На мене почти ми се ходи.Не заради приятелите, защото ще съм в ново училище и нямам много такива.Просто вече ми омръзна вкъщи да седя по цял ден.

Съжалявам, че се забавих отново с частта, но исках да я напиша добре.Все пак вие ще прецените, дали чакането си е струвало.Приятно четене.
-------

5 част

След няколко минути Адам излезе от бара и спря чак, когато стигна колата си.
-Наистина ме изчака?- попита изненадано той.
-Много се забави.Ще тръгваме ли?
Адам отвори вратата на Анди, след което и той влезе в автомобила.
-Та как каза, че се казваш?
-Не съм казвал…
-Е „Не съм казвал”, къде отиваме?
-Адам!Казвали ли са ти някога, че много дразниш?
-Доста често… Адам.-подсмихна се Анди-И… къде отиваме?
-У нас.
-Уу!И какво има у вас?
-Легло.
-Наистина ли мислиш, че ще легна с теб просто ей така, след първата среща?
-Мхм.-кимна Адам
-Ами, правилно мислиш.
-Знам.
-Като знаеш потегляй!
Адам сложи слънчевите си очила и запали Ягуара.Тръгна със свръх скорост и скоро спря пред висок блок.Излезе от колата си и, насочвайки се да отвори врата на дамата си, забеляза, че тя вече е излязла и го чака.
-На кой етаж си?
-Седмия.
-Има асансьор, нали?`Щото ако няма по-добре да влизаме в колата да го правим.
-Има.Спокойно няма да ти се изморят крачката!
-Силата ми трябва за друго, скъпи.-на лицето на Анди се появи дяволита усмивка, подсказваща на Адам, какво го чака.Това го остави без думи, затова той просто се насочи към входа на внушително високата сграда.Анди тръгна след него.
  Двамата се качиха на асансьора и за щастие бяха сами.Адам натисна бутона за седмия етаж и застана в единия ъгъл, чакайки вратите да се отворят.Анди забеляза отдалечеността му и реши да промени това.Облиза похотливо устни и се приближи до Адам.Той не предполагаше, че тя ще направи нещо и просто я погледна бегло, избягвайки погледа й.Но тя застана пред него и хвана тениската му за краищата й.Прокара ръце под нея, но Адам ги хвана в здрав захват.Тя го погледна и с похотлив поглед му каза да я пусне.Той, подвластен на погледа й я пусна и веднага съжали за това.Тя набързо вдигна ръцете му нагоре и съблече тениската му.Пред нея се разкриха добре оформени гърди и плочки.Доближи устни до зърното на едната гърда, когато вратите на асансьора се отвориха.Адам  хвана Анди и я повдигна.Тя машинално обви крака около кръста му, а Адам от негова страна също я беше хванал през талията.Щом стигнаха до врата на апартамента Адам посегна да извади ключовете от джоба на дънките си, но Анди го спря.Плъзна ръката си надолу, но тя попадна не в джоба, а в панталона.Ала Анди не я извади от там.
-Опа!Грешен джоб.-усмихна се тя и леко стисна мъжеството на Адам.След като чу чакания тих стон тя махна ръката си и извади ключовете от правилния джоб.Обърна леко глава, за да види ключалката и отключи.Адам пристъпи напред, тръшвайки вратата след себе си.Застана пред леглото и спря.
-Слез от мен!-заповяда той на Анди и тя, за негово учудване, слезе.Но седна на рамката на леглото, подавайки единия си крак на Адам.
-Събуй ме!
Адам се подпря на едно коляно, докато махаше високите обувки от краката на Анди.После се изправи, но когато понечи да я целуне та го бутна.Хвана ръцете му и ги постави на копчето за дънките й.Адам, ясно разбрал намекът й, откопча бавно дънките и, свличайки ги, разкри елегантно черно бельо.Сега беше ред на потникът й.Нагъна го нагоре, откривайки черния сутиен покриващ прекрасни гърди.Бързо разкопча и него, наслаждавайки се на последвалата гледка.Но преди да свали и последната дреха на Анди тя го спря:
-Стоп!Сега твоите дънки!
-Ти ги махни!-отвърна той.
  Анди скочи от мястото си и бързо и сръчно разкопча панталоните, свличайки ги в краката му.Преди да успее да я спре тя вече беше смъкнала и боксерките му.
-Така няма равенство!-възкликна той и без да чака отговор свали миниатюрните прашки, бутайки Анди върху леглото.
Целуна я.Най-накрая двата езика се съревноваваха в страстна игра.Но Адам се отказа пръв.За сметка на това прокара своя играч по шията на Анди, достигайки до гърдите й.Не се заигра дълго с тях, спусна се надолу до ниската част на коремчето й, карайки я да тръпне в очакване.Започна да обсипва мястото с целувки, знаейки, че е прекалено близо до мястото, на което тя искаше да бъде целувана, но умишлено го прескачаше.Наказваше я, че до сега си бе играла с него.Спусна се надолу и започна да целува кракът й още от стъпалото.Когато стигна до бедрото й започна да прокарва езикът си от вътрешната страна, достигайки максимална близост с най-чувствителното място на партньорката си.Адам вече усещаше как Анди трепери под него, държейки я в напрежение.
-М-моля…-чу той тих стон отнякъде и реши да се смили.Езикът му започна да дълбае, доставяйки удоволствие.Жената под него се извиваше насам и натам, доживяла края на агонията си, с който започна зараждането на друга.Адам беше безмилостен, но и нежен във всяко свое движение.Знаеше, че може да доведе до полуда Анди и го правеше…
Повече няма да ви описвам.Стана ясно какво ще последва.След края и двамата бяха доста изтощени и бързо заспаха.Но, когато се събудиха…

