осем.

Продължение:
Но той така и не се обърна, а продължи да върви към края на коридора. Влязох в библиотеката и си взех книгата, след което се запътих към голямата актова зала, където аз и Тим представихме нашият проект за опазване на околната среда. Проектът представляваше кратък филм на тема „Как да рециклираме”. В края на часа г-н Стивънсън ни зададе няколко въпроса:
- Защо решихте да направите филм?
Аз му отвърнах:
- Повечето от днешните деца, включително и ние, разчитаме през по - голямата част от времето на телевизията и компютрите и идеята се породи от това, че така всели би  обърнал внимание на нашия проект – усмихнах се. Тим ме погледна с очудване, след което се усмихна и той.
- Имате отличен, свободни сте – каза той и тръгна на към вратата.
- Тим, ще останеш ли с мен? Трябва да отида до директора, нали ще ме изчакаш – погледнах Тим в сините му очи и се усмихнах леко.
- Да, разбира се. Все пак не ми се прибира сам в този проливен дъжд. – Тим се обърна към големият прозорец и се намръщи.
- Наистина не знам, какво бих правила без теб – му казах и го прегърнах.
Отправих се към кабинета на директора, където вече ме чакаше г-н Харпър.
- Мая, радвам се, че успя да дойдеш – каза той, като ми отвори вратата на директорския кабинет. – След теб.
Влязох вътре и очаквах да се случи най – лошото.
- Г-це Слит разбрах, че сте имали проблеми в часа по химия днес – каза директора, като ме погледна с един странен поглед.
- Ъ не точно, просто леко недоразумение – казах аз, като се усмихнах леко.
- В такъв случай искам да ви кажа, че вие сте поканена да се явите на една олимпиада по  химия, която ще бъде на дванадесети ноември. Олимпиадата ще бъде в нашият град, но в гимназията за изучаване на чужди езици.
- Какво? – останах изумена, не знаех какво да кажа, камо ли какво да направя. Физиономията ми бе като на Мики Маус.
- Вие и още един ученик от единадесети клас ще се явите на тази олимпиада. Господин Харпър ще ви обясни по – късно какви ще са задачите, макар да ви остава повече от месец – каза директора и ми подаде един лист – родителите ви трябва да се подпишат.
- Да, разбира се. Може ли само да попитам с кого ще бъда на олимпиадата? – попитах аз и взех листа.
- Ще бъдете с Ник Лоутър, той е нов ученик, но оценките по химия са едни, от най – добрите в цялото училище.
- Ще бъда с Ник? – не, това е невъзможно. Още малко и ще започна да вярвам на чудеса. Всяка моя среща с Ник ставаше все по – вълнуваща от предишната. Още не мога да забравя погледът му и очите.. тези очи.
- Благодаря ви много за отделеното внимание, а сега ако ме извините имам работа – каза директора и посочи вратата.
- Аз ви благодаря, беше ми приятно. - отвърнах аз и се отправих към вратата.
- Мая, утре ще ти донеса няколко задачи, над които да се упражняваш. - чух г-н Харпър след мен.
- Добре, до утре. Довиждане - и махнах с ръка.
Тим ме чакаше в коридора и се усмихваше.
- Мая, какво стана? - попита той и тръгна към изхода на училището.
- Ами, оказа се че на дванадесети ноември съм на олимпиада по химия, само аз и още едно момче, с което впрочем днес се запознах - отвърнах аз и си изкарах чадъра, точно когато вече бяхме излезли.
- Уау, радвам се за теб - каза Тим и ме прегърна. - А кое е това момче?
- Ами казва се Ник Лоутър, нов ученик от 11 клас е. След като излязох по химия се сблъсках с него. - казах и се усмихнах. Ник отново превзе мислите ми и всичко, което Тим ми казваше беше като приглушен шум.

П.С - Благодаря, ви за отделеното внимание.  .. продължение ще има

Не.

любим 55

не
Еминем?

