Супер е ^^

-Кати,Кати!Добре ли си ?Алис ми се обади и ми каза какво е станало!Моля те ,отвори- притеснено викаше Сузи.Тя има ключ за у нас ,знаете, за всеки случай.
-Не, няма!-отговорих хлипайки.Чух я да опира гръб на вратата и да се свича надолу.
-Просто искам да съм сигурна ,че си добре и няма да направиш нещо глупаво !
-Защо всички са толкова загрижени за мен!Върви си!
-Не!
-Моля те!И без това няма да те пусна вътре...върви си!
-Добре, така да е.Но ще се обадя на майка ти .
-Неееееее!
Но не беше чула или поне се правеше на глуха.Но и да исках ,не можех да я догоня и да й го кажа,защото черната ,бездънна бездна ме погълна отново.
-Мила ,отвори вратата .Приятелката ти ми се обади...съжалявам много!
-Мамо-казах избърсвайки сополите и сълзите си,които бяха заместени от нови-искам да съм сама сега.
-Добре ,но поне пусни Джеси (нашия голдън ретривър).Знам ,че ще те накара да се почувстваш по-добре.
Използвах последните капки енергия и се придвижих до вратата .Направих достатъчно голям отвор ,за да може да се промуши и отново се върнах в леглото.Джеси легна на пода ,а аз заспах в мига в който главата ми докосна възглавницата.

2 ден
Цяла нощ сънувах един и същ кошмар –как отново и отново целувам и се опитвах да  събудя  трупа на Дерек.
С отварянето на очите ми се чувствах двойно по-изморена и съсипана от вчера.Днес нямаше да ходя на училище ,но все пак реших да се пооправя ,защото все още бях с дрехите от вчера ,а и спиралата ми се беше омазала по цялото ми лице.Когато се надигнах и тръгнах към банята  ,Джеси  започна да скимти и се скри в най-далечния ъгъл на стаята.Явно от тези ужасяващи сънища бях бълнувала, защото тя винаги се плашеше от викове и силни звуци.
-Какво има ,муцуно? Да не съм те стреснала? Нали знаеш ,че не съм искала – говорих й докато  се приближавах ,за да я успокоя.Гушнах я ,прокарах ръка по гъстата й пухкава козина . Топлината й ми действаше като антидепресант,а косъмчетата й ме гъделичкаха  по ръцете. Целунах я по главата и отидох до банята. Пуснах хладката вода , за да изтрезнея от трагедията ,сполетяла живота ми.Седях за известно време така .Падащата , вече ледена вода, пречистваше ума ми .След като излязох ,се чувствах значително по-добре.Наистина, все още и най-малкия спомен караше сълзите да рукват,но поне можех да стоя на краката си.Когато започнах да се обличам , забелязах ,че Джеси беше заспала.Реших да отида отново да я гушна.Знаех , че поне тя нямаше да каже нищо ,нямаше да се опитва да ме утеши ,просто ще е там ,до мен. Легнах на килима и сложих глава до нейната. Беше дълбоко заспала ,защото дори и не помръдна „Явно съм я държала цяла нощ будна.Горката!”.Но когато се загледах в носа й ,забелязах ,че изобщо не е влажен, както би трябвало да е . „Глупаво е дори да си го мисля,но..” и започнах да я побутвам за всеки случай.Изведнъж писъците ми запълниха стаята . Разбрах ,че нейният сън беше за винаги ,както и този на Дерек. „Защо!? ЗАЩО ВСИЧКИ ОКОЛО МЕН УМИРАХА !?”.

Времето не е най-подходящо,но иначе ми харесва .

Искам да питам ,как с тази програма "Format Factory"  мога да направя филм в MP4-формат.Искам да го гледам на МР4-ката ми( не знам какъв модел е ).Пробвах с това "всички към МР4" ,но явно нещо бъркам ,защото като качих филма на плеър-а ми, пишеше ,че няма такъв файл .Ще съм много благодарна ,ако някой ми помогне.

Момичето от първата рисунка е..уникално ! Браво    !

Извън часовете -да!

Хихи ^^ .Радвам се ,че ви харесва.Нататък става по -интересно ^^

По пътя се гонихме ,смеехме се ...сякаш бяхме излезли от романтичен тинейджърски филм.
Когато влязох в стаята му ,веднага се хвърлих на леглото.От цялото това забавление и двамата бяхме изморени и леко изпотени.
-Искаш ли да пусна климатика?-дори не ме изчака да отговоря  и вече усещах по горещата си кожа лек,хладък полъх.Винаги знаеше какво искам-Ще отида само да си взема душ.-края на изречението му беше с ехо,явно беше в банята .След секунди се чу и силната струя вода.
Реших ,че едва ли ще иска като излезе свеж да прегръща миризливата си приятелка,затова отидох в другата баня на етажа.Наплисках се,подсуших се,сресах ,заплетената на възли, коса  и се напръсках с някакво парфюмче ,което седеше на етажерката до мивката.Миришеше толкова...ободряващо.Сякаш току що се бях излязла от кристално чистите води на някой тропически остров.Когато се върнах ,той вече се беше излегнал на леглото и ме гледаше сякаш току що съм му изяла десертчето.
-Къпала си се без мен?-и се направи на ядосан .
-Първо ти не ме покани,пък и не се къпах,просто исках да приличам отново на човек!-и двамата започнахме да се кикотим.
Той протегна ръце и аз вече бях в обятията му.Имах чувството ,че бях в крепост.Ръцете му бяха стените ,които щяха да ме предпазят от всичко.Целунах го и отново се сгуших в гърдите му. „Истина ли е ?Възможно ли е света да е толкова хубав !?”.Щастлива ,обвих ръце около силното му тяло,отпуснах се и заспах.
Сънено отворих очи,което беше малко трудно ,защото гъстите ми мигли се бяха сплели и докоснах устните му съвсем леко.Тръпнах при допира ,защото беше леден и реших ,че е от вече дълго работещия климатик,затова го изключих.Целунах го отново,но този път по-силно и той се прекатури на страна.Винаги е бил голям актьор.Започнах да го гъделичкам и да се смея ,но нямаше ефект.Интересно,той никога не беше толкова добър в преструвките,винаги се издаваше.Зачудена плъзнах ръка по гърдите му .Странно ,всеки път преди ,като направех така ,сякаш бях сложила ръка на барабан,но сега той не биеше.Гръдният му кош не се движеше,сякаш беше спрял да диша.Приближих ухо до носа му,но не се чуваше свистене на въздух.Двата ми пръста бързо започнаха да опипват врата му ,в опит да намерят пулс,но такъв нямаше.Вцепених се-сърцето му не биеше ,не дишаше...Паниката и страха ме удариха като цунами.Прилоша ми, ушите ми запищяха и вече безпомощното ми тяло се сгромoли на земята.

