Яко,ама не разбирам,тя и момчето чистят,а родителите и какво,през цялото това време отвън ли са висяли!? : )

Да,тази вечер : )

Ненормално яко ! Още !!

Ощееее !! Още,още,още,още.. :д      

Не споко. И аз съм забелязала,че им бъркам местата :д

Окей,пускам некста,щом ви харесва ! ^^

ЕTF - "Thе Flооd"

Ето го,както обещах !Но,е доста дълга..Дойде ми музата,може и тази вече да пусна още една.. : )

Седемнадесета Глава

,,Калинки-Кап,Кап ІІ"

Пристигнахме пред огромна къща,толкова неусетно...Е,може би,защото през целия път (който не беше особено дълъг) Зак ме носеше на конче.Както и да е.Пред тази огромна къща,малкото ми апартаментче изглеждаше,като кибритена кутийка.Усетих кръвта ми да навлиза в лицето ми.Изчервих се до толкова,че приличах на огромен домат.Къщата беше прекрасна отвън.Беше със тъмно сиви стени и огромен двор.По средата на предния двор имаше фонтан,който беше спрян заради снега.Което ме навя на мисълта за снежинките които видях.Сега и ги усещах.Бяха навсякъде,по косите ми,по дрехите,по бузите,дори и по носа.Засмях се. После отново се огледах и забелязах,че пред нас има огромна черна порта и ограда която при върховете на стълбовете имаше големи шипове.
-Какво е толкова смешно? -попита Зак докато отваряше голямата порта,която поскърца и аз настръхнах.Беше невероятно красива къща,но и малко зловеща.
-Нищо. -поклатих глава аз. -Къщата ти е..Леле,уау.Невероятна! -възкликнах.Той се засмя и тихичко шепна в ухото ми и дъхът му го погали.
-Не е моя. -каза Зак.Опулих се срещу него.Как така не беше негова.Завел ме е при чужди хора,в чужда къща!? Е,не че ако бях отишла в неговата нямаше да съм на чуждо място но...така е дори още по-неудобно.Зак видя тревогата в погледа ми и побърза да ме успокои.
-Не се тревожи.Всички много ще те харесат.Обеден съм. -каза той.
-Ааа,когато някой каже ,,Обеден съм",във филмите на ужасите винаги става обратното. -казах с престорен глас аз и се засмяхме.Сетне той направи жест да го последвам и аз тръгнах.
Спряхме пред голяма (голяма-не огромна) дървена порта.На нея имаше позлатено чукало.Но,той вместо да почука,направо отвори и ме покани да вляза.Пристъпих плахо.Огледах цялото помещение.Стените бяха бели,по средата на помещението имаше огромна камина,а до нея четири големи кресла.Те бяха в лешников цвят.Камината бе тухлена,но много добре си пасваше с обстановката.В ляво имаше дълъг коридор.Пода беше от мрамор,а от таваните висяха кристални полилей.В дясно имаше врата,цялата обсипана със ситни камъчета.Не скъпоценни камъни,а просто обикновени малки сиви камъчета. Ахнах.
-Леле майко,много е красиво! -възхитих се след като на ум преразгледах всичко. -Всичко е толкова..не знам от класа? -ахнах отново.Зак се подсмихна.
-А ти какво очакваше,скелети,кости и висящи трупове? -засмя се той.Да,точно това си бях помислила.
-Не,нищо подобно. -излъгах. Прибрах падналия кичур коса зад ухото си и чух Зак да се провиква.Беше по-скоро шептене,но от голямото пространство,прозвуча като баш-викане.
-Дейв,Крисчън,довлечете се тук! -каза той и аз се зачудих кои са тези двамата странници,навярно вампири.Злобни вампирясали гадняри.Зак се засмя,сякаш прочел мислите ми се обърна и каза.
-Ще ти харесат.Много са готини...и бавни! -последното го изкрещя.
-Да бе братле,какво си се развикал,Йо. -чу се момчешки глас.Прекалено престорен.Сякаш детински.От големия бял коридор се появиха две момчета.Едното беше ниско,носеше торбести дрехи,а другото беше високо и слабо,не прекалено,но слабо.Носеше черно палто,черни дънки и обувки в стил ,,гъзар" или ,,богато момче".Косата му беше руса,не много дълга и рошава.Другото момче  беше с широки дънки и много голям суитчър.Май беше объркал размера и вместо неговият,бе взел ..слонски.Огледах ги отново и се сетих от къде ги познавам.Намусеното момче в черните дрехи беше говорило с мен на площадката.Това бяха двамата ,,близнаци" както ги бях кръстила аз.Пък дали наистина бяха близнаци,не зная. Както и да е.
