Обречена

Yov1ty · 2011-03-20 08:11:57

Обречена
Драма/Фантастика.
Предварително се извинявам за грешките и се надявам да ви хареса ^^.

Мръсните стени,грозната ,стара,избеляла картина,килима набит с пепел ,миризмата ма мухъл,лампата която едвам пробиваше лепкавата тъмнина...това не беше мястото на което исках да умра ,но точно това заслужавах.Мразех се !Дори не ми трябваше да събера смелост за да взема студения пистолет и да лапна дулото му. Трепнах ,защото чувството за самосъхранение се надигаше ,някъде там в мен,но само спомена дори за част от направените ужаси,го задушиха и то отново изчезна.Пистолета беше зареден,бях махнала предпазителя по-рано и бях сигурна,че нищо нямаше да се обърка.И така стана.Бавно дръпнах спусъка,неописуема болка ме прониза ...и сърцето ми спря.

Преди 1 седмица
Не можех да се оплача от живота си...че и защо?Бях на 16 - най-добрата възраст за живот .Имах приличен външен вид- гъста руса коса до кръста ,морскосини очи,плътни розови устни,тяло като на манекенка-бяло и слабо.Семейството ми беше заможно.Живеехме в огромна къща,а гардероба ми ,общо взето, бе голям колкото стая. И социалния ми живот беше добре развит-имах толкова много приятели и познати ,че чак понякога им забравях имената.Имах и гадже- Дерек.Оххх,Дерек.Гъстата му черна коса , зелените му пронизващи очи,изкусителните му устни,прекрасното тяло...направо ме подлудяваха.
-Катиииии!Дерек дойде.Слизай-викаше мама като обезумяла от долния етаж.
Бързо облякох якето си,метнах чантата на рамо и изтичах надолу по стъпалата.Щом го видях се метнах на врата му,той ме завъртя и се целунахме-сякаш всичко това беше репетирано милион пъти.
-Хайде,хайде тръгвайте.Ще закъснеете за училище.И Дерек ,по-добре пази дъщеря ми ,че иначе...
-Тате...-завъртях очи и тръгнах към входната врата дърпайки Дерек за ръката.
С влизането ни в училище ,звънеца би.
-Ще ходя,защото имам физическо и трябва да се преоблека с екипа-бързо изстрелях.
Една малка целувка и вече бях по път към съблекалните. С влизането ме блъсна миризма на чорапи и мръсни дрехи.Но честно казано ,дори не започнах да се оплаквам,защото днес се бях събудила с чувството ,че ще е незабравим ден.Сякаш слънцето светеше за мен,въздуха беше толкова свеж ,за да може аз да му се насладя,а и дори без грим ,днес изглеждах променена,ослепителна.
Отивайки към игрището ,засякох господина и реших да побързам малко,все пак не исках закъснение.Днес нямах желание да тичам като луда,затова със Сузи , най-добрата ми приятелка,просто се бяхме излегнали на пейките и се препичахме.Отстрани ,до нас, имаше малка полянка ,пълна с току що разтворили свежите си листа цветя.Протегнах ръка ,откъснах едно,сложих го в косата си и се усмихнах лъчезарно.
-Как може да сложиш това в косата си-изсмя се тя ,имитирайки възмущение.Изгледах я с недоразумение .Махнах растението и го погледнах-явно бях грабнала някое друго ,защото това бе толкова сухо ,че като го стиснах малко по-силно, то се превърна в прах.Но това не ми направи ни най-малко впечетление.
Другите часове се изнизаха неусетно.Наистина ,този ден беше уникален.
-Хайде у нас?-ободрително предложи Дерек-Няма да има кой да ни досажда ,ще лежим и ще гледаме някой филм.
-Супер!

nqkfa_si_tam · 2011-03-20 08:20:35

Харесва ми!

vikcho36 · 2011-03-20 13:32:02

Много е хубаво

vasity987 · 2011-03-20 13:56:25

страхотно е

emity_bebety · 2011-03-20 14:02:41

Уникално! още?

