Life is hard.

inlovegirlx33 · 2011-01-08 14:38:47

Много ми хареса Плс Некст

ecei · 2011-01-08 14:48:34

йей.. давай некст.. много ми харесваа^^

Demolina · 2011-01-08 16:49:30

Не знам .. ;/ Ако само трима човека ще следят, няма смисъл ..

summer.time · 2011-01-08 17:12:08

Не са само трима и аз го чета Интересно е...продължи го..

Интересно как в Англия учат Български..

xXx Fallen Angel xXX · 2011-01-08 17:13:25

И аз я чета, и то с интерес

vampire_ · 2011-01-08 17:40:20

Много е интересно.

Demolina · 2011-01-08 18:14:02

Да бе,, И аз това се сетих, за Англия. Нищо, ще го измисля, иначе стана изцепка, извинявам се ..

xXx Fallen Angel xXX · 2011-01-08 18:22:12

Да бе,, И аз това се сетих, за Англия. Нищо, ще го измисля, иначе стана изцепка, извинявам се ..

Еее какво, може са са българско семейство, преместило се в Англия. Че Нина Добрев как живее в Атланта, ама си говори български безпроблемно.

ecei · 2011-01-08 19:00:50

продължавай < 3 3

summer.time · 2011-01-08 20:45:51

Да бе,, И аз това се сетих, за Англия. Нищо, ще го измисля, иначе стана изцепка, извинявам се ..

Споко бе...не е изцепка На мен просто ми стана интересно,че са в Манчестър а пък Български учат Иначе е супер историйката,аз попринцип не обичам да чета такива историйки, но тука има някои хора които найстина пишат, много добре и успяват да ме накарат да следя историйките с голям интерес ти си една от тях...