Харесват ми 

Продължение:
След тази среща с новият ученик останах без думи. Нещо в очите му ме плени. Бяха толкова искрящи и красиви, че през остатъкът от часа, това бе единственото нещо, което ми се мяркаше в главата.
Звънецът удари и учениците започнаха да излизат от кабинетите, всеки се отправи към шкафчето си да се приготви за следващия час. Изчаках Тим пред кабината по Химия.
- Хей Мая, какво стана в час? Г-н Харпър цял час бе като домат и се бе ядосал толкова много, че се чувствах като в страшен филм. – той ме погледна и се засмя леко.
- Нищо – казах аз и направих лек опит за усмивка. – Не ми се говори за това, а и след училище трябва да оставам.
Тим се усмихна леко и тръгна към шкафчето си.
Следващите два часа се отдадох на слушане на музика и мислите ми отново бяха за Ник Лоутър. От къде ли беше той? Защо е решил да дойде в нашето училище в средата на срока. Неусетно кога бях заспала.
Отново същият кошмар. Лутам се в гората и не знам на къде да поема, имам чувството, че някой ме следи, не мога да се обърна, но не мога и да намеря вярната пътека. И отново на скалата и пак падам. Събудих се и сърцето ми подскачаше. Имаше още 5 минути до края на часа, а аз не мога да повярвам, че съм проспала целия час и никой не е забелязал.
- Мая, искам после да поговоря с теб – каза г-жа Шарлот, учителката ми по литература.
- Да разбира се – казах аз и се усмихнах небрежно.
Часът свърши и всички излязоха навън. Аз останах в кабинета и г-жа Шарлот се приближи към мен.
- Виж Мая, ти си една от най – добрите ми ученички, но напоследък си се отпуснала много и това не е в твой стил – каза госпожата, като ме хвана за ръката.
- Не, нищо подобно, просто напоследък ми е доста трудно с всички тези тестове, но обещавам, че ще се стегна – казах аз, като се усмихнах.
- Да се надяваме, че ще е така.
Излязох от кабинета и тръгнах към закусвалнята. Там вече ме чакаше Тим и ми бе взел закуска. Отправихме се към една маса до прозореца и седнахме.
- Мая, какво става с теб – попита загрижено Тим, като ме гледаше със състрадание.
- Нищо, какво да става? – попитах аз, с нотка на раздразнение в гласа си.
- Напоследък си загубена в мислите си. Нямаш време за мен. Не излизаме никъде.. виж, знам че ти е трудно след развода на вашите, но спри да се самообвиняваш, не си ти виновна. – каза той, като хвана ръката ми.
- Да, май си прав. Съжалявам Тим, няма да се повтори – му отвърнах и се усмихнах.
След обядът тръгнах към библиотеката да взема една книга. Точно на вратата отново се блъснах в някой. Когато погледнах нагоре видях не който и да е, а именно Ник Лоутър.
- Трябва да спрем да се срещаме така – каза Ник и се засмя.
- Да, може би си прав. Между другото, ти кой клас си? – не се сдържах да го попитам и се изчервих като домат.
- 11 клас съм. Ти си 10-ти нали така? – усмихна ми се нежно.
- Ъ да, от къде разбра? - засмях се и се изчервих още повече.
- На читателската ти карта го пише – след което усмивката му стана още по – голяма.
- О, да вярно, ами аз трябва да побързам, защото след малко имам Биология и имам да представям важен проект.
- Разбирам, в такъв случай и аз ще тръгвам. Беше ми приятно да се блъснем пак Мая – каза той и се засмя, очите му светнаха като две огромни слънца.
- Чао – успях да извикам след него в коридора.

Ами да, втора част ще имa.
Ще я пусна сигурно чак утре .
Благодаря за положителните коментари   

Не е нищо особено , но реших да го споделя с вас.