Yov1ty · 2011-03-20 14:18:41

Хихи ^^ .Радвам се ,че ви харесва.Нататък става по -интересно ^^

По пътя се гонихме ,смеехме се ...сякаш бяхме излезли от романтичен тинейджърски филм.
Когато влязох в стаята му ,веднага се хвърлих на леглото.От цялото това забавление и двамата бяхме изморени и леко изпотени.
-Искаш ли да пусна климатика?-дори не ме изчака да отговоря и вече усещах по горещата си кожа лек,хладък полъх.Винаги знаеше какво искам-Ще отида само да си взема душ.-края на изречението му беше с ехо,явно беше в банята .След секунди се чу и силната струя вода.
Реших ,че едва ли ще иска като излезе свеж да прегръща миризливата си приятелка,затова отидох в другата баня на етажа.Наплисках се,подсуших се,сресах ,заплетената на възли, коса и се напръсках с някакво парфюмче ,което седеше на етажерката до мивката.Миришеше толкова...ободряващо.Сякаш току що се бях излязла от кристално чистите води на някой тропически остров.Когато се върнах ,той вече се беше излегнал на леглото и ме гледаше сякаш току що съм му изяла десертчето.
-Къпала си се без мен?-и се направи на ядосан .
-Първо ти не ме покани,пък и не се къпах,просто исках да приличам отново на човек!-и двамата започнахме да се кикотим.
Той протегна ръце и аз вече бях в обятията му.Имах чувството ,че бях в крепост.Ръцете му бяха стените ,които щяха да ме предпазят от всичко.Целунах го и отново се сгуших в гърдите му. „Истина ли е ?Възможно ли е света да е толкова хубав !?”.Щастлива ,обвих ръце около силното му тяло,отпуснах се и заспах.
Сънено отворих очи,което беше малко трудно ,защото гъстите ми мигли се бяха сплели и докоснах устните му съвсем леко.Тръпнах при допира ,защото беше леден и реших ,че е от вече дълго работещия климатик,затова го изключих.Целунах го отново,но този път по-силно и той се прекатури на страна.Винаги е бил голям актьор.Започнах да го гъделичкам и да се смея ,но нямаше ефект.Интересно,той никога не беше толкова добър в преструвките,винаги се издаваше.Зачудена плъзнах ръка по гърдите му .Странно ,всеки път преди ,като направех така ,сякаш бях сложила ръка на барабан,но сега той не биеше.Гръдният му кош не се движеше,сякаш беше спрял да диша.Приближих ухо до носа му,но не се чуваше свистене на въздух.Двата ми пръста бързо започнаха да опипват врата му ,в опит да намерят пулс,но такъв нямаше.Вцепених се-сърцето му не биеше ,не дишаше...Паниката и страха ме удариха като цунами.Прилоша ми, ушите ми запищяха и вече безпомощното ми тяло се сгромoли на земята.

nqkfa_si_tam · 2011-03-21 13:30:51

Кефии!!

nani_tyyy · 2011-03-21 16:04:07

Страхотна е..!!
Още?..?