Demolina · 2011-01-08 20:49:20

..Стив. Погледнах го странно, не го очаквах! .. Носеше и чанта със себе си.
- Здравей.. - поздрави ме той с тих глас, изглеждаше тъжен..
- Здравей, влизай. - поканих го и той естествено влезе..
- Какво има? ..
- Няма значение, дойдох за да ти кажа, че ще те взема в пет, защото нашите няма да са в къщи и ще е по-добре да учим у нас, на спокойствие.. - каза той, като дори не ме беше попитал дали съм съгласна. Малко се ядосах, но не го показах..
- Добрее .. Няма проблем.. - той направи усмивка, харесваше ми.. но в погледа му личеше тъгата.. Толкова много исках да разбера какво се е случило..
- Ех, ще тръгвам, надявам се не съм те притеснил .. И между другото, изглеждаш зашеметяващо.. Той е късметлия! - и се запъти към вратата.. Кой той?
- Той?! .. - попитах учудено, а той отвърна:
- Приятелят ти.. Е чао, ще се видим след няколко часа..
- Чао .. - господи, мислеше си че имам гадже! ..
Върнах се в стаята си набързо и загледах през прозореца, гледах как си отива, исках да се обърне и да погледне към прозореца, но уви.. не се обърна! .. След минути се звънна на вратата, слязох и отворих. Ан.
- Здравей, хайде да тръгваме! - казах аз..
- Добре.. - излязохме и двете, като след нея заключих. Влязохме в колата и тя потегли. Само след минути стигнахме ии .. мола !! .. Тя търчеше по магазините, а аз гледах оттегчено..
- Уоу ! Тази е супер! .. - извика Ан, като посочи къса светло - розова рокля с черни презрамки и две панделки. Наистина беше много хубава.. но цената .. яявно не й хареса ..
- 1500 лв? - изкокори очи ..
- Какво?! Та ти всеки ден си ги имаш, даже и повече! ..
- Добре де, ще я купя .. - измрънка тя недоволно..
- Ъъ.. Първо ще я пробваш.. - като взех роклята и я набутах в една съблекалня и зачаках.. След малко излезе..
- Боже, Ан изглеждаш страхотно!
- Наистина ли? .. - попита тя недоверчиво .. - Добре, ще я взема! ..
Взе роклята и тръгнахме, по пътя се разделихме, нали трябваше да ходя в парка. Имаше много пейки и зад тях беше пълно с дървета, и от ляво и от дясно, само пейки и дървета в една дълга пътека, накрая имаше площадка.. Но днес беше празно, нямаше никого. Въпреки дърветата, тук беше светло. Получих смс. Пак от същия номер, явно този човек беше тук.. и ме наблюдаваше, но какво искаше от мен?! В смс-а пишеше " Отиди до 4-тата пейка, от ляво. Така и направих, отидох до 4-тата пейка, но нямаше нищо странно.. Просто имаше найлон или нещо такова. Плик или найлон, но много голям. Приближих се, миришеше ужасно! но понеже бях с ръкавици, не ме беше много гнус и отворих плика.
- Ужас! Какво трябва да е това .. ! Някаква шега ли е? - развиках се, но не получих отговор .. По лицето ми се стече сълза .. Не можех да повярвам на очите си. Стив ли беше, не знам.. Тялото беше поставено по корем и лицето не се виждаше, само че имаше снежно руса коса, точно като тази на Стив. Беше ме страх да обърна тялото и да видя лицето. Изправих се и побягнах, с колкото сили имах .. Изведнъж се спрях и паднах на колене, сетих се. Взех си телефонна, ръцете ми трепереха и не можех да действам бързо, но набрах номера на Стив. Не вдигаше.. Още повече се обадих. Отделечих се от тялото, а гледката беше в ума ми. Повтарях си, че ако това е Стив, ще се самоубия .. ! Обадих се в полицията..