Студът преминаваше през цялото ми тяло, усещах го как проникваше в мен, като че ли някой хвърляше ножове. Лутах се в страховитата гора без път и без посока, не знаех от къде да мина и на къде да вървя. Ставаше все по – студено. Дъхът ми излизаше на бяла пара. Имах странното чувство, че някой ме следи. Забързах крачка, изведнъж се озовах на една скала. Чух силен писък и пристъпих на зад, но паднах. Хванах се за ръба, но се изпуснах и продължих да падам на долу. Затворих очите си и когато ги отворих вече бях в стаята си.
Когато се изправих от леглото, алармата ми звънна. Погледнах към прозореца, който беше непосредствено до леглото ми и беше отворен. Навън времето бе мъгливо и валеше пороен дъжд.
- Мая, стана ли вече? Автобусът пристига след  малко. Побързай ако искаш да го хванеш. – каза майка ми, когато влезе в стаята ми.
- Да.. само да се облека. – усмихнах се аз и се запътих към банята.
Когато излязох от банята, майка ми вече бе излязла от стаята и се провикна от първия етаж:
- Мая искаш ли нещо за закуска?
- Не, няма нужда – и казах аз, когато вече бях на стълбите. – А и без това автобусът вече пристигна и трябва да тръгвам.
- Ами добре – каза мама и ме прегърна. – Пази се.
- Добре мамо, обичам те – казах аз и тръгнах към автобуса.

Да ви поясня, казвам се Мая. Мая Слит. Живея в Бристол, само с майка ми и по – малката ми сестра. Майка ми и баща ми са разведени от 2 години. Винаги съм знаела, че е заради мен, но не искам да повдигам въпроса пред майка ми, защото и е доста трудно да се грижи за мен и сестра ми и в същото време да работи.

Излязох навън и ми стана много студено, това ми напомни за странният сън, който сънувах и се качих в автобуса. Седнах на една от по – задните седалки и се загледах в сградите навън и в дъждът, който продължаваше да се стича по прозорците.
След половин час вече бях в училище.
- Мая, здрасти, как си? – извика Тим след мен в коридора.
Аз и Тим сме най – добри приятели още от детската градина. Той е средно висок с руса коса и искрящи сини очи.
- О, Тим. Може да се каже, че съм добре, ти как си? – попитах аз, като го прегърнах и се усмихнах.
- Ами аз съм добре. Направи ли проектът, който имахме за днес? Онова чудо за опазването на околната среда. – попита Тим и се засмя.
- Ъ да направих го, хайде да побързаме, че имаме тест по Химия, ако не си забравил глупчо.
- Добре, хайде, че не искам да вбесяваме г-н Харпър. – усмихна се Тим и ми отвори вратата на кабинета – След вас мадам.
Аз се засмях и влязох в стаята. Звънеца удари и г-н Харпър влезе. Раздаде ни листовете и каза, че имаме 45 минути.
Към средата на часа, бях привършила с по – голямата част на задачите и леко се отпуснах над листа. Господин Харпър мина покрай мен и ми дръпна листа.
- Мисля, че си готова – каза той и се усмихна мазно.
- Но, аз не.. просто си почивах – започнах да обяснявам аз. – Имам да реша още задачи.
- Не ме интересува г-це Слит. Моля напуснете моя час.
- Не, няма. Имам право да си допиша задачите – не усетих, кога гласът ми се е повишил и си поех дълбоко дъх.
- Имате право след училище да се явите в директорския кабинет – каза г-н Харпър и ме погледна през рамката на очилата си.
Изгубих нерви, станах от чина и се блъснах в учителя и се отправих към вратата, като на излизане я треснах силно.
Защо за бога не ме остави да си реша задачите. После ми вика, че съм имала слаби оценки.
Вървях бясна към тоалетните, когато се сблъсках в някого.
- Хей, внимавай къде вървиш - развиках се и тръгнах да се изправям, когато чух момчето да ми отвръща:
- По - точно, ти се блъсна в мен.. но няма нищо- каза той и ми подаде ръка.
Момчето бе високо с кестенява коса и пъстри очи. Не го бях виждала преди.
- Тук ли учиш - успях да кажа, след като го гледах в продължение на няколко минути.
- Вече да. Нов ученик съм, казвам се Ник Лоутър - усмихна се и ми подаде ръка да се здрависаме.
- Аз съм Мая Слит - усмихнах се и му подадох ръката си.
- Мая, трябва да влизам в час, по - късно ще поговорим - каза Ник и се отправи към един от кабинетите.

Bruno Mars - Grenade - това

Обичам те

аватара 10%