Благодаря на всички ^^.Определено вече имам мотивация ^^.

Искам предварително да кажа ,че нямам никакво време да рисувам и ако седна 1 път в месеца ,ще е чудо.Така ,че не съм в най-добрата си форма ,но все пак.

-Цветенцеее ^^
-Леопард.Рисувах го миналата година по средата на 8 клас. Снимката не стана много хубава ,заради фотоапарата ,пък и не можах да хвана цялата рисунка без да снимам масата,затова малко трябваше да се изреже.
-Леопарда малко по от близо  ^^.

Ако ви харесват ,може да кача още.Тъкмо ще имам мотивация ^^.

Обречена
Драма/Фантастика.
Предварително се извинявам за грешките и се надявам да ви хареса ^^.

    Мръсните стени,грозната ,стара,избеляла картина,килима набит с пепел ,миризмата ма мухъл,лампата която едвам пробиваше лепкавата тъмнина...това не беше мястото на което исках да умра ,но точно това заслужавах.Мразех се !Дори не ми трябваше да събера смелост за да взема студения пистолет и да лапна дулото му. Трепнах ,защото чувството за самосъхранение се надигаше ,някъде там в мен,но само спомена дори за част от направените ужаси,го задушиха и то отново изчезна.Пистолета беше зареден,бях махнала предпазителя по-рано и бях сигурна,че нищо нямаше да се обърка.И така стана.Бавно дръпнах спусъка,неописуема болка ме прониза ...и сърцето ми спря.
   
    Преди 1 седмица
    Не можех да се оплача от живота си...че и защо?Бях на 16 - най-добрата възраст за живот .Имах приличен външен вид- гъста руса коса до кръста  ,морскосини очи,плътни розови устни,тяло като на манекенка-бяло и слабо.Семейството ми беше заможно.Живеехме в огромна къща,а гардероба ми ,общо взето, бе голям колкото стая. И социалния ми живот беше добре развит-имах толкова много приятели и познати ,че чак понякога им забравях имената.Имах и гадже- Дерек.Оххх,Дерек.Гъстата му черна коса , зелените му пронизващи очи,изкусителните му устни,прекрасното тяло...направо ме подлудяваха.
    -Катиииии!Дерек дойде.Слизай-викаше мама като обезумяла от долния етаж.
Бързо облякох якето си,метнах чантата на рамо и изтичах надолу по стъпалата.Щом го видях се метнах на врата му,той ме завъртя и се целунахме-сякаш всичко това беше репетирано милион пъти.
    -Хайде,хайде тръгвайте.Ще закъснеете за училище.И Дерек ,по-добре пази дъщеря ми ,че иначе...
    -Тате...-завъртях очи и тръгнах към входната врата дърпайки Дерек за ръката.
    С влизането ни в училище ,звънеца би.
    -Ще ходя,защото имам физическо и трябва да се преоблека с екипа-бързо изстрелях.
    Една малка целувка и вече бях по път към съблекалните. С влизането ме блъсна миризма на чорапи и мръсни дрехи.Но честно казано ,дори не започнах да се оплаквам,защото днес се бях събудила с чувството ,че ще е незабравим ден.Сякаш слънцето светеше за мен,въздуха беше толкова свеж ,за да може аз да му се насладя,а и дори без грим ,днес изглеждах променена,ослепителна.
    Отивайки към игрището ,засякох господина и реших да побързам малко,все пак не исках закъснение.Днес нямах желание да тичам като луда,затова със Сузи , най-добрата ми приятелка,просто се бяхме излегнали на пейките и се препичахме.Отстрани ,до нас, имаше малка полянка ,пълна с току що разтворили свежите си листа цветя.Протегнах ръка ,откъснах едно,сложих го в косата си и се усмихнах лъчезарно.
    -Как може да сложиш това в косата си-изсмя се тя ,имитирайки възмущение.Изгледах я с недоразумение .Махнах растението и го погледнах-явно бях грабнала някое друго ,защото това бе толкова сухо ,че като го стиснах малко по-силно, то се превърна в прах.Но това не ми направи ни най-малко впечетление.
    Другите часове се изнизаха неусетно.Наистина ,този ден беше уникален.
    -Хайде у нас?-ободрително предложи Дерек-Няма да има кой да ни досажда ,ще лежим и ще гледаме някой филм.
    -Супер!

Ами общо взето съм голяма почитателка на Салватор Дали ^^ !

BakeRolls и нещо сладко  ,да стимулира мозъчната ми дейност  понякога си взимам и/или Aktivia.