- Вие ли ни потърсихте, преди 5 минути. Катрин Бел? - попита ме един полицай, който седеше пред мен.. Беше висок и строен, със сини очи, косата му не се виждаше, заради шапката.
- Да, аз съм.. - отговорих плахо. Отидох до трупа и им обясних, че съм дошла да се разхождам, когато съм открила трупа. И че любопитството ми е надделяло и за това съм погледнала в найлона.
- Няма да ви викаме в участъка, можете да бъдете спокойна. Само елате с нас за да разпознаете тялото.
- Д-д-добре .. Няма проблем. - И тръгнах със тях, като дойде и линейка която откара тялото ..
- Е готова ли сте? - попита ме един лекар, който беше хванал завивката, готов да ми покаже лицето на убитото момче.
- Да. - отговорих аз отсечено. Той бавно отвиваше главата му, като отново сълза се стичаше по лицето ми, телефонна звънна. Разсеях се, бързах да вдигна, името на Стив изскочи на екрана, успокоих се. След което погледнах тялото.. И казах..:
- Не го познавам.. - а лекарят зави тялото отново. Пред входа на болницата ме спря полицай, който ми благодари за това че съм им съобщила. След като се отделечих от мястото се обадих на Стив.
- Къде си? Видях, че си ми звъняла.. - попита притеснено неговия глас..
- Добре, че си жив! .. Толкова се радвам! .. - Започнах да плача..
- Кажи къде си! Идвам при теб..
- Пред болницата съм. - отговорих му и затворих, седнах на една пейка и зачаках. След малко се появи той с колата си. След като го погледнах сърцето ми изскочи, засилих се към него и го прегърнах силно. Какво ли си мислеше.. Но осъзнах, че ние не сме дори приятели и го пуснах..:
- Извинявай, беше импулсивно.. Не знаеш какво ми се случи.. - гримът ми беше размазан, нямаше как да не забележе че съм плакала..:
- Защо си плакала? - попита той загрижено..
- Ще ти обясня по-късно.. - и се качихме в колата му като потеглихме към неговата къща.
--- По същото време, в къщи ---
- Печеля, печеля! .. - радваше се малкото ми братче, защото беше било леля ми на "Не се сърди, човече". Това беше любимата му игра.
- Не е честно! .. Ти мамиш.. - попринцип леля ми се вдетеняваше когато играеше подобни игри със Том.
- Кака кога ще си дойде? .. - попита той ..
- Не знам миличък. Може би когато научи..
--- В къщата на Стив ---
След няколко минути пристигнахме у тях. Къщата му беше толкова голяма.. и красива. Докато вървяхме към стаята му, аз получих поредният смс.. От същият непознат номер..

summer.time · 2011-01-08 21:06:42

Мразя като правите така.Всички потребители които пишат интересни историйки ! Точно като ми стане най - интересно и свършва и после казвате "ами другата част утре" и аз се побърквам ...(извинявай че си го изкарвам на тебе) найстина ми е много интересно,но моля те пусни другата част по скоро !

Demolina · 2011-01-08 21:09:43

Добре, айде специално за тебе .. Пускам я след няколко минути .. може и час .. Само да го измисля .. :d

Demolina · 2011-01-08 22:09:01

Ето я и нея.. Утре сигурно ще пусна само 1 част.