***
  Холи се събуди.
  Лежеше някъде.Изпитваше такова блаженство! Дали не беше в рая?Но после си спомни приближаващата се кола и как не можеше да помръдне.Ами, ако е мъртва?Но не се чувстваше мъртва.Сигурно все пак са я прегазили и някой добър човек я е отвел в болницата.Тя седна в леглото и се огледа.Стаята не приличаше да е болнична.По-скоро на някой безработен ерген.Тогава забеляза някакъв мъж до нея.Стресна се и бързо слезе от леглото.С учудване видя, че беше без дрехи.Огледа се още малко и забеляза женско бельо.Облече го, въпреки че не приличаше да е нейно-черни прашки и сутиен.После забеляза онези дрехи, който беше сигурна, че прибра днес в гардероба си.Онези високи обувки и потникът с похотливия надпис никак не й бяха по вкуса, но ако искаше да излезе облечена от тази дупка, те бяха спасението й.Нахлузи дънките и горнището, както и обувките, но изпита затруднение да ходи с тях.Успя даже да падне, създавайки шум, достоен да събуди и мечка в зимен сън.Естествено мъжът се събуди.Забелязвайки, че Холи се опитва да излезе, без да каже чао, стана бързо, прикривайки се с чаршафа, насочвайки се към нея.Тя се паникьоса, стана бързо и отвори вратата.Затичана не видя, че има стълби, спъна се, отново по вина на ужасните обувки, и започна да се търкаля надолу докато не загуби съзнание.

***
  Адам не разбра, защо Анди така избяга от него, но видя как се преби по стълбите.Облече първите дрехи, който видя, взе ключовете на Ягуара и излезе.По стълбите взе на ръце Анди и я отнесе в колата си.Личеше си, че е падала дълго-бе стигнала до четвъртия етаж.Адам натисна газта и спря чак пред болницата.Предаде Анди на лекарите и остана да изчака, докато тя се събуди.

***
  Холи се събуди.Отново.Но този път наистина беше в болнична стая.Огледа се и отново видя онзи мъж, който я беше подгонил на онова място.Той също беше видял, че е будна и се приближаваше.Тя изплашено се опита да се отдръпне назад, но не можа, всичко я болеше.Оставаше й само да попита:
-Кой си ти?

И на мен ми харесват!  

Абе то цели книги не са, ами само произведенията - и от списъка за училище съм прочела 10 от общо 13.

Диди(sunshinexgirl)   , Криси(diam0nd_girl)(h)  и Деси 

Купих си много яко кожено якенце(h) и учебниците за годината.

Какво да ми е казал?

Болна съм, но бързо се оправям и за 15 ще съм оздравяла. (f)

Харесва мии!

Щастлива съм и усмивката ми не се е махнала от лицето от сутринта.