-Здрасти пич,как я караш. -каза момчето със торбестите дрехи.
-Извини Дейв.Опитва се да се впише. -каза Зак,възпитан както винаги.
-Йо,мацка.Теб те знам.Ти беше оная, бързотичащата. -каза той и аз се засмях. Не на това което каза,а по-скоро отново се сетих за шегата със слонския размер.
-Йо,по-полека с мислите. -каза така наречения Дейв. Всички ме погледнаха.Аз се изчервих и измънках.
-Опа,извинявай. -да,момчето можеше да чете мисли,както се и надявах.Странното е,че аз също го умеех,но с тях не се получаваше.
-Т'ва  щото имаме магнитни щитове. -каза той.
-Добре,Дейв.Това е Хевън. -каза Зак. -Хвеън,Дейв. -посочи той и аз се здрависах с него.Намусеното момче в черното палто,седеше все така бръкнал в джобовете си.Изглеждаше зловещ.
-Не винаги е такъв.Понякога не м'оеш да го накараш да мъкне. -каза Дейв,а на мен ми писваше от фалшивият му начин на говорене.
-Дейв,престани. -каза Зак и Дейв сякаш се промени мигновено. -Хевън,това е Крисчън. -каза Зак и посочи момчето с рошавата коса. Подадох ръка за да се здрависам с него,но той не изкара нито едната си от джобовете.
-Приятно ми е ъъ..добре. -каза колебливо и прибрах ръката си съм тялото.Зак се усмихна и Крисчън се обади.
-Добре,хайде да ви настаним.Щом ти си момичето на Зак,заради което дойдохме от Париж,Чикаго,Индунезия,Сидни,чак до тук,не стой да мръзнеш на вратата. -леле,той можел да говори.Се тая.Крисчън ни поведе през коридора.От лявата страна на стените имаше прозорци.Приличаше на физкултурен салон.Усетих ръката на Зак да обгръща талията ми.В този зашеметяващ момент Дейв се обади.
-Е,Хевън,би ли ми разказала за себе си? -попита сдържано и културно той.Леле,бях изумена.
Прокашлях се и Зак се намеси.Не исках да разказвам за себе си на все още непознати.
-Дейв,къде по Дяволите е Вайалет? -попита Зак.При изговарянето на името и,сричките,буквите,настръхнах и страхът започна да завзема тялото ми.Не страхът от името,а страхът от отговора.
-А,споко..Тоест,не се тревожи,тя е в Акаро. -каза Дейв.Акаро?! Какво е това?
-Зак,какво е Акаро? -подшушнах,а той се усмихна,целуна ме по бузата и каза.
-Дейв ще ти разкаже.Върви с него.Аз и Крисчън идваме след малко. -каза той и с сърдиткото завиха и влязоха в малка тъмна стаичка.
-Така,Акаро е тайно вампирско общество,което обсъжда поражението от младите вампири. -каза Дейв и се усмихна.Младите Вампири!? Малъри! Изтрещях на ум.Господи,напълно я забравих.Дано да се върна преди тя да се прибере.
-И Вайалет членува там? -попитах,като си мислех,че съм го казала на ум,но на ум,на глас,имаше ли разлика!?
-Да и на мен ми се стори невъзможно,но все пак,тя е страхотна. -какво,той да не би да каза страхотна!? По-скоро страховита.Тази кучка се опита да ме убие.
-Е,всички се опитахме. -въздъхна Дейв.Застанах на нокти.
-Не се притеснявай.Това беше само за маскировка. -каза той -Аз съм добър вампир. -рече и се усмихна лъчезарно.Сетне,забелязах,че все още вървяхме по този ужасно дълъг коридор.
-Е,ами ти,с какво се занимаваш? -попита Дейв.
-Ъ-ъ,извини ме? -попитах.
-Знаеш,убийства,човешка храна,изучаване,помагане.. -изреди той.
-О,ами по-скоро с това да си седя кротко. -казах и се усмихнах. Дейв ме погледна с недоумение и каза.
-Е,няма как да си седиш кротко вече,щом си от бандата. -каза той.
-Банда,каква банда? -попитах,но вече беше късно.Изведнъж получих топла целува от Зак,който вече бе зад мен.