Не прочетох съобщението, не исках да се забърквам в неприятности..:
- Кой е ? - попита любопитно Стив, като вече стигнахме до стаята му и отвори и влязохме.
- Непонзат номер. - отговорих аз ..
- Добре, да започваме. - и взе учебниците по български. Аз седнах на дивана и започнах да преглеждам учебника, за да си преговоря.
- Така, това означава .. - започнах да му обяснявам.. Времето минаваше, но съм напъло сигурна, че той абсолютно нищо не разбра.. Забелязах как зелените му очи постоянно ме гледаха.
- Ти слушаш ли ме изобщо? ..
- А да, разбира се! .. - отвърна той разсеяно. Засмях му се и го погледнах.. Той също. Доближи се бавно за мен, а аз се отдръпнах и го попитах:
- Какво става с Джен..
- А нищо.. - това беше гаджето му.. Врагове сме от 9 годишни. Тя е "секси", с черна средно дълга коса и сиви очи.. Имаше ужасен характер, не знам как още я търпи!
- Ще продължаваме ли? ..
- Д-да разбира се .. - отговори той като все още беше разсеян.. 20 минути обяснявах все едно и също .. Но за днес трябваше да спрем. Написах му няколко задачи и показах текст в който да открие няколко неща. Това беше нещо като тест. Станах и облякох палтото си, тръгнах към вратата, а той ме спря:..
- Остани, моля те .. Не ми се седи сам, и без друго няма какво да правя ..
- Виж, малко е късно. В къщи ме чакат.. 7:40 е ..
- Моля те .. - помоли ме той като изгледа с някакъв странен .. тъжен поглед, който ме караше да остана .. И това направих. Обадих се на баща ми и му казах, че ще остана да спя във къщата на Ан, след което се обадих и на нея. Обясних й всичко. За сега нямаше проблеми.. Цяла вечер прекарахме заедно. Легнахме на леглото и си говорихме, на лунна светлина. Разказах му какво ми се е случило, а той ми разказа защо е бил тъжен по обяд. Усещах, че започвам да се влюбвам. Изведнъж той ме прегърна и ме погледна, и аз него, но странно, а той направи топла усмивка.
- Спи ми се, трябва да си тръгвам.
- Защо да не спиш тук? ..
- Не, няма нужда. Не искам да те притеснявам.
- Спокойно, нашите ги няма. - отговори той и ми намигна.
- Д-добре .. Тогава ще остана .. - гледах го в продължение на няколко минути без да казвам нищо. Бавно започнах да затварям очи.. Заспивах, само усетих как той ме целуна по челото ..
На сутринта.
- Добор утро! .. - отворих очи и той беше пред мен.
- Ти си добър приятел. - казах аз, макар че исках нещо повече от приятелство. След като чу това, той направи странна усмивка, усещаше се тъга, беше фалшива.
- Закуска?
- Не, благодаря. Къде е банята? - попитах го аз като станах и се запътих към вратата..
- Третата врата в дясно.. - излязох на коридора и затворих вратата след себе си.. Стоях пред стаята, без да помръдвам. Изведнъж ме удари някаква вълна на тъга .. Беше ми мъчно исках да заплача, но не можех. Бавно закрачих към банята, когато стигнах, влязох вътре и затворих след себе си. Застанах пред огледалото и се погледнах. Обхвана ме депресия, не знам защо. Просто ми стана много тъжно, плачеше ми се. Някакви мисли влязоха в главата ми, започнах да си мисля как със Стив се караме.. Отново започнаха да се стичат сълзи по лицето ми.. Поседях дълго пред огледалото, като си мислех за него, определено бях влюбена! Чух тропане и набързо се измих, за да прикрия сълзите си..
- Добре ли си? .. - попита ме той, като зачака отговор.
- Излизам. - отворих вратата и го прегърнах силно, а той бавно отвърна..
- Какво ти е? .. - попита ме той като се отдръпна и повдигна главата ми към него, а аз не отговорих.. Затворих вратата след себе си, отидох в стаята му като оставих вратата след себе си отворена. Стив ме последва, аз облякох палтото си и се запътих към изхода. Той продължаваше да върви след мен.. Стигнах до изходната врата и той ме спря ..
- Случило ли се е нещо? Сърдиш ли ми се? ..
- Няма нищо, спокойно. - отговорих аз .. и направих топла усмивка.. Тръгнах си. Отидох в парка, да в онзи в който намерих тялото и онзи в който ходех като малка.. Седнах на една пейка и се загледах към небето.. Започнах да си спомням мама. Как това място се промени.. Като малка мама ме водеше тук и прекарвахме по цял ден заедно, вчера намерих мъртво момче.. а днес си мисля за миналото и .. Стив! .. Не ми излизаше от главата.. Искаше ми се да извикам.. просто ей така .. Мислех си колко хубаво щеше да е ако тя беше тук. И ако Стив наистина имаше чуства, а не просто нужда от помощ по български ..