moni4ka_21 · 2011-03-21 16:27:32

Веднагически още
BTW, I like Suzzie

Yov1ty · 2011-03-21 18:24:47

Ето я и следващата част ^^

Не знам колко време беше минало ,докато бях в безсъзнание,но когато започнах да идвам на себе си ,усетих ,че някой беше до мен. „Ооооо ..Слава бого...Дерек!Всичко това беше кошмар ,нали!?”. Клепачите ми се надигнаха и видях някаква ярка светлина.Зрението и слуха ми малко ,по-малко започнаха да се възстановяват.Когато фокусирах фигурата, се оказа ,че това изобщо не беше Дерек,а някакъв непознат ,който постоянно повтаряше „Чуваш ли ме ?”.Но за мозъкът ми все още не функционираше правилно-само приемаше информация,без да я осмисля.От другата стая се чуваше плач ,но и него не осмислях.Просто гледах в точка и лежах неподвижно на ледените плочки.Той забеляза че започвам да се оправям и каза:
-Добре-как можеше да дори да споменава добре,при положение ,че нищо не изглеждаше така-Стой мирно,да ти измеря кръвното.Може да махнеш кислородната маска-чак сега усетих впилата се в лицето ми кислородна маска.Протегнах се ,смъкнах я и попитах на пресекулки:
-Какво стана?
-Хм..добре си,но за всеки случай ще ти проверя рефлексите отново.
-Слушате ли ме изобщо?Попитах какво стана-усетих сама грубостта в думите си ,но не ме интересуваше.
-По-добре първо си почини.
-Не!-и се опитах да стана рязко,но тялото ми сякаш бе завързано с ластик за пода.С изправянето ,отново се озовах легнала,но това не ме спря-Кажете ми! Моля!
-Добре,но първо искам да се преместиш там- и мъжа посочи леглото ,на което преди малко лежах с любимия си.Сега то беше празно,но все още се виждаха намачканите следи върху чаршафа от телата ни.
Останах още малко така,докато съм напълно сигурна ,че ще мога да стигна до там без да падна по пътя.Когато събрах сили,възможно най-бързо се опитах да се добера до леглото.
-Добре .Искам само за последно да проверя състоянието ти-след това започна да щрака с пръсти до ухото ми ,да свети в очите ми с фенерче,да ме удря с някакво чукче...
-Стига .Стига!-започнах да махам с ръце-Добре съм!Просто ми кажете!
-Дерек...Дерек е получил сърдечен удар...или поне така казват другите доктори.Сърцето му е спряло и той ... е мъртъв.
Изпаднах в шок.Как беше възможно.Та той беше толкова здрав.Веднъж не се беше разболявал ,от както бяхме заедно.Спортуваше ,не ядеше вредни храни.Това не беше истина.Мислех си ,че ако сега го извикам ,той щеше да се покаже зад вратата,щеше се изсмее , да каже ,че всичко това е било просто някаква тъпа шега и да ме целуне.Но тогава в главата ми ,спомена за безжизненото му тяло ,ме разтърси „Значи ...значи ...”.По бузите ми започнаха да се стичат горещи ,солени сълзи и за няколко секунди ,вече имаше мокро петно на калъфката.
-Искам да се прибера у нас.
-Добре,ще те закарам.
Когато излизах от стаята ,отново чух плача от преди малко.Беше на майка му.Явно тя беше заварила потресаващата картина и извикала бърза помощ.Исках да и разкажа какво стана и да поднеса съболезнованията ми ,но знаех ,че направих ли го ,нервната ми система щеше да рухне ...щях да полудея.
Колата спря пред къщата ми.
-Има ли някой у вас?
-Да .Майка ми-излъгах ,защото иначе доктора щеше да дойде,а единственото което исках сега, беше да съм сама-Благодаря ,че ме докарахте.
Докато вървях по алеята ,плачът ми не се сдържа и избухнах.Едвам затворих вратата и се срутих на прага.Вече напълно осъзнавах какво се беше случило и болката взе своя връх.Допълзях някак си до стъпалата,подпрях се на парапета и се изправих.Краката ми трепереха ,като лист ,но ръцете ми бяха по-стабилни и бавно отидох в стаята си .Заключих и оставих на леглото та поеме тежестта ми. „Дали щеше да стане така ,ако просто днес не се бяхме видели?Или ,ако не бях припаднала ,а бях звъннала на бърза помощ?Дали щеше да е още жив?Можех ли да променя нещо?”.Тези мисли изяждаха малко,по малко всичко в мен.Чувствах се толкова смазана,че по-едно време не знаех дали ,ще имам сила да поема поредната болезнена глътка въздух.

nani_tyyy · 2011-03-21 20:21:19

"Чувствах се толкова смазана,че по-едно време не знаех дали ,ще имам сила да поема поредната болезнена глътка въздух."

Много ми хареса това изречение.
Още..

Yov1ty · 2011-03-22 17:48:34

-Кати,Кати!Добре ли си ?Алис ми се обади и ми каза какво е станало!Моля те ,отвори- притеснено викаше Сузи.Тя има ключ за у нас ,знаете, за всеки случай.
-Не, няма!-отговорих хлипайки.Чух я да опира гръб на вратата и да се свича надолу.
-Просто искам да съм сигурна ,че си добре и няма да направиш нещо глупаво !
-Защо всички са толкова загрижени за мен!Върви си!
-Не!
-Моля те!И без това няма да те пусна вътре...върви си!
-Добре, така да е.Но ще се обадя на майка ти .
-Неееееее!
Но не беше чула или поне се правеше на глуха.Но и да исках ,не можех да я догоня и да й го кажа,защото черната ,бездънна бездна ме погълна отново.
-Мила ,отвори вратата .Приятелката ти ми се обади...съжалявам много!
-Мамо-казах избърсвайки сополите и сълзите си,които бяха заместени от нови-искам да съм сама сега.
-Добре ,но поне пусни Джеси (нашия голдън ретривър).Знам ,че ще те накара да се почувстваш по-добре.
Използвах последните капки енергия и се придвижих до вратата .Направих достатъчно голям отвор ,за да може да се промуши и отново се върнах в леглото.Джеси легна на пода ,а аз заспах в мига в който главата ми докосна възглавницата.