Не вървяхме още дълго,най-накрая стигнахме до една стаичка.Беше кафява и по средата бошуваше огън в камина.Всъщност,това беше единствената светлина,което успокои очите ми.Настаних се до Зак,който се ширеше на един диван.Вътре беше топло.
-Зак,къде е тоалетната? -подшушнах така,че никой освен той да не ме чуе.Зак съвсем леко се подсмихна и понечи да каже нещо,но Крисчън се намеси.
-Аз ще я заведа. -каза той и аз повдигнах дясната си вежда.
-Крисчън не мисля,че.. -Не успя да завърши Зак.
-Спокойно човече,няма да я изям. -каза безизразно той.Сетне направи жест и ми отвори вратата.Излязохме от стаичката  и аз тръгнах след него.
-Тук мирише апетитно,не мислиш ли? -попита той и спря с гръб към мен.
-Не,на какво? -опитах се да запазя спокойствие.
-На кръв.

Много ми харесва! ^^ Още !

Мисля,да го пусна след малко.Благодаря ти ! ^^ 

О,да и аз,и аз ! Искам ощее арее и по-бързоо Бънии ш умраа айде ! :д     

Съжалявам,че го забавих толкова.

Шестнадесета Глава

,,Калинки-Кап,Кап!"

Останахме така още дълго.Но,Зак се надигна и каза.
-Някога опитвала ли си човешка кръв? -попита ме той най-неочаквано.Бях ли опитвала? Разбира се,но не беше особено приятно.
-Да.Защо? -кимнах аз,а той ме погледна с крайчеца на окото си и с полуотворена уста провлачи.
-Това в което вярваш не е истинското ми аз.Мракът ме изпълва малко по малко. -каза той и със светкавична бързина се изправи и сведе глава.Сянката падаше на лицето му и черната му коса изобщо не ми помагаше за да видя изражението му.
-Не мога да се сдържам.Толкова много пъти съм надушвал тази кръв.Никой не може да ми помогне,аз не мога да се контролирам! -заяви той.Какво му стана!?До преди секунди всичко си беше наред.Все едно в момента някой друг го контролираше.Той проявяваше някакъв ужасен изблик на честност,откровение и самосъжаление.Изобщо не го разбирах.
-За какво говориш Зак? -попитах като леко се изправях от леглото,а един кичур от русолявата,на тази светлина биеща на кафява коса се спусна пред очите ми и аз го придърпах зад ухото си.Леко повдигнах дясната си вежда.Беше ми навик.Точно преди да проговоря отново,започнах бавно да се изправям,а той отсече.
-Не се изправяй! Стой там! -казваше го така,сякаш не ме понасяше.Стъписах се и седнах.Премляснах в знак,че искам да заговоря,а той отново ме прекъсна.
-Не,не.Не мисли,че ти си виновна,просто аз съм чудовище.В някой момент ще ти свалям звезди,а в другия,мога да те убия без да ми мигне окото.А,не искам да те убивам. Искам да те пазва винаги.Да си тук с мен. -каза той и приклекна до мен,като пое ръцете ми.Гледаше ме право в очите.Сетне на свой ред отвърнах.
-Ти каза,че никой не може да ти помогне с това чувство -заявих самодоволно,сетне продължих. -Но,аз мога. -сдъвках най-накрая.Зак ме изгледа странно,сякаш казваше <Не знам за какво говориш.>
-Ти каза,че щом си с мен нещо те кара да си такъв,какъвто не си бил от векове,нали ? -попитах аз и приклекнах до него Той кимна и седна на замята.Съвсем неусетно ме повдигна и аз седнах в него.Бях с лице към него.Краката ми бяха зад гърба му.Представете си го.Кръстоса пръсти на гърба ми и ме притисна в себе си.Сетне започна да говори.
-Да,какво си намислила? -попита и аз се засмях тихичко.
-Ами,малко е глупаво,но ще стане,ще видиш! -казах с лек тон на радост в гласа си.
-Няма значение,кажи ми.нали знаеш,че можеш да ми кажеш всичко? -попита той и ме погледна.Аз кимнах.Нямах смелостта да кажа ,,Да".
-Аз ще те направя добър. -казах и после осъзнах,колко глупаво звучах.Зак само лекичко се подсмихна и нищо не каза.После внезапно се изправи,вдигна ме като булка и каза.
-Искаш ли да те запозная с едни приятели? -попита той.Още щом чух думата ,,приятели" настръхнах и той го усети.
-Спокойно.Те нямат нищо общо с Вайалет,а и тя не ми е ,,приятел". -каза той и аз се намусих и провлачих.
-Да,тя ти е ,,приятелка". -направих от онези физиономии в които въртиш очи.Зак се засмя.
-Позна Хевън,тя е моята тайна любов.Ама ти ума ли си загуби!? -попита той и ме целуна по челото.
-Не,него от отдавна го няма. -засмях се и той също се засмя.
-Е? -настоя Зак.Дали щеше да е правилно? Правилно или не,на кого му пука!? Замислих се и накрая казах.
-Ееее....Добре. -измънках и той тръгна ,,с мен" към антрето.
-Ама,чакай,няма ли да ме пуснеш долу? -попитах аз.
-Мм....не. -засмя се той.Тогава се замислих.Повече го харесвах такъв.Весел и мил и нежен и...ох,той е перфектен.
-Облечи се. -каза той и ме свали за да се облека.Облякох се и той отново ме понесе надолу.