Кажете ако искате следващата част..

ecei · 2011-01-09 09:37:03

Аз искам продължениеее

vampire_ · 2011-01-09 09:49:43

Много е интересно. Още ;?

darichkaa · 2011-01-09 11:21:49

определено искам ощее и по-бъразичко

inlovegirlx33 · 2011-01-09 13:16:14

Останах без коментар толкова е хубавоо .. Некстт

summer.time · 2011-01-09 16:23:14

Оооо супер е ! Но отново свършва така |-( Хайде ще чакам следващата част,колкото се може по скоро !

Demolina · 2011-01-09 17:02:39

.. Реших да прочета смс-а от снощи, сещате се .. от онзи непознат номер. Празно съобщение. Нервно започнах да удрям телефона си във пейката на която бях седнала .. Отново оназа песен ме прекъсна, вибрцията на телефона ме успокои,.. беше Стив.
- Няма да повярваш какво се случи .. !! - каза той, усетих трептене в гласа му ..
- Какво толкова се е случило? - попитах аз с безразличие ..
- Ан .. Блъснала я е кола ..
- К-какво?! Идвам веднага! .. Само кажи къде.
- В болницата сме. - отговори той и затвори. Затичах се към мястото където беше Ан.. На половината път вече се бях изморила, но не спрях, защото това беше най-добрата ми приятелка! След 20 минути вече бях пред болницата. Влязох в нея и започнах да търся Стив. На третия етаж го видях, седеше прав пред стаята на Ан. Опитах се да вляза, но беше заключено. Погледнах момчето в което бях влюбена, но не казах нищо .. Той просто не ми даде възможност .. :
- Има опасност за живота й. Не се знае дали ще отцелее .. - след тези думи настръхнах .. По лицето ми се стекоха сълзи, заплаках. Стив ме погледна съжалително и ме прегърна, силно. Исках тази прегръдка никога да не свършва..
- Роднини ли сте на Анна Бруно? - прекъсна ни един от докторите..
- Приятели сме.. - отговорих аз.
- Счупен ляв крак.. и .. Изпадна в кома. - съобщи доктора.
- Ще се оправи ли? - казах аз през сълзи държейки се за Стив за да не падна, защото имах чуството че всеки момент ще се строполя на земята.
- Не мога да ви кажа сега. Операцията ще се направи след като се събуди. Не можем да работим в това нейно състояние.
- Моля ви! Не прекъсвайте подържащият й живота апарат! - помолих ги, а момчето седеше и гледаше.
- Успокойте се. Къде са родителите й?
- Не знам. Мисля, че са на почивка за празниците. - отговорих аз и седнах на едно "диванче", загледах се в земята мислеки си за Анна .. Доктора си отиде, а Стив седна до мен и ме прегърна..
- Всичко ще се оправи. - опитваше се да ме успокои .. но не се получаваше ..
- Нищо няма да се оправи .. Нали на Коледа се случваха чудеса?! Голямо чудо! Кълна се, ако тя не отцелее, аз ще съм следващата! ..
- Не говори глупости! Ще се оправи! - каза той като ме хвана силно за ръката, просто се беше изнервил ..
Усетих, че съм изморена. Облегнах се на рамото му. И След минути заспах ..
- Кат .. Катрин .. Хей, Катрин.. Събуди се! .. - будеше ме момчешки глас, братовчедът на Ан. Бавно отворих очи и се огледах, Стив го нямаше.
- Как е Ан?! - попитах разтревожено.
- Добре е, вече е извън опасност. Мисля, че е време да се прибираш. Не изглеждаш добре.
- Не се прави на загрижен! - отвърнах надуто аз, понеже той беше кретен! Винаги си правеше русата коса на бодлички, беше висок, с уникално тяло, но както казах.. беше КРЕТЕН! ..
- Винаги ли си такава? - .. попита той като през това време се появи и Стив.
- Я не се карайте. - спря ни, Стив. - Да се прибираме, хайде. Така или иначе нищо не можем да направим.
- Добре. - Съгласих се и тръгнахме към изхода. Качих се в колата му, а той след това. През целият път гледах през стъклото, беше тъмно и нищо не се виждаше, но се бях замислила. Пооредният получен смс ме изкара мислите. Същият номер.. :
- Само това ми оставаше! ..
- Какво има, Катрин? .. - попита ме Стив и погледна към мен. Във смс-а пишеше "Внимавай!" .. Само това. Изведнъж нещо изскочи пред нас. Чу се силен удар.
- СТИВ! - извиках се, попаднах в паника. Не слязох от колата, беше ме страх.
- Успокой се! - каза той и слезе, нямаше нищо. Навън беше студено, тъмно.. Много мрачно! А и снегът. Картинката беше плашеща.
- Няма нищо. Сигурно е било някакво животно. - каза той като влезе в колата и потегли.
- Дано. - казах аз.. И се загледах отново през прозореца. Усетих бавно галене по главата ми, Стив. Погали ме с едната си ръка, а със другата управляваше колата .. След няколко минути бяхме пред нас. Той слезе от колата с мен, за да ме изпрати. В нас беше заключено, явно нямаше никой. Оключих и влязохме. Той седна на дивана и ме погледна. Аз седнах до него и се сгуших. Бавно ме докосна по лицето с неговото, изведнъж ме целуна. Почуствах се щастлива. В деня в който блъснаха най-добрата ми приятелка. Аз естествено отвърнах на целувката, която продължи, но брат ми отвори вратата радостно и ни прекъсна. Аз се отдръпнах от него, от Стив. След Том влязоха баща ми, леля и синът й.
- Добър вечер, господин Хемингтън. Е аз ще тръгвам! - каза Стив и тръгна към вратата. Да, не бях с фамилията на баща си.
- Добре, ще те изпратя. Здрасти татко! - поздравих аз и тръгнах след Стив. Спряхме се пред вратата, той ме погледна странно..:
- Съжелявам,.. Майй не трябваше да го правя .. - изглеждаше притеснен.. А аз го целунах, не очаквах да ми отвърне, но го направи .. След което се отдръпнах.. :
- До скоро.
- Подобно, ии ако може по - скоро. - каза той и се усмихна. Аз влязох вътре. Разказах на баща ми за Ан, а той ми съобщи че сме щели да ходим на почивка !
- Не, не и не! .. Аз няма да идвам със вас. Пожелавам ви приятно прекарване! - отговорих ядосано и се качих в стаята си..