2 ден
Цяла нощ сънувах един и същ кошмар –как отново и отново целувам и се опитвах да събудя трупа на Дерек.
С отварянето на очите ми се чувствах двойно по-изморена и съсипана от вчера.Днес нямаше да ходя на училище ,но все пак реших да се пооправя ,защото все още бях с дрехите от вчера ,а и спиралата ми се беше омазала по цялото ми лице.Когато се надигнах и тръгнах към банята ,Джеси започна да скимти и се скри в най-далечния ъгъл на стаята.Явно от тези ужасяващи сънища бях бълнувала, защото тя винаги се плашеше от викове и силни звуци.
-Какво има ,муцуно? Да не съм те стреснала? Нали знаеш ,че не съм искала – говорих й докато се приближавах ,за да я успокоя.Гушнах я ,прокарах ръка по гъстата й пухкава козина . Топлината й ми действаше като антидепресант,а косъмчетата й ме гъделичкаха по ръцете. Целунах я по главата и отидох до банята. Пуснах хладката вода , за да изтрезнея от трагедията ,сполетяла живота ми.Седях за известно време така .Падащата , вече ледена вода, пречистваше ума ми .След като излязох ,се чувствах значително по-добре.Наистина, все още и най-малкия спомен караше сълзите да рукват,но поне можех да стоя на краката си.Когато започнах да се обличам , забелязах ,че Джеси беше заспала.Реших да отида отново да я гушна.Знаех , че поне тя нямаше да каже нищо ,нямаше да се опитва да ме утеши ,просто ще е там ,до мен. Легнах на килима и сложих глава до нейната. Беше дълбоко заспала ,защото дори и не помръдна „Явно съм я държала цяла нощ будна.Горката!”.Но когато се загледах в носа й ,забелязах ,че изобщо не е влажен, както би трябвало да е . „Глупаво е дори да си го мисля,но..” и започнах да я побутвам за всеки случай.Изведнъж писъците ми запълниха стаята . Разбрах ,че нейният сън беше за винаги ,както и този на Дерек. „Защо!? ЗАЩО ВСИЧКИ ОКОЛО МЕН УМИРАХА !?”.

nani_tyyy · 2011-03-22 18:12:40

Много ми харесва..
Още..

moni4ka_21 · 2011-03-22 18:21:41

Супел ^^
Mоre, mоre

nqkfa_si_tam · 2011-03-22 19:45:38

Много е хубаво!!!

isuck! ‹з · 2011-03-22 19:46:38

Харесва ми! =)

Yov1ty · 2011-03-23 18:36:03

Радвам се ,че ви харесва! ^^,

-Кати !Отвори вратата или ще я разбия ! –викаше тате притеснен .
Някак си ,се бях озовала да вратата и само натиснах дръжката ,отместих се и посочих кучето.Той очевидно не знаеше какво става, забелязваше се по погледа ,който не спираше за дълго на едно място, и по бързите и объркани движения.
-Помогни й !Помогни й!- пищях истерично,но в дъното на душата си знаех ,че за нея вече, нямаше спасение.
Той мигновено взе Джеси на ръце, сякаш само ,за да спрат виковете ми.
-Отивам при ветеринара? Ела с мен.
-Не ,тръгвай !- нямаше никакъв смисъл.
И ето самотата не чака много и донесе със себе си толкова въпроси ,че сякаш дори тази тишината ,беше прекалено шумна.Трябваше да направя нещо,да отида някъде ,където абсолютно нищо не можеше да ме разсея.А какво по-идеално място от тавана.Нашият не беше като други тавани –мрачни ,страховити и пълни с мишки.Бяхме направили нещо като стая от всички стари и вече излишни предмети-кафявата масичка ,върху която татко падна и потроши частично, раздърпания диван,пъзелите от който липсваха части ,защото Джеси ги беше изяла ,стари албуми и дневници от времето на баба ми и всякакви вехтории.Определено това беше моето убежище за днес.Взех си малко храна и се качих.
Когато се настаних на фотьойла, въпросите започнаха да разяждат мозъка ми отново „Какво ставаше?Чиста случайност ли беше? Аз ли бях виновна? Проклятие ли тегнеше над мен? Или всичко беше начин на съдбата да си играе с живота ми?”.Докато се опитвах да намеря отговорите ,трябваше да се връщам към случилото се,към болезнените спомени .Всеки един път ,когато стигнех до някъде, не удържах емоциите си, и отново се губех.И така , от отговорите ме деляха може би минути ,дори секунди, но сълзите отново ме връщаха в началото. И това продължаваше с часове.
-Кати ,къде си ? –баща ми ме викаше,най-вероятно да ми каже за случилото се с Джеси.
-Тук съм, горе- и се опитах да подсуша лицето си с ръкав.
-Какво правиш на тавана ,прасковке-мразех ,когато ме наричаше така.
-Ами трябваше ми малко спокойствие...
-Е ,това в твоята стая не ти ли стига?-шегуваше се той ,докато сядаше до мен.
-Тате...-усмихнах се и се облегнах на рамото му.
-Трябва да поговорим ...за кучето...
-Знам...мъртво е –и сълзите отново потекоха.
-И най-странното -ветеринарът каза ,че сърцето му е спряло , но не е имала очевидна причина за това.Ъмм...знам ,че ти се насъбра много ,затова ще те оставя сама.Ако искаш ,може да прекараш нощта тук ,а и майка ти няма да ти се кара ,защото каза ,че тази вечер няма да може да се прибере поради някаква много важна среща в офиса .Нали знаеш ,понеже на тази жена денят не й стига, ами и нощем трябва да работи-засмя се шеговито тате и слезе.
Той винаги знаеше как да ме разсмее.Понякога го сравнявах с Хитлер ,поради строгите му , „налудничави” правила ,но той знаеше колко много го обичам и ценя.
Чак сега за първи път почувствах глад от вчера ,затова бързо излапах сандвича .Когато се заситих ,онова приятно усещане за поспаливост ме застигна.Обичах го защото идваше ,точно когато ми беше приятно-бях се наяла ,бях на топло и уютно място...Мислех си ,че няма никога отново да мога да му се насладя.След няколко секунди заваля.Монотонните звуци от падащи капки , с всяка изминала секунда ме преспиваха .

nani_tyyy · 2011-03-23 19:52:05

Още..

moni4ka_21 · 2011-03-24 08:57:24

Страхотноо! Още!! ^^

Yov1ty · 2011-03-24 20:27:50

3 ден

Сънищата ...какво странно нещо са. Дали са подтиснат желания ,или начин да тълкуваме бъдещето,или отговорите които търсим . Не знам кое от трите беше моя сън. Беше нощ, непрогледна и зловеща. От ляво се виждаха кръстове,надгробни плочи ,носеше се миризмата на смъртта ,а от дясно някъде в далечината се виждаше светлина, едва пробивашe мрака ,забелязваше се и лек ,свеж полъх,който разлюляваше листата на близките дървета ,но така и не стигаше до мен.Ах, как желаех да съм там. Исках да вкуся свежия въздух ,слънчевите лъчи да ме погалят ,но не можех. Краката ми бяха приковани с вериги колкото и да се опитвах да се отскубна, ефекта беше обратен.Веригите ме влачиха към гробовете,а халките около глезените ми се затягаха.Изведнъж се очерта фигура на човек, аз започнах отчаяно да викам за помощ, но той дори не мигна,просто продължи и когато се изгуби от лявата ми част ,изведнъж веригите ми се охлабиха и без да мисля ,бързо пропълзях напред.И така ,човек след човек ,докато не стигнах до светлината .Оковите паднаха,дробовете ми се пречистиха от зловонната миризма,свежата тревата нежно почисти тинята и калта от ходилата ми...
-НЕЕЕЕЕЕЕЕ!-пронизващ писък,последван от силен плач, ме събуди.Докато се опитвах да разбера къде съм и да успокоя лудешки затуптялото ми сърце отново чух викове.Това беше мама.За секунда вече бях слязла по стръмните тавански стълби и тичах към спалнята,от където идваше всичко това.Тя беше паднала на колена и скрила лице в шепи.Ала огромното балдахиново легло скриваше причината за нейната неописуема болка.
-Мамо,мамо ,какво е станало! Добре ли си? –казах и бързо започнах да прекосявам стаята.
-Не!-изправи се и преди да видя какво ставаше ,тя ме избута и двете излязохме в коридора.Отвори уста ,но от нея не излезе и звук ,само тихо стенание.
-Мамо,моля те!- и една сълза се стече по лицето ми.Не можех да я гледам така –Кажи ми какво е станало и двете ще го оправим,всичко ще се нареди !
-Аз ... баща ти ...- докато се опитваше да се успокой и да свърже мислите й в нормално изречение ,аз я бутнах от пътя и влязох в стаята. Плахо пристъпвах към леглото, не знаейки какво има зад него.Усещах миризмата на застоял въздух ,която влошаваше онова чувство ,което всеки един от нас е изпитвал –гаденето ,мисълта,че ще стане нещо ужасяващо, ускореният пулс ,топката ,която се е събрала в гърдите ти. Не можех повече да издържам на това напрежение и бързо минах 5-те карчки които ми оставаха.

moni4ka_21 · 2011-03-26 19:25:43

Супер е. Искам още ^^

Call Again · 2011-03-26 20:46:33

Браво!

Yov1ty · 2011-03-29 18:19:00

И ето там зад леглото лежеше посинялото тяло на баща ми. Нечий писъци се разнесоха и след секунда осъзнах ,че са моите. Пристъп на ярост ме обзе ,може би предизвикан от факта , че бях напълно безсилна или пък от това ,че точно той ме бе изоставил ,в така тежък момент.И ето след секунда, удрях с юмруци гърдите му.
-Събуди се! Как можа!? Защо !? Събуди се !
Усещах как яростта ми бе заместила болката ,скръбта и всичко останало.Едното ми око пулсираше бясно ,имах чувството ,че върховете на пръстите ми бяха наелектризирани , двете ми челюсти бяха до толкова здраво стиснати ,че сякаш се бяха слели. Бях толкова бясна , че започна да излиза извън контрол ...полудявах. Изведнъж осъзнах ,че не дишах.От всички тези силни и опустошителни емоции ,бях забравила дори и най-елементарните ми нужди.Бързо напълних дробовете си с въздух и сякаш точното това сложи край на изблиците ми . Отпуснах се на зад и заплаках .Сълзите се стичаха една след друга ,се едно се състезаваха ,коя ще докосне персийския ни килим ,на който баща ми лежеше мъртъв, първа. Изведнъж се сепнах – от майка ми не се чуваше и звук . Нямаше как да не чува ругатните ми , нямаше как аз да не чувам плача й. Сълзите изчезнаха от бузите ми за секунди, от уплаха. За отрицателно време се намерих в коридора. А там... там лежеше майка ми. Жената ,която ме бе отгледала с толкова грижи и любов ,която никога нямаше да спре да вярва в мен, която ме подкрепяше ,дори когато не бях права,която щеше да се изправи сама срещу целия свят само,за да ме защити . Жената ,която ми даде живот и беше единствената ,която имаше право да го отнеме, сега вече я нямаше. Краката ми се подкосиха и паднах върху безжизненото й тяло .
-Моля те ! Не дей ! Не умирай !- едвам шепнех ,през сълзи ,в ухото й. Облегнах глава на рамото й и се „сринах”. Сърцето ми беше заместено от огромен кратер,а мозъкът ми не даваше никакви признаци отново да функционира нормално.

pap1ty · 2011-03-29 19:14:22

Ощеее!!!

dancing_chick · 2011-03-29 20:01:44

Това ли е краят?

#1 2011-03-20 08:11:57

Re: Обречена

#2 2011-03-20 08:20:35

Re: Обречена

#3 2011-03-20 13:32:02

Re: Обречена

#4 2011-03-20 13:56:25

Re: Обречена

#5 2011-03-20 14:02:41

Re: Обречена

#6 2011-03-20 14:18:41

Re: Обречена

#7 2011-03-21 13:30:51

Re: Обречена

#8 2011-03-21 16:04:07

Re: Обречена

#9 2011-03-21 16:27:32

Re: Обречена

#10 2011-03-21 18:24:47

Re: Обречена

#11 2011-03-21 20:21:19

Re: Обречена

#12 2011-03-22 17:48:34

Re: Обречена

#13 2011-03-22 18:12:40

Re: Обречена

#14 2011-03-22 18:21:41

Re: Обречена

#15 2011-03-22 19:45:38

Re: Обречена

#16 2011-03-22 19:46:38

Re: Обречена

#17 2011-03-23 18:36:03

Re: Обречена

#18 2011-03-23 19:52:05

Re: Обречена

#19 2011-03-24 08:57:24

Re: Обречена

#20 2011-03-24 20:27:50

Re: Обречена

#21 2011-03-26 19:25:43

Re: Обречена

#22 2011-03-26 20:46:33

Re: Обречена

#23 2011-03-29 18:19:00

Re: Обречена

#24 2011-03-29 19:14:22

Re: Обречена

#25 2011-03-29 20:01:44

Re: Обречена

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook