Тука само "Здравейте".

• Слязох долу със скоростта на светлината, за да хвана майка ми преди да е заминала на поредното интервю за работа. И тъкмо навреме.
  - Здравееей, мамо! - целунах я по бузата. Ухилих ѝ се като онзи от рекламата на Lacalut и добавих: - Имаш ли нещо против да ми приготвиш пай, преди да тръгнеш?
  Майка ми ме погледна с онзи поглед, тип "Крисчън, пак ли си намислил нещо?!". Аз продължавах да се усмихвам, въпреки че устата ми вече изтръпна.
  - Сериозно? Сега ли намери да поискаш пай?
  Добре, че попита. Иначе щях все още да си стоя там и да се хиля като идиот. Кимнах в знак на съгласие. Като по чудо тя се съгласи и остави настрани чантата си.
  - Ох, добре, но само ти го слагам във фурната. Оттам нататък ти го наблюдаваш да не изгори. Ясно?
  Почесах се зад тила и отново кимнах. Прегърнах я с думите "Ти си най-добрата!" и се пльоснах на дивана. Учуден бях, че не ме попита защо ми е ЦЯЛ пай, при положение, че знае, че не си падам особено по сладкото и по принцип не мога да изям едно цяло парче.
  След 15 минути паят вече беше във фурната. Пожелах на мама успех на интервюто и се залепих за един стол пред печката. Трябваше паят да бъде перфектен, затова и за секунда не отлепях поглед от него. Десет минути по-късно сестра ми благоволи да слезе.
  - Какво правиш...? - попита тя със снизходителен тон. Наистина едва ли бе очаквала да ме види почти залепен за стъклото на фурната.
  - Ъъъ, пека? На какво ти прилича? - отговорих аз без дори да я поглеждам.
  Джил явно нямаше намерение да се занимава с мен, затова изпуфтя нещо в отговор и седна пред телевизора. Пусна някакъв музикален канал и започна да си тананика песента, която бяха пуснали в момента.

  *********************

  Паят вече е готов и аз се носех към къщата на съседите. Предварително бях се поизмил, сресах се и така тръгнах. Почуках на вратата, надявайки се да отвори момичето. Вместо това обаче отвори майка ѝ. Бях малко разочарован, но все пак отново оформих онази усмивка като от Lacalut и казах:
  - Видях, че преди малко се преместихте тук и реших да Ви опека пай за добре дошли!
  Жената се усмихна искрено и пое пая от ръцете ми.
  - Много мило от твоя страна - каза и после добави. - Вие ли живеете срещу нас?
  Кимнах. Тогава зад жената мина и момичето. То погледна насам и съм 100% сигурен, че ме видя. Но въпреки това се направи, че не е видяла нищо и си продължи.
  - Е... - поех си въздух и издишах - Ако имате нужда от нещо, аз съм Крис и можете по всяко време да дойдете - усмихнах се, обърнах се и поех обратно към нашата къща. Бях доволен от цялото това изпълнение, но някак си ми се искаше вратата да отвори онова момиче. И все пак, те живеят срещу нас, така че по един или друг начин ще я засека сама и ще се опитам да поговорим.

Хах, кърти!

Добрем, ти ми пиши, ако може.

В какво отношение?

Амии така?

Воистина воскресе!

Точно тя! Благодаря много, Кати!

• Много се радвам, че ви хареса!  Ето некст:

  Душът ми се отрази доста добре. Имам чувството, че съм друг човек след тази хладка баня. Обвих една кърпа около кръста си и влетях в стаята си, преди сестра ми да ме е видяла в този вид. Заключих се и малко след махането на кърпата, вече бях облякъл хавайките и някаква тениска. Седнах на леглото и сплетох пръсти. По тях капеха малки капчици вода от мократа ми коса, която всъщност не смятах да суша. Извих поглед към часовника. Все още беше 12:50. Реших да сляза долу и да погледам малко телевизия, докато стане време за "срещата ми".
  Още щом отворих вратата на стаята си, пред мен изфуча сестра ми. Тя влетя в своята стая и тресна силно вратата. Преди бих я попитал какво ѝ има, но точно сега не ми се занимава с нейните проблеми, затова просто се престорих, че нищо не е станало. Слязох долу и се наместих на дивана. Почнах да сърфирам из каналите, но нямаше нищо интересно, затова няколко минути по-късно изключих телевизора. Тогава се появи и майка ми.
  - Крисчън, отивам да напазарувам. Наблюдавай Джил, напоследък е нервна - заръча тя и се облегна на входната врата, за да успее да обуе онези стегнати обувки. Аз само кимнах в отговор и тя излезе.
  Да наблюдавам сестра си?! Тя не е бебе, мамо! Пък и не мисля, че точно в момента би искала да говори с мен, така че ще я оставя да се успокои сама.
  Колкото до това, какво ще правя аз до три, хладилникът е единственият отговор. Станах бавно и отидох до кухнята. Отворих хладилника и извадих една недоизядена от мен пица. Метнах я в микровълновата и седнах на стола до масата. Три минути по-късно вече се носех обратно към дивана с чиния в ръка и ледено студена Кока-кола в другата ръка. Пльоснах се отгоре му и дори не усетих кога съм задремал.

  **********************

  Изведнъж скочих като опарен. Телефонът над главата ми едва не ми спука тъпанчетата. Вдигнах слушалката и измърморих:
  - Ало?
  - Крис, ще идваш ли?
  В първия момент не можах да установя кой се обажда, но след няколко секунди обработване на информация, се сетих.
  - Ааааа... ама че то колко е часът?
  - Момент.. - настъпи пауза, през която сигурно е погледнал централния часовник, разположен в средата на втория етаж на мола. - 15:23. Чакам те тук вече почти половин час!
  - Три и двайсет?! Извинявай, тръгвам веднага.
  Затворих телефона и потърках очите си. Изглежда дрямката се е оказала доста по-дълга, отколкото очаквах. Станах бавно и внимателно и изтръсках трохите от пицата от блузата си. Грабнах най-близкото листче, взех и химикал и оставих бележка на сестра ми, че съм навън. После обаче се сетих, че майка ми вероятно се е прибрала, затова смачках листа и се провикнах:
  - Мамооооооо!
  Тя се подаде от кухнята и ме погледна с онзи строг поглед.
  - Крисчън, защо крещиш така? - повдигна едната си вежда.
  - Само да ти кажа, че излизам.
  Отидох при нея, целунах я по бузата и изхвърчах навън. Веднага след като прекрачих прага, се сетих, че съм бос. Върнах се със сконфузен поглед и бавно обух обувките си. Майка ми ме наблюдаваше саркастично. Ухилих ѝ се и отново излязох, този път сигурен в себе си.

Здравей. Как си?
Бай дъ уей, благодаря за мнението.

Не.
Тананикаш си някоя песен?

Дъждовен.
Същото?