Следващата част, може би по-късно или утре. Приятно четене. ;Р

И извинявам се ако има грешки, но пиша на тъмно.. ;д [/b]

ecei · 2011-01-09 18:52:41

много ми харесва дай некстт

vampire_ · 2011-01-09 18:54:53

Супер е.

inlovegirlx33 · 2011-01-09 20:11:21

Уникално ее .. Плс Продължение

darichkaa · 2011-01-10 08:36:45

уникално ее по-скоро некстт,че нямам търпение ;дд

Demolina · 2011-01-10 18:03:54

Извинявам се, но през седмицата ще пускам само по 1 част, а в Четвъртък може и да не пусна, защото денят ми е много натоварен, но ще се опитам! .. За сметка на това, Петък, Събота и Неделя ще пусна повече ..

Почуствах се малко гадно, но няма да отида с тях, точно сега, когато Ан има най-много нужда от мен! ..
Тази сутрин се събудих сама. Беше толкова тихо, не чувах шумният си брат, който още със ставането започваше да буди цялата къща. Някаква кола спря пред нас.. Но ме мързеше да стана. Чух тропане по вратата и се наложи да сляза. Бях по пижама, но какво пък. Слязох и отворих. Братовчедът на Ан. Влезе най-нахално! Затворих вратата след него и го попитах:
- Какво искаш?
- Добро утро и на теб, красавице! - отвърна той, вбесяваше ме! Просто направих тъпа физиономия гледайки го на криво, а той реши най-накрая да каже какво търси тукк .. :
- Дойдох да те видя как си. - ии ме хвана за задните части, сещате се .. ;дд Забих му шамар..:
- Ах, заболя. Това беше грубо. - изведнъж ме хвана силно за ръката и ме притисна до стената, опита се да ме целуне, но отместих главата си настрани. Опитвах се да се измъкна от него, но понеже беше силен, малко щеше да е трудно. Изритах го между краката и се отдръпна.
- Ще си платиш за това.. Красавице. - кааза той, като се усмихна зловещо и си тръгна. Почуствах се гадно, исках да поговоря с някого. Звъннах на Стив, но той не вдигна.. "Къде си когато ми трябваш.." Върнах се в стаята си и се облякох с дрехи за в къщи. Слязох в кухнята, обелих си картофи и ги сложих да се пържат. Не умеех да готвя .. Седнах пред телевизора и го пуснах, като започнах да преглеждам каналите - нямаше нищо интересно .. Спрях на "The Voice", песничката която слушах в момента беше Impossible на Shontelle .. И наистина е невъзможно да има нещо между мен и Стив .. беше просто целувка .. След ваканцията ще забрави всичко .. Предполагам .. Звънна се на вратата и така излязох от мислите си .. Станах и отворих, беше Стив.
- Здравей. - поздрави ме той, беше усмихнат ..
- Защо си толкова радостен?! .. - попитах аз с безразличие ..
- Анна се е събудила .. Излязла е от комата! .. - каза той и ме прегърна силно, но аз продължих да се държа по същият безразличен начин .. Не исках да показвам всъщност колко съм щастлива. Трябваше да се отдалечи от мен. Не исках да бъда наранена ..
- Какво има? .. Не се ли радваш ..?
- Радвам се .. - отговорих и направих идиотска усмивка. - Е, ще я посетим ли? .. - попитах и зачаках отговор ..
- Ами да тръгваме. - съгласи се и ме хвана за ръката и ме издърпа, но се отдръпнах и казах:
- Май забравяш нещо? ..
- Какво? - попита той очудено.
- Да не мислиш, че ще изляза така?! .. - казах аз и се качих в стаята си, където започнах да се преобличам, сложих си бяла тънка блуза и малко преди да си сложа черните дънки, Стив влезе!..
- Какво правиш? - попитах аз като седнах на леглото и се опитах да се прикрия .. А той не отговори, приближи се и.. ме целуна. Хареса ми, и за това му отвърнах. Знам, че не трябваше .. но му отвърнах. Той бавно ме бутна назад, като застана върху мен и продължи да ме целува. Усетих една ръка да се спуска от лявата ми страна, спря се до бикините ми и бавно започна да ги сваля .. но аз го спря и го бутнах настрани .. Почуствах се малко гадно, но не може така .. ! :
- Какво се опитваш да направиш? .. - попитах го ядосано..
- Нищо .. Аз .. просто .. - търсеше си извинение, но явно не откри .. Аз взех дънките и ги облякох, върху бялата блуза сложих сив суитчър и обух сиви кецове.. :
- Надявам се, ако нямаш нищо против ще отида сама ..
- О, имам против! - каза той, стана от леглото и ме прегърна.. - извинявай.. ! ..

#26 2011-01-08 14:38:47

Re: Life is hard.

#27 2011-01-08 14:48:34

Re: Life is hard.

#28 2011-01-08 16:49:30

Re: Life is hard.

#29 2011-01-08 17:12:08

Re: Life is hard.

#30 2011-01-08 17:13:25

Re: Life is hard.

#31 2011-01-08 17:40:20

Re: Life is hard.

#32 2011-01-08 18:14:02

Re: Life is hard.

#33 2011-01-08 18:22:12

Re: Life is hard.

#34 2011-01-08 19:00:50

Re: Life is hard.

#35 2011-01-08 20:45:51

Re: Life is hard.

#36 2011-01-08 20:49:20

Re: Life is hard.

#37 2011-01-08 21:06:42

Re: Life is hard.

#38 2011-01-08 21:09:43

Re: Life is hard.

#39 2011-01-08 22:09:01

Re: Life is hard.

#40 2011-01-09 09:37:03

Re: Life is hard.

#41 2011-01-09 09:49:43

Re: Life is hard.

#42 2011-01-09 11:21:49

Re: Life is hard.

#43 2011-01-09 13:16:14

Re: Life is hard.

#44 2011-01-09 16:23:14

Re: Life is hard.

#45 2011-01-09 17:02:39

Re: Life is hard.

#46 2011-01-09 18:52:41

Re: Life is hard.

#47 2011-01-09 18:54:53

Re: Life is hard.

#48 2011-01-09 20:11:21

Re: Life is hard.

#49 2011-01-10 08:36:45

Re: Life is hard.

#50 2011-01-10 18:03:54

Re: Life is hard.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook