19:34:19

Re: The Chosen..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook