Докладвана е.

ЕМО- Емоционално малтретиран олигофрен.. хихиха.. аз за разлика от тебе мозък имам, но ти самоуважение нямаш.. жалка картинка.. аре бегай се скрий някъде..
И не ме занимавай с  твойте глупости..

Муахахаха.. ще ме умориш от смях.. да критична съм, а ти се само съжаляваш.. като някоя 12 годишна пикла искаща да бъде Емо. "Мразя си живота" "Всички ме мразят".. колко жалко.. Аре не ме занимавай с глупостите си скъпа..       

Имам чувството, че тази се ебава с нас (извинете за израза) |-(

Оххх писна ми да се занимавам с хора, които живеят в свят с понита и еднорози..   |-( 

Значи като за начало спри да гледаш сапунките, след това спри и дисни ченъл където всичко е розово и ще си перфектно.. аре брат.. Peace

Леле.. ти нормална ли си бе девойко.. ти какво искаш всички да те харесват ли?
Боже.. божее  |-(  |-(   

Ама аз знам, че ти не мислиш.. 

Аз се сетих, ако става въпрос за момиче от сайта де.. ама не знам пак..   

Той преглътна тежко, бавно и шумно.
-Какво искаш от мен?  -каза плахо той, като едвам му се разбираше.
-Какво искам ли? –засмя се. –Искам живота ти. Устройва ли те?
-Живота ми?! Вземи каквото поискаш, само не ме убивай моля те.
-Късно е скъпи мой. Обърни се. –рече дръзко и го завъртя към себе си. –Сбогом и приятен път! –след тези думи просто натисна спусъка и за секунди го уби. –Ха-ха.. –прескочи го, взе нещо от нощното шкафче и излезе от къщата.
На другата сутрин.
Утрото докосваше тъкмо окосената трева, а слънчевите лъчи галеха лицето ми. Пиех кафето си, както винаги в градината с кучето си. Единствено то ми бе останало. След като цялото ми семейство претърпя голяма трагедия, единствено аз и Бен оцеляхме. Докато аз, баща ми и двете ми по-големи сестри пътувахме към Маями, поисках да отида до тоалетната, затова спряхме до една бензиностанция. Аз излязох от колата, а без никой да усети и Бен бе слязъл с мен. Всички останали бяха в колата чакащи ме. Щом излязох видях как колата със семейството ми вътре как избухна. Беше ужасно. Само аз и Бен бяхме оцелели. 

Сутринта бе добра, но със себе си носеше лоши вести. Влязох вътре и чух по телевизора, който винаги бе включен нещо, а след това го последва и телефонен звън. Вдигнах телефона.
-Здравей. –отпих от кафето си.
-Искам да дойдеш за малко.. чу ли какво се е случило? Ще ни трябваш! –рече отсрещния глас.
-Да тъкмо видях в новините. Кой ли го е направил? –рекох аз и седна на дивана, а Бен дойде до мен, след което го помилвах. Обичаше това.
-Е значи ще се видим след около половин час.
-Да. Чао. –затворих телефона и се качих в стаята си. Смених набързо домашните си удобни дрехи и тръгнах.

2-ра част. Дано ви хареса. Ако има интерес ще пусна и трета, но ако не още от сега я спирам, за да не става като други истории.. приятно четене.

Охх нищо бе любов моя.. помислих, че си ме забравила..   

Натали